РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Ловеч, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20244310100271 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от “Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, чрез пълномощника си юрисконсулт Галина Стилиянова
Стойчева-Кръстева срещу Х. Н. Х. от гр.Ловеч, в която изтъква, че в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане на РС-Ловеч по Ч.гр.дело №1582/2023 год., получено от „Профи Кредит България“ЕООД на
15.01.2024 год., предявява настоящия установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК
относно вземането на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит №********** - Х. Н. Х., с
ЕГН-********** в общ размер на сумата 6 109.64 лева /шест хиляди сто и девет лева и 0.64 ст./, от които : Главница – 2
500.00 лева /две хиляди и петстотин лева и 0.00 ст./; Непогасено падежирало договорно възнаграждение – 1 209.20 лева
/хиляда двеста и девет лева и 0.20 ст./, дължимо за периода от 05.04.2015 год. до 05.03.2017 год.; Лихва за забава
/мораторна/ в размер на 2 400.44 лева /две хиляди и четиристотин лева и 0.44 ст./, дължима от 05.03.2017 год. - датата на
изтичане на погасителния план до 28.09.2023 год. Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението
(29.09.2023 год.) до изплащане на вземането.
Пояснява, че с подаденото от „Профи Кредит България"ЕООД заявление, въз основа на което е образувано
Ч.гр.дело №1582/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч, са претендирали и възнаграждение по сключено между страните
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 2 499.84 лв. Съдът е отхвърлил заявлението на
дружеството в частта, с която се претендира цитираното вземане /Разпореждане №2147 от 30.10.2023 год./. Поради това и на
основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК подават осъдителен иск за даденото вземане.
С настоящата молба ищецът предявява и осъдителна претенция по отношение на възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги – 2 499.84 лева /две хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 0.84 ст./, дължимо
до 05.03.2017 год., ведно със законната лихва.
С оглед на факта, че между отделните претенции съществуват житейска, логическа и правна връзки, моли съда да
ги разгледа в едно производство. Счита, че съвместното им разглеждане няма да бъде значително затруднено. Напротив, би
позволило на съда да се произнесе при най-пълна фактическа обстановка, би улеснило страните, които ще водят само едно
1
производство за разрешаване на правния спор между тях, който е възникнал на едно основание, а именно Договор за
потребителски кредит №**********, както и би предотвратило постановяването на противоречащи решения между
отделните състави.
В настоящето производство „Профи Кредит България“ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото
заявление 8.64 лева - лихва за забава за периода от 06.04.2015 год. до 05.03.2017 год. и в частта за втората лихва за забава -
за разликата от 2 400.44 лева до пълния претендиран размер от 2 577.36 лева, /или за сумата от 176.92 лева/ поради липса на
материален интерес.
Вземането на молителя „Профи Кредит България"ЕООД произтича от следните обстоятелства :
На 18.02.2015 год. Християн Н. Х. подава до „Профи Кредит България"ЕООД попълнено и подписано Искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последният е получил
разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на
финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „Профи Кредит България"ЕООД,
видно от Декларации, неразделна част от приложеното към настоящия иск Искане за отпускане на потребителски кредит.
Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Християн Н. Христов декларира възможност и желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и
предоставя на кредитната институция данни за финансовото си състояние. Той също така е уведомен, че изборът на Пакет
от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за потребителски кредит, което също е декларирано и
подписано от последния.
След като „Профи Кредит България"ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата
19.02.2015 год. с ответника Християн Н. Х. е сключен Договор за потребителски кредит №**********. Клиентът Християн
Н. Х. е получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който е
подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил е и Допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, на което е положил имената и подписа си. Същият е поел задължения (чл.8 от Общите условия) по
Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а именно : да върне отпуснатия
кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 258.71 лева и падежна дата всяко 5-то число
на месеца.
Договорът за кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са подписани при Общи
условия, които са неразделна част от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А" от Декларации/, за което и ги е подписал.
Ищецът уточнява, че Договор №********** е сключен при следните параметри :
Общо задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него -6 209.04 лева, включващо :
Сума на кредита : 2 500.00 лв.;
Срок на кредита : 24 месеца;
Размер на месечната вноска по кредита : 154.55 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема : 5-то число на месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.90;
Годишен лихвен процент : 41.17;
Лихвен процент на ден : 0.11;
Общо дължима сума по кредита : 3 709.20 лв.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва :
Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги : 2 499.84 лева;
Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги : 104.16 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от
допълнителни услуги е както следва :
Общо задължение по договора : 6 209.04 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора : 258.71 лева;
Дата на погасяване : 5-ти ден от месеца.
2
Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план.
Страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня
на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 1 209.20 лева, дължимо за
периода от 05.04.2015 год. до 05.03.2017 год. По същия начин е уговорено и заплащането на възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то е
разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т.4.3
от Общите условия към Договора за потребителски кредит). Оставащата неизплатена част от него е в размер на 2 499.84
лева, дължимо до 05.03.2017 год.
„Профи Кредит България"ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора.
Сумата по договора, в размер на 2 500.00 лева е преведена по посочената от длъжника банкова
сметка c lBAN : BG48PIRB91704605245345 на дата 19.02.2015 год., видно от приложеното преводно нареждане (заверено
копие по реда на чл.183 от ГПК).
Ответникът от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и
срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Погасителният план е
получен от клиента на 19.02.2015 год., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Основание на вземането :
Християн Н. Христов не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Няма нито една погасена вноска по
погасителния план, няма нито едно плащане по кредита, изпаднал е в забава.
След изтичане на погасителния план на дата 05.03.2017 год. е започнало начисляване на законна лихва, която се
дължи до изплащане на вземането. До датата (28.09.2023 год.) на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано Ч.гр.дело № 1582/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч, размерът й е 2 577.36 лева, дължима от 05.03.2017
год. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 год. Претендираният размер с настоящата искова молба е
2 400.44 лева, като за периода 13.03.2020 год.-13.07.2020 год. законна лихва не е начислявана на основание чл.6 от
ЗМДВИППП.
Към настоящият момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо
в пълния си дължим размер. Падежа на последната погасителна вноска е бил на дата 05.03.2017 год.
В съответствие с изложеното, ищецът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От представения по делото Договор за потребителски кредит е видно, че същият е сключен в размер съгласно заявените от
ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт.
Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на
самия Договор за потребителски кредит. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило
преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит и във формуляра са посочени същите
параметри, както в Договора за потребителски кредит. Християн Н. Х. е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е
имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от
кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в Договора за потребителски кредит преди подписване на
същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с
Договора за потребителски кредит на 19.02.2015 год.
По повод на договора, Християн Н. Х. е поискал да сключи и Споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги, което не е задължително за отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри.
Сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае
да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и
да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят може да
използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на потребителя
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят
си гарантира приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантира си, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем,
3
а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на
своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантира си, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой
вноски - клиентът може да поиска от ищеца да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски.
Гарантира си, че ако сменят датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата
по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантира си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще
може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Предоставените
допълнителни услуги гарантират спокойствието на потребителя и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна
ситуация. Пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя, това е видно и от факта, че кредиторът
предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет. Преди сключването на Споразумението, на ответника е
предоставена Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити - веднъж с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на самия ДПК и Споразумението.
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е сключено по повод на Договор за
потребителски кредит на 19.02.2015 год. Същото е неразделна част от Договор за потребителски кредит №********** и
страните са постигнали съгласие, че Договорът за потребителски кредит трябва да бъде тълкуван винаги заедно с него, що
се отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи се до него. (т.18.1. и 18.2. от Общите условия към Договора за
потребителски кредит). Въпреки, че не е задължително условие за сключването на договора, в случай че клиентът е
сключил споразумение, то се превръща в неразделна част от Договора.
Съгласно т.18.1. от Общите условия към Договора за потребителски кредит и Споразумението „Неразделна част от
Договора за потребителски кредит са Общите условия, погасителен план………………..и евентуално други приложения,
като, но не само Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова."
Съгласно т.18.2 от Общите условия към Договора за потребителски кредит и Споразумението „ДПК трябва да
бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи се до
тях."
Съгласно Споразумението, кредиторът предоставя на клиента правото да се възползва от всяка една от посочените
услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в Общите условия, срещу
задължението на клиента да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето (респективно възможността за
предоставянето) на тези услуги в размер, посочен в точка VI на процесния Договор за потребителски кредит.
Възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването на
Споразумението от страните по договора. Страните са се съгласили възнаграждението за пакета допълнителни
услуги да бъде разсрочено за срока на Договора за потребителски кредит на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на главницата като възнаграждението за периода между настъпилата и следващата
падежна дата е изискуемо в пълен размер. Фактът, че Споразумението е неразделна част от Договора се потвърждава и от
това, че в т.VI „Параметри" на Договора за потребителски кредит като Общо задължение е договорена както сумата по
кредита, така и по пакета от допълнителни услуги, както е посочено и в текста на самото Споразумение.
В процесният случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора по сключеното Споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит, и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги.
Договорът е съглашение, изискващо съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание
волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му
елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на
икономически слабата страна. Поради това сключеният Договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на
законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на Договора за
потребителски кредит. Към момента на подписване на процесният Договор за потребителски кредит от страна на ответника
всички полета са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя.
Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с „Профи Кредит България“ЕООД е описана в
чл.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния
експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на Договора за потребителски кредит, след което
да подпише същия и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл.3.1. от Общите
условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора за потребителски кредит, без
изключение, в това число и параметрите на потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва
4
да следи всички полета да са попълнени. Кредиторът е уведомил ответника чрез Общите условия, които са неразделна част
от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит", който е поставен на видно
място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с
помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в Договора за потребителски кредит, клиентът го подписва,
след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна. Видно от начина на сключване на договора,
разписан в Общите условия към Договора за потребителски кредит, е че още при подписване на искането за кредит,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по Договора за потребителски кредит. Следователно налице е
наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена
воля от страна на потребителя за приемането им.
Намира за нужно да отбележи също, че ответникът в настоящото производство е имал възможност да се откаже от
договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото
преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по Договора за
потребителски кредит до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т.7 от Общите условия и ЗПК.
Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно Общите условия и
ЗПК, като не се е възползвал и от това право. Християн Н. Х. е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на
уговореното в Договора за потребителски кредит съгласно погасителния план към него, направил е плащане. От тези
обстоятелства може да се направи обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с Профи Кредит
България Договор за потребителски кредит и Споразумение и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна
информация, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне,
така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.
С оглед на гореизложеното и след като съдът се убеди в основателността на исковата претенция, моли да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит
България"ЕООД срещу Християн Н. Х., с ЕГН-**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит №********** в общ размер на 6 109.64 лева /шест хиляди сто и девет лева и 0.64 ст./, от които :
Главница – 2 500.00 лева /две хиляди и петстотин лева и 0.00 ст./; Непогасено падежирало договорно възнаграждение – 1
209.20 лева /хиляда двеста и девет лева и 0.20 ст./, дължимо за периода от 05.04.2015 год. до 05.03.2017 год.; Лихва за
забава /мораторна/ в размер на 2 400.44 лева /две хиляди и четиристотин лева и 0.44 ст./, дължима от 05.03.2017 год. -
датата на изтичане на погасителния план до28.09.2023 год. Претендира и законна лихва от датата на подаване на
заявлението - 29.09.2023 год. до изплащане на вземането.
С оглед на гореизложеното и след като се убеди съда в основателността на исковата претенция, моли да постанови
решение, с което да осъди Християн Н. Х., с ЕГН- ********** да заплати задължението, възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит №********** в размер на 2 499.84 лева /две хиляди четиристотин
деветдесет и девет лева и 0.84 ст./, представяващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до
05.03.2017 год., ведно със законната лихва.
Моли за присъждане и на направените съдебно-делолодни разноски в заповедното и в исковото производства.
В законият едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, от чрез
пълномощника му адв.Г. П. от АК-гр.Ловеч, в който посленият от името на доверителя си заявява, че иска е допустим, но
неоснователен. Относно задължителните предписания на чл.131, ал.2, т.4 от ГПК изтъква, че с оглед защитната теза, която
ще изложи, приема за безпорно обстоятелството, че окончателният падеж на вземането на ищеца е на 05.03.2017 год. Счита
иска за неоснователен, а претендираната от ищеца сума за недължима, като се позовава на текста на чл.110 от ЗЗД, а
именно, че с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Възразява срещу ищцовото искане за присъждане на суми, наречени договорно възнаграждение в размер на 1 209,20 лева и
лихва за забава 2 400,44 лева. Срещу тях противопоставя възражение по чл.111 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция в размер на сумата 6 109,64 лева като
неоснователна и недължима, като присъди на доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но сезира съда с писмена молба вх.
№10119/13.09.2024 год., в която чрез пълномощника си юрисконсулт Галина Стойчева-Кръстева, моли съда да даде ход на
делото в отсъствие на представител на „Профи Кредит България“ЕООД. От името на доверителя си заявява, че поддържа
исковата молба и я намира за доказана по основание и размер. Счита, че ответника не е изпълнил задължението, което е
поел по договора. Няма нито една погасена вноска по Погасителния план, няма извършено нито едно плащане по кредита и
е изпаднал в забава.
5
Изцяло оспорва писмения отговор на ответника, чрез процесуалния му представител адв.Г. П., тъй като
твърденията и възраженията са посочени общо, без аргументация и не са подкрепени от доказателствения материал по
делото, поради което моли съда да ги остави без уважение. Намира за неоснователни възраженията на ответника, че по
отношение на претендираните вземания следва да се приложи института на погасителната давност, тъй като в случая
давността е прекъсната и не е изтекла. По тези и други подробно изложени съображения моли съда да уважи исковата
молба, като присъди на доверителя й съдебно-деловодните разноски в заповедното и исковото производства, за което
представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, като при евентуално присъждане, моли съда същото да бъде определено на допустимия
минимум съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, тъй като адвокатски хонорар над
определения в Наредбата минимум, се явява явно прекомерен, с оглед на това че в настоящото производство липсва каквато
и да е правна сложност на защита. В случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски, съобразно уважената
част на предявените искове, моли съда да направи прихващане на присъдените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв.Г. П., който моли съда да отхвърли
предявения срещу неговия доверител иск като изцяло неоснователен и недоказан. Отново, както и в отговора на исковата
молба прави възражение за изтекла погасителна давност повече от 10 години и на двете вземания. Твърди, че са изминали
повече от 7 години от датата на падежа. В този смисъл моли съда да се произнесе с решение, като присъди на доверителя
му и направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав като прецени събраните в хода на исковия процес писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на процесуалните представители на страните, по
вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Активната процесуална легитимация съдът установява от представеното като доказателство по делото удостоверение
изх.№20221208092651/08.12.2022 год. на Агенция по вписванията, с което същата удостоверява, че в търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : ********* в част „Вписани обстоятелства“ и
част „Обявени актове“ към 08.12.2022 год. са вписани следните обстоятелства и са обявени следните актове, а именно, че
правната форма на Профи Кредит България е Еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище и адрес на
управление : България, гр.София и предмет на дейност : Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, в това число и отпускане на заеми, обезпечени с
ипотека; застрахователно агентство; предоставяне на информационни услуги за предлаганите на българския пазар
кредитни продукти посредством изграждане и поддържане на интернет страница.
Съдът при направения доклад по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, е приел за безпорно между страните
наличието на сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №**********/19.02.2015 год. между
кредитора „Профи Кредит България“ЕООД и Х. Н. Х., при следните параметри по кредита, визирани в т.VI – Сума на
кредита – 2 500 лева; Срок на кредита – 24 месеца; Размер на вноската по кредита – 154,55 лева; ГПР : 49.90; Годишен
лихвен процент : 41.17%; Лихвен процент на ден : 0.11. дължимата сума по кредита е 3 709.20 лева.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги – 2 499.84 лева; Размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги – 104.16 лева, като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на
сумата 6 209.04 лева, а общият размер на вноската – 258,71 лева. Фиксираната дата на погасяване е 5 ден от месеца.
Договорът за потребителски кредит е подписан от клиента Х. Н. Х., като той е получил екземпляр от него и неговите
приложения.
Неразделна част от настоящия Договор за потребителски кредит са Общите условия към Договора за потребителски
кредит за физически лица, които са предадени при подписването му и с които клиента и дружеството са запознати и
приемат. Страните внимателно са се запознали със съдържанието на тези Общи условия преди подписването на Договора
за потребителски кредит и Общите условия, нямат към тях забележки и са се задължили да спазват Общите условия като
неразделна част на този Договор за потребителски кредит, за което са положили подписа си под клаузите на този договор и
общите условия.
Страните са дали своето съгласие съществените условия по Договора за потребителски кредит да се уговарят и в
Общите условия към Договора за потребителски кредит, като промени в Общите условия могат да се извършват при
условията и предпоставките на Общите условия и имат действие по отношение на клиента и дружеството след изменението
им от КР и при липсата на изрично несъгласие от страна на клиента и дружеството. Кредиторът предварително и по
подходящ начин запознава страните с новите Общи условия, като новите Общи условия влизат в сила и страните се считат
уведомени за тях с обявяването им на интернет страницата и на общодостъпно място в офисите на кредитора.
6
Страните са декларирали също, че са им предоставени безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език – информация във формата на Стандартен европейски формуляр, включително и разяснения,
които са им дали възможност да преценят доколко предлаганият Договор за потребителски кредит съответства на техните
възможности и финансово състояние; разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в това число последиците в случай на
просрочени плащания; разяснения на пакета от допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на страните по
искане на клиента, въздействието, което могат да окажат върху страните, както и правата и задълженията на страните по
тях.
Клиентът е декларирал, че е уведомен и се съгласява изрично, че неполучаването на екземпляр от Договора за
потребителски кредит, Общите условия и погасителния план не го освобождава от изпълнение на задълженията му по
договора.
Сключен между страните е и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващо се в
следното : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно общите условия на Профи Кредит България ЕООД към Договор за потребителски кредит, които
представляват неразделна част и са приложими по отношение на всички договори за потребителски кредит, сключени
между Профи Кредит България ЕООД в качеството му на кредитор, от една страна, от друга страна, съответните ФЛ в
качеството им на клиенти, с тях се допълват клаузите на договора за потребителски кредит, като се определят взаимните
права и задължения на страните. Видно от чл.5.3.1 на Общите условия е, че Договорът за потребителски кредит е валиден
за срока, за който е сключен, и кредитора и клиента са задължени за изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по него. От чл.6.1 се разбира, че клиентът се задължава да върне на кредитора така предоставените
парични средства, заедно с договорното възнаграждение и дължимото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, в случай че клиентът е пожелал такъв, на равни месечни вноски в размер и в срокове съгласно посоченото в чл.VI
на Договора за потребителски кредит и според Погасителния план, неразделна част от договора. В чл.8 за посочени
задълженията на клиента, като от чл.8.1 се установява, че той се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да погаси
всички задължения във връзка с Договор за потребителски кредит о Общите условия по банковата сметка на кредитора,
посочена в погасителния план или други известия за дължими суми. Правата и задълженията на кредитора са записани в
чл.9, като едно от тях видно от чл.9.2 е, че той има право да получи плащане по кредита по начина и в сроковете по чл.6 и
погасителния план.
В чл.12.3 от Общите условия е дадена възможност на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, в
случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни, като в този случай настъпва
автоматично прекратяване на Договора за потребителски кредит, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента
уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай страните могат допълнително да договарят и различен начин
за уреждане на отношенията си по Договора за потребителски кредит.
Предвидено е в чл.14.1, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с Договора за потребителски кредит,
включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или
прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване съобразно законодателството на Република България, до някой от
конкретно изброените в три пункта арбитражни съдилища.
Представен като доказателство по делото е и Погасителен план към Договор за потребителски кредит №**********
и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на клинта Х. Н. Х., от който е видно, че
вноските са общо 24, с начална дата на плащане 05.04.2015 год. и крайна дата – 05.03.2017 год.
От предовно нареждане за кредитен превод с дата 19.02.2015 год. се установява, че наредителят „Профи Кредит
България“ЕООД е превел на получателя Х. Н. Х. сумата в размер на 2 500,00 лева. Като основание за плащане е посочено
**********.
Според представеното от ищеца извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №********** за
клиента Х. Н. Х. общата платена сума по договора към 14.02.2024 год. е в размер на 0.00 лева. Остатъчното задължение по
Договор за потребителски кредит №********** към 14.02.2024 год. е в размер на сумата 8 609.48 лева.
От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №1582/2023 год. по описа на РС-
гр.Ловеч се установява, че е издадена Заповед №813/30.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по силата на която длъжникът Х. Н. Х. от гр.Ловеч е следвало да заплати на кредитора “Профи Кредит
България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“
7
сумата 2 500,00 лева (двe хиляди и петстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 209,20 лева (хиляда двеста и девет лева и 20 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 05.04.2015 г. до 05.03.2017 г., сумата 8,64 лева (осем лева и 64 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 06.04.2015 г. до 05.03.2017 г., сумата 2 400,44 лева (двe хиляди и четиристотин лева и 44
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 28.09.2023 г., както и разноски по делото в размер
на 157,15 лева (сто петдесет и седем лева и 15 стотинки), включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на заявлението. Заповедният съд е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства
: Неизпълнение на задължение по Договор за потребителски кредит №**********/19.02.2015 год., сключен между
заявителя и длъжника при Общи условия, неразделна част от договора и приети от длъжника.
Тъй като длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заподед за изпълнение, то заповедният съд се е произнесъл с разпореждане №58/10.01.2024 год. по Ч.гр.дело
№1582/2023 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, като довнесе дължимата държавна
такса. Предупредил го е също за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК, а именно, че при непредставяне на доказателства за
предявяване на иска в законният срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на "Профи Кредит България“ЕООД чрез Системата за
сигурно електронно връчване на 10.01.2024 год. и получена на 15.01.2024 год.
Исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№1893/15.02.2024, дата на изпращане по
куриер 14.02.2024 год., т.е. подадена в законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна и недоказана.
ПО ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИТЕ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ
ВРЪЗКА С ЧЛ.415, АЛ.1, Т.1 И ЧЛ.124, АЛ.1 ОТ ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.79 И ЧЛ.86 ОТ ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит България“ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в конкретния казус, видно от приложеното към исковата молба удостоверение изх.
№20221208092651/08.12.2022 год. на АВ. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Уважаването на положителния установителен иск с право основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и
чл.124, ал.1 от ГПК е обусловено от наличието на следните предпоставки : 1/.наличието на валидно облигационно
отношение, породено от Договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а
ответникът – на кредотополучател; 2/.реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора; 3/.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо
връщане на главницата и 4/.неизпълнение на това задължение.
Както се посочи по-горе безпорно е между страните, че между ищеца и ответника е налице облигационна връзка,
възникнала по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит №**********/19.02.2015 год. и Общи
условия към него, по силата на който ищецът, като кредитор се е задължил да предостави на ответника, като потребител,
кредит в размер на сумата 2 500 лева, със срок на кредита – 24 месеца, а кредитополучателят от своя страна е поел
задължението да погаси кредита до 05.03.2017 год., видно от Погасителен план към Договор за потребителски кредит
№**********/19.02.2015 год. /лист 20 от делото/. Съдът приема за безпорно и, че на дата 19.02.2015 год. ищецът е
предоставил на ответника сумата от 2 500 лева с преводно нареждане за кредитен превод /лист 32 от делото/. Следователно
ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора.
От представените Общи условия на „Профи Кредит България“ЕООД към Договор за потребителски кредит е
видно, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.6.1, като не е погасил нито една месечна вноска, поради което на
основание чл.12.3 от цитираните по-горе Общи условия, ищецът обявил целия кредит за предсрочно изискуем.
Следователно страните по делото са обвързани от Договор за потребителски кредит №**********/19.02.2015 год. В тежест
на ответника в настоящото исково производство е да докаже погасяване на насрещното си задължение, но доказателства по
делото за това не са представени, респективно не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че Х. Н. Х.
дължи на „Профи Кредит България“ЕООД сума в размер на 2 500 лева – неизплатена главница, т.е. за ответника е
възникнало задължение, по силата на така сключения между страните договор, да погаси предоставения му потребителски
кредит в срока и при условията, посочени в Договор за потребителски кредит №**********/19.02.2015 год., но само по
отношение на сумата от 2 500 лева, която му е била реално отпусната от ищеца по делото.
Установи се по делото, че от обективна страна са налице условията за предсрочна изискуемост на кредита по
чл.12.3 от Общи условия на „Профи Кредит България“ЕООД към Договор за потребителски кредит, съгласно който в
8
случай, че клиента просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да
изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други.
Съдът счита, че не са установени условията за настъпване на предсрочната изискуемост от субективна страна, тъй
като по делото не са приложени доказателства, че кредиторът е обявил на длъжника, че е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем.
Както е посочено в Решение №200/18.01.2019 год. на ВКС по т.д.№665/2018 год., I т.о. предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл.71 от ЗЗД, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта
за срока за изпълнение на задължението за връщане на заетата парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. От
момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от заема е изискуем и
за кредитора възниква възможност да иска плащането му от длъжника-заемател. Страните по договора за заем за
потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговарят възможността
кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или
настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на
предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление
и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона. Следователно независимо дали в договора
има уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда действие, освен ако
кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е
достигнало до длъжника.
Настоящият съдия-докладчик като взе предвид съображенията, изложени в цитираното по-горе решение на ВКС,
които споделя напълно, намира, че тъй като в настоящия казус кредиторът не установи, че преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем
като е обявил на длъжника предсрочната изискуемост, претенциите му за събиране на парични суми по кредита в резултат
на настъпила предсрочна изискуемост са неоснователни.
Съдът обаче е длъжен да съобрази решението си с приетото по т.2 от ТР №8/02.04.2019 год. на ВКС по т.д.
№8/2017 год. на ОСГТК, съгласно което : Допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, не е условие за редовност
на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
Следвайки приетото по задължителното за настоящия съд ТР, независимо от извода, че предсрочната изискуемост
не е надлежно обявена на длъжника, което е пречка за уважаване на исковете на това основание, настоящият съд следва да
уважи предявените искове за вноските с настъпил към настоящият момент падеж – Решение №7/19.05.2017 год. на ВКС по
гр.дело №60053/2016 год., I т.о.; Решение №180/31.07.2017 год. на ВКС по т.д.№1357/2016 год.; Решение №103/07.08.2017
на ВКС по т.д.№851/2016 год. I т.о.; Решение №208/09.02.2018 год. на ВКС по т.д.№394/2017 год., I т.о.
Събразявайки приложения по делото Погасителен план към договора за потребителски кредит, както и
възражението на ответника за изтекла погасителна давност, съдът счита, че по отношение на главницата е приложима
петгодишната давност, на основание чл.110 от ЗЗД, като според чл.114, ал.1 т ЗЗД давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемост. Задължението, поето от ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване
задълженията си по договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
9
която плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция. В молба вх.№10119/13.09.2024 год. ищецът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Галина Стойчева-Кръстева се позовава на Ч.гр.дело №1520/2019 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, което дело е служебно изискано и приложено по делото и от него е видно, че по това дело е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №835/16.08.2019 год. в полза на „Профи Кредит България“ЕООД срещу
длъжника Х. Н. Х.а за сумата 2 500 лева главница, 1 209,20 лева неизплатено договорна възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2019 год. до изплащане на вземането и 74,18 лева разноски за държавна
такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт. В заповедта е посочено, че вземането произтича от неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит №*********/19.02.2015 год. Тоест касае се за друг договор за
потребителски кредит, сключен между същите страни, като и двата договора са сключени на една и съща дата, но са с
различни номера, в който смисъл и не обслужват тезата на ищеца, че с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по Ч.гр.дело №1520/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч давността е прекъсната, доколкото е имало „Висящ
процес“ между страните по същите договор за кредит между същите страни. Законодателят в текста на чл.116 от ЗЗД е
конкретизирал три хипотези, в които давността се прекъсва, като в конкретният случай съдът преценява, че не е налице
нито една от тях. След като се касае за различни договори, то съдът приема, че след като окончателния падеж на вземането
на ищеца е на 05.03.2017 год., то към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК – 29.09.2023 год. вземанията, както за главница, така и акцесорните вземания са изтекли по давност, в който смисъл е и
въведеното от страна на адв.П. възражение. Тезата, че в периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. давност не тече,
съгласно чл.3, ал.1 от ЗМДВИП е основателна, но тя касае четиримесечен период от време, като дори и при действие на
този закон петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД изтича още през 2022 год., а не на 29.09.2023 год., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Не без значение е и изричната арбитражна клауза на чл.14.1 от Общите условия на „Профи Кредит
България“ЕООД към Договор за потребителски кредит, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с Договора за
потребителски кредит ,включително споровете за изпълнение или прекратяване следва да се отнесат до арбитражните
съдилища, а не до гражданските такива. Касае се за договорна клауза, която съдът не може да пренебрегне в настоящото
исково производство, още повече, че според чл.20а от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и
следва да се спазват, така, както да договорени между страните.
Това налага да се отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция на „Профи Кредит
България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“,
чрез пълномощника си юрисконсулт Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева срещу Х. Н. Х., ЕГН-********** от гр.******
на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
за признаване на установенои със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит
България"ЕООД срещу Християн Н. Х., с ЕГН-**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит №********** в общ размер на 6 109.64 лева /шест хиляди сто и девет лева и 0.64 ст./, от които :
Главница – 2 500.00 лева /две хиляди и петстотин лева и 0.00 ст./; Непогасено падежирало договорно възнаграждение – 1
209.20 лева /хиляда двеста и девет лева и 0.20 ст./, дължимо за периода от 05.04.2015 год. до 05.03.2017 год.; Лихва за
забава /мораторна/ в размер на 2 400.44 лева /две хиляди и четиристотин лева и 0.44 ст./, дължима от 05.03.2017 год. -
датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението -
29.09.2023 год. до изплащане на вземането.
Предвид неоснователността на исковата претенция по положителния установителен иск, съдът намира, че
неоснователна се явява и осъдителната претенция за заплащане от страна на ответника на ищеца на сумата в размер на
2 499,84 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 05.03.2017 год., ведно
със законната лихва, тъй като и това вземане е погасено по давност.
По разноските.
При съобразяване на постановките на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, съдът счита, че
с оглед изхода на делото, на ищеца не следва да се присъждат разноски за настоящото исково производство в размер общо
на сумата 528,48 лева, от които 168,48 лева платена държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч и 360,00 лева възнаграждение
за юрисконсулт. Не следва да се присъждат и разноските, които ищецът е направил в заповедното производство в размер на
сумата 157,15 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 750,00 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, включваща адвокатски хонорар, като възражението на
пълномощника на ищеца, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е неоснователно
и следва да се остави без уважение, тъй като съдът установи, че то дори е под минимума, предвид в чл.7, ал.2, т.2 на
Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съдът изчисли, че трябва да е
10
в размер на 910,96 лв.
Водим изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, чрез пълномощника си юрисконсулт Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева
срещу Х. Н. Х., ЕГН-********** от гр.****** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установенои със сила
на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България"ЕООД срещу Християн Н. Х., с
ЕГН-**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №********** в общ размер
на 6 109.64 лева /шест хиляди сто и девет лева и 0.64 ст./, от които : Главница – 2 500.00 лева /две хиляди и петстотин лева и
0.00 ст./; Непогасено падежирало договорно възнаграждение – 1 209.20 лева /хиляда двеста и девет лева и 0.20 ст./, дължимо
за периода от 05.04.2015 год. до 05.03.2017 год.; Лихва за забава /мораторна/ в размер на 2 400.44 лева /две хиляди и
четиристотин лева и 0.44 ст./, дължима от 05.03.2017 год. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 год.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 29.09.2023 год. до изплащане на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, чрез пълномощника си юрисконсулт Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева
срещу Х. Н. Х., ЕГН-********** от гр.****** облигационен иск за заплащане от страна на последния задължението,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №********** в размер на 2 499.84 лева /две
хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и 0.84 ст./, представяващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 05.03.2017 год., ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, чрез пълномощника си юрисконсулт Галина Стилиянова
Стойчева-Кръстева против Х. Н. Х., ЕГН-********** от гр.Ловеч, ул.“Сливница“№4 за заплащане на съдебно-деловодните
разноски за настоящото исково производство в размер общо на сумата 528,48 лева, от които 168,48 лева платена държавна
такса по сметка на РС-гр.Ловеч и 360,00 лева възнаграждение за юрисконсулт, както и за съдебно-деловодните разноски,
направени в заповедното производство в размер на сумата 157,15 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“България“№49, бл.53Е, вх.“В“, чрез пълномощника си юрисконсулт Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева да заплати
на Х. Н. Х., ЕГН-********** от гр.Ловеч, ул.“Сливница“№4 сумата в размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК - адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на настоящото решение препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №1582/2023 год. по описа
на РС-гр.Ловеч за сведение.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11