Присъда по дело №421/2018 на Районен съд - Кюстендил

     МОТИВИ   към Присъда на КРС по НЧХД № 421/2018 г. на КРС

                                               19.04.2019г.

 

 

 

Производството по делото е образувано по повод внесена в КРС частна тъжба от К.И.П., с ЕГН – ********** и К. К.И., с ЕГН – ********** ***    против А.В.К., с ЕГН – ********** ***, за извършено престъпление по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК ,  при фактическа и правна обстановка, изложени в тъжбата.

 С тъжбата е предявен и граждански иск срещу  подсъдимия  за сумата от 1000 лева,  представляваща  претендирано  обезщетение за претърпени от тъжителя К. К.И.  неимуществени вреди, резултат от твърдяното в тъжбата престъпление и  за сумата от 3000 лева, представляваща претендирано от тъжителя К.И.П. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, резултат от твърдяното в тъжбата престъпление. Всяка от сумите се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на извършване на деянието , дож окончателното й изплащане. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане  в наказателното производство като допустим. 

Тъжителите поддържат обвинението.  Считат, че  същото  е доказано  по безспорен начин и подсъдимият следва да бъдат признат за виновен, както и да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск.

Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението. Защитникът му пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.

                  Кюстендилският районен съд след като се запозна със събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

Частните  тъжители и подсъдимият живеели на едни адрес, обитавайки  различни етажи на къщата.  Подсъдимите са баща и син. Отношенията между тъжители и подсъдимия са влошени от дълги години. Между тях са водени няколко дела, в по-голямата си частен такива от наказателно частен характер.

 В хода на съдебното следствие, на едно от съдебните заседания по НЧХД№1410/2016 г., проведено на 23.11.2017 г.,  по което Ал. К. бил частен тъжител, а К.К. – подсъдим, подсъдимият в настоящото производство и подсъдим по цитираното НЧХД – К. изрекъл думите „ Той върви по  неговия път, същият – за убийства“. Казаното от Ал. К. е протоколирано в протокола от с.з / л. 8 от делото/. Към момента на  произнасяне на процесните думи в съдебна зала присъствали   съдебният състав и съдебният секретар,  подсъдимият К.  и адв. А.П. – защитник на подсъдимия по НЧХД №1410/2016 г. / ч.тъжител в настоящото производство/ К. И..

 След като излязла от съдебна зала адв. А.П. обяснила на клиента си и неговите родители за отправените от К. към тях думи.

На 01.03.2018 г.   К.И.П. и К.К.И.   сезирали КРС с настоящата тъжба против А.К., повдигайки му с нея обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК.  Според изложеното в тъжбата частните  тъжители се почувствали  оклеветени  от изречените от К. думи -  „Той върви по неговия път, същият – за убийства“.

Горното , като фактическа обстановка, съдът намери за установено   позовавайки се на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмени доказателствени средства.

Относно свидетелските показания : разпитани са свидетелите И. И.– съпруга на първия и майка на втория ч. тъжител и св. Г. Х. – приятел на първия тъжител, както и св. Л.К. – приятелка на подсъдимия. Съдът кредитира  показанията на всички свидетели, разпитани по делото, в частта в която описват влошените взаимоотношения между страните, но нито един от тези свидетели не излага факти във връзка с конкретното обвинение по делото.

Безспорно е установено / видно от приложения протокол от с.з. по НЧХД 1410/2017 г. по описа на КРС, проведено на 23.11.2017 г. / и не се спори от подсъдимия, че цитираните в тъжбата думи са изречени от него.

 

                   ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

Обсъждайки събраните в хода на съдебното следствие писмени и   гласни доказателства, както и доказателствени средства  съдът приема, че  подсъдимият, с действията си не е осъществил състава на престъпленито по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК, поради което и го призна за невиновен.

Клеветата съставлява съзнателно  разпространяване на информация за определено лице в две направления : позорни обстоятелства, които са неистински  или приписване на престъпление което не е извършено. И в двата случая целта на дееца да бъде злепоставена личността на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и добро име. Клеветата е умишлено престъпление . От субективна страна, то може да бъде извършено при пряк  или при евентуален умисъл.

В конкретния случай, тъжителите са повдигнали с тъжбата си обвинение срещу  подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК, т.е за  това , че с  конкретно посочени в тъжбата думи  публично /в съдебно заседание/ им е приписал престъпление.

Обществената укоримост на престъплението клевета  и наказателната отговорност се осъществява поради неистинността на изложените от соченото за извършител лица думи. Това, според теорията е и водоразделът между упражняването на правото на информация  и злоупотребата с него.  За да носи отговорност  авторът  на една информация следва  да съзнава, че  тя не отговаря на истината .

Единодушно е прието в съдебната практика, че за да е налице клевета под формата на приписване на престъпление материалният носител на клеветата следва да съдържа твърдения в смисъл, че конкретно лице е осъществило елементите от състава на конкретното престъпление (по време, място и основни признаци) без да се изисква приписваното престъпление да бъде юридически формулирано, като достатъчно е твърденията да съдържат конкретни данни за основните характеристики на приписваното престъпление.

В конкретния случай според настоящия съдебен състав в думите, изречени от подсъдимия в съдебно заседание на 23.11.2017 г. по НЧХД№1410/2017, не се съдържат конкретни факти, твърдения и обстоятелства, които да сочат на конкретно извършено престъпление. Още повече по никакъв начин от така вписаните в протокола от с.з. думи не може да се извлече информация за това кои са лицата, които  подсъдимият е визирал изричайки тези твърде общи думи : Той върви по  неговия път, същият – за убийства.

В случая според съда е налице изначална обективна несъставомерност на престъплението клевета.Т.е. за да осъществи от обективна страна състава на престъплението клевета деянието следва да съдържа освен информация за факти от обективната действителност, притежаващи съответната индивидуализация по време, място и начин, описващи позорни обстоятелства или приписващи престъпление, но и клеветническата информация да бъде разпространена спрямо конкретно физическо лице. Недопустимо е клеветническата информация да бъде изведени по пътя на тълкуване, съждения или предположения.

От изречението , вписано в протокола от с.з. и изречено от подсъдимия , по никакъв начин не може да се извлече нужната конкретика, за да се приеме, че именно на  двамата тъжители К. е  приписал извършването на конкретно престъпление – конкретно по време, място и  основни признаци.

Установената  несъставомерност на деянието от обективна страна, обезмисля изцяло обсъждането на  субективния елемент на същото.

Горното мотивира съда да приеме, че подсъдимият не е осъществил  състава на престъплението , за което е привлечен да отговаря с депозираната срещу него тъжба, поради което и го оправда изцяло.

                      

                      ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК 

 

Отговорността за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД се поражда при наличност на следните елементи: противоправно деяние, извършено от подсъдимия, вреда, вина и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. 

В разглеждания случай по делото  не са установени правопораждащите за отговорността на подсъдимия елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД. На първо място не се установи по безспорен начин виновното извършването на противоправното деяние описано в тъжбата.  Липсата на този елемент от  фактическия състав на разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД  изключва необходимостта от обсъждането на всички останали елементи на нормата.  

              Водим от горното, съдът намери  предявения граждански иск за неоснователен и като такъв го отхвърли изцяло.           

 

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                Районен съдия :