Присъда по дело №217/2010 на Районен съд - Балчик

Мотиви

към присъда № 37 от 06.10.2010 год.  по НОХД № 217 по описа за 2010 г. на Районен съд гр. Балчик

            Балчишката районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 40 / 2010 год. по описа на РУ” Полиция” – гр.Балчик срещу подсъдимия Н.Е.Н., с ЕГН ********** затова, че :

1. при условията на продължавано престъпление от месец октомври 2009 год. до 02.03.2010 год. в местност „ Кулака” край гр.Балчик, по пътя за гр.Варна, в горичката по пътя за с.Соколово, общ.Балчик, в дома им в с.Стражица, общ.Балчик, в мазата до сградата на бившата столова в с.Стражица, общ.Балчик и стълбите за тавана в жилището им в с.Стражица, общ.Балчик се съвкупил с ненавършилата 18-години низходяща сродница С.Н.Е. с ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване и изнасилването представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК , както и за това, че

2. в началото на 2010 год. до 04.03.2010 год. в с.Стражица, общ.Балчик , без надлежно разрешително придобил и държал в дома си в с.Стражица, общ.Балчик високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 105,67 гр. с процентно съдържание на наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол – 0,33% на стойност 634,02 лв. – престъпление  по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

По реда на глава двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс съдът е взел решение за предварително изслушване на страните, без призоваване на свидетелите и вещото лице и е назначил на осн. чл.372,ал.2 от НПК  на подсъдимия , адвокат П.Г., ДАК

В хода на съдебното производство подсъдимият Н.Е.Н. е редовно призован, явява се лично.

Представлява се от служебния си защитник – адв. ПГ., ДАК, която в съдебно заседание заявява, че  подзащитният и се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. Поискал е от съда също така да наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в минимален размер и за двете престъпления с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НПК, като на основание чл.23 от НК наложи най-тежкото от така определените наказания.

 В съдебно заседание на подсъдимия Н.Е.Н. съдът е разяснил възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимият изрично е заявила в горепосоченото съдебно, че е запознат с разяснената му възможност и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от НПК е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и го подкрепят.

В съдебно заседание представителят на Балчишка районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Поддържа се становището, че деянията са извършени от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи за всяко едно от престъпленията наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК с оглед изискването на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Поискано е да се приложат  разпоредбите  на чл.23 и 25 от НК , както и  да се приспадне на основание чл.59 от НК времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

В съдебно заседание на 06.10.2010 год. пострадалата от престъплението  по чл. по чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК ,С.Н.Е. с ЕГН ********** е редовно призована, явява се лично и със своята майка и МДЯ, както и с адв. МЖ - ДАК. Пострадалата от престъплението, чрез назначения и на осн. чл.101,ал.1 и чл.94,ал.4 от НПК особен представител адв.М.Ж., ДАК не е направила искане по чл. 255, ал. 2 НПК за конституиране като частен обвинител и граждански ищец и не е конституиран като такъв по делото.

Подсъдимият Н.Е.Н. в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатите му обвинения и се признава за виновен, че е извършил престъпленията по  чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК НК.  В хода на съдебните прения той е изразил съжаление за случилото се и се е разкаял за извършените престъпления, като е  посочил отново, че се признава за виновен и поддържа казаното от защитника си. В последната си дума подсъдимият е поискал от съда да му наложи справедливо наказание в минимален размер и е проявил критично отношение към извършените деяния.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :

Пострадалата С.Н.Е. е дъщеря на подс.Н.Е.Н. от съвместното му съжителство с МДЯ, с която той се разделил през 2003 год. От тогава пострадалата заедно с двамата си братя живият в с.Стражица, общ.Балчик в жилище, собственост на подс.Н., където последния живее на съпружески начала с Ц.Н.С..

В началото на месец октомври 2009 год. под предлог, че ще посрещат от РПолша майка и, пострадалата тръгнала с бащи си за гр.Балчик.Пътували с лекия автомобил на подсъдимия. Пристигайки в града, Н. казал на Е., че ще ходят в леля и С. но после се отказал заради късния час. Тръгнали обратно за с.Стражица, като минали по пътя за местността „Кулака”. Стигайки до чешмата подсъдимия спрял колата и изкарал шише с алкохол от жабката. Започнал да пие и да разпитва пострадалата дали си има момче и правила ли е секс. Пострадалата му отговорила, че харесва едно момче, но не са правили секс, при което подсъдимия и казал, че иска да провери. Тогава свалил облегалката на седалката и започнал да сваля дрехите и. Пострадалата се разплакала, но Н. покрил главата и с бейзболната си шапка и започнал да я опипва по тялото и половия орган. После се съблякъл гол и я изнасилил. През цялото време пострадалата стискала очи и плачела. На връщане катастрофирали с колата и продължили пеша. В горичката до кучкарника пострадалата отишла да уринира и тогава установила, че по бикините и има кръв. Тогава заплакала силно, при което подсъдимия я ударил с юмрук в корема и отново я изнасилил. След една седмица подсъдимия изнасилил още няколко пъти Е. В момент, когато е пиян, използвал отсъствието на близките и я водел с колата на различни места – в мазата на стола на с.Стражица,по пътя за гр.Варна, в горичката по пътя за с.Соколово, общ.Балчик, в кухнята или коридора на жилището му и в къщата на нейната леля, когато нямало никой, където против  волята и правел секс с нея. Пострадалата много се страхувала от него, защото след употреба на алкохол „ откачал”.На 01.03.2010 год. пострадалата си легнала в около 22 часа. В един момент в стаята и влязла св.Ц. С. и я бутнала, но тя се направила, че спи. Баба и която спяла в същата стая попитала С. какво иска и последната и отговорила, че подсъдимия вика дъщеря си в тяхното жилище. Не след дълго дошъл подсъдимия Н. и седнал на леглото и.Подбутнал я и и казал тихо да излезе с него да си поговорят.Той силно миришел на алкохол, при което  пострадалата решила да се прави на заспала. Той обаче си пъхнал ръката под юргана и започнал да я опипва по гърдите, корема и слабините. Тя не издържала и хванала ръката му, но той също я хванал за ръката и я издърпал от леглото. После я извел в коридора и започнал да и говори, че нищо няма да и направи, само искал да си говорят.Завел я в кухнята на апартамента си и изгасил крушката, но пострадалата се дърпала и не влязла. Тогава подсъдимия я извел и я задърпал надолу по стълбите, като и казал да не вдига много шум.От страх пострадалата не посмяла да вика, макар, че не знаела какво ще се случи. Подсъдимия я завел до оградата на бившата столова и рязко свалил дънките и бикините и, без да ги съблича. Тогава тя му казала, че я има за жена, а не за дъщеря, при което подсъдимия я ударил с юмрук в корема.Пострадалата паднала на земята върху останки от изгорели шишарки, но той ритайки я изправил.После смъкнал десния крачол на дънките и, повдигнал десния и крак и смъквайки дънките си, вкарал пениса си в половия и орган. Като свършил, пострадалата започнала да се обува, но той и казал, че не е свършил и да  не се  обува.После я последвал към дома им и и казал да отиде в тях за да яде.

Подсъдимия започнал да яде манджа с картофи и да пие ракия. На нея сипал безалкохолно и я принудил да го изпие.После тя отишла до тоалетната, но подсъдимия чувайки я да плаче я изкарал насила и и казал да се качи по стъпалата за тавана.Тя не искала , но той бутайки я, я принудил и тя седнала на стъпалата пред вратата на тавана. Започнала да му се моли да я остави, но той насила я бутнал да легне на стъпалата, където я изнасилил.След това подсъдимия я пуснал и пострадалата ревейки се прибрала в стаята, където спели баба и и двамата и братя. Цялата нощ плакала и на сутринта разказала за случилото се на баба си св.Г.Й. и брат си Д.Е..От страх не излязла от стаята. След разказа на сестра си св.Д.Е. отишъл при чичо си В. и по негово предложение отишъл при кмета, на когото разказал за случилото се.После пуснал жалба до РУ Полиция –Балчик.

2. На 04.03.2010 год. в дома на подс.Н.Е.Н. *** е извършено претърсване и изземване, при което в картонена кутия в една от стаите на апартамента е намерена и иззета суха, тревна маса с тегло 106 гр., която при извършен полеви тест реагира на канабис. Протоколът за извършено следствено действие е одобрен с Разпореждане № 121/05.03.2010 год. по чн дело № 67/2010 год. на БРС.

Извършената химико-физическа експертиза установява, че иззетата с протокол за претърсване и изземване 105,67 гр. растителна маса представлява част от растението Херба Канабис Индика сатива, известно като МАРИХУАНА / индийски коноп, канабис/. Съдържанието на активен компонент, тетрахидроканабинол в изследваната марихуана е 0,33%,а цената на наркотичното вещество – съгласно ценовата експертиза – 634,02 лв.

Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен контрол / забрана / по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите / наркотични / вещества, ратифицирана от Р България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн. ДВ 30/99 год. марихуаната е включена в Приложение 1 към чл.3,ал.2 – “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина”.

По отношение протокола за претърсване и изземване,  същият е съставен в съотвествие с разпоредбите на чл.129,ал.1 и сл. от НПК и чл.161,ал.1 и сл. от НПК и е годно доказателствено средство за извършените действия.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимият е направил самопризнание и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подс. Н.. Извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанието на подсъдимия, като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс. Н.Е.Н., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на  самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото, а именно : том І - 1/ уведомително писмо до РПБ – л.1;2/ справка до началника на РУ МВР Балчик-л.2 ; 3/ уведомително писмо до РПБ – л.3; 4/ справка до началника на РУМВР Балчик-л.4; 5/ писмо за обединяване на ДП-л.5; 6/ постановление за обединяване на ДП-л.6; 7/ писма за удължаване срока на ДП-л.7-11; 8/ протокол за оглед и фотоалбум четири броя-л.12-46; 9/ писма за одобрение и протокол за претърсване и изземване-л.47-54; 10/ документи за назначаване на служебен защитник –л.55-58; 11/ постановление за привличане на обвиняем и разпит - 5 броя – л.59-68; 12/ искане за провеждане на разпит пред съдия – л.69; 13/ писмо до ГД Охрана-Добрич –л.70; 14/писмо до РС Балчик – л.71; 15/ постановление за вземане на мярка за неотклонение – л.72; 16/ документи за вземане на мярка „ Задържане под стража” – л.73-95; 17/ справка съдимост – л.96-99; 18/ удостоверение от РП Балчик – л.100; 19/ характеристика – л.101; 20/ декларация за семейно и материално положение – л.102;

Том ІІ – 21/ протокол за разпит на свидетел – 14 броя – л.103-132; 22/ протокол за доброволно предаване – л.133; 23/ протокол за оглед на ВД – л.134-136; 24/ постановление и експертиза – четири броя – л.137-153; 25/ декларация и възнаграждение на ВД-л.154-160; 26/ удостоверение за раждане – л.161-162; 27/ писма Агенция Митници София – л.163-164; 28/ сигнални писма – л.165-168;29/ писма Арест гр.Балчик – л.169-179; 30/ молба – 4 броя – л.180-183; 31/протокол за предявяване на разследване – л.184; 32/ писмено мнение – л.185-186; 33/ справка- л.187-188; 33/ карта за обвиняемо  лице – л.189-190, веществени доказателства – кутия от картон, черна на цвят, с надпис MAT STAR в червена полиетиленова торбичка-1 брой; книжен плик, съдържащ: мъжки слип, черен, с допълнителен сив цвят-1 брой; полиетиленова торба съдържаща:дънков панталон, син на цвят -1 брой;дамски бикини, тип”полупрашка”-1 брой; полиетиленов плик със слепка съдържащ въже от изкуствена материя, синьо на цвят, с дължина 70 см – 1 брой; книжен плик съдържащ опаковки от изследваните наркотични вещества – 1 брой; полиетиленова торбичка съдържаща плетени вълнени терлици, шарени с преобладаващ червен и кафяв цвят, ръчно плетиво – 1брой,както и събраните в хода на досъдебно производство социален доклад от отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане общ.Балчик и социален доклад за детето С.Н.Е. с ЕГН **********.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключенията по назначените експертизи, неоспорени от страните и приети от съда. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия.

  Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК се налага от правна страна :

  Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия Н.Е.Н. за извършено престъпление по чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК.

   Съдът счита, че подс.Н.Е.Н. е осъществил престъпния състав на чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК, като от обективна страна се е съвкупил с С.Н.Е., т. е. с лице от женски пол, ненавършило 18 години, явяващо се низходяща негова сродница – дъщеря, против нейната воля и желание, и я принудил към това със сила и заплашване.

Изнасилването по чл. 152 от НК е престъпно съвкупление с лице от женски пол, което се осъществява против волята на жертвата.

Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, чрез които се осигуряват половата неприкосновеност и свободния избор на половия партньор само на лице от женски пол.

От обективна страна по отношение на престъплението по чл. чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК е характерно следното: На първо място, пострадал от това престъпление може да бъда единствено и само лице от женски пол. На второ място, изпълнителното деяние включва два акта - преодоляване на липсата на съгласие на пострадалата чрез физическа или психическа принуда (в случая и двете) и извършване на съвкупление. Видно от събрания доказателствен материал, подсъдимият е упражнил спрямо пострадалата психическа принуда, като пострадалата се страхувала от него тъй като след употреба на алкохол „ откачал”,  тя, съзнавайки неговото физическо превъзходство и не виждайки друг изход, се съвкупява с него въпреки своето нежелание.

На трето място , по своята същност престъплението изнасилване е резултатно престъпление, осъществявано чрез действие.То е довършено тогава, когато е извършено съвкупление с жертвата.

На четвърто място, елемент от обективната страна на изнасилването е съдържанието на волята на пострадалата, по-точно липсата на съгласие от нейна страна за осъществяване на съвкупление. Липсата на съгласие се извлича от това, че пострадалата при различните актове на сексуално посегателство от подсъдимия реагирала или с плач или с преструвки, че спи, както и с вербално противопоставяне. Съпротивата й срещу извършването на половите актове е преодоляна и посредством физическа принуда – удари с юмрук в корема, насилствено сваляне на дрехите и, покриване на главата и с бейзболната му шапка, последвано от също недоброволното осъществяване на полов акт, издърпване от леглото, дърпане по стълбите, ритане, насилствено смъкване на дънките и, бутане по стъпалата към тавана.

На пето място, субект на престъплението изнасилване може да бъде единствено и само лице от мъжки пол, което отговаря на изискванията за всяко наказателно отговорно лице.

На шесто място, от обективна страна на престъплението по чл. чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК  е специфичната възраст и родствена обвързаност на пострадалата. В този случай това са едни от по-тежко наказуемите състави на това престъпление са случаите когато изнасилването е извършено спрямо лице от женски пол, ненавършило 18 години и ако е низходяща сродница. В този случай законодателят е взел предвид от една страна ниската възраст на жертвата, с оглед психическото и физическото и развитие, както и близките родствени отношения,предполагащи  родствена зависимост.

От субективна страна, при осъществяване на деянието си подсъдимият е действал с пряк умисъл. Пострадалата  Е. е низходяща сродница на подсъдимия – негова дъщеря, което води след себе си съзнанието у подсъдимия по отношение нейното непълнолетие, както и за родствената зависимост между двамата. От събрания по делото доказателствен материал недвусмислено се установява и, че подсъдимият е съзнавал и  несъгласието на пострадалата да се съвкупи с него, съзнавал е и своето физическо превъзходство и се е възползвал от нейния страх, като средство да преодолее съпротивата й. Иначе казано, деецът е разбирал общественоопасния характер на деянието си и е желаел настъпването на общественоопасните последици, като е направил всичко възможно, употребявайки сила и заплаха, да осъществи полов акт с пострадалата.

Деянието подсъдимия Н. извършил в 5-годишния срок от изтърпяване на наложено с влязла в сила на 02.03.2005 год., присъда по нох дело № 2/2004 год. по описа на БРС, в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода наложена за извършено престъпление по чл.155,ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което с оглед на субекта деянието по чл.152 от НК се явява и квалифицирано по чл.152,ал.3,т.5 от НК .

2.Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия Н.Е.Н. за извършено престъпление по чл. 354а,ал.3,т.1 от НК .

Съдът намира, че с деянието си подс.Н.Е.Н. е осъществил от субективна и обективна страна признаците на престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК, като в началото на  2010 год. до 04.03.2010 год. в с.Стражица, общ.Балчик без надлежно разрешително придобил и държал в дома си в с.Стражица, общ.Балчик високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 105,67 гр. с процентно съдържание на наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол – 0,33% на стойност 634,02 лв.

От обективна страна за времето от началото на 2010 год. до 04.03.2010 год. подс.Н. е придобил и държал високорисково наркотично вещество .

По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичното вещество – ХЕРБА КАНАБИС ИНДИКА сатива  – МАРИХУАНА / индийски коноп, канабис/. Марихуаната има наркотично действие и е под контрол съгласно списък 1 и списък ІV на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 год.,ратифицирана от България.Съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите ,обн. ДВ.бр.30/1999 год.,марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.3,ал.2  « Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве», поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина. Ето защо следва да се приеме, че  горепосочените действия подс. Н.  е осъществил по отношение на растения от рода на конопа по смисъла на чл.354а,ал.3,т.1 от НК.

Предвид изложеното настоящия съдебен състав прецени, че с действията си подс. Н.Е.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК.От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл  по смисъла на чл.11,ал.2 от НК.Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

ЮРИДИЧЕСКИ СТАТУС

Подсъдимият Н.Е.Н. е осъждан .

ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание, извършеното от него деяние.

По чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място следва да се съобрази степента на обществена опасност на деянието. Съдът приема, че то е с изключително висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват драстично обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, както и обществените отношения, които възникват по повод на правилното духовно и физическо развитие на подрастващите. Високата обществена опасност на деянието следва да се констатира с оглед на обстоятелството, че пострадалата му е низходяща сродница- дъщеря.

Степента на обществената опасност на подс. Н. е висока. Същият  е осъждан общо четири пъти, включително и за деяние наказуемо по чл.155,ал.3 от НК, за което му е било наложено ефективно наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца. Лоши характеристични данни.

Смекчаващи вината обстоятелства - съдът приема като такива направеното самопризнание.

Отегчаващо вината обстоятелство - съдът приема като такива предишната съдимост, високата обществена опасност на деянието, бруталността на действията, които същият е извършил с пострадалата, явяваща се негова низхдяща сродница - дъщеря.

Причини, мотиви и условия - причина за извършване на престъплението е ниската правна култура и несъобразяване със законодателството на РБългария.

При определяне на размера на наказанието съдът е обвързан от императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК. Настоящото наказателно производство е приключено при условията на диференцираната процедура „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” – Глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С оглед на горното разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда, в случай, че постанови осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл.55 от НК и дори да не са налице смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, което е резултат от процесуалното поведение на подсъдимия, свързано със съгласието му да се приключи наказателното производство при диференцираната процедура, посочена в чл.370, т.2 от НПК. Прилагането на горепосочената диференцирана процедура води до благоприятната за дееца последица – при осъждането наказанието му задължително се определя при условията на чл.55 от НК.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието за престъплението по   чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в чл.36 от . Наказанието, което е предвидено за горепосоченото престъпление е лишаване от свобода от 3 до 15 години, като с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подс. Н. трябва да бъде определено под предвидената минимална санкция в разпоредбата на  чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК НК, а именно под 3 години лишаване от свобода. Ето защо наказанието му трябва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът счита, че в конкретния случай на подсъдимия Н.Е.Н. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер под предвидения минимум в горепосочената особена наказателноправна норма, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне на този размер съдът отчита наличието на оттегчаващи отговорността обстоятелства, а именно : съдимост, лоши характеристични данни,най-вече изключително високата обществена опасност на деянието и вида и бруталността на  действията, извършени от подс. Н. по отношение на пострадалата С.Н.Е., негова дъщеря.

Съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, които са : наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода, подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и отлагането на изпълнението на наложеното наказание ще постигне целите в чл.36 от НК и преди всичко за поправянето му. Съдът счита, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, поради което не може да бъде приложен института на условното осъждане. В конкретния случай подс.Н. е осъждан. Подсъдимият трябва да изтърпи ефективно така определеното му наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за да се превъзпита и да се лиши от възможност за определен период от време да извършва други престъпления.

По чл.301, ал.1, т.6 от НПК – какъв първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода да се определи. При определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание две години и единадесет месеца лишаване от свобода, следва да бъдат взети предвид разпоредбите на  Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

В конкретния случай съдът счита, че следва да се определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ при изтърпяване на така наложеното му наказание на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС.

2.Съдът приема, че наказанието за престъплението по чл.354а,ал.3,т.1 от НК  следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК. Наказанието, което е предвидено за горепосоченото престъпление е лишаване от свобода от  1 до 6 години и глоба от две до 10 000 лв. ,като с оглед изискването на чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подс. Н. трябва да бъде определено под предвидената минимална санкция в разпоредбата на  чл. 354а,ал3,т.1 НК, а именно под 1 година лишаване от свобода. Ето защо наказанието му трябва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът счита, че в конкретния случай на подсъдимия Н.Е.Н. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под предвидения минимум в горепосочената особена наказателноправна норма. При определяне на този размер съдът отчита наличието на оттегчаващи отговорността обстоятелства, а именно : съдимост, лоши характеристични данни.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът се възползува от възможността да не наложи съпътстващото наказание – глоба, предвид  материално състояние на подсъдимия.

Съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, които са : наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода, подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и отлагането на изпълнението на наложеното наказание ще постигне целите в чл.36 от НК и преди всичко за поправянето му. Съдът счита, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, поради което не може да бъде приложен института на условното осъждане. В конкретния случай подс.Н. е осъждан. Подсъдимият трябва да изтърпи ефективно така определеното му наказание от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за да се превъзпита и да се лиши от възможност за определен период от време да извършва други престъпления.

По чл.301, ал.1, т.6 от НПК – какъв първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода да се определи. При определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание две години и единадесет месеца лишаване от свобода, следва да бъдат взети предвид разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

В конкретния случай съдът счита, че следва да се определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ при изтърпяване на така наложеното му наказание на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС.

Престъпленията по чл.  чл. 152,ал.3,т.5, във вр. с ал.2,т.1 и 2, ал.1,т.2, във вр. с чл.26 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК  и по чл.354а,ал.3,т.1 от НК са извършени при условията на чл.23, ал.1 - реална разнородна съвкупност, поради което съдът след като определи наказанията за всяко от престъпленията, следва да наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно: ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е постановил при изтърпяване но горепосоченото наказание лишаване от свобода да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия  Н.Е.Н. е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 03.03.2010 год. до влизане на настоящата присъда в законна сила.

По чл.301, ал.1, т.11 от НПК – какво да стане с веществените доказателства.

На осн. чл.354а,ал.6, във вр. с ал.3 от НК, във вр. с чл.112, ал.2 от НПК съдът е отнел в полза на Държавата веществените доказателства – високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 105,67

гр., предадени за съхранение на ЦМУ отдел МРР-НОП, които да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

По разноските по делото

Предвид това, че подсъдимият бе признат за виновен, и на основание чл. 169, ал. 2 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 214,70 лв.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: