№ 25
гр. Велико Търново , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Радослав Николаев Косев (ОП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20214000600052 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. Х. Л. за възобновяване на
НОХД№70/2019г. по описа на РС Трявна, отмяна на присъда
№20/06.11.2019г. на РС-Трявна по същото дело и решение №26/20.07.2020г.
по ВНОХД№130/2019г. на ОС-Габрово, постановяване на оправдателна
присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. С искането е заявено основание за
възобновяване/макар и да не е изрично посочено/ на делото по чл. 422, ал. 1,
т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че присъдата и решението са постановени при
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура изрази становище, че искането е неоснователно и следва да бъде
1
оставено без уважение.
Осъденото лице М. Х. Л. поддържа искането.
Процесуалният представител на осъдения М. Х. Л. изразява становище,
че са допуснати нарушения на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, поради което присъдата и
решението са опорочени и производството подлежи на възобновяване.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие
на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 т.2 от НПК. Искането
е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е неоснователно,
като съображенията за това са следните:
С присъда №20 от 06.11.2019г. Тревненски районен съд по
НОХД№70/2019г. е постановил: Признава подсъдимия М. Х. Л. за виновен в
това, че на 21.02.2019г. в гр. Трявна, управлявал МПС – товарен автомобил
„Мицубиши Л-200“, с рег. № С 81****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда – 2,45 промила, установено по надлежния ред, поради
което и на основание чл.343б ал.1 от НК го ОСЪЖДА на една година и шест
месеца лишаване от свобода, както и на глоба в размер на 400,00 лв.
/четиристотин лева/. Отлага на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г
НК лишава подсъдимия М. Х. Л. от правото да управлява МПС за срок
от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила,
като приспада времето, през което същият е бил лишен от възможността да
упражнява това право по административен ред, считано от 21.02.2019г.
За да постанови присъдата си Тревненски районен съд е приел следното
от фактическа страна: Подсъдимият М. Х. Л. е правоспособен водач на МПС
категории „В“ и „М“ от 24.04.2000г., категории „С“ и „Ткт“ от 14.10.2003г. и
категория „А“ от 29.08.2008г. Живее в с. Радино, Община Трявна. Срещу него
има издадени 29 броя влезли в сила наказателни постановления и 3 броя
фишове. На 21.02.2019г. около 16.05 часа подсъдимият се движел по улица
2
„Патриарх Евтимий“ в гр. Трявна, като управлявал товарен автомобил
„Мицубиши“ модел Л – 200 с рег.№ С 81****. В близост до дом №35 на
посочената улица бил спрян за проверка от служители на РУ Трявна, в хода
на която се установило, че подсъдимият не носи свидетелство за управление
на МПС, контролен талон и лична карта. Въз основа на посочени от него три
имена и ЕГН, била извършена справка чрез дежурен полицай и установени
данните на водача. Същият бил поканен да даде проба за употреба на алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №0157, като
уредът отчел 1,48 промила концентрация на алкохол в издишания въздух.
Поради установената положителна проба проверяващите сигнализирали за
съдействие автопатрулен екип на РУ Трявна.
По същото време двамата свидетели служители на полицията се
намирали във ФСМП Трявна, във връзка с извършена малко по-рано същия
ден /около 14.40 часа/ проверка на подсъдимия като водач на товарния
автомобил „Мицубиши“ модел Л – 200 с рег.№ С 81****, включително за
употреба на алкохол. По време на тази предходна проверка подсъдимият
направил няколко опита за измерване наличието на алкохол в кръвта с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, но тъй като те били неуспешни,
му бил издаден талон за медицинско изследване №0035869, в срока за
явяване по който подсъдимият не се явил да даде кръвна проба, а потеглил с
товарния автомобил към дома си в с. Радино, Община Трявна. Именно
движейки се към дома си подсъдимият бил спрян за проверката на ул.
„Патриарх Евтимий“ в гр. Трявна. На ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Трявна,
на подсъдимия бил съставен АУАН №462264/21.02.2019г. за нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и връчен талон за
изследване №0035870. В него подсъдимият собственоръчно не написал дали
приема или не приема показанията на техническото средство, но в указания
му в талона срок – 30 минути от връчването на талона в 16.45 часа, се явил
във ФСМП – Трявна за даване на кръвна проба. Кръвната проба била дадена
от него в присъствието на свидетели. Вземането на кръвта се извършило от
свидетел, работеща като „фелдшер“ във ФСМП – Трявна, а необходимата
документация била изготвена от друг свидетел, заемащ също такава длъжност
там. Кръвта за изследване на подсъдимия била взета посредством обикновена
спринцовка и игла, след което разпределена в два броя вакуумни епруветки
от по 4 мл с капачки в сив цвят, запечатани с лейкопласт, парафинирани и
записани имената на лицето, предоставящо пробата. След това двете
вакуумни епруветки с кръвната проба на подсъдимия били транспортирани за
изследване до лаборатория при ОДМВР – Габрово.
Съобразно заключението на изготвената химическа експертиза
№90/2019г. от вещото лице, в представената за изследване кръвна проба на
М. Х. Л. е установена концентрация на етилов алкохол от 2,45 промила. Със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0360-
000006/21.02.2019г. на Началника на РУ Трявна при ОДМВР Габрово, на
3
подсъдимия М. Х. Л. е временно отнето СУМПС.
При приетата по-горе фактическа обстановка РС Трявна излага
следните мотиви относно крайния си извод:
Фактическата обстановка по същество не се оспорва от подсъдимия и от
защитниците му, които обаче считат, че кръвната проба от подсъдимия е
взета при съществени отклонения с изискванията на Наредба №1/19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози, поради което въз основа на нея
не може да се приеме за установено наличие на концентрация на алкохол в
кръвта от 2,45 промила, за която е повдигнато обвинение срещу подсъдимия.
Във връзка с повдигнатите възражения от защитниците на подсъдимия по
делото са събрани и следните доказателства: Прието е като веществено
доказателство по делото вещ „EXPRY 0123 MUTIDRAVING NEEDLE“ със
стикер №18 15А 2023 03 31, за която от страна на подсъдимия и защитниците
му се твърди, че е игла, представляваща част от така наречената „затворена
система“ по Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози; Изискана е от съда и представена по делото справка от Центъра за
спешна медицинска помощ изх.№05-12-1/29.07.2019г., според която:
вакуумните епруветки /вакутейнер Vacusera/ използвани към дата
21.02.2019г. във филиал Трявна на ЦСМП – Габрово са доставени с табела
№70 на 03.09.2018г.; вакутейнерите са закупени на 12.02.2018г. от
„Истлинк България“ /фактура №**********/, с партиден №3587.044.17 и срок
на годност м. май 2019г.; Изискана е от съда и представена по делото справка
от Центъра за спешна медицинска помощ изх.№05-12-3/27.09.2019г., според
която вакутейнерите с партиден №3320.0037.17 /закупени от
„Истлинк България“ООД/ са със срок на годност 30.05.2019г. и е възможно да
е имало наличност от тях във филиал Трявна на 21.02.2019г. Табелите, с
които се отразява движението на медикаменти и консумативи, след
закупуването им /т.е. от централния склад към филиалите/ не съдържат
информация за партиден № на продукта, а само за количество и стойност.
Към 21.02.2019г. в централния склад е имало епруветки и от двата партидни
номера /3320.0037.17 и 3587.0044.17/ - респективно и във филиалите е
възможно да са били налични и от двете партиди. Срокът на годност и на
двете партиди е 30.05.2019г. включително и е отразен върху всяка епруветка;
Представена по делото е и табела №70/03.09.2018г. за консумативи във
филиал Трявна, съобразно която фигурират вакутейнери К3 – 7мл
и вакутейнер флуорид – 4 мл.; Изискана е от съда и представена
длъжностната характеристика на длъжността „фелдшер“ в Центъра за спешна
медицинска помощ – Габрово; Представени са фактура №5128 и 5130 – и
двете от 17.01.2018г. за продадени от „Билмед“ЕООД на
„Истлинк България“ООД вакутейнери, както и приемо-
предавателни протоколи към тях; Изискана е и представена справка от
4
„Билмед“ЕООД, с приложен към нея каталог на производителя на английски
език с превод на български език и инструкция за употреба на епруветките.
Според справката, епруветка с партиден №3587.0044.17 е продадена с
фактура №5128/17.01.2018г. и е посочена в приемо-предавателен протокол
№4398/17.01.2018г., а не с фактура №5130/17.01.2018г. Епруветка с партиден
номер 3587.044.17 не е предназначена за вземане на кръв за изследване на
алкохол в кръвта. На стр.7 от каталога е посочено, че затворената система за
вземане на кръв включва няколко компонента, включително и игли. Следва да
се има предвид, че кръв за изследване на алкохол може да се вземе и с
обикновена спринцовка и игла и след това да се постави в епруветка.
„Билмед“ЕООД не е продавала игли на фирма „Истлинк България“ООД. На
стр.22 от каталога са посочени епруветките, предназначени за изследване
на глюкоза, кръвна захар, алкохол в кръвта и въпросната епруветка не е сред
тях. Тя е посочена на стр.12 от каталога с референтен №23403, Vacusera 3ml.
Допусната по делото е експертиза, със задача да даде заключение по
следните въпроси: Какво представлява „затворената система“ за вземане на
проби кръв, регламентирана в чл.17 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози; Включва ли тя използването на
специална спринцовка за вземане на кръвната проба; Вземане на кръвна
проба за изследване чрез обикновена спринцовка за еднократна употреба
отразява ли се върху затворения характер на системата и състоянието на
кръвната проба. Според представеното от вещото лице заключение,
неоспорено от страните, затворената система за вземане на венозна кръв
включва следните компоненти: 1. Игла – стерилна, еднократна, подходяща за
вземане на една или множество проби; предна част – игла за пункция на
вената, средна пластмасова част с резба за закрепване към холдера, задна част
като игла с гумен/силиконов кожух, намираща се в холдера, за пробиване на
капачката на вакуум епруветката/епруветките и изпълването й/им с кръв;
2. Холдер – използван, за да обезопаси иглата по време
на венепункцията и последващото вмъкване в капачката на епруветката;
3. Вакутейнер /вакуумна епруветка/ - съдържа предварително измерен
вакуум, осигуряващ контролирано изпълване на епруветките, съдържа и
различни според целта на изследването консерванти и стабилизатори за
кръвната проба. Алгоритъмът за работа със затворената система за вземане на
кръв е следният: 1. Съчленяване на иглата с холдера и отстраняване на
капачката на иглата; 2. Извършване на венепункцията; 3. Съчленяване
на холдера със съответния вакутейнер; 4. Освобождаване на турникета и
изчакване да се напълни необходимото количество кръв; 5. Изваждане
на вакутейнера на холдера; 5. Поставяне на вакутейнер за други показатели
/при необходимост/; 7. Размесване на кръвта чрез няколкократно разклащане
и изваждане на иглата от вената; 8. Разчленяване на иглата и холдера и
изхвърляне на иглата в определеното за това място. Според заключението на
вещото лице още, в затворената система не се използва специална
5
спринцовка. Спринцовката е заменена с игла и холдер. И в двата случая
/затворена система или спринцовка/ се използва като крайна част вакуум
епруветка /вакутейнер/ за поставяне и съхранение на пробата кръв.
Затвореният характер на системата представлява моментът на прехвърляне на
кръвта от иглата към контейнера. При затворената система това става чрез
пункция на капачката на поставения в холдера на закрито вакутейнер – по
този начин се избягва откриването на иглата и възможността медицинското
лице неволно да се убоде с нея. Целите на затворената система са намаляване
на риска от заразяване с преносими по кръвен път болести, по-малко
травмиране на пациента и възможност за вземане на няколко проби
/епруветки/ с кръв при еднократно убождане. При взимането чрез спринцовка
се налага при еднократно пълнене на спринцовката с кръв, иглата да се
извади от вената и открито да се пунктира капачката на епруветката – което
създава риск от убождане за медицинското лице. Вземането на кръвна проба
за изследване чрез обикновена спринцовка за еднократна употреба „отваря“
системата само по отношение на отваряне на острия кай на иглата към
медицинския персонал. И при двата метода на вземане на кръв /чрез
спринцовка или затворена система/ не се повлиява състоянието на кръвната
проба. От изявления на вещото лице от с.з. на 06.11.2019г. се установява
също, че използваната при взимане на кръвната проба вакуумна епруветка със
сива капачка е такава, която съдържа натриев флуорид или ЕДТА, която е
изисканата по Наредба №1/2017г.
Преценявайки всички събрани по делото доказателства ТРС е намерил за
неоснователни направените от защитниците на подсъдимия възражения с
твърдения за допуснати съществени нарушения в реда, по който е установена
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, поради следните
съображения:
Данните по делото сочат, че на 21.02.2019г. около 16.05 часа
подсъдимият е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, което е отчело стойност от 1,48 промила, поради
което в съответствие с разпоредбата на чл.3 ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози /Наредбата/ е попълнен талон за
изследване по образец съгласно приложение №1, а именно талон за
изследване №0035870. В него не е посочено изрично дали лицето „приема“
или „не приема“ показанията на техническото средство, но в случая това е без
правно значение, тъй като подсъдимият е използвал предоставения му талон
за изследване, като е дал кръвна проба и по този начин е изразил воля, че „не
е приел“ показанията на техническото средство. Освен това обвинението
срещу подсъдимия се базира на алкохолна концентрация, установена не чрез
техническо средство, а въз основа на изследването на химическа експертиза.
В самия талон за изследване е отразен коректно избора на подсъдимия да
бъде изследван чрез медицинско и химическо лабораторно изследване.
6
Вписани са и останалите обстоятелства по чл.6 ал.6 от Наредбата относно
място и срок на явяване на лицето.
Въз основа на издадения му талон за изследване №0035870 подсъдимият
се е явил във ФСМП – Трявна за даване на кръвна проба, като по време на
вземането й е бил придружен от полицейските служители. Тъй като
подсъдимият не е имал документ за самоличност, самоличността му е била
установена въз основа на посочените от самия него три имена, адрес и ЕГН.
Независимо от обстоятелството, че Л. не е предоставил документ за
самоличност в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.12
ал.3 и ал.4 от Наредбата, както се счита от защитниците на подсъдимия.
Според ал.3 на посочената разпоредба, в случаите, когато лицето не се
придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност,
медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо
или химико-токсикологично изследване, а според нейната ал.4, в случаите по
ал.3 се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е
установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози. За да бъдат приложени нормите на
чл.12 ал.3 и ал.4 от Наредбата, т.е. да не следва да се вземат кръвни проби, а
да се приемат показанията на техническото средство, е нужно да са налице
две кумулативни предпоставки за това, а те са: лицето да не се придружава от
служители на МВР и да липсва документ за самоличност на лицето. В случая,
макар да не е разполагал с документ за самоличност, подсъдимият е бил
придружен от служителите на РУ Трявна, които са го спрели за проверка по-
рано същия ден и по този начин са удостоверили, че лицето управлявало
МПС по-рано същия ден и лицето дало кръвна проба са едно и също, като
подсъдимият не спори, че именно той е това лице.
Кръвната проба от подсъдимия е взета от фелдшер, която преди това е
дезинфектирала мястото на убождане, съобразно изискванията на чл.16 от
Наредбата, като е изтеглила нужното количество кръв посредством
обикновени игла и спринцовка за еднократна употреба и я е разпределила в
два броя вакуумни епруветки със сива капачка. Извършеното по този начин
вземане на кръвната проба от подсъдимия, съдът счита, че не опорочава
направеното въз основа на него химическо изследване. В Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози няма легална
дефиниция на „затворена система“ за вземане на пробите кръв за изследване.
Според заключението на вещото лице, затворената система включва
използването на три компонента– игла, холдер и вакутейнер /вакуум-
епруветка/, като иглата и холдера са различни от обикновените игли и
спринцовки за еднократна употреба, а затвореният характер на тази система
представлява момента на прехвърляне на кръвта от иглата към контейнера,
което става чрез пункция на капачката на поставения в холдера на
закрито вакутейнер. Според вещото лице, по този начин се намалява риска от
7
заразяване с преносими по кръвен път болести, по-малко травмиране на
пациента и възможност за вземане на няколко проби /епруветки/ с кръв при
едно убождане. Според вещото лице и при двата метода на вземане на кръв
/чрез спринцовка или чрез затворена система/ не се повлиява състоянието на
кръвната проба. В идентичен смисъл с посоченото от вещото лице са и
данните, предоставени от дружеството „Билмед“ЕООД, в тяхно писмо изх.
№032/18.10.2019г., от което дружество са закупени доставените във ФСМП –
Трявна вакуумни епруветки, използвани към датата на деянието 21.02.2019г.,
а те са, че: „Кръв за изследване на алкохол може да се вземе и с обикновена
спринцовка и игла и след това да се постави в епруветката“. Въз основа на
това съдът приема, че само по себе си неизползването на „затворена система“
за вземане на кръвна проба не опорочава направеното въз основа на такава
проба химическо изследване. Използването на тази система има за своя цел не
да гарантира качеството на кръвната проба и резултата от изследването й,
както считат защитниците на подсъдимия, а да предпази лицата, които вземат
кръвната проба, както и травмирането на пациента, според посоченото от
вещото лице. Ето защо съдът не е намерил, че на това основание отчетената
въз основа на химическата експертиза алкохолна концентрация в кръвта на
подсъдимия е недействителна. Би опорочило резултата от изследването
неизползването на вакуумни епруветки с натриев флуорид /стабилизатор/
антикоагулант /калиев оксалат/ или сол на ЕДТА, каквото е изискването на
чл.17 ал.1 изречение второ от Наредбата, но в случая е използвана именно
такава вакуумна епруветка със сива капачка.
ТРС не споделя довода, че за отчетената от химическата експертиза
алкохолна концентрация има съществено значение от кого конкретно е взета
кръвната проба при положение че и двамата са присъствали на място, заемат
една и съща длъжност „фелдшер“, като всеки от тях е взел участие в
извършеното изследване –един е взел кръвната проба, а другият е описал
състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на
съзнание и прочие. Именно като участвало в изследването лице е
попълнилият и приложения по делото протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, поради което не може да се приеме, че този
протокол е с невярно съдържание.
Неоснователни са и доводите, посочва ТРС, за несъобразяване с
разпоредбите в Наредбата, свързани със стикерите по чл.3 ал.3 от нея. Според
чл.3 ал.3 от Наредбата, талонът за изследване по образеца на приложение №1
се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона
за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. В забележката към
въпросното приложение е посочено, че единият от стикерите се залепва на
екземпляра от талона, предназначен за акта за установяване на
административно нарушение, а останалите седем се прилагат към екземпляра
от талона за изследване, който се предоставя на водача. Видно от материалите
8
по делото и по-конкретно от представеното в съдебно заседание на
06.11.2019г. копие от екземпляр на талон за изследване №035870 е, че същият
съдържа положен стикер с номер, съответстващ на номера на талона за
изследване и добавена в края цифрата едно. С оглед правната регламентация
на въпроса следва да се приеме, че това е копие от екземпляра на талона за
изследване, който е приложен към акта за установяване на административно
нарушение. Що се отнася до останалите седем стикери, то съобразно
посоченото в приложение №1 към Наредбата, същите се предоставят на
водача, заедно с издадения му талон за изследване. Следователно предаването
им на извършващите изследването медицински лица изцяло зависи от волята
на лицето, на което ще бъде взета кръв за изследване. В обясненията си пред
съда Л. отрича да са му били предоставени такива стикери, което е удобна
негова защитна теза, но не ангажира доказателства в потвърждаването й.
Видно е, че в екземпляра на талона за изследване към акта за установяване на
административно нарушение, има залепени стикери, което е индиция,
че процедурата относно тях е била спазена от страна на контролните органи.
Липсват данни подсъдимият да е предал на медицинските лица, заедно с
талона за изследване и получените с него стикери, които от своя страна да
бъдат залепени на определените в документацията по Наредбата места.
Съдът изразява несъгласие и с тезата на защитниците на подсъдимия, че
всяко, дори и минимално несъобразяване с Наредба №1/19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, опорочава установената алкохолна
концентрация в кръвта на водачите на МПС. Несъмнено, изискванията на
Наредбата следва да бъдат спазвани стриктно, но не всяко отклонение от тях
автоматично води до недействителността на установената алкохолна
концентрация, а всяко от тях следва да бъде внимателно и конкретно
преценено.
Съдът не споделя довода на защитата за наличие на тенденциозност в
действията на служителите на РУ – Трявна по отношение на подсъдимия Л..
Доказателства в такава посока липсват. Единствено се установява, че
подсъдимият е познат на разпитаните по делото полицейски служители във
връзка с констатиране на множеството извършени от него деяния,
съставляващи нарушения по ЗДвП.
Поради всички изложени по-горе доводи и съображения съдът е счел,
че състоянието на взетата от подсъдимия кръвна проба на 21.02.2019г. по
никакъв начин не е опорочено и направеното въз основа на нея изследване
обективно отразява алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия при
управлението на товарен автомобил „Мицубиши Л-200“ от 2.45 промила, с
рег. № С 81**** на датата 21.02.2019г. по ул. „Патриарх Евтимий“ в гр.
Трявна. Съществуващата немалка разлика между нея и отчетената от
техническото средство „Алкотест Дрегер“ от 1,48 промила има обективно
9
обяснение и е напълно възможно да съществува, според посоченото от
вещото лице в съдебно заседание на 06.11.2019г.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира за опровергано по
делото и твърдението на подсъдимия, че не е употребил алкохол преди
управлението от него на товарен автомобил „Мицубиши Л-200“, с рег. № С
81**** на датата 21.02.2019г. по ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Трявна.
При така постановената присъда и при горните съображения, по
жалба на подсъдимия ГОС е мотивирал потвърждаването на атакувания
съдебен акт със следните мотиви: Правилно и законосъобразно ТРС съд е
приел, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви и е
достигнал до единственият възможен и правно обоснован извод, че
подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна при форма на
вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от
НК. Пред РС-Трявна защитата на подсъдимия навежда доводи, че са
допуснати драстични нарушения на Наредба №1 от 2017г. при
установяването на алкохол в кръвта на подсъдимия. На първо място като
такова се сочи факта, че на подсъдимия е взета кръв без същия да представи
лична карта, както изисква чл.12 от горната наредба. На следващо място, като
нарушение се сочи факта, че кръвната проба на подсъдимия не е взета от
свидетеля, както е посочено в талона за кръвно изследване. Сочи се също, че
е нарушен чл.17, ал.1 от Наредба №1/2017г., тъй като кръвната проба не е
взета със затворена система, която е въведена като законово изискване за да
се гарантира, че пробите няма да бъдат манипулирани. Освен това в
епруветките в които била взета кръв не се съдържал флуорид както изисквал
чл.17 от наредбата. Сочи се, че е нарушен чл.17, ал.4 от наредбата, като в
протокола издаден от ФСМП-Трявна не е отбелязан серийния номер на
стикера, номерът не е отбелязан и в приемо-предавателния протокол с който е
предадена кръвта. На последно място защитата обръща внимание, че в срок
от три месеца е поискано от подсъдимия да се извърши повторна химическа
експертиза. Счита, че полицейските органи са проявили специално
отношение към клиента му, преследвайки го и търсейки да установят
извършени от него противозаконни действия и поставяйки му
капан. Защитата на подсъдимия изразява категоричната си увереност, че
нормите включени в Наредба №1 са императивни и следва да се спазват
стриктно. Спира се и на тенденциозното поведение на полицейските
служители спрямо подсъдимия.
ГОС приема, че в мотивите си РС-Трявна изключително подробно и
аргументирано е обосновал изводите си, че не всички отклонения от
правилата разписани в Наредба №1/2017г. водят до опорочаване на
процедурата по установяване на алкохолното съдържание в кръвта на водача
на МПС и подробно е отговорил на всички поставени от защитата и
подсъдимия възражения за допуснати нарушения. Въззивния състав изцяло
10
споделя тези мотивите на РС-Трявна. Посочва се, че пред въззивната
инстанция не се навеждат нови възражения.
За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.1 от НК е необходимо
концентрацията на алкохол в организма на водача на МПС да е установен по
надлежния ред. Този ред е регламентиран в Наредба №1/2017г. и включва
както способите за доказване употребата на спиртни напитки, така и начините
на вземане, съхранение, транспортиране и изследване на кръвните проби.
Кръвната проба на Л. била взета след установяване на самоличността му
в съответствие с разпоредбата на чл.12, ал.2 и 3 от Наредба №1, а именно
съобразявайки факта, че Л. е без документ за самоличност, но е придружен от
служител на МВР. Смисъла на тези текстове на наредбата е да се установи
самоличността на приносителя на талона за изследване, който следва да бъде
лицето за което е налице подозрение, че управлява МПС след употреба на
алкохол. ГОС посочва, че подсъдимият не оспорва, че именно той се е явил
във ФСМП-Трявна за вземане на кръвна проба. Това, че същият в нарушение
на закона се е явил без лична карта не може да опорочи процедурата по
вземане на кръвна проба при наличните доказателства установяващи, че
именно Л. е предоставил кръв за изследване по собствено желание.
Кръвната проба на Л. била взета в медицинско заведение по смисъла на
чл.11 от Наредба №1 и от оправомощено лице по чл.12, ал.1 от Наредба №1.
Тя поставила иззетата кръв в две вакуумни епруветки, върху които залепила
стикери. Действително в конкретния случай пробата не е взета в така
наречената „затворена система” от заключението обаче на вещото лице по
допуснатата съдебно медицинска експертиза се установява, че и при двата
метода за вземане на кръв не се повлиява състоянието на кръвната проба. При
това положение и при липса на доказателства за манипулиране на взетите
проби, които са били запечатани в епруветки и с поставени върху тях стикери
въззивният съд е намирил, че при вземане на кръв от подсъдимия чрез
спринцовка не е компрометирано изследването обективирано по-късно в
заключението на химическата експертиза.
Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредба №1
тъй като кръвната проба е взета от лице, което е медицински фелдшер и е
обучено да извършва такава манипулация. Пробата е взета в присъствието на
дежурния фелдшер, който от своя страна също е преминал специално
обучение. Разпоредбите на Наредба №1 целят да гарантират, че материалите
за изследване са взети от лица изрично посочени в наредбата като
квалификация. В конкретния случай целите на наредбата са постигнати и
попълването на протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества и
техните аналози от свидетеля, който е присъствал по време на медицинското
изследване не опорочава процедурата.
11
Взетите кръвни проби, съгласно чл.22 и сл. от Наредбата №1 били
предоставени на полицейски служител с Протокол №506/21.02.2019г. за
предаване и приемане на биологични проби по Наредба №1/2017г. В
протокола било вписано, че вак.епруветки са запечатани с лейкопласт и
парафин и не е посочен номера на стикера. Кръвните проби били предадени
на 22.02.2019г. и на същата дата е извършено химическо изследване на
взетата от Л. кръв при което по газхроматографски метод са установени 2,45
промила концентрация на етилов алкохол в кръвта на Л.. При получаване на
кръвните проби вещото лице не установило нарушение на целостта на
епруветките. ГОС счита, че пропуска да се отрази номера на стикера в
протокола не опорочава процедурата по изземане и предаване на кръвните
проби, на които е имало поставени стикери и не е била нарушена целостта
запечатаните с лейкопласт и парафин епруветки, както сочи вещото лице.
При предявяване на разследването на подсъдимият, на 30.04.2019г., Л.
поискал да бъде извършено повторно химическо изследване на иззетата от
него кръв. Такова му било отказано от наблюдаващия прокурор с
постановление от същата дата. ГОС счита, че прокурорът не е нарушил
правото на подсъдимия за осъществяване на повторно химическо изследване,
чрез постановения отказ. Искането е направено много след изтичане на 7-
дневния срок, визиран в разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба №1/2017г. В
конкретния случай видно от приложеното Постановление за привличане на
обвиняем, обвинението е било предявено на подсъдимия на 06.03.2019г. и в 7-
дневен срок след тази дата подсъдимият и неговия защитник не са направили
искане за извършване на повторна химическа експертиза.
По изложените съображения ГОС намира, че при установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС-М.Л. не е нарушена
Наредба №1/2017г. Констатираните пропуски при изпълнение на
задълженията на медицинския фелдшер са незначителни и не водят до
компрометиране на вземането и изследването на кръвните проби.
При горните съдебни актове оплакванията в искането по Глава
тридесет и трета от НПК от защитата на осъдения се свеждат до
следното:
Нарушена е разпоредбата на чл.12.ал.2 от Наредбата. В Наредбата се
приема, че става въпрос за едно лице. Едно лице - лекар, медицинска сестра
или фелдшер, снема анамнеза, тъй като това е част от изследването, описва
реакциите на лицето и взема по указаният начин кръв, за медицинското
изследване. Едно лице, а не група от лица или колектив. В конкретния случай
не се спори, че изследванията са извършвани от едно лице — фелдшер.
Протокола обаче е съставен от свидетеля Сашо Събчев, който не е правил
нищо по процедурата по вземане на кръвта. Само е бил в стаята. Въпросът е в
това, че не вземащият кръвта за изследване е съставил протокола и оттам
въпроса за достоверността на въпросният протокол.
12
Сочи се, че са налице и нарушения на чл.14 ал.1 и 2 от цитираната Наредба
№ 1 / 17 г. Чл.14 казва, че медицинският специалист описва състоянието на
изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му,
както и абстинентните прояви ако има такива. Събират се данни за предишни
заболявания, приети лекарствени продукти, ред още данни, и тук се задава
въпроса, как свидетеля Събчев, който безспорно не е извършвал изследването
установява всички тия факти и обстоятелства по смисъла на чл.14 ал.1 и 2 от
Наредбата.
Сочи се още и нарушение на разпоредбата на чл.12 ал.3 от цитираната
Наредба. Същата алинея е ясна - ..В случаите когато лицето не се придружава
от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско
изследване не се извършва и не се вземат проби....". Проста и ясна
разпоредба, с две кумулативни предпоставки - служители на МВР и документ
за самоличност. Това, че двете предпоставки са в съотношение на
кумулативност е видно от съюза „и", като за съда е ясно, че този съюз
означава едно единствено нещо и то е кумулативност, а не алтернативност.
Тоест ако липсва една от двете предпоставки, независимо коя, не се извършва
вземане на проба.
Сочи се още нарушение на разпоредбата на чл.17 ал.1 изр.1 от Наредбата -
„Пробите се вземат със затворена система ...".Безспорно по делото е
установено, че пробата на осъдения не е взета със затворена система.
Безспорно е, че нормите на цитираната Наредба са императивни, а не
пожелателни и неспазването на формата води до порок на цялостната
манипулация. На второ място д-р.Янко Колев, вещо лице по приетата от съда
съдебно - медицинска експертиза, на въпрос в съдебно заседание: Затворената
система не предпазва ли от възможност за манипулиране на пробата ?
отговори: Да предпазва от манипулиране на пробата. Именно и в това е
смисълът на затворената система и затова същата е императивно вменена като
такава в Наредбата.
Още се твърди нарушение на чл.17 ал.4 от Наредбата. Същата отново е
императивна. В протокола за медицинско изследване се отбелязва серийният
номер на стикера. Класическа императивна разпоредба, която не оставя място
за размисли. Въведена е именно срещу възможността за манипулация на
кръвните проби, чрез залепването на стикера, а не чрез парафиниране или
някакви други, които не гарантират нищо, по отношение на манипулацията.
Затова е и императивна. Безспорно липса на каквито и да било стикери, с
които да е запечатана епруветката и номерата им да са отбелязани в
протокола за медицинско изследване, което се прави /запечатването и
отбелязване на серийния номер в протокола/ от медицинското лице. В
протокола и документите изходящи от РУП Трявна, установяващи
приемането и предаването на кръвната проба никъде не се описват стикери,
камо ли запечатване.
13
Твърди се, че не се разбра от районния съд, че императивните норми са за
това за да се изпълняват от този на когото е възложено извършването на една
правно регламентирана дейност - в случая медицинските лица и
неизпълнението на тези норми води до порок на цялото действие — в случая
вземането на кръв. Твърди се, че районния съд веднъж е нарушил закона, като
го е приложи неправилно - има се предвид разпоредбите на Наредба № 1 /
2017 година и втори път допуска съществено нарушение но процесуалните
правила, като практически с мотивите си не посочва правни съображения във
връзка с приетото от него.
Твърди се, че въззивния съд с решението си също повтаря грешките на
първоинстанционния. На стр.8 от решението "...Въззивния съд счита, че
пропуска на свидетеля Събчев да отрази номера на стикера в протокола не
опорочава процедурата по изземване и предаване на кръвните проби, на които
е имало поставени стикери и не е била нарушена целостта но запечатаните с
лейкопласт и парафин епруветки, както сочи вещото лице и свидетеля
Иванова...." Пример за това как абсолютно невярно се интерпретират факти.
Кой, как и кога е установил, че на епруветките е имало залепени стикери?
Напротив и свид.Събчев и свид.Иванова и протокола за изследване и приемо-
предавателния протокол за предаване на пробите установяват, че стикери
залепени на епруветките не е имало.
Във връзка с горните оплаквания следва да се отбележи, че не всяко
нарушение на реда за установяване на алкохол в кръвта е съществено. В тази
насока в Решение № 13 от 24.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 1218/2018 г., III н.
о., НК, се приема, че нарушението следва да е съществено и да води до извод,
че не е налице несъмнена установеност на алкохолната концентрация в
кръвната проба на подсъдимия. В същия смисъл е и Решение № 109 от
30.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 48/2011 г., II н. о., НК, в което се приема, че
допуснатото нарушение не е от естество да опорочи годността на пробите или
да породи разумни съмнения за тяхната манипулация. В настоящото
производство са възведени оплаквания, които са идентични с тези направени
пред ТРС и пред ГОС, които подробно и аргументирано са дали отговор на
всяко едно възражение, както от фактическа, така и от правна страна.
Относно твърдението за нарушението на чл.12 ал.2 от Наредбата следва да
се посочи, че е неприемлива позицията на защитата, че се изисква само и
единствено едно лице да участва в извършване на изследването. Следва да се
подчертае, че разпоредбата не регламентира броя на изследващите, а тяхната
професионална квалификация лекар, медицинска сестра, акушерка или
фелдшер, съответно лекарски асистент.
Относно оплакването за нарушения на чл.14 ал.1 и 2 от Наредба № 1 / 17 г.
следва да се има предвид, че лицето извършило изследването има нужната
квалификация и това е същественото, а не дали това е лицето взело кръв. В
тази насока са изложени убедителни и ясни мотиви от двете инстанции.
14
Относно оплакването за нарушение на разпоредбата на чл.12 ал.3 от
Наредбата е необходимо да се посочи, че е непонятно как ясното посочване
от двете инстанции не се разбира от защитата. В чл.12 ал.3 от Наредбата се
посочва „В случаите, когато лицето не се придружава от служители на
МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се
извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване.“ В тази насока ТРС ясно е посочил „В случая, макар
да не е разполагал с документ за самоличност, подсъдимият е бил придружен
от служителите на РУ Трявна, които са го спрели за проверка по-рано същия
ден и по този начин са удостоверили, че лицето управлявало МПС по-рано
същия ден и лицето дало кръвна проба са едно и също, като подсъдимият не
спори, че именно той е това лице.“ Съвсем правилно защитата посочва, че
става въпрос за наличие и на двете предпоставки/кумулативно/ 1. не се
придружава от служители на МВР и 2. липсва документ за самоличност.
Осъденият е бил придружен от служители на МВР и следователно първата
предпоставка не е налице и правната норма не се прилага и съответно
медицинското изследване се извършва. Само следва да се добави това, че
съгласно чл.12 ал.4 от Наредбата ако се приложи ал.3 то тогава ще се приемат
показанията на техническото средство, а резултатът от него е също
съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 промила.
Относно оплакването за нарушение на разпоредбата на чл.17 ал.1 изр.1 от
Наредбата също следва да се посочи, че и двете инстанции подробно са
аргументирали крайния си извод. Дори да се приеме допуснато нарушение, то
не е съществено и не е повлияло на достоверността на изводите относно
кръвната проба. В тази насока бяха посочени по-горе две решения на ВКС на
РБ, които определено не приемат, че всяко нарушение води до извод за това,
че процедурата е опорочена до степен на игнориране на изследването. Следва
нарушението да е съществено и да е довело до опорочаване на пробата или
поне съмнение за това. В тази насока е назначена експертиза и изводите й са
ясни, че крайният извод не е компрометиран.
Относно оплакването за нарушение на чл.17 ал.4 от Наредбата и двете
инстанции са изложили подробни мотиви. Съществено е да се посочи, че
ТРС правилно и на база Приложение №1 от Наредбата е посочил- „В
забележката към въпросното приложение е посочено, че единият от стикерите
се залепва на екземпляра от талона, предназначен за акта за установяване на
административно нарушение, а останалите седем се прилагат към екземпляра
от талона за изследване, който се предоставя на водача.“
На фона на горното оплакванията в искането за възобновяване са
неоснователни и същото следва да се остави без уважение.
Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е неоснователно.
15
Наведеното с искането за възобновяване на делото оплакване за допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК също е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.425 от НПК Великотърновският
апелативен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Х. Л. за
възобновяване на производството по НОХД№70/2019г. по описа на РС
Трявна и ВНОХД№130/2019г. на ОС-Габрово
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16