МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 14 от 22.03.2018 г. по НОХД № 18/2018 г.
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт, с който Тополовградска районна прокуратура е
предявила обвинение против подс.Д.Н.М. *** по чл.209, ал.2 вр.ал.1, вр.чл.20
ал.2 от НК за това, че на 12.12.2016 г. около
15.00 часа, в гр.Тополовград, действайки като извършител в съучастие с
неизвестен извършител /неустановен при разследването/, с цел да набави за себе
си и за другиго имотна облага използвал заблуждението, неопитността и
неосведомеността на С.Д.П. *** – възбудени и поддържани от неизвестен
извършител, представяйки се за полицейски служител, подавайки неверни сведения
за участие в полицейска операция на полицията от Хасково, Харманли и
Тополовград и с това причинил на П. имотна вреда в размер на 630,00 лева и 15
гр.злато на стойност 962,68 лв., като общата стойност на щетата е в размер на
1592,68 лв.
Делото
бе разгледано по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в
първата инстанция.
В с.з.
представителят на ТРП поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия, като намира, че същото е доказано от обективна и субективна
страна, счита че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и да му бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.4 от НК и да му бъде наложено наказание „Пробация” със задължителните пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 и 6, а именно: задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично за срок
от година и шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото – 100
часа в рамките на една година.
В с.з. пострадалата
С.Д.П. бе конституирана в качеството й на граждански ищец и бе приет за
съвместно разглеждане предявения от същата граждански иск в размер на 1592,68
лв. Причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 12.12.2016 г., до окончателно изплащане на
сумата. Гражданският ищец поддържа иска си и моли съда да го уважи в пълен
размер.
Подс.Д.Н.М.
се явява лично в с.з., заедно с упълномощения от него адв.Д.С. от АК – Хасково,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Подс.Д.Н.М.
***. През месец декември 2016
г. той заедно със съпругата си останали по едно и също
време без работа. Същият пуснал на две-три места обяви за работа, като посочил
мобилния си телефон за връзка. След 3-4 дни от скрит номер му се обадил
непознат мъж, който се представил като Н. и му предложил работа като куриер,
като щели да му дадат да ползва служебен автомобил и да сключат договор.
Подсъдимият М. отговорил, че трябва да
помисли и казал на Н. да се обади на следващия ден. Около 10.00 часа на
следващият ден представилият се за Н. се обадил отново и подс.М. приел работата
„куриер”, като сумата, която щял да получава била 800 лв. всеки месец, служебен
автомобил и трудов договор. На
12.12.2016 г. около 16.00 часа непознатото лице казало на подс.М. да тръгва за
гр.Тополовград, където трябвало да вземе пратка. Тъй като времето рано се
смрачавало, подсъдимият решил да тръгне за Тополовград заедно с братовчед си К.Г.К.,
който бил от същото село ********, общ.Симеоновград. Тръгнали с автомобила на
подс.М. марка „БМВ” и пристигнали в Тополовград около 17.00 часа, като по пътя
представилият се за Н. му казал да пътува по-бързо, защото ще изтърве човека, с
който трябвало да се срещне и да получи пратката.
Същият
ден около 15.00 часа непознато лице от мъжки пол се обадило по домашния телефон
на св.С.Д.П., представяйки се с имената Илия Димитров от „Криминална полиция” –
Хасково. Той й казал, че в полицията имало списък с 20 броя телефонни номера,
като един от тях бил нейният номер и щели да й се обадят телефонни измамници.
След това попитал П. за точния адрес и номера на мобилния й телефон, като й
било обяснено, че участва в полицейска операция на полицията от Хасково,
Харманли и Тополовград и че трябвало да следва инструкциите на измамниците. Бил
й даден телефонен номер като полицейски номер, на който свидетелката се обадила
само веднъж и разговаряла с „полицая Илия Димитров” от гр.Хасково. Така била
въвлечена в телефонна измама по стационарния си телефон, като измамниците я
заплашвали с изнасилване и убийство, и
първоначално поискали 20 000 лева, при което тя отговорила, че има събрани
630 лв. и злато по себе си. Около 18.00 часа измамниците отново се обадили на П.
да сложи парите в найлонова торбичка и да ги закачи на халката, където слагала
катинара на входната си врата. П. свалила златните си обеци, златен медальон с
кръст и сърце, и златна гривна, като общо златото било около 15 грама и ги сложила в малка
розова торбичка за злато, а после в найлоновата торба, където били парите и ги
закачила на входната си врата. Непознатият отново се обадил на подс.М., който
вече бил стигнал до Тополовград, като му съобщил, че човекът си бил тръгнал и
оставил пратката на бравата на входната си врата. Обяснил му, че имало паметник
и точно срещу него имало пътна врата, със закачена на нея черна найлонова
торбичка. Подс.М. паркирал автомобила до паметника, слязъл и отишъл да вземе
найлоновата торбичка, закачена на входната врата. Взел торбичката, влязъл в
автомобила си и я отворил и видял, че в нея имало пари и бижутерийна торбичка
със златни накити. Не преброил парите и прибрал торбичката в жабката на
автомобила си. След това заедно с братовчед си – св.К. тръгнали от Тополовград
за с.*********. По пътя представилият се за Н. се обадил отново, като попитал
дали е взел пратката. След като получил положителен отговор, наредил на
подсъдимия да прибере пратката вкъщи, като на следващият ден щял да му каже какво
да прави с нея. Пратката била прибрана в тоалетката в една от стаите в дома на
подсъдимия. Той видял, че банкнотите били с номинал 20, 10 и 50 лева, но не ги
бил преброил. На следващият ден получил обаждане от Н., че пратката трябвало да
се занесе в Шипка, като там щели да сключат договор за работа. Подс.М. тръгнал
за Шипка отново с братовчед си К. и по пътя отново получил обаждане, че срещата
нямало да бъде в Шипка, а в Габрово и му било казано да вземе от торбичката 50
лв. за гориво. Подсъдимият заредил гориво на първата бензиностанция и около
21.00 часа пристигнали в Габрово. Въпросният Н. отново се обадил и му казал да
търси табела с надпис „Област Велико Търново”, където трябвало да остави
черната найлонова торбичка. След като оставил торбичката с вещите до
горепосочената табела, подс.М. заедно със св.К. си тръгнали за с.**********и
като се прибрали М. дал на К. 40 лв., затова че бил с него. Така подс.М. е
осъществил контакти с непознато лице и е изпълнявал поръчки на същия, свързани
с телефонни измами на хора, за които е получавал пари.
Тази
фактическа обстановка се подкрепя от самопризнанията на подсъдимия и от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – разпит на
обвиняем, както и от показанията на св.К.К. по реда на чл.223 от НПК, които са
непротиворечиви и кореспондират с другите събрани доказателства по делото.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При
така установеното от фактическа страна съдът счита, че подс.Д.Н.М. от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК
От обективна страна е установено,
че на 12.12.2016 г. около 15.00 часа, в гр.Тополовград, действайки като
извършител в съучастие с неизвестен извършител /неустановен при разследването/,
с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага използвал заблуждението,
неопитността и неосведомеността на С.Д.П. *** – възбудени и поддържани от
неизвестен извършител, представяйки се за полицейски служител, подавайки
неверни сведения за участие в полицейска операция на полицията от Хасково,
Харманли и Тополовград и с това причинил на П. имотна вреда в размер на 630,00
лева и 15 гр.злато на стойност 962,68 лв., като общата стойност на щетата е в
размер на 1592,68 лв.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществената му опасност и обществено опасните му последици и е целял
настъпването на последните. В случая подсъдимият напълно е съзнавал всички
елементи на престъпния състав – и настъпването на вредоносния резултат е
използвал заблуждението, неопитността и неосведомеността у С.Д.П. ***, с цел да
набави на себе си и за другиго имотна облага, с което са причинили на
последната имотна вреда в размер на 630 лв. и 15 гр.злато на стойност 962,68
лв., като общата стойност на щетата е в размер на 1592,68 лв.
При индивидуализацията и размера на
наказанието съдът се съобрази със следното – при определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази със следното: Предвид разпоредбата
на чл. 373 ал. 2 от НПК, тъй като
съдът постанови осъдителна присъда, определи наказанието при условията на чл.
58 А, ал. 4 от НК, тъй като съдът счита, че в случая едновременно са налице
условията и на чл. 55 от НК – многобройни смекчаващи вината обстоятелства и в
случая и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко,
съдът замени наказанието „лишаване от свобода” с „пробация” по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК,
като конкретните пробационни мерки са: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от година и шест месеца, с периодично на явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото – 100 часа в рамките на една година.
Съдът
намира, че така наложеното наказание би въздействало предупредително и
възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.
По
гражданският иск – съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на
определено лице възниква при кумулативно наличие на следните предпоставки:
противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между поведението и
настъпилите вреди. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено по безспорен и категоричен начин, че са налице изискуемите от закона
елементи за ангажиране на отговорността на подсъдимия по реда на чл.45 от ЗЗД –
гражданският ищец е претърпял имуществени вреди в размер на 1592,68 лв. от
противоправното деяние на подсъдимия. В резултат на измамата гражданският ищец С.П.
е претърпяла имуществени вреди. Следователно, съществува причинна връзка между
описаните по-горе имуществени вреди и действията на подсъдимия. Ето защо, съдът
счете, че предявеният граждански иск е основателен и го уважи в пълния му
размер от 1592,68 лв.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
12.04.2018
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: