Решение по дело №8531/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2058
Дата: 2 май 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110208531
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2058
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110208531 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Ф.М.“ АД, с ЕИК - /хххххх/, със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.П.С. и А.Г.Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № Р – 10 –
170 от 07.06.2022 г., на заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
с което на жалбоподателя, на основание чл.3, чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН,
чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.200, ал.2, пр.2 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове /Наредба № 44/ чл.274,
ал.1, пр.2 и чл.273, ал.5, т.1, пр.1 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
/ЗДКИСДПКИ/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. /
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.153, ал.1 от Наредба № 44 във
1
вр. с чл.90, ал.10 от ЗДКИСДПКИ. Жалбоподателят не е доволен от
атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за липса на
състав на административно нарушение, тъй като преди съставяне на акта за
установяване на административно нарушение несъответствията по отношение
на ликвидността са били отстранени. Отделно от това се сочи, че дружеството
е предприело допълнителни мерки за осигуряване на своята капиталова
адекватност и ликвидност.
Алтернативно се застъпва становището за наличие на маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез
процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № Р – 06 -5 от
19.01.2022 г. на гл.експерт в отдел „Надзор на предприятия за колективно
инвестиране” дирекция „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН в хода
на проверка, извършена на основание Заповед № З-228 от 09.09.2021 г. на
заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, на дейността на управляващо дружество (УД)
„И.Ф.М.“ АД е установено, че дружеството е извършило нарушение на чл.
153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове (Наредба № 44) във връзка с чл. 90, ал. 10 от Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране (ЗДКИСДПКИ), тъй като на 30.09.2020 г. минималните
ликвидни средства на управляващото дружество са в размер, който е по-
2
малък от размера на текущите задължения на дружеството с падеж до 3
месеца.
УД „И.Ф.М.“ АД е получило лиценз за извършване на дейност като
управляващо дружество и е вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН
Регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и като такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на
подзаконовите актове по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ
управляващото дружество е длъжно да отговаря на калиталови изисквания и
да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба. В тази
връзка на основание §7 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗДКИСДПКИ е приета Наредба № 44.
Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ управляващото дружество е
длъжно да представи в КФН до 10-о число на месеца, следващ тримесечието,
счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на
всяко тримесечие, както и тримесечен отчет за капиталовата си адекватност и
ликвидност (ОКАЛ) със съдържание, определено с наредба, като в чл. 154 от
Наредба № 44 е посочено, че УД изготвя тримесечен отчет за калиталовата си
адекватност и ликвидност по образец, одобрен от заместник-председателя.
При проверка на постъпил в КФН с писмо, вх.№ РГ-08-00-10 от
09.04.2021 г., ОКАЛ към 31.03.2021 г. от УД „И.Ф.М.“ АД е установено, че в
отчета за финансово състояние към 31.03.2021 г. дружеството е отчело
текущи задължения, а същевременно в ОКАЛ към същата дата няма
класифицирани задължения с падеж до три месеца. В тази връзка с писмо,
изх. № РГ-08-25-30 от 05.08.2021 г., от УД „И.Ф.М.“ АД е изискан коригиран
ОКАЛ към 31.03.2021 г., в който да е класифицирало правилно всички свои
задължения, съобразно техния падеж и с оглед коректното им отчитане.
Предвид последното, в хода на извършвана проверка съгласно Заповед № З-
228 от 09.09.2021 г. на заместник- председателя, с искане № 9 от 26.11.2021 г.,
от УД е изискано да представи коригирани отчети за капиталова адекватност
и ликвидност към всяко едно тримесечие през 2019 г. и 2020 г., като всички
задължения към съответните периоди се класифицират правилно съобразно
техния падеж, с оглед коректното им отчитане. ОКАЛ към 30.09.2020 г. е
представен в КФН в нормативно установения срок с писмо вх. № РГ-08-00-24
3
от 09.10.2020 г„ като с посоченото по-горе Искане № 9 от 26.11.2021 г. е
изискано УД да коригира именно този ОКАЛ, като правилно класифицира
задълженията си.
В отговор на посоченото по-горе искане, с писмо, вх. № РГ-08-25-42
от 01.12.2021 г., в КФН е представен коригиран ОКАЛ, ведно със счетоводен
баланс към 30.09.2020 г. При неговия преглед е констатирано, че дружеството
разполага с парични средства по безсрочни влогове в банка в размер на 3 185
лв., като не е инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински
облигации и не притежава парични средства на каса. Съгласно чл. 153, ал. 1
от Наредба № 44, минималните ликвидни средства могат да включват
парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, държавни
ценни книжа, ипотечни и общински облигации. Видно от отчета за
финансовото състояние към 30.09.2020 г., към посочената дата УД не е
инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации,
както и не притежава парични средства на каса, което се потвърждава и от
декларираното от УД в писмо, вх.№ РГ-08-25-71 от 16.12.2021 г. Всички
парични средства на дружеството са по безсрочни влогове в банка. Към
30.09.2020 г. отчетените задължения с падеж до 3 месеца са в размер на 107
462 лв., като същите включват задължения към доставчици в размер на 70 900
лв., задължения, свързани с възнаграждения в размер на 12 845 лв. и
задължения към осигурителни предприятия в размер на 23 716 лв. При
преглед на съотношенията за капиталова адекватност и ликвидност в
изготвения ОКАЛ на дружеството към 30.09. 2020 г. е установено, че УД не
отговаря на изискванията за ликвидност, доколкото минималните ликвидни
средства на дружеството са в размер по-малък от текущите му задължения с
падеж до 3 месеца, като съотношението между тях е 2,96 % при минимално
изискуеми 100 %.
Към 30.09.2020 г. УД не отговаря на изискването по всяко време да
поддържа минимални ликвидни средства, чийто размер да не е по-малък от
размера на текущите му задължения е падеж до 3 месеца, доколкото
съотношението между минималните ликвидни средства и текущите
задължения с падеж до 3 месеца е 2,96 % при нормативно установен минимум
от 100 %, с което е нарушено изискването на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44.
Предвид гореизложеното, извършилият проверката експерт при КФН
4
приел, че УД „И.Ф.М.“ АД е извършило нарушение на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на
30.09.2020 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в
размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Нарушена е разпоредбата на чл. 153, ал, 1 от Наредба № 44 във
връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като нарушението е извършено на
30.09.2020 г. в гр. София.
Срещу АУАН № Р-06-5/19.01.2022 г., в срока по чл. 44 от ЗАНН
постъпили писмени възражения от УД „И.Ф.М.“ АД, вх. № 91-01-
24/26.01.2022 г. Нарушителят изразява становище, че липсва
административно нарушение, тъй като преди датата на съставяне на А.УАН
УД е привело финансовите си показатели в съответствие с изискването на чл.
153, ал. 1 от Наредба № 44. Алтернативно на изложеното нарушителят счита,
че деянието е маловажно, тъй като същото се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид и случаят е изолиран.
Административно-наказващият орган приел, че възраженията са
неоснователни. На първо място било посочено, че отстраняването на
нарушението не прави деянието несъставомерно. Дори условно да бъде
прието, че нарушението е отстранено преди съставянето на АУАН, това
обстоятелство не прави деянието несъставомерно, тъй като фактическият
състав на нарушението се осъществява с довършване на изпълнителното
деяние, а не със съставянето на АУАН, с който се образува
администратшшонаказателното производство. На следващо място било
отбелязано, че към датата на нарушението задълженията на УД с падеж до 3
месеца надхвърлят минималните ликвидни средства (парични средства по
безсрочни влогове в банка) със сума (104 277 лв.), която е в особено големи
размери.
В тази връзка АНО счел, че нарушението на чл. 153, ал. 1 от Наредба
№ 44 се характеризира като такова с висока степен на обществена опасност,
тъй като с извършването му всякога са застрашени капиталовата адекватност
и ликвидност на УД, съответно неговото финансово състояние. На следващо
място АНО посочил, че административно-наказателната преписка не
5
отличава нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи нарушения от същия вид. Нарушението е
типично за своя вид и не е извършено при изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. На основание изложеното
наказващият орган приел, че настоящото административно-наказателно
производство следва да продължи с издаването на наказателно
постановление.
В издаденото наказателно постановление било отразено, че УД не за
първи път е извършило нарушение на Наредба № 44. В тази връзка били
посочени наказателно постановление (НП) № Р-10-72/29.01.2019 г. (влязло в
сила на 27.04.2020 г.), № Р-10-73/29.01.2019 г. (влязло в сила на 11.02.2020 г.),
№ Р- 10-75/29.01.2019 г. (влязло в сила на 09.12.2019 г.), № Р-10-76/29.01.2019
г. (влязло в сила на 22.11.2019 г.), № Р-10-77/29.01.2019 г. (влязло в сила на
17.12.2021 г.) и№Р-10- 78/29.01.2019 г. (влязло в сила на 11.11.2019 г.).
Отчитайки датата на обсъжданото нарушение спрямо хронологията на датите
на влизане в сила на НП № Р-10- 72/29.01.2019 г., НП № Р-10-73/29.01.2019 г.,
НП № Р-10-75/29.01.2019 г., НП № Р-10- 76/29.01.2019 г. и НП № Р-10-
78/29.01.2019 г., АНО обосновал извод, че целта по чл. 12 от ЗАНН, да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения с
Наредба № 44 правен ред, не е постигната.
При определяне на административното наказание в издаденото НП
било посочено, че съгласно чл. 3 от ЗАНН за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му, а ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. От материално-правна гледна точка от
датата на обсъжданото нарушение до настоящия момент не е налице промяна
в нормативната уредба, която да е по-благоприятна за нарушителя. От
процесуално-правна гледна точка обаче към датата на извършване на
обсъжданото нарушение административното наказание е било предвидено в
чл. 273, ал. 3, т. 1 от ЗДКИСДПКИ - глоба в размер от 1 000 до 4 000 лева,
съответно нормата на чл. 273, ал. 5, т. 1, предложение първо от ЗДКИСДПКИ
е предвиждала имуществена санкция в размер от 4 000 до 10 000 лева.
Съгласно Държавен вестник (ДВ), бр. 16 от 25.02.2022 г., разпоредбата на чл.
273, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 1 от ЗДКИСДПКИ е изменена, като за нарушение на
6
нормативен акт по прилагането на закона е предвидена глоба в размер от 500
до 4 000 лева, съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000
лева. Видно от изложеното, по-благоприятна за нарушителя е нормативната
уредба, изменена с ДВ, бр. 16 от 25.02.2022 г., в сила от 01.03.2022 г., тъй
като тя предвижда по-нисък минимален и максимален размер на
административно наказание за извършено нарушение на акт по прилагането
на ЗДКИСДПКИ. В случая субект на нарушението е юридическо лице,
поради което въпросът за вината, като елемент от субективната страна на
нарушението не подлежи на обсъждане.
След преценка на всички представени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност наказващият орган приел за установено от фактическа и
правна страна, че УД „И.Ф.М.“ АД е извършило нарушение на чл. 153, ал. 1
от Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на
30.09.2020 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в
размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Нарушена е разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във
връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като нарушението е извършено на
30.09.2020 г. в гр. София.
Нарушението на чл. 153 от Наредба № 44 е обявено за
административно нарушение с чл. 273, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. В чл. 273,
ал. 5, т. 1, предложение първо от ЗДКИСДПКИ е предвиден размерът на
имуществената санкция за юридически лица.
На основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на размера на
имуществената санкция, вземайки предвид обстоятелствата по чл. 273а, ал. 1
от ЗДКИСДПКИ и посоченото по-горе отегчаващо отговорността
обстоятелство, АНО счел, че целта на наказанието по чл. 12 от ЗАНН може да
бъде постигната с налагане на санкция по чл. 273, ал. 5, т. 1, предложение
първо от ЗДКИСДПКИ над законоустановения минимум в размер на 1 000
(хиляда) лева, а именно в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля В. С. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
7

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на
30.09.2020 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в
размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Нарушена е разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във
връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като нарушението е извършено на
30.09.2020 г. в гр. София.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля В. С. А., тъй
като същите са последователни, логични, непротиворечиви и подкрепени от
писмените доказателства по делото. Ето защо съдът намира, че
законосъобразно е била ангажирана административно - наказателната
отговорност на дружеството–жалбоподател за нарушение на посочената
разпоредба.
Нарушението на посочената разпоредба е обявено за административно
нарушение с чл. 273, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. В чл. 273, ал. 5, т. 1,
предложение първо от ЗДКИСДПКИ е предвиден размерът на имуществената
санкция за юридически лица.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била
наложена имуществена санкция в близък до минимално предвидения от
закона размер, което съдът намира, че съответства на вида, характера и
тежестта на извършеното нарушение.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно -
наказателното производство съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
8
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са отразени датата на нарушението и описание на същото в
достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере
конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, като описанието на нарушението в него,
изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в
последното липсва отразяване на нови факти.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, то неговата
отговорност е обективна /безвиновна/, поради което не следва да се изследват
въпроси, свързани с вина и субективна страна на нарушението.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение.
Посочената от жалбоподателя процедура по чл. 92, ал. 3 ЗДКИСДПКИ
се явява неотносима, тъй като същата касае констатирани непълноти и други
несъответствия с изискванията на закона, включително с Международните
стандарти за финансови отчети, допуснати в отчетите за капиталова
адекватност и ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други
счетоводни документи. Поради това неподдържането на минимални ликвидни
средства, включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни
влогове в банка, която не е в производство по несъстоятелност, държавни
ценни книжа и ипотечни и общински облигации, които имат пазарна цена, в
размер не по-малък от размера на текущите си задължения от УД не може да
се възприеме като непълнота, допусната в отчета, тъй като представлява
неизпълнение на законовото изискване на чл. 90, ал. 10 ЗДКИСДПКИ за
поддържане на минимални ликвидни средства, съобразно чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44.
Относно наведените доводи за размерът на имуществената санкция,
следва да бъде посочено, че същият е бил преценен, с оглед конкретиката на
извършеното от управляващото дружество нарушение.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
9
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на КФН юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № Р – 10 – 170
от 07.06.2022 г., на заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
с което на жалбоподателя „И.Ф.М.“ АД, с ЕИК - /хххххх/, със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.П.С. и А.Г.Г., на основание чл.3, чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН,
чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.200, ал.2, пр.2 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове /Наредба № 44/ и чл.274,
ал.1, пр.2, чл.273, ал.5, т.1, пр.1 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
/ЗДКИСДПКИ/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. /
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.153, ал.1 от Наредба № 44 във
10
вр. с чл.90, ал.10 от ЗДКИСДПКИ.

ОСЪЖДА жалбоподателя „И.Ф.М.“ АД, с ЕИК - /хххххх/, със
седалище и адрес на управление /адрес/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Комисията за финансов надзор на Р.България, с адрес: гр. София 1000, ул.
„Будапеща” № 16 сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.


Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Ф.М.“ АД, с ЕИК - /хххххххх/, със седалище и
адрес на управление /адрес/, представлявано заедно от изпълнителните
директори М.П.С. и А.Г.Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № Р – 10 –
170 от 07.06.2022 г., на заместник - председателя на Комисията за финансов
надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”,
с което на жалбоподателя, на основание чл.3, чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН,
чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.200, ал.2, пр.2 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за
изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми,
управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата,
управляващи алтернативни инвестиционни фондове /Наредба № 44/ чл.274,
ал.1, пр.2 и чл.273, ал.5, т.1, пр.1 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
/ЗДКИСДПКИ/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. /
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.153, ал.1 от Наредба № 44 във
вр. с чл.90, ал.10 от ЗДКИСДПКИ. Жалбоподателят не е доволен от
атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за липса на
състав на административно нарушение, тъй като преди съставяне на акта за
установяване на административно нарушение несъответствията по отношение
на ликвидността са били отстранени. Отделно от това се сочи, че дружеството
е предприело допълнителни мерки за осигуряване на своята капиталова
адекватност и ликвидност.
Алтернативно се застъпва становището за наличие на маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез
процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № Р – 06 -5 от
19.01.2022 г. на гл.експерт в отдел „Надзор на предприятия за колективно
инвестиране” дирекция „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН в хода
на проверка, извършена на основание Заповед № З-228 от 09.09.2021 г. на
заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, на дейността на управляващо дружество (УД)
„И.Ф.М.“ АД е установено, че дружеството е извършило нарушение на чл.
153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
1
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове (Наредба № 44) във връзка с чл. 90, ал. 10 от Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране (ЗДКИСДПКИ), тъй като на 30.09.2020 г. минималните
ликвидни средства на управляващото дружество са в размер, който е по-
малък от размера на текущите задължения на дружеството с падеж до 3
месеца.
УД „И.Ф.М.“ АД е получило лиценз за извършване на дейност като
управляващо дружество и е вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН
Регистър по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и като такова е адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и на
подзаконовите актове по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ
управляващото дружество е длъжно да отговаря на калиталови изисквания и
да поддържа минимални ликвидни средства, определени с наредба. В тази
връзка на основание §7 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗДКИСДПКИ е приета Наредба № 44.
Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ управляващото дружество е
длъжно да представи в КФН до 10-о число на месеца, следващ тримесечието,
счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на
всяко тримесечие, както и тримесечен отчет за капиталовата си адекватност и
ликвидност (ОКАЛ) със съдържание, определено с наредба, като в чл. 154 от
Наредба № 44 е посочено, че УД изготвя тримесечен отчет за калиталовата си
адекватност и ликвидност по образец, одобрен от заместник-председателя.
При проверка на постъпил в КФН с писмо, вх.№ РГ-08-00-10 от
09.04.2021 г., ОКАЛ към 31.03.2021 г. от УД „И.Ф.М.“ АД е установено, че в
отчета за финансово състояние към 31.03.2021 г. дружеството е отчело
текущи задължения, а същевременно в ОКАЛ към същата дата няма
класифицирани задължения с падеж до три месеца. В тази връзка с писмо,
изх. № РГ-08-25-30 от 05.08.2021 г., от УД „И.Ф.М.“ АД е изискан коригиран
ОКАЛ към 31.03.2021 г., в който да е класифицирало правилно всички свои
задължения, съобразно техния падеж и с оглед коректното им отчитане.
Предвид последното, в хода на извършвана проверка съгласно Заповед № З-
228 от 09.09.2021 г. на заместник- председателя, с искане № 9 от 26.11.2021 г.,
от УД е изискано да представи коригирани отчети за капиталова адекватност
и ликвидност към всяко едно тримесечие през 2019 г. и 2020 г., като всички
задължения към съответните периоди се класифицират правилно съобразно
техния падеж, с оглед коректното им отчитане. ОКАЛ към 30.09.2020 г. е
представен в КФН в нормативно установения срок с писмо вх. № РГ-08-00-24
от 09.10.2020 г„ като с посоченото по-горе Искане № 9 от 26.11.2021 г. е
изискано УД да коригира именно този ОКАЛ, като правилно класифицира
задълженията си.
2
В отговор на посоченото по-горе искане, с писмо, вх. № РГ-08-25-42
от 01.12.2021 г., в КФН е представен коригиран ОКАЛ, ведно със счетоводен
баланс към 30.09.2020 г. При неговия преглед е констатирано, че дружеството
разполага с парични средства по безсрочни влогове в банка в размер на 3 185
лв., като не е инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински
облигации и не притежава парични средства на каса. Съгласно чл. 153, ал. 1
от Наредба № 44, минималните ликвидни средства могат да включват
парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, държавни
ценни книжа, ипотечни и общински облигации. Видно от отчета за
финансовото състояние към 30.09.2020 г., към посочената дата УД не е
инвестирало в държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации,
както и не притежава парични средства на каса, което се потвърждава и от
декларираното от УД в писмо, вх.№ РГ-08-25-71 от 16.12.2021 г. Всички
парични средства на дружеството са по безсрочни влогове в банка. Към
30.09.2020 г. отчетените задължения с падеж до 3 месеца са в размер на 107
462 лв., като същите включват задължения към доставчици в размер на 70 900
лв., задължения, свързани с възнаграждения в размер на 12 845 лв. и
задължения към осигурителни предприятия в размер на 23 716 лв. При
преглед на съотношенията за капиталова адекватност и ликвидност в
изготвения ОКАЛ на дружеството към 30.09. 2020 г. е установено, че УД не
отговаря на изискванията за ликвидност, доколкото минималните ликвидни
средства на дружеството са в размер по-малък от текущите му задължения с
падеж до 3 месеца, като съотношението между тях е 2,96 % при минимално
изискуеми 100 %.
Към 30.09.2020 г. УД не отговаря на изискването по всяко време да
поддържа минимални ликвидни средства, чийто размер да не е по-малък от
размера на текущите му задължения е падеж до 3 месеца, доколкото
съотношението между минималните ликвидни средства и текущите
задължения с падеж до 3 месеца е 2,96 % при нормативно установен минимум
от 100 %, с което е нарушено изискването на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44.
Предвид гореизложеното, извършилият проверката експерт при КФН
приел, че УД „И.Ф.М.“ АД е извършило нарушение на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на
30.09.2020 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в
размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Нарушена е разпоредбата на чл. 153, ал, 1 от Наредба № 44 във
връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като нарушението е извършено на
30.09.2020 г. в гр. София.
Срещу АУАН № Р-06-5/19.01.2022 г., в срока по чл. 44 от ЗАНН
постъпили писмени възражения от УД „И.Ф.М.“ АД, вх. № 91-01-
24/26.01.2022 г. Нарушителят изразява становище, че липсва
административно нарушение, тъй като преди датата на съставяне на А.УАН
УД е привело финансовите си показатели в съответствие с изискването на чл.
3
153, ал. 1 от Наредба № 44. Алтернативно на изложеното нарушителят счита,
че деянието е маловажно, тъй като същото се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид и случаят е изолиран.
Административно-наказващият орган приел, че възраженията са
неоснователни. На първо място било посочено, че отстраняването на
нарушението не прави деянието несъставомерно. Дори условно да бъде
прието, че нарушението е отстранено преди съставянето на АУАН, това
обстоятелство не прави деянието несъставомерно, тъй като фактическият
състав на нарушението се осъществява с довършване на изпълнителното
деяние, а не със съставянето на АУАН, с който се образува
администратшшонаказателното производство. На следващо място било
отбелязано, че към датата на нарушението задълженията на УД с падеж до 3
месеца надхвърлят минималните ликвидни средства (парични средства по
безсрочни влогове в банка) със сума (104 277 лв.), която е в особено големи
размери.
В тази връзка АНО счел, че нарушението на чл. 153, ал. 1 от Наредба
№ 44 се характеризира като такова с висока степен на обществена опасност,
тъй като с извършването му всякога са застрашени капиталовата адекватност
и ликвидност на УД, съответно неговото финансово състояние. На следващо
място АНО посочил, че административно-наказателната преписка не
отличава нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи нарушения от същия вид. Нарушението е
типично за своя вид и не е извършено при изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. На основание изложеното
наказващият орган приел, че настоящото административно-наказателно
производство следва да продължи с издаването на наказателно
постановление.
В издаденото наказателно постановление било отразено, че УД не за
първи път е извършило нарушение на Наредба № 44. В тази връзка били
посочени наказателно постановление (НП) № Р-10-72/29.01.2019 г. (влязло в
сила на 27.04.2020 г.), № Р-10-73/29.01.2019 г. (влязло в сила на 11.02.2020 г.),
№ Р- 10-75/29.01.2019 г. (влязло в сила на 09.12.2019 г.), № Р-10-76/29.01.2019
г. (влязло в сила на 22.11.2019 г.), № Р-10-77/29.01.2019 г. (влязло в сила на
17.12.2021 г.) и№Р-10- 78/29.01.2019 г. (влязло в сила на 11.11.2019 г.).
Отчитайки датата на обсъжданото нарушение спрямо хронологията на датите
на влизане в сила на НП № Р-10- 72/29.01.2019 г., НП № Р-10-73/29.01.2019 г.,
НП № Р-10-75/29.01.2019 г., НП № Р-10- 76/29.01.2019 г. и НП № Р-10-
78/29.01.2019 г., АНО обосновал извод, че целта по чл. 12 от ЗАНН, да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения с
Наредба № 44 правен ред, не е постигната.
При определяне на административното наказание в издаденото НП
било посочено, че съгласно чл. 3 от ЗАНН за всяко административно
4
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му, а ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. От материално-правна гледна точка от
датата на обсъжданото нарушение до настоящия момент не е налице промяна
в нормативната уредба, която да е по-благоприятна за нарушителя. От
процесуално-правна гледна точка обаче към датата на извършване на
обсъжданото нарушение административното наказание е било предвидено в
чл. 273, ал. 3, т. 1 от ЗДКИСДПКИ - глоба в размер от 1 000 до 4 000 лева,
съответно нормата на чл. 273, ал. 5, т. 1, предложение първо от ЗДКИСДПКИ
е предвиждала имуществена санкция в размер от 4 000 до 10 000 лева.
Съгласно Държавен вестник (ДВ), бр. 16 от 25.02.2022 г., разпоредбата на чл.
273, ал. 1, т. 1 и ал. 5, т. 1 от ЗДКИСДПКИ е изменена, като за нарушение на
нормативен акт по прилагането на закона е предвидена глоба в размер от 500
до 4 000 лева, съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000
лева. Видно от изложеното, по-благоприятна за нарушителя е нормативната
уредба, изменена с ДВ, бр. 16 от 25.02.2022 г., в сила от 01.03.2022 г., тъй
като тя предвижда по-нисък минимален и максимален размер на
административно наказание за извършено нарушение на акт по прилагането
на ЗДКИСДПКИ. В случая субект на нарушението е юридическо лице,
поради което въпросът за вината, като елемент от субективната страна на
нарушението не подлежи на обсъждане.
След преценка на всички представени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност наказващият орган приел за установено от фактическа и
правна страна, че УД „И.Ф.М.“ АД е извършило нарушение на чл. 153, ал. 1
от Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на
30.09.2020 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в
размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Нарушена е разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във
връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като нарушението е извършено на
30.09.2020 г. в гр. София.
Нарушението на чл. 153 от Наредба № 44 е обявено за
административно нарушение с чл. 273, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. В чл. 273,
ал. 5, т. 1, предложение първо от ЗДКИСДПКИ е предвиден размерът на
имуществената санкция за юридически лица.
На основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на размера на
имуществената санкция, вземайки предвид обстоятелствата по чл. 273а, ал. 1
от ЗДКИСДПКИ и посоченото по-горе отегчаващо отговорността
обстоятелство, АНО счел, че целта на наказанието по чл. 12 от ЗАНН може да
бъде постигната с налагане на санкция по чл. 273, ал. 5, т. 1, предложение
първо от ЗДКИСДПКИ над законоустановения минимум в размер на 1 000
(хиляда) лева, а именно в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
5

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля В. С. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44 във връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на
30.09.2020 г. минималните ликвидни средства на управляващото дружество,
включващи парични средства на каса и по безсрочни влогове в банка, са в
размер, който е по-малък от размера на текущите му задължения с падеж до 3
месеца. Нарушена е разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 във
връзка с чл. 90, ал. 10 от ЗДКИСДПКИ, като нарушението е извършено на
30.09.2020 г. в гр. София.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля В. С. А., тъй
като същите са последователни, логични, непротиворечиви и подкрепени от
писмените доказателства по делото. Ето защо съдът намира, че
законосъобразно е била ангажирана административно - наказателната
отговорност на дружеството–жалбоподател за нарушение на посочената
разпоредба.
Нарушението на посочената разпоредба е обявено за административно
нарушение с чл. 273, ал. 1, т. 1 от ЗДКИСДПКИ. В чл. 273, ал. 5, т. 1,
предложение първо от ЗДКИСДПКИ е предвиден размерът на имуществената
санкция за юридически лица.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била
наложена имуществена санкция в близък до минимално предвидения от
закона размер, което съдът намира, че съответства на вида, характера и
тежестта на извършеното нарушение.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно -
наказателното производство съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са отразени датата на нарушението и описание на същото в
достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере
конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, като описанието на нарушението в него,
6
изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в
последното липсва отразяване на нови факти.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, то неговата
отговорност е обективна /безвиновна/, поради което не следва да се изследват
въпроси, свързани с вина и субективна страна на нарушението.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение.
Посочената от жалбоподателя процедура по чл. 92, ал. 3 ЗДКИСДПКИ
се явява неотносима, тъй като същата касае констатирани непълноти и други
несъответствия с изискванията на закона, включително с Международните
стандарти за финансови отчети, допуснати в отчетите за капиталова
адекватност и ликвидност, както и във финансовите отчети, регистри и други
счетоводни документи. Поради това неподдържането на минимални ликвидни
средства, включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни
влогове в банка, която не е в производство по несъстоятелност, държавни
ценни книжа и ипотечни и общински облигации, които имат пазарна цена, в
размер не по-малък от размера на текущите си задължения от УД не може да
се възприеме като непълнота, допусната в отчета, тъй като представлява
неизпълнение на законовото изискване на чл. 90, ал. 10 ЗДКИСДПКИ за
поддържане на минимални ликвидни средства, съобразно чл. 153, ал. 1 от
Наредба № 44.
Относно наведените доводи за размерът на имуществената санкция,
следва да бъде посочено, че същият е бил преценен, с оглед конкретиката на
извършеното от управляващото дружество нарушение.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
7
изготвянето му.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:



8