Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 66 19.07.2018 г.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 86 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211
от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР).
Образувано е по жалба на М. М. Г. от гр. Б., ул. „*****” № **, ет. **, ап. **, чрез адв. Л. П. от АК–Варна с адрес на кантората гр. Варна, ул.
„Студентска” № 13, офис 23, срещу Заповед № 275з-7 от 18.01.2018 год. на
Началника на РУ- Исперих към ОДМВР- Разград, с която му е наложено дисциплинарно
наказание. В жалбата и в съдебно заседание оспорващият твърди, че заповедта е
издадена в нарушение на предвидените в ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 год. процедура и
ред, че не му е дадена възможност да се запознае със събраните по преписката
доказателства. Твърди още, че изложената в оспорената заповед фактическа
обстановка и правни изводи не са достатъчно конкретни и ясни, което
препятствало жалбоподателя да разбере за какво точно свое поведение е наказан.
Оспорващият иска от съда да отмени заповедта и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на РУ- Исперих при ОДМВР- Разград, чрез процесуалния си
представител – главен юрисконсулт С. М. оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Към момента на издаване на оспорената заповед
оспорващият М. Г. е държавен служител от МВР по смисъла на чл. 141, ал. 1, т. 1
от ЗМВР. От 22.01.2013 г. е назначен на длъжност ******* в „****” в РУП-
Исперих, сега РУ – Исперих при ОДМВР -Разград /справка л. 43/.
В докладна записка рег. № 330р-24155 от 23.11.2017
год. служител по сигурността на
информацията при ОДМВР- Разград информира Директора на ОДМВР -Разград, че при
проучване надеждността на оспорващия М. Г. във връзка със заеманата от него
длъжност е констатирано, че Г. е осъществил задгранично пътуване, но не е
уведомявал писмено ръководителя си за извършените пътувания, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Закона за защита на класифицираната
информация.
Със Заповед № 275з-288 от 29.11.2017 Началникът на РУ -Исперих
е разпоредил на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР извършването на проверка за
извършено дисциплинарно нарушение от М. М. Проверката е възложена на полицейски инспектор от РУ- Исперих. Оспорващият се запознал със
заповедта срещу подпис на 29.11.2017 год.
Със Заповед № 8121з-1591 от 20.12.2016 год. /л.41-42/ Министърът на вътрешните работи е
определил реда за уведомяване в МВР в изпълнение на чл. 18, ал. 2 и 4 от ЗЗКИ.
Съгласно т. 1 от нея служителите в
Областните дирекции на МВР да уведомяват ръководителя на съответната
организационна единица за всяко задгранично пътуване, като преди датата на
заминаването подават уведомление, съгласно Приложение № 1. Оспорващият М. е запознат със съдържането на
заповедта, което е удостоверено с подписа му съгласно протокол рег. № 275р-103
от 05.01.2017 год. /л.40/. Според
декларация на оспорващия от 14.11.2012 год. /л.36/ същият е преминал през курс
по първоначално обучение в областта на сигурността на класифицираната
информация и познава правилата за нейната защита.
На 29.11.2017 год. е извършена справка за пътуване на
лице български гражданин, от която е видно, че
на 30.08.2017 год. в 12:11 часа М.
М. Г. с ЕГН ********** е излязъл от Република
България през ГКПП Кардам с лек автомобил
„Фолксваген” с рег. № ******** и на 03.09.2017 год. в 09:25 часа е влязъл в Република България със същия автомобил.
Оспорващият е поканен в срок от 24 часа от връчване на
поканата да даде писмени обяснения във връзка с извършеното от него нарушение с
покана № 275р-15442 от 19.12.2017 год. /л.30/, връчена му лично на същата дата.
Оспорващият е отказал да даде писмени обяснения и да се запознае с материалите
от проверката, което е удостоверено с подписите на двама свидетели с Протокол
рег. № 275р-15481 от 20.12.2017 год. /л.32/.
За извършената проверка Дисциплинарно-разследващият
орган е изготвил справка рег. № 275р-15482 от 20.12.2017 год. /л.28-29/. В нея
е посочено, че оспорващият Г. в нарушение на чл. 18, ал. 4 от ЗЗКИ е извършил
задгранично пътуване като на 30.08.2017
год. е напуснал страната през ГКПП
„Кардам” и на 03.09.2017 год. и се е завърнал в страната през ГКПП
„Дуранкулак”, без да е уведомил писмено ръководителя си за това пътуване, преди
датата на заминаване. По този начин Г. е нарушил т.1.1 от Заповед № 8121з-1591
от 20.12.2016 год. /л.41-42/ на Министърът на вътрешните работи. ДРО е
квалифицирал деянието на Г. като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра
на вътрешните работи. Предложил е на Г. да бъде наложено на основание чл. 200, ал. 1 т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от 6 месеца.
На основание чл. 207, ал. 11 във вр. с ал. 8 т. 1 от ЗМВР ДРО е изготвил покана до Г. с рег. № 275р-15483 /л.31/ да се запознае с изготвената справка и
материалите по проведеното ДП и в срок от 24 часа след запознаването да даде
допълнителни писмени обяснения или в възражения. Служителят отказал да получи
поканата, което е удостоверено с подписите на двама служители положени на
20.12.2017 год. в 15:00 часа. С протокол рег. № 275р-15533 от 21.12.2017 год.
/л.33/ ДРО е удостоверил, че до 15:10 часа на 21.12.2017 год. оспорващият Г. не
се е възползвал от правото си да се
запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения или възражения по зависещи от него причини.
С покана УРИ 275р-75 от 03.01.2018 год. /л.22/
началникът на РУ- Исперих в качеството си на дисциплинарно наказващ орган на
основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е поканил М. Г. да даде писмени обяснения в срок от 24 часа
от връчване на поканата. Същият е отказал да получи поканата, което е удостоверено
с подписите на двама свидетели, положени на 04.01.2018 год. в 10:53 часа. С
протокол рег. № 275р-207 от 05.01.2018 год. /л.21/ ДНО е констатирал, че до 11
часа на 05.01.2018 год. Г. не е дал
писмени обяснения. Отказът да се
дадат писмени обяснения е удостоверен с подписите на двама свидетели на 05.01.2018 год. в 13:45 часа.
Въз основа на справката на 18.01.2018 год. началникът
на РУ- Исперих при ОДМВР- Разград е издал
Заповед № 275з-7 от 18.01.2018 год., с която на основание чл. 194, ал.
2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложил на М. Г. дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ” за срок от 6
месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактическо основание
за издаване на заповедта е посочено, че оспорващият младши експерт М. М. Г. – ****** в „*******” на РУ-
Исперих при ОДМВР -Разград е извършил задгранично пътуване като е напуснал страната през ГКПП „Кардам” на 30.08.2017 год. и се е завърнал в страната през ГКПП
„Дуранкулак” на 03.09.2017 год., и не е уведомил писмено ръководителя си за
това пътуване, преди датата на заминаване, деяние което по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР се явява дисциплинарно нарушение - неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители; неизпълнение на служебните задължения;, а именно нарушение на чл.
18, ал. 4 от ЗЦЗКИ и Заповед № 8121з-1591 от 20.12.2016 год. на Министърът на вътрешните работи.
Заповедта е връчена на служителя на 16.04.2018 год., а
жалбата срещу нея е постъпила в РУ-Исперих
на 30.04.2018 год.
Въз основа на изложеното от фактическа страна и след
цялостна преценка на акта съобразно чл.168 от АПК, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и в срока предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е
процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
Началник II степен на РУ -Исперих при
ОДМВР - Разград, съгласно заповед 8121к-6342 от 31.07.2017 год. на
Министъра на вътрешните работи и разпоредбата
на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Според тази норма наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1
- 3 от ЗМВР се налагат от служители на
висши ръководни и ръководни длъжности. Длъжността Началник II степен РУ при ОДМВР е „ръководна”, съгласно т. 2 от раздел IХ.1 на
Приложение № 1 от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР, издадена от Министъра на
вътрешните работи и публикувана в ДВ бр. 13/2017 год.
Същата е
издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР, спазена е установената писмена форма по
чл.210, ал. 1 от ЗМВР и
съдържа изискуемите от тази разпоредба реквизити, а именно: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В
оспорената заповед е посочено името на
оспорващия, датата на която е напуснал и
е влязъл в страната, през кой ГКПП е сторено това. В справката, въз основа на
която е посочено, че се издава заповедта е посочен часът на напускане и влизане
в страната, с какво ПМС е сторено това. Посочено е коя законова разпоредба - чл. 18, ал. 4 от ЗЗКИ, и коя заповед на
министъра - № 8121з-1591 от 20.12.2016 год., е нарушил оспорващия. Посочена е справката,
която е изготвена след извършената дисциплинарна проверка, правното основание,
наказанието и срокът за който се налага то. Също така са посочени сроковете и
органите, пред които може да се обжалва. Ето защо твърдението на Г. за нарушена форма на оспорената заповед е
неоснователно.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила уредени в АПК
и ЗМВР.
Постъпили са данни за извършено от М. Г. дисциплинарно
нарушение. Издадена е заповед по чл. 205, ал. 2 за извършване на проверка и е
определен дисциплинарно разследващ орган. Г. е бил запознат
с тази заповед. Бил е поканен да даде обяснения във връзка с дисциплинарната
проверка, но е отказал да даде такива обяснения. ДРО е извършил проверка и е
събрал съответните доказателства.
Проверката е приключила с изготвяне на обобщена справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР. ДРО е поканил оспорващия да се запознае с материалите по проверката и обобщената справка и да даде
допълнителни обяснения или възражения. Служителят е отказал да получи поканата,
както и да се запознае с материалите по
проверката, обобщената справка и да даде обяснения или да направи възражения.
Преди да издаде оспорената заповед ДНО отново е поканил оспорващия по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да даде писмени обяснения, но служителят
отново е отказал както да получи поканата, така и да даде обяснения. Ето защо
твърдението на оспорващият, че е бил лишен от възможност да се запознае със
събраните при проверката доказателства са неоснователни и недоказани.
Оспорената заповед е съобразена с материалния закон.
Съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗЗКИ служителите на службите
за сигурност и за обществен ред писмено уведомяват ръководителите си за всяко
задгранично пътуване. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗКИ Областните дирекции на
МВР са „Служби за обществен ред" по смисъла на ЗЗКИ. Оспорващият е
преминал през първоначално и
текущо обучение по ЗЗКИ /л. 36, л. 37/. Съгласно раздел III, т. 17 от длъжностната характеристика на оспорващия,
с която той е лично е запознат, според подписания от него протокол /л. 79/, той
следва да спазва изискванията за защита на класифицираната информация, а
съгласно раздел V, т. 8. трябва да знае изискванията на ЗЗКИ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Оспорващият е запознат и със заповед на Министъра на
вътрешните работи № 8121з-1591 от 20.12.2016 год., с която е уреден редът за
уведомяване по чл. 18, ал. 4 от ЗЗКИ / т. 35 на л. 40/
С оглед на
горепосочените правни норми и заповед на министъра, оспорващият М. Г. като служител
на РУ -Исперих при ОДМВР-Разград е служител на служба за обществен ред и по
силата на чл. 18, ал. 4 от ЗЗКИ и на т.1.1. от заповед № 8121з-1591 от
20.12.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, е бил длъжен да подаде преди датата на предприетото
на 30.08.2017 год. задгранично пътуване уведомление до началника на РУ Исперих. Като не е сторил това той не е изпълнил заповед на Министъра на
вътрешните работи, което се явява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и не е изпълнил вменените му с длъжностната характеристика служебни
задължения по спазване изискванията на
ЗЗКИ- дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За този вид нарушения, съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се налага наказанието
„порицание”, което според ал. 2 на същия член е със срок от 6 месеца до една
годна. В случая с оспорената заповед на
оспорващия е наложено наказание „Порицание”
за минимално предвидения срок от 6 месеца. От събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че оспорващият Г. е извършил дисциплинарното нарушение, за което е
наказан, а наложеното наказание е законосъобразно по вид и размер. Неоснователно
е възражението, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно
която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. След като служителят е
извършил описаното в административния акт дисциплинарно нарушение, за което ДНО
му е наложил минималния размер на предвиденото
в закона съответно наказание, то е спазена и нормата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Ето защо
оспорената заповед съответства и на
материалния закон.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона.
След като с оспорената заповед е наложено съответното на извършеното нарушение
наказание в минималния размер, предвиден от закона и заповедта съответства на
материалния закон, то същата съответства и на целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл.
146 от АПК, изискващи нейната отмяна, поради което оспорването, като неоснователно,
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение като своевременно направено е
основателно и доказано до размера на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на М. М. Г. от гр. Б., ул. „******” № **, ет. **, ап. **, срещу Заповед № 275з-7 от
18.01.2018 год. на Началника на Районно управление -Исперих към Областна дирекция на МВР- Разград
ОСЪЖДА М. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „*****” № **, ет. **, ап. ** да заплати на Областна дирекция на
МВР гр. Разград юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Разградския административен съд пред Върховния административен съд.
Съдия:/п/