Р Е
Ш Е Н
И Е
No 294
гр. Ботевград, 28.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1231 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕООД, гр. София твърди, че предявява исковата си
претенция въз основа на договор за цесия от 20.02.2017 г. с прехвърлител
“****” ООД, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 29.05.2015 г. с прехвърлител
на вземания “****” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни споразумения към него и начислени неустойки по него. Сочи, че е
встъпил в правата си на кредитор, като е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително
и с изтеклите лихви и договорни неустойки.
Твърди, че въз основа на сключен договор за
далекосъобщителни услуги от дата 05.07.2013 г. с индивидуален клиентски номер
на договора 15063157001 между ответника и “****”, с който е
избран абонаментен план MaxiCall M c + Group 1 абонамент за срок от 24 месеца, са издадени посочени
в исковата молба фактури за отчетен период 15.05.2014 г. -14.10.2014 г., с обща
сума за плащане в размер на 191.77 лв., от които 47.91 лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга и 143.86 лв. – договорни неустойки. Сочи, че
ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура,
издавана ежемесечно на определена от БТК дата, за която БТК информира абоната
при сключването на индивидуалния договор, като неполучаването на фактура не
освобождава абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок (чл.
110 от ОУ).
Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията на
потребителя по договора и общите условия към него, на основание чл. 81.2 във
вр. чл. 81 във вр. чл. 74.2 б. “в” от ОУ договорът между ответника и “БТК” ЕАД е
прекратен едностранно от доставчика, като на ответника е начислено обезщетение
за претърпени вреди от страна на мобилния оператор, изразяващи в пропуснати
ползи. Неизпълнението на договора е обусловило правото на “БТК” ЕАД да начисли
обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в договора. Начислената
неустойка в размер на 143.86 лв. има обезщетителен характер за пропуснатите от
страна на телекомуникационния оператор ползи. Сочи, че ответникът е сключила
договор за далекосъобщителна услуга и не е изпълнила задължението си по
договора да заплаща стойността на услугата, като е изпаднала в забава.
Ищецът твърди, че съгласно сключения
договор за цесия от 29.05.2015 г., считано от подписването му “****” ООД има
качеството освен на цесионер, и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания. Поддържа, че към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии от “****” ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
29.05.2015 г. и от свое име, в качеството си на цедент за цесията от 20.02.2017
г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към кредитора,
което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете. Моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 47.91 лв.,
представляваща потребена, но незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор от 05.07.2013 г., с индивидуален клиентски
номер 15063157001 между ответника и “****”
ЕАД, както и сумата от 143.86 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. Претендира
разноски.
Ответникът- М.Д.Ц. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище
по иска.
В съдебно заседание ответникът не оспорва възникването
на процесните задължения, като заявява, че не е имало кога да заплати сумите.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
От заверено копие на Договор No 920629657305072013-28138994
от 05.07.2013 г. се установява, че между “****” АД и ответника М.Д.Ц. е сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги при прилагане на Общите условия за уреждане
на взаимоотношенията между БТК АД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни
услуги, и които ответницата е приела за приложими, подписвайки договора.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 05.07.2013 г. за номер
*********, с абонаментен план MaxiCall M и допълнителна услуга – пакет + Group 1 абонамент, абонаментен
номер 15063157001, при месечна абонамента цена за този план в размер на 15.80
лв., с включени минути за разговори, и посочени цени за тарифиране
след включените минути. В договора страните са се съгласили, че в случай, че
абонатът прекрати договора за допълнителната услуга преди изтичането на минималния срок, абонатът дължи на VIVACOM неустойка в размер на месечната абонамента цена от
датата на прекратяване до датата, на която изтича минималният срок, посочен в договора.
Съгласно чл. 110 от Общите условия на БТК, ползваните от абоната услуги се
отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издаване ежемесечно на
определена от БТК дата, за която БТК информира абоната при сключването на
индивидуалния договор, а по силата на чл. 113 от ОУ абонатът е длъжен да
заплаща дължимите суми в 18-дневен срок от издаване на фактурата, като при
неплащане на дължимите суми в определените за това срокове, дължи лихва за забава.
В чл. 81.2 то ОУ е предвидено право на БТК да ограничи достъпа до част от
услугите или да прекрати индивидуалния договор в случай, че абонатът има
неизплатени задължения към БТК. По силата на чл. 74.2 б. в) абонатът отговаря
пред БТК за всички преки и непосредствени вреди, претърпени от дружеството от
действия на абоната или при използване на неговата SIM карта.
Представени
са заверени копия на Месечна сметка No
********** за период на отчитане от 15.05.2014 г. до 14.06.2014 г. със сума за
плащане 36.95 лв., включваща стойност на мобилните услуги в размер на 18.71 лв.
с ДДС и баланс от предходни периоди в размер на 18.24 лв.; Месечна сметка No ********** за период на отчитане от 15.06.2014 г. до
14.07.2014 г. със сума за плащане 37.36 лв., включваща стойност на мобилните
услуги в размер на 18.71 лв. с ДДС и баланс от предходни периоди в размер на
18.65 лв.; Месечна сметка No ********** за
период на отчитане от 15.07.2014 г. до 14.08.2014 г. със сума за плащане 56.07
лв., включваща стойност на мобилните услуги в размер на 18.71 лв. с ДДС и
баланс от предходни периоди в размер на 37.36 лв., Кредитно известие No ********** от 16.09.2014 г. за сума по кредита в размер
на 8.16 лв., както и Месечна сметка No
********** за период на отчитане от 15.09.2014 г. до 14.10.2014 г. с обща сума
за плащане 191.77 лв., включваща начислена неустойка в размер на 143.86 лв. и
баланс от предходни периоди в размер на 47.91 лв.,
Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 29.05.2015 г., между “****” ЕАД и “****” ООД, гр.
Монтана е сключен договор, по силата на който “****” ЕАД, в качеството
му на цедент, е прехвърлило възмездно на “****” ООД, гр.
Монтана, в качеството му на цесионер, вземанията си, произтичащи от договори,
описани в Приложение No 1.1 и Приложение No 1.2 към него, срещу цена, дължима
от цесионера при сключване договора.
Представено е и заверено копие на Пълномощно (без
дата), видно от което със същото БТК ЕАД (наричано “****”) е упълномощило
“****” ООД с правата
да го представлява по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по сключения
между двете дружества Договор за цесия от 29.05.2015 г.
Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.02.2017 г., между “****” ООД, гр.
Монтана и “****” ЕООД, гр. София е сключен договор, по силата на който
“****” ООД, в
качеството му на цедент, е прехвърлило на “****” ЕООД, в качеството
му на цесионер, вземането си, придобито по силата на
Договор за цесия между “****” ЕАД и “****” ООД от 29.05.2015 г., индивидуализирано в Приложение
No 1 към договора, като цесионерът се смята изрично упълномощен по силата на
договора за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, по смисъла
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Представени са 2 бр. документи от
16.05.2019 г., издаден от издадени от ****– управител на “****” ООД, в които е
посочено, че вземане към М.Д.Ц., произтичащо от договори за мобилни услуги,
лизингови договори и начислени неустойки по тях, подписани преди датата на
съответната сключена цесия, и в размер на 191.77 лв., е прехвърлено от “БТК” ООД на “****” ООД по първия
договор за цесия и съответно от “****” ООД на “****” ЕООД по втория договор за цесия. Отбелязано, че
информацията от включената в документа таблица представлява извлечение от
Приложение No 1 към договора за цесия.
От
заверено копие на Уведомление за цесия се установява, че със същото “****” ООД, в
качеството му на пълномощник от “БТК” ООД, и от същото това дружество, но в качеството му
на цедент по договор за цесия от 20.02.2017 г., от
името на от “БТК” ООД и от свое име уведомява ответника за сключените
договор за цесия от 29.05.2015 г. между “БТК” ООД и “****” ООД, по силата
на който задължението на ответника към “БТК” ООД по
договор/и за далекосъобщителни услуги, в размер на 191.77 лв. е прехвърлено на “****” ООД, и за
договор за цесия от 20.02.2017 г., по силата на който “****” ООД е
прехвърлило това си вземане срещу ответника на “****” ЕООД .
Видно от платежно
нареждане рег. No 03201П-ААХ-8883 от 28.10.2019 г., на същата дата ответникът М.Д.Ц. е наредила по сметка на ищеца “****” ЕООД сумата от 191.77 лв. по дело No
1231/2019 г. на РС- Ботевград.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По делото няма спор между страните
относно обстоятелства, че ответникът М.Д.Ц. е била страна по сключен с “****” АД договор No
920629657305072013-28138994 от 05.07.2013 г. за предоставяне на мобилни услуги,
със срок на договора от 05.07.2013 г. до 05.07.2017 г., както и че от страна на
дружеството са й предоставени далекосъобщителни услуги на стойност 47.91 лв.
Ответникът не е оспорила обстоятелството, че не е заплатила стойността на
ползваните от нея услуги, поради което от страна на “БТК” АД й е начислена и неустойка в размер на 143.86 лв. за
предсрочно прекратяване на договора при неизпълнение на задълженията й по
договора. За тези задължения на ответника от страна на “БТК” АД е издадена Месечна сметка No ********** за период на отчитане от 15.09.2014 г. до
14.10.2014 г. с обща сума за плащане 191.77 лв., включваща начислената
неустойка в размер на 143.86 лв. и баланс от предходни периоди за ползваните
услуги в размер на 47.91 лв. Безспорно се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че посочените вземания към ответника са прехвърлени от “БТК” АД с договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 г. на “****” ООД, гр. Монтана, както и че с договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.02.2017 г. последното дружество е прехвърлило
вземанията на “****” ЕООД.
В хода на производството по делото, с
платежно нареждане от 28.10.2019 г.
ответникът М.Д.Ц. извърши плащане към ищеца на сумите по процесните
вземания в общ размер от 191.77 лв. При
това, отчитайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК извършеното пълно погасяване
на задълженията на ответника по процесния договор чрез плащането им след датата
на подаване на исковата молба, в хода на настоящото производство, то
предявените осъдителни искове се явяват неоснователни и като такива
следва да бъде изцяло отхвърлени.
Въпреки този изход на спора, съдът намира искането на
ищеца за присъждане на направените от него разноски в заповедното и в
настоящото исково производство за основателно. В случая ответникът с
поведението си е дала повод за завеждане на делото, като извършеното от нея
плащане на задълженията й към ищеца е сторено едва в хода на производството по
делото. Поради това и по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото в размер на 460.00
лв., от които 100.00 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****, срещу М.Д.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 47.91 лв., представляваща
потребена, но незаплатена далекосъобщителна услуга по договор No
920629657305072013-28138994 от 05.07.2013 г., с индивидуален клиентски номер
15063157001 между ответника и “****” АД, и иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 143.86 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
ОСЪЖДА М.Д.Ц., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на “****” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано
от ****, сумата от 460.00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/ за направените
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :