№ 1148
гр. Русе, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520101986 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ .
Ищцата Р. Х. Р. твърди, че на 13.02.2021 г. й бил връчен препис от
Заповед № 27/11.02.2021 г. на Изп.директор на “УМБАЛ Канев“ АД-Русе за
прекратяване на трудовото правоотношение, чрез налагане на дисциплинарно
наказание “Уволнение“.Счита актът на работодателя за незаконосъобразен.
Твърди, че между нея и ответника бил сключен Трудов договор № 176/
27.10.2017 г., по силата на който тя се съгласила да изпълнява длъжността
„Лекар" с код по НКИД 86.10, с място на работа-“Медицинска дейност-Второ
отделение по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната".
На 28.12.2017 г. между страните било подписано Допълнително
споразумение № 373 към трудов договор, с което на основание чл.119 от КТ
било внесено изменение в трудовото правоотношение на ищцата: от
длъжност “Лекар“ в длъжност “Лекар, специализант по ендокринология и
болести на обмяната" с код по НКИД 86.10. и непроменено място на работа.
На 25.11.2019 г. било сключено Допълнително споразумение № 667 към
трудов договор, съгласно което трудовото възнаграждение на служителката
било променено от 700 лв. на 1100 лв., считано от 01.01.2020 г., без
изменение на характера на длъжността и мястото на работа.
1
На 30.06.2020 г. между страните било подписано Допълнително
споразумение № 158 към трудовия договор за промяна в срока на действие на
последния.Съгласно изменението, считано от 01.07.2020 г., страните се
съгласили сключеният за неопределен срок трудов договор, да се
трансформира в срочен-до изпълнение на учебната програма, установено при
допускането на специализанта до държавен изпит, но не по-късно от
полагането на държавния изпит за специалност в срок до 5 години след
изтичане на срока за обучение по съответната специалност.В останалата част
контрактът останал непроменен.
Ищцата твърди, че на 19.12.2020 г. в 19:51 часа получила обаждане от
непознат за нея телефонен номер.Представил се колега-д-р А., който й
съобщил, че него ден е бил дневна смяна в Спешно отделение в “УМБАЛ
Канев" и я чака, за да й предаде дежурството, тъй като тя следва да поеме
нощната смяна в това отделение.
Ищцата отговорила, че съгласно работния й график за м.декември няма
дежурства в “Спешно отделение“ на болницата.Обърнала внимание и на
факта, че доколкото нейното място на работа е във Второ отделение по
вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната, то тя няма
задължение да работи в Спешно отделение, тъй като до нейното знание не е
била сведена заповед на работодателя за командироване и за промяна в
характера на работата.
Малко по-късно нея вечер получила второ обаждане от д-р А..Той й
предложил да поеме нощното дежурство, но в случай, че тя от своя страна
поеме нощната му смяна на 20.12.2020 г.Ищцата отказала с мотива, че няма
издадена от работодателя заповед за командироване в този смисъл, поради
което не е редно да се уговарят помежду си за работния график.
На 23.12.2020 г. ищцата се явила на работа за предвидената й по работен
график дневна смяна във ВОВБЕБО, в което към него момент били настанени
пациенти с положителен резултат за Ковид-19 инфекция.Видяла се с колегата
от нощното дежурство, след което започнала да преглежда документите на
хоспитализирани пациенти.
Сочи, че изпитала болки в гърба, дискомфорт и неразположение, като
предвид скорошното й боледуване от Ковид-19, в нея се породили съмнения
дали не става въпрос за късно проявили се усложнения от заболяването.
2
Установила контакт с личния си лекар д-р Г.Г. по телефон ( в 08:36 часа),
който се съгласил да я приеме в кабинета си веднага.
Няколко минути по-късно звъннал стационарният телефон в лекарския
кабинет в нейното отделение.Отсреща се представил д-р Д.-директор
„Медицински дейности" в “УМБАЛ Канев“ АД.Той й съобщил, че следва
незабавно да слезе в Спешно отделение и да работи дневна смяна там, тъй
като дежурният лекар по график (д-р Д.) не се е явил на работа.
Ищцата отговорила, че по работен график е дежурна във Второ вътрешно
отделение и предвид, че мястото й на работа е именно там, следва да има
изрична заповед на работодателя, за да се предприеме промяната.Д-р Д.
изключително грубо й казал, че тя е „дежурна по болница", след което
разговорът помежду им бил прекратен.
Ищцата уведомила д-р Г. (дежурна във Вътрешно отделение него ден) и
старшата медицинска сестра, че не се чувства добре и ще посети личния си
лекар.Опитала безуспешно да се свърже с прекия си ръководител-д-р Н., като
му позвънила два пъти по телефона, защото същият не бил дежурен на тази
дата.
Твърди, че на 23.12.2020 г. посетила кабинета на личния си лекар д-р
Г.И.Г. в “АПИМП ГП Мегамед" ООД.Бил й издаден Болничен лист №
Е20202541334 с диагноза „Увреждане на шийките коренчета,
некласифицирани другаде". Върнала се до “УМБАЛ Канев" АД и оставила
документа в личен състав.
На път към дома, установила, че е пропуснала няколко входящи
повиквания от непознат номер, който оставил съобщение в гласовата й
поща.Представил се изпълнителният директор на болницата, който й
съобщил, че ако до 30 минути не се яви в “УМБАЛ Канев"АД, ще бъде
уволнена дисциплинарно.
Около 09:45 часа същия ден ищцата получила обаждане от личния си
лекар д-р Г.Г..Той я посъветвал да вземе предадения болничен лист от личен
състав, тъй като той не иска да си има проблеми с ръководството на „УБМАЛ
Канев" АД.Помолил я да се върне в неговия кабинет, за да й издаде
направление за невролог и тя да направи преглед със специалист, който да
прецени за какъв период да й издаде болничен лист.
3
Ищцата се върнала до кабинета на д-р Г., за да вземе съответното
направление, след което посетила специалист-д-р В.С..Той й издал Болничен
лист № Е20201550365/23.12.2020 г. с период 23.12.2020 г.-29.12.2020 г. и
диагноза “Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия", депозиран в личен състав същия ден.
На 05.01.2021 г. ищцата получила Уведомление изх.№ 2420/ 23.12.2020 г.
от Изпълнителния директор на „УМБАЛ Канев" АД, с което до нейно знание
бил сведен постъпил Рапорт вх.№ 6829/ 22.12.2020 г. от д-р П.О.-началник на
Спешно отделение към “УМБАЛ Канев" АД.Бил й определен срок от 24 часа
да даде писмени обяснения относно следните обстоятелства:
1.Явила ли се е на работа в съответния часови диапазон за дежурство
съгласно Заповед № 577/ 23.11.2020 г. на 19.12.2020 г., според която е имала
определена работна смяна от 19:30 до 07:30 часа в Мултипрофилно спешно
отделение (МСО).
2. При отрицателен отговор, да посочи причината за неявяването й
на работа.
3. Уведомила ли е прекия си ръководител-началника на ВОВБЕБО
или началника на МСО, че няма да се яви на определеното й дежурство на
19.12.2020 г.
С Обяснение вх. № 2420-1/06.01.2021 г. ищцата уведомила работодателя,
че не се е явила на работа в съответния часови диапазон на 19.12.2020 г., тъй
като не е била уведомена за горецитираната заповед, като последната била
сведена до знанието й едва на 05.01.2021 г., когато получила препис от
документа в отдел “УЧР“.С оглед това обстоятелство не е уведомявала прекия
си ръководител за неявяването на работа в него ден.
На 08.02.2021 г. ищцата получила Уведомление изх.№ 277/ 08.02.2021 г.
от Изпълнителния директор на “УМБАЛ Канев" АД, с което до нейно знание
бил сведен постъпил Рапорт с вх.№ 6934/ 31.12.2020 г. от д-р ЦВ. Д.-директор
„Медицински дейности". Била уведомена също, че срещу нея е открита
дисциплинарна процедура по чл.193 от КТ, като следва в срок от 24 часа да
даде писмени обяснения относно изложените в рапорта и уведомлението
обстоятелства, а именно:
1. Била ли е уведомена, че изпълнителният директор я е повикал в
4
кабинета си на 23.12.2020 г.?
2. Тя известила ли е работодателя, че няма да се яви на срещата с
него?
3. Кого от преките си ръководители е уведомила, че напуска
работното си място преждевременно?
С Обяснение вх.№826/ 09.02.2021 г. д-р Р. изяснила, че не е била
уведомена, че изпълнителният директор я е повикал в кабинета си, поради
което и не го е известявала, че няма да се яви на срещата.Прекият й началник
д-р Н. не е бил на работа в него ден, поради което тя се опитала да се свърже
безуспешно с него по телефона.След това уведомила старшата медицинска
сестра и дежурната във второ вътрешно отделение-д-р Г., че ще напусне
работното си място.
На 13.02.2021 г. на ищцата била връчена Заповед № 27/ 11.02.2021 г., с
която на основание чл.188 ал.З от КТ във връзка с чл.187 ал.1 т.1, т.З и т.7 от
КТ, чл.190 ал.1 т.7 от КТ трудовото правоотношение между нея и “УМБАЛ
Канев" АД било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание
“Уволнение".
Съгласно акта на работодателя, нарушенията на трудовата дисциплина се
изразяват в :
1. неизпълнение на възложената работа и неявяване на работа на
19.12.2020 г. за нощна смяна в МСО, съгласно Заповед 577/23.11.2020 г. на
Изп.директор на „УМБАЛ Канев"АД за промяна на мястото и характера на
работа;
2. неизпълнение законните нареждания на работодателя на
23.12.2020 г.- изразено несъгласие да положи труд в МСО и поставяне на
ръководството на лечебното заведение в невъзможност да се срещнат;
Посочените действия/бездействия в заповедта били квалифицирани като
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.З и чл.187
ал.1 т.7 от КТ.
Счита, че актът на работодателя е незаконосъобразен, поради неспазване
на установените в чл.195 от КТ реквизити на заповедта за дисциплинарно
наказание.Съгласно посочената разпоредба, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя,
5
нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага.
Твърди, че в случая в заповедта липсва описание на конкретните
фактически обстоятелства, които представляват нарушение на трудовата
дисциплина.
Посоченото, че ищцата не се е явила на работа на 19.12.2020 г. и не е
изпълнила законните нареждания на работодателя на 23.12.2020 г., счита, че
представляват умозаключения, а не фактически обстоятелства.В акта липсва
описание на конкретните обстоятелства, които следва да бъдат
квалифицирани като „неявяване на работа, неизпълнение на възложената
работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя".
Ответникът не е посочил по силата на какво и как е било сведено до знанието
на д-р Р., че следва да се яви на работа на 19.12.2020 г. за нощна смяна в
МСО, какъв е началният час на тази нощна смяна и как е бил определен
същия.
В заповедта не се сочи какво са съставлявали „ законните нареждания" на
работодателя, които служителката не е изпълнила и как същите са били
сведени до нейното знание, т.е какво конкретно е разпоредил работодателя на
23.12.2020 г., има ли е задължение д-р Р. да го изпълни и от какво основание
(законово или договорно) произтича това задължение, как нареждането на
работодателя е било сведено до нейното знание.
Твърди, че в заповедта липсва описание на признаците на нарушението и
неговата правна квалификация.Не се сочат конкретните действия и
бездействия, които д-р Р. е извършила и в какво се състои тяхната
противоправност- именно кое поведение представлява неизпълнение на
конкретно трудово задължение. Работодателят е заявил, че на 19.12.2020 г.
ищцата не се е явила за нощна смяна в МСО на „УМБАЛ Канев" АД, което
нейно бездействие е правно квалифицирано едновременно като „неявяване на
работа и неизпълнение на възложената работа"-видове нарушения на
трудовата дисциплина, съставляващи различни основания за налагане на
дисциплинарно наказание по смисъла на чл.187 ал.1 т.1 и т.3 от КТ.Според
издадената заповед, едно и също поведение, изразяващо се в бездействие, се
квалифицира веднъж като неизпълнение на трудово задължение-„неявяване
на работа" и втори път като „ неизпълнение на възложената работа".
6
Твърди, че в заповедта липсва описание на признаците на извършено
нарушение по смисъла на чл.187 ал.1 т.7. Работодателят не е посочил какви са
били визираните в заповедта „законни нареждания", сведени до знанието на
д-р Р., които същата не е изпълнила.В мотивите на акта се излагат факти
относно състоял се телефонен разговор между служителката и директор
медицински дейности на 23.12.2020 г., в рамките на който на ищцата е било
съобщено, че следва незабавно да се яви в МСО, където да поеме дневната
смяна, с оглед факта, че дежурният служител там не с е явил на работа.От
съдържанието на заповедта не се изяснява какви обстоятелства са били
„съгласувани" между изпълнителния директор (легитимираното да издава
законни нареждания от името на работодателя лице) на лечебното заведение
и директор-медицински дейности преди проведения телефонен разговор.Не
се сочи също така на какво основание директор медицински дейности издава
съответните нареждания от името на работодателя.
Твърди, че не е спазена уредената в чл.193 и следващи от КТ процедура
по налагане на дисциплинарни наказания.
Формално работодателят предприел действия по приемане на писмените
обяснения на служителя, като изпратил цитирани по-горе уведомления.В тях,
наред с отправените въпроси относно фактическите обстоятелства, състояли
се на 19.12.2020 г. и на 23.12.2020 г., изпълнителният директор предварително
квалифицирал поведението на ищцата като нарушение на трудовата
дисциплина.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1
предложение последно от КТ-да събере и оцени посочените
доказателства.Макар в обясненията си ищцата да е посочила, че е получила
препис от Заповед 577/ 23.11.2020 г. на 05.01.2020г. ( удостоверно с неин
подпис), работодателят не предприел действия по изясняване на тези
обстоятелства, събиране и оценка на доказателства за тях. Макар изрично в
тази заповед изпълнителният директор да е разпоредил препис от акта да бъде
връчен на посочените в нея служители за сведение и изпълнение, в мотивната
част на Заповед № 27/ 11.02.2021 г. той приема, че съгласно свидетелските
показания на г-жа Н. ОБР., работник в лечебното заведение на длъжност
„санитар", което „ било натоварено с разснасяне на заповедите на
ръководството на болницата", на 11.12.2020 г. е предоставила заповедта на д-
7
р Р., но същата отказала да я подпише.
Счита, че от мотивите на заповедта не става ясно в какво се е състояло
„предоставянето " на заповедта- дали е била оставена на разположение на д-р
Р., дали е сведена устно до знанието или й е бил предложен препис от същата.
Работодателят приел за безспорно установено от фактическа страна, че
ищцата е отказала да подпише Заповед 577/23.11.2020 г., за което
обстоятелство свидетелствали д-р ЦВ. Д. и г-жа Н. ОБР.. Съгласно мотивната
част на заповедта обаче не се установява д-р ЦВ. Д. да е бил пряк свидетел на
отказа.Напротив, работодателят приел, че това било установено, след като г-
жа Н. ОБР. уведомила д-р ЦВ. Д. и двамата се подписали под „отказа за
връчване на документа".
Твърди, че не са били събрани и оценени доказателства относно
изложените от нея обстоятелства, касаещи събитията на 23.12.2020 г., а
именно, че е била здравословно неразположена, поради което е посетила
личния си лекар него ден и малко по-късно е депозирала в УЧР болничен лист
с начална дата на временна неработоспособност 23.12.2020 г. Относно
обстоятелството дали д-р Р. е уведомила прекия си ръководител за
преждевремнното напускане на работа, работодателят не предприел никакви
действия по изложените от служителката обяснения, че е позвънила по
телефона на д-р Н., който не отговорил.
Счита, че без основание ответникът приел за безспорно установено, че тя
е била уведомена, че изпълнителният директор е поискал среща с нея на
23.12.2020 г. Цитираното в мотивната част на заповедта доказателство в тази
посока е “уверение" на лице, посочено като „ старшата медицинска сестра".
Намира, че Заповед № 27/ 11.02.2021 г. за налагане на дисциплинарно
наказание “Уволнение" на Изп.директор на ,, УМБАЛ Канев" АД е издадена
при липса на материално основание-обективни факти, формиращи състава на
дисциплинарното нарушение.
Съгласно чл.186 ал.1 от КТ нарушение на трудовата дисциплина е
виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на
работник/служител.Фактическият състав включва: деяние-действие/
бездействие, противоправност- обективно разминаване между дължимото и
конкретно реализираното от работника/служителя поведение, обществена
опасност и вина. Източникът на дължимото поведение (трудово задължение)
8
би могъл да има както нормативен, така и ненормативен характер-договор,
частноправно изявление на работодателя. За да породи валидно и обвързващо
работника трудово задължение, частноправното изявление на работодателя
следва да е законосъобразно и сведено до знанието на работника/служителя.
С оглед преценка за наличие на виновно поведение работодателят носи
доказателствената тежест за обстоятелството, че работникът/служителят е
бил надлежно запознат с източника на задължението-в частност
частноправното му волеизявление, вменяващо такова задължение.
Сочи, че на 23.11.2020 г. изпълнителния директор на „УМБАЛ Канев" АД
е издал Заповед 577 за промяна на мястото и характера на работа. Със същата,
на основание чл.120 ал.1 от КТ, работодателят наредил д-р Р. Р., изпълняваща
длъжността „Лекар, специализант по ендокринология и болести на обмяната"
и място на работа във “ВОВБЕБО" да премине на длъжност „Лекар" в “МСО“
на 02.12.2020 г. и 19.12.2020 г. В заповедта изрично било разпоредено препис
от същата да бъде връчен на посочените там лица за сведение и
изпълнение.Намира, че този акт на работодателя е по същество частноправно
негово изявление.С оглед пораждане на валидно трудово задължение за
работника/служителя частноправното волеизявление на работодателя следва
да отговаря кумулативно на две условия-да е законосъобразно (да е издадено
при спазване на предвидените в чл.120 от КТ императивни условия) и да е
надлежно сведено до знанието на работника/ служителя.Счита, че в
настоящия случай това не е било спазено от ответника, поради което нейните
действия/ бездействия не могат да бъдат квалифицирани като
„противоправни".
Правото на работодателя да променя договорната длъжност и мястото на
работа е потестативно материално право-упражнява се с едностранно
изявление, въпреки и независимо от волята на работника/служителя.На
основание чл.120 ал.1 от КТ в правомощията на работодателя е за определен
период от време да внася едностранно промяна в трудовото правоотношение
относно съществени негови елементи: характера и мястото на работа.
Правото на насрещната страна да променя договорената длъжност следва
да бъде реализирано на едно от посочените в чл.120 ал.1 и ал.4 основания, а
именно: производствена необходимост, престой и непреодолими причини.
Производствената необходимост представлява обективно състояние на
9
временно преустановяване на трудовата дейност поради липса на работна
сила. Съгласно Заповед 577/23.11.2020 г. на Изп.директор на „УМБАЛ Канев"
АД промяната в мястото и характера на работа се основава на производствена
необходимост, дефинирана в заповедта като “голям брой незаети щатни
длъжности на лекари в Мултипрофилно спешно отделение, необходим на
покриване на работния график в отделението". В мотивите на Заповед № 27/
11.02.2021 г за налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение“ от своя
страна, работодателят определя производствената необходимост като
безспорна, с оглед съществуващата към онзи момент епидемична обстановка
в страната, свързана с разпространението на Ковид-19.
С оглед така изложената фактическа обстановка в мотивната част на
горецитираните заповеди, намира, че ответникът не е обосновал
съществуването на посоченото в чл.120 ал.1 предложение първо фактическо
основание за промяна на мястото и характера на работа.Незаетите щатни
длъжности в “МСО“ (в случай, че такива са били налице) сами по себе си не
обосновават преустановяване на трудовата дейност в това звено, поради
недостиг на работна сила.От друга страна, съществуващата към онзи момент
епидемичната обстановка намира, че не обосновава производствена
необходимост в него отделение.Твърди, че именно “ВОВБЕБО“ е било към
м.декември 2020 г. трансформирано в „Ковид- отделение", т.е в него са били
настанявани пациенти с коронавирусна инфекция.В интензивния сектор на
болницата били приемани пациенти с по-тежки прояви на заразното
заболяване.
Твърди, че при промяна на характера на длъжността работодателят не е
изпълнил изискванията на чл.120 ал.2 от КТ.Същият урежда като правна
граница на изменението „професионалната квалификация“ на
работника/служителя.Сочи, че според константната практика на ВКС предвид
професионалната квалификация, с оглед на която е било учредено
правоотношението, работодателят не е имал право да възлага по-висока, по-
ниска или различна професионална квалификация, в сравнение с тази, за
която правоотношението е било учредено. Между нея и “УМБАЛ Канев“ АД
е бил сключен трудов договор за изпълнение на длъжността “Лекар,
специализант по ендокринология и болести на обмяната“.Правоотношението
между страните е било учредено с оглед придобиване на конкретна
специалност-„Ендокринология и болести на обмяната" със срок до
10
изпълнение на учебната програма, установено при допускането на
специализанта до държавен изпит, но не по-късно от полагането на
държавния изпит за специалност в срок до 5 години след изтичане на срока за
обучение по съответната специалност.Съгласно утвърдената от работодателя
„Длъжностна характеристика", основно трудово задължение на д-р Р. Р. било
провеждането на практическо обучение за придобиване на специалност
съгласно учебна програма и индивидуален учебен план под ръководството на
лекар със съответна придобита специалност.
Сочи, че учебната програма е утвърдената по реда на Наредба № 34 от
2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
учебна програма по специалност „ Ендокринология и болести на обмяната",
приложима по силата на § 3 от ПЗР на Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването.Включените в
същата теоретични и практически модули обхващат специалностите
„кардиология", „пулмология", „гастроентерология", „нефрология",
„хематология", „алергология" и „ревматология".По силата на същата,
специализантът по “Ендокринология и болести на обмяната'' следва да усвои
теоретичните познания и практическите умения, включени в учебната
програма, като в нито една част от същата не се обхващат теоретични знания
и практически умения по специалност “Спешна медицина".Намира, че
работодателят, в рамките на правомощията си по чл.120 ал.1 от КТ, не е имал
право да възлага по-ниска или различна професионална квалификация, в
сравнение с тази, за която правоотношението между тях е било учредено, а
имено от длъжност „Лекар, специализант по ендокринология и болести на
обмяната" в длъжност „Лекар".
Твърди, че гореопосочената заповед не й била сведена до
знанието.Разбрала, че е включена в работния график на МСО от свой колега в
рамките на проведен телефонен разговор, състоял се на 19.12.2020 г. Сочи, че
отразените в мотивната част на заповедта за дисциплинарно уволнение факти
не отговарят на обективната действителност.Тя не се е срещала или
разговаряла по никакъв начин с г-жа Н. ОБР. на цитираната в акта дата-
11.12.2020 г. Твърди, че въпросното „заснемане на заповедта с мобилния
телефон от д-р Р." касае Заповед № 631/23.12.2020 г., с която изпълнителният
директор на „ УМБАЛ Канев" АД й наредил да премине на длъжност “Лекар"
11
в “МСО“ на 01.01.2021 г.-нощна смяна от 19:30 до 07:30 часа.Твърденията, че
е отказала да “получи своя препис от заповедта или да подпише същата на
11.12.2020 г.“ определя като неверни. Г-жа Н. ОБР., която според мотивната
част на заповедта за дисциплинарно уволнение, била натоварена по
длъжностна характеристика да „разнася срещу подпис заповедите на
ръководството на болницата срещу подпис", не е била натоварена и
упълномощена по силата на самата Заповед 577/23.11.2020 г. за промяна на
мястото и характера на работа.
Сочи, че невярно се твърди, че д-р Р. е отпратила г-жа О., която по-късно
се срещнала с д-р ЦВ. Д. и двамата се подписали като свидетели на
отказа.Намира, че от така приетата от работодателя фактическа обстановка не
се установява дали д-р ЦВ. Д. е бил свидетел на отказа или само се е
подписал като такъв.В случай, че такъв отказ е бил налице и това
обстоятелство е установено от свидетели на отказа, то каква е причината в
получения от д-р Р.Х. на 05.01.2021 г. препис от Заповед 577/23.11.2020 г. за
промяна на мястото и характера на работа да липсват подобни фактически
установявания и подписите на цитираните свидетели.
На следващо място твърди, че не отговаря на обективната действителност
изложената в оспорваната заповед фактическа обстановка, относно развилите
се на 23.12.2020 г. събития.В заповедта е посочено, че д-р Р. Р. не е изпълнила
законните нареждания на работодателя, като не се е явила, за да й бъде
връчена заповед за промяна в мястото и характера на работа, че д-р ЦВ. Д.-
Директор медицински дейности, бил уведомен на 23.12.2020 г. за възникнала
извънредна ситуация в МСО, а именно, че дежурният лекар не се явил на
работа.След като получил тази информация, д-р ЦВ. Д. се свързал по
телефона с д-р Р. Р., за да й разпореди да се яви в МСО, където да поеме
дежурството.Ищцата обаче отказала, макар и уведомена, че Изпълнителният
директор на болницата иска да разговаря с нея, напуснала територията на
лечебното заведение, по който начин препятствала връчването на заповедта.
Твърди, че на 23.12.2020 г. тя е била дежурна, съгласно утвърден работен
график, във ВВОЕБО.Разговаряла е по телефона с д-р ЦВ. Д., който не се
представил като упълномощен от изпълнителния директор да издава заповеди
за промяна в мястото и характера на работа. Той също така не е изложил пред
нея обстоятелства, които следва да бъдат квалифицирани като
12
„производствена необходимост" по смисъла на чл.120 ал.1 от КТ.Неявяване
на дежурен по график лекар в съответното отделение счита, че само по себе
си не обосновава преустановяване на трудовата дейност в същото, поради
недостиг на работна сила.Твърди, че не е проявила своеволие.Напротив,
изрично изискала от д-р ЦВ. Д. да й бъде връчена писмена заповед за
промяна на мястото и характера на работа, с оглед защита на нейните права и
интереси.
Оспорва изложеното в процесната заповед, че д-р Д. се е свързвал
повторно с нея по телефона, нито я е уведомявал, че “следва да се яви на
определено място, за й бъде връчена заповедта".
Малко по-късно, след предварителна уговорка с личния си лекар, д-р Р. го
посетила в кабинета, като след извършен преглед и установяване на
обективното състояние й е бил издаден болничен лист с начален период на
неработоспособност 23.12.2020 г.Преди да напусне територията на болницата,
ищцата се опитала да се свърже с прекия си ръководител, който не бил
дежурен него ден.Същият не отговорил на обажданията й, поради което
уведомила колегите си, че напуска отделението.Болничният лист бил сведен
до знанието на работодателя няколко часа по-късно.
Твърди, че не е била уведомявана по никакъв начин, че изпълнителният
директор иска среща с нея.За това разбрала едва, когато прослушала
съобщение в гласовата си поща, оставено от непознат за нея номер,
представил се като изпълнителния директор, който я уведомил, че ако не се
яви незабавно в болницата ще бъде дисциплинарно уволнена.
Соченото нарушение на трудовата дисциплина-“неизпълнение на
законните нареждания на работодателя" касае 23.12.2020 г.По силата на
цитираните по-горе болнични листове, считано от 23.12.2020 г. тя е била в
отпуск, поради временна неработоспособност.Намира, че по време на
болничен отпуск няма законово задължение да изпълнява трудовите си
задължения и нарежданията на своя работодател да се “яви в болницата
незабавно, като в противен случай ще бъде дисциплинарно уволнена".В този
смисъл намира, че поведението й не може да се квалифицира като
противоправно.
Счита, че работодателят неправилно е оценил тежестта на нарушението и
поведението й.В мотивната част на оспорваната заповед, той приема, че д-р Р.
13
Р. е проявила безкритично отношение към своето поведение и
незаинтересованост към работния процес.Тежестта на нарушението била
оценена от насрещната страна с оглед съществуващата в страната епидемична
обстановка.Работодателят стигнал до извод, че д-р Р. Р. демонстративно е
отказала да изпълнява трудовите си задължения и е проявила
незаинтересованост към усложняващия се работен процес в болницата,
дължащ се на нарастващият брой новозаразени пациенти и медицински
специалисти.Твърди, че тези доводи за оценка на поведението й в условията
на пандемия, не се основават на обективни факти.Всъщност, именно
отделението, в което тя изпълнявала трудовите си задължения (ВВОЕБО) и
което отказала своеволно да напусне, за да поеме смяна в МСО, било
трансформирано от ръководството на болницата в т.н “Ковид отделение".Там
били настанявани пациенти с установена коронавирусна инфекция и именно
там е следвало да бъде обезпечена наличността на квалифициран медицински
персонал.В своите обяснения ищцата свела до знанието на работодателя си
тези факти-че доколкото договорните й отношения с болницата налагат тя да
изпълнява трудовите си задължения във ВВОЕБО, то всяка промяна в
мястото и характера на изпълняваната от нея работа, следва да се извършва по
нормативно установения ред.Счита, че не е проявила безкритичност и
незаинтересованост към проблема.Напротив, настояла пред работодателя да
бъдат спазвани императивните разпоредби на Кодекса на труда.
Сочи, че по силата на учреденото между тях индивидуално трудово
правоотношение, работодателят може всякога да иска от нея изпълнението на
това, което е уговорено в контракта, а неизпълнението на последния
съставлява нарушение на трудовата дисциплина. За да възникне възможност
за насрещната страна да изисква изпълнението на нещо различно от
индивидуално уговореното, то следва тя законосъобразно да е упражнила
правото си едностранно да измени някой от съществените елементи на
трудовото правоотношение: мястото и характера на работа.
Незаконосъобразното изменение на последните, поражда право в полза на
работника/ служителя да откаже да изпълни незаконните нареждания.
Счита, че за нея е възникнало такова право, защото е отказала да изпълни
незаконни нареждания на своя работодател и това нейно поведение не следва
да бъде квалифицирано като „безкритично и виновно".За да бъде оценено
поведението на служителя като виновно трябва работникът да е знаел
14
характера на трудовите си задължения, но умишлено или по небрежност не ги
е изпълнил.В тази връзка по безспорен начин трябва да бъде установено, че
нарежданията на работодателя, за били надлежно сведени до знанието на
работника/ служителя. Твърди, че тези обстоятелства ответникът не е
установил в дисциплинарната процедура. Същият се позовал на „ уверение"
от страна на неопределено лице, наречено „старшата медицинска сестра"
относно факта, че д-р Р. Р. е била уведомена, че изпълнителният директор
иска среща с нея на 23.12.2020 г.За развилите се събития на 19.12.2020 г.
работодателят се позовал на показания на г-жа Н. ОБР., която твърди, че е
свела до знанието на ищцата заповедта за промяна на мястото и характера на
работа, но служителката отказала да я подпише.Твърди, че визираният отказ
не е установен по надлежния за това ред, като не се изяснява от мотивите на
работодателя в какво си качество и къде са се подписали г-жа Н. ОБР. и д-р
ЦВ. Д..В преписа, който й бил предаден едва на 05.01.2021 г., липсвало
подобно установяване и подписи на цитираните лица.
Намира, че тежестта на нарушението не е била оценена и в светлината на
цялостното й поведение.Фактическите констатации на работодателя се
ограничили до 19.12.2020 г. и до 23.12.2020 г. В този смисъл, макар
ответникът да приема, че д-р Р. Р. е проявила демонстративно поведение и
умишлено е отказала да изпълнява законните нареждания на работодателя, е
пропуснал факта, че до 19.12.2020 г. тя многократно е била командирована в
МСО и съвсем надлежно е изпълнявала нарежданията на изпълнителния
директор. Не било взето предвид и обстоятелството, че макар да не й е бил
връчен препис от Заповед 631/ 23.12.2020 г., с която й било наредено да
премине на длъжност „Лекар" в МСО на 01.01.2021 г.-нощна смяна от 19:30
до 07:30 часа., тя снимала същата с телефона си, явила се на работа в
посоченото отделение за нощна смяна и изпълнила трудовите си задължения
там. Намира, че цялостното й поведение не демонстрира
„незаинтересованост към работния процес" и умишлено неглижиране на
законните нареждания на работодателя, а само желанието й да бъде спазен
императивния законов ред по чл.120 ал. 1 от КТ.
С оглед гореизложеното, намира, че по отношение на нея не е бил
осъществен фактическия състав на чл.187 ал.1 т.7 от КТ, поради което
наложеното наказание “дисциплинарно уволнение" се явява
15
незаконосъобразно.
Иска от съда да признае уволнението за незаконно и да отмени Заповед №
27/11.02.2021 г. за прекратяване на трудово правоотношение чрез налагане на
дисциплинарно наказание “Уволнение" на Изп.директор на “УМБАЛ Канев"
АД-Русе. Търсят се разноски по делото.
Ответникът оспорва иска.Признава, че ищцата е била назначена в
УМБАЛ "Канев" АД на длъжност лекар на 27.10.2017 г.Последвалите
промени на трудовото правоотношение били свързани с повишаване
специализацията й по определена специалност.В тази връзка намира, че
изложените аргументите, че служителката е нямала необходимите знания и
подготовка да поеме нощна смяна в МСО на същата болница, са
неиздържани.Сочат, че работата там предполага екипна работа на лекари от
различни специалности.Изискването за придобита специалност "Спешна
медицина" не е условие за полагане на труд и осъществяване на медицинска
дейност в посоченото отделение.
Оспорват твърдението, че ищцата не била запозната със Заповед №
577/23.11.2020 г., по силата на която е следвало да поеме нощно дежурство в
МСО на 19.12.2020 г.В противоположен аспект били данните изложени в
рапорта на санитаря Н. ОБР., натоварена изрично да разнася заповеди по
отделенията на болницата, както и от рапорта на д-р ЦВ. Д.-директор
медицински дейности.
Твърдят, че на 11.12.2020 г. г-жа О. предоставила тази писмена заповед
на д-р Р..Същата отказала да я получи, както и да я подпише, но я снимала с
мобилния си телефон. Санитарката, разстроена от грубото и арогантно
поведение на лекарката, докладвала за ситуацията на д-р Д.. След проведен
разговор с ищцата, Н. ОБР. и д-р Д. се подписали на заповедта като свидетели
на отказа.
Санитарката посочила в рапорта си, че за д-р Р. това е обичайно
поведение-тя винаги отклонявала получаването на заповеди, издадени от
изпълнителния директор, отказвала да ги подпише под предлог, че е заета,
като понякога снимала документа с телефона си, но без да положи подпис, че
го е получила.
Намират, че това се признава и от ищцата-в исковата молба тя посочила,
че процедира именно по този начин, макар и да твърди, че това се отнася до
16
друга заповед /Заповед № 631/23.12.2020 г./, с която директорът на болницата
й разпорежда да поеме дежурство в МСО на 01.01.2021 г.
Считат, че д-р Р.Р. съзнателно и без оправдателна причина, не се е явила
на работа в това отделение на 19.12.2020 г. и не е изпълнила възложената й
работа, което представлява дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.187
ал.1 т.1 и т.3 от КТ.
По отношение на второто нарушение, квалифицирано като
дисциплинарно такова-неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, било установено следното:
На 23.12.2020 г. възникнала непредвидена извънредна ситуация в МСО-
по уважителни причини на работа не се явил лекар.Непопълнените щатни
бройки, отсъствието на заболели медици и наплива от болни в отделението в
условията на разрастваща се извънредна епидемиологична обстановка в
резултат на пандемията, създали напрежение.След обсъждане със завеждащ
МСО и след съгласуване с Изп.директор, д-р Д. наредил на д-р Р., която била
на смяна във ВВОЕБО, спешно да поеме работа в МСО.В същото време той
разпоредил в отдел УЧР да подготвят писмена заповед, която да бъде връчена
на лекарката при явяване в отделението.Малко по-късно завеждащата МСО
докладвала, че д-р Р. не се е явила и не е поела работата.Д-р Д. уведомил
директора, който разпоредил да съобщят на д-р Р. да се яви в кабинета му, за
да обсъдят ситуацията и да си получи заповедта.По-късно се изяснило, че д-р
Р. е напуснала болницата.
Според изложеното в исковата молба, ищцата отишла при личния си
лекар д-р Г. и получила от него болничен лист за 7 дни, с диагноза:
„Увреждания на шийните коренчета, неквалифицирани другаде" и лично
представила болничния лист в отдел “Управление на човешките ресурси“.
След около два часа се върнала там и поискала обратно издадения
болничен лист, като обяснила, че ще отиде при специалист, за да и определят
по-продължителен домашен режим.В действителност д-р Г. анулирал
болничния лист.
Д-р Р. отишла при друг лекар- д-р С. от МЦ 1 Русе ЕООД по ул.
"Борисова" 36 и получила нов болничен лист за същия период-23.12.-
29.12.2020 г., с аналогична диагноза.
17
Считат, че в продължение на часове д-р Р. обикаляла кабинети, за да се
сдобие с документ, който да ползва като доказателство за отсъствието си в
него ден.
На 04.01.2021 г. ищцата депозирала в деловодството „Уведомление", че
няма да изпълнява устни заповеди, както и такива, издадени без
предварително съгласие.
В писмените обяснения по повод на поведението си на 23.12.2020 г.,
ищцата посочила, че внезапното й неразположение е в резултат на
дългогодишно заболяване. Сочат, че д-р Р. дава различни обяснения за
наличие на заболяване, което не й позволява да изпълнява трудовите си
задължения.
За работодателя е безспорно установено наличието на неизпълнение на
законните му нареждания-на 23.12.2020 г., в момента в който разбира, че е
налице извънредна ситуация и се налага да положи труд в МСО,
служителката, чрез действията си, изразила несъгласие и поставила
ръководството на лечебното заведение в невъзможност да се срещне с нея с
цел изясняване на ситуацията и връчване на заповед за командироване.
Извикана на среща с изпълнителния директор ( веднъж чрез д-р Д.-по
телефона на ВОВБЕБО и втори път-чрез старшата медицинска сестра, на
която изпълнителният директор се обадил, за да я търси по повод исканата
среща в неговия кабинет). При извършената проверка по дисциплинарното
производство, по което д-р Р. дала обяснения ( вх.№ 826/09.02.2021 г.) се
установило, че тя е била уведомена лично от директор медицински дейности
за това, че следва да се яви на среща при изпълнителния директор.
Последният също лично се обадил в отделението, където лекарката се
намирала към него момент, и получил уверение, че старшата медицинска
сестра й е предала за насрочената среща.
Твърдят, че е била изпълнена процедурата по чл.193 от КТ.Посочените
нарушения дават основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание “Уволнение" на основание чл.190 ал.1 т.7 от КТ във вр. с чл.187 т.1
пр.трето, т.3 пр.1 и т.7 от КТ-“други нарушения на трудовата дисциплина“.
Сочат, че на два пъти, в кратък период от време, д-р Р. виновно не
изпълнила свои трудови задължения.Намират, че тежестта на извършените
нарушения се засилва от отношението на служителя към последните.Твърдят,
18
че д-р Р. излага неверни данни в писмените си обяснения.Такива са:
-отричане връчването на Заповед № 577/23.11.2020 г. на изпълнителния
директор-по повод полагането на труд в МСО на 19.02.2020 г., за което
обстоятелство има двама свидетели, които се подписали за връчване „при
отказ", и
-отричане, че не е била уведомена, че е повикана за среща при
изпълнителния директор на 23.12.2020 г.В хода на проверката безспорно се
доказало, че на нея дата д-р Р. е била уведомена- веднъж от директор
медицински дейности и още веднъж чрез старшата медицинска сестра на
ВОВБЕБО.
Намират за безспорно, че в условията на извънредна епидемична
обстановка по повод разпространението на Ковид-19, е била налице
производствена необходимост по смисъла на чл.120 от КТ, която е дала
основание на работодателя да възлага временно извършване на друга работа в
същото предприятие на служителя, без негово съгласие.
Съобразявайки критериите на чл.189 ал.1 от КТ работодателят приел, че
дисциплинарните нарушения на д-р Р. са тежки по смисъла на закона.
Преценката за тежестта на деянието и изборът на дисциплинарното наказание
считат, че са правилни и се обосновават както от броя на дисциплинарните
нарушения на служителката, така и от отсъствието на отговорност и
колегиалност в критичен за болницата и държавата момент.
Сочат, че в безпрецедентна за страната ситуация, квалифицирана в
нарочен закон на Народното събрание като извънредна, когато броят на
заразените болни от Ковид-19 е значителен, когато част от медицинския
персонал също е заразен и не може да изпълнява трудовите си задължения,
демонстративното поведение на д-р Р. да не поеме дежурства и по този начин
да злепостави ритъма на работа на болничното заведение, както и
отношението й към извършеното (излагане на неверни данни, информация за
които има дори изпълнителния директор и е недопустимо и неморално да се
лъже, за да оправдаеш действията си) считат, че не може да получи друга
адекватна оценка.Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на
разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
19
По делото не се спори , че страните са били в трудово
правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 176/ 27.10.2017
г., по силата на който ищцата се съгласила да изпълнява длъжността „Лекар" с
код по НКИД 86.10, с място на работа-“Медицинска дейност-Второ отделение
по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната".
На 28.12.2017 г. между “УМБАЛ Канев" АД и д-р Р. Р. било сключено
Допълнително споразумение № 373 към трудов договор, с което на основание
чл.119 от КТ било внесено изменение в трудовото правоотношение: от
длъжност “Лекар“ в длъжност “Лекар, специализант по ендокринология и
болести на обмяната" с код по НКИД 86.10. и непроменено място на работа.
На 25.11.2019 г. между страните било подписано Допълнително
споразумение № 667 към трудов договор, съгласно което трудовото
възнаграждение на служителката било променено от 700 лв. на 1100 лв.,
считано от 01.01.2020 г., без изменение на характера на длъжността и мястото
на работа.
На 30.06.2020 г. било подписано Допълнително споразумение № 158
към трудовия договор за промяна в срока на последния.Съгласно
изменението, считано от 01.07.2020 г. страните се съгласили сключеният за
неопределен срок трудов договор, да се трансформира в срочен-до
изпълнение на учебната програма, установено при допускането на
специализанта до държавен изпит, но не по-късно от полагането на
държавния изпит за специалност в срок до 5 години след изтичане на срока за
обучение по съответната специалност.В останалата част контрактът останал
непроменен (л.17-л.24).
В ЛТД на служителката са налични длъжностни характеристики,
утвърждавани от работодателя и връчени на ищцата срещу подпис,
последната изготвена на 21.09.2020 г.
В досието се съдържа заповед на работодателя от 30.10.2020 г.,
издадена на основание чл.120 ал.1 от КТ, връчена срещу подпис на
служителката.На последната било наредено за периода 02.11.2020 г. до
30.11.2020 г., вкл., да премине на длъжност “Лекар“ в отделение
“Инфекциозни болести“.В представения от ответника заверен препис от
същия документ, няма подпис на д-р Р. (л.101).
Последната е била в отпуск по болест за времето 25.11.-04.12.2020 г., а
20
от 07.12. до 10.12.2020 г.-в платен годишен отпуск.
Подпис на служителката липсва в аналогични заповеди, издадени на
основание чл.120 ал.1 от КТ от изпълнителния директор на дружеството през
есента на 2020 г., с които на лекари, специализанти по различни
специалности, в това число и на ищцата, било възлагано да преминат на
длъжност “Лекар“ в МСО (л.101-л.103). Работодателят е мотивирал
производствената необходимост с големия брой незаети вакантни длъжности
за лекари в щата на МСО, необходим за покриване на работния график в
отделението.
Представени са работните графици на ВОВБЕБО и на МСО за периода
м.януари 2020 г.-м.януари 2021 г. (л.104-л.200). Видно от тях, заповедите на
работодателя по чл.120 ал.1 от КТ по отношение на д-р Р. са били съобразени
за м.октомври 2020 г. и за м.януари 2021 г. На 15.10. и на 22.10. 2020 г.
ищцата е била дежурна в МСО, съобразно възложената й работа. На
03.11.2020 г. лицето не фигурира в графиците на нито едно от двете
отделения (по заповед е следвало да бъде в МСО). На 13.11. и на 18.11.2020 г.
ищцата е била в отпуск, поради временна неработоспособност (от 10.11. до
30.11.2020 г.).Това е така и за времето 01.12.-04.12.2020 г.
На 19.12.2020 г. д-р Р. не е била дежурна по график в нито едно от двете
отделения.
За периода 23.12.-29.12.2020 г. същата е била в отпуск, поради временна
неработоспособност.
Със Заповед № 631/ 23.12.2020 г. на Изп.директор, издадена на
основание чл.120 от КТ, на служителката било възложено да премине на
длъжност “Лекар“ в МСО-нощна смяна на 01.01.2021 г.Изложените от
работодателя мотиви за възникналата производствена необходимост са
същите. Това нареждане е намерило отражение в изготвения график за работа
в МСО от м.01.2021 г. Няма спор, че на посочената дата служителката се е
явила там на работа.
Ищцата признава, че пожелала на снима с телефона си заповедта от
23.12.2020 г., предоставена й от св.Н.О., санитар в болницата, в чиято
длъжностна характеристика е предвидено, че изпълнява и куриерски функции
(л.49).Разпитаните по делото свидетели установяват, че през последните две
години само това лице разнася заповедите на изпълнителния директор.
21
Видно от графика на ВОВБЕБО на 11.12.2020 г. д-р Р. е била дежурна
там дневна смяна от 07,30 часа до 14,30 часа.
Ищцата не е ангажирала доказателства във връзка с изложените от нея
факти досежно 19.12.2020 г.
В ЛТД на служителката обаче се съдържат обяснения на д-р А. с вх.№
2419-1 / 29.12.2020 г., дадени във връзка с Уведомление изх.№ 2419/
23.12.2020 г. от Изп.директор на УМБАЛ “Канев“ АД по повод постъпил
рапорт от д-р П.О., началник МСО с вх.№ 6829/ 22.12.2020 г. и открита
дисциплинарна процедура по реда на чл.193 от КТ за установяване на
дисциплинарно нарушение от д-р Р.Р..
С Рапорт вх.№ 6829/ 22.12.2020 г. д-р П.О. уведомила работодателя, че
относно промени в графика на МСО, на 19.12.2020 г. по график дежурен
лекар Р.Х. не се явила по неизвестни причини на определената й нощна смяна
в терапевтичен кабинет и дежурството било поето от д-р Джан А..
В обясненията на последния е потвърдено, че на 19.12.2020 г. ищцата не
дошла за нощна смяна. Това не затруднило оказването на спешна помощ на
пациентите през конкретното денонощие, тъй като потокът бил намалял.
Приложена е Заповед № 577/ 23.11.2020 г. на Изп.директор на “УМБАЛ
Канев“ АД, издадена на основание чл.120 ал.1 от КТ.С нея на няколко лекари,
специализанти по различни специалности, било възложено да преминат на
длъжност “Лекар“ в МСО, включително и д-р Р. на 02.12.2020 г. и на
19.12.2020 г.-нощна смяна от 19,30 часа до 7,30 часа.В документа е посочено,
че препис от него следва да се връчи на тези служители за сведение и
изпълнение.В заповедта има подпис само на двама лекари.В екземпляра,
представен от ищцата, е изписан ръкописен текст, че тя е получила документа
на 05.01.2021 г. в 16,19 часа.
Ответникът е представил заповедта в оригинал (л.251).В нея няма
никакви ръкописни текстове.Към отговора на исковата молба е приложен
екземпляр от същия документ.В него има вписан ръкописен текст, че
свидетели при отказ от връчване на заповедта на 11.12.2020 г. на д-р Р. са д-р
Цв.Д. и санитар Н. ОБР..Двамата са потвърдили подписите си ( в оригинал) в
документа на л.250.
В съдебно заседание представител на ответника е пояснил, че Заповед
22
№ 577/ 23.11.2020 г. се съхранява в деловодството на болницата, а отказът
бил оформен в екземпляра, който следвало да се връчи на
служителката.Заявено е, че в ЛТД на ищцата има и двата варианта на
документа. От л.266 до л.378, представени от ответника като ЛТД на д-р Р.,
няма Заповед № 577/ 23.11.2020 г. в нито един от трите й варианта.
По делото няма спор, че на 23.12.2020 г. ищцата се явила по график за
дневна смяна във ВОВБЕБО. По нейни изявления не се почувствала добре и
се свързала по телефон с личния си лекар д-р Г.Г..Той се съгласи да я приеме
в кабинета си веднага.
Ищцата признава, че преди да напусне болницата, нея сутрин провела
разговор по стационарен телефон със св.Цв.Д., директор „Медицински
дейности" в “УМБАЛ Канев“ АД.
Последният установява, че в задълженията му е да се занимава с
попълването на овакантени места, когато има отсъствие на служител и
необходимост от спешно заместване в някое от отделенията.
Свидетелят сочи, че имало случай, за който св.Н.О. го сезирала, че д-р
Р. е отказала да подпише заповед, която тя й е занесла.В него ден колега от
МСО не се явил на работа.Това наложило някой да го замести.В отдел
„Човешки ресурси“ била изготвена заповед за временно командироване на
ищцата.
Сутринта свидетелят наредил на д-р Р. да отиде в МСО.Казал й, че в
другите отделения има само по един дежурен лекар, а във ВОВБЕБО били
двама.Ищцата му заявила, че не е той човекът, който може да й нарежда.
Свидетелят уведомил за случая изпълнителния директор.Той наредил
двамата да се явят с ищцата в неговия кабинет.Тогава била издадена
заповедта за командироването на д-р Р.. Последната не се явила в кабинета на
изпълнителния директор.
Св.Цв.Д. сочи, че при нужда такова командироване винаги е било
правено в болницата, без значение дали лекарят е специализант или
специалист.Това било известно на ищцата.
Св.Цв.Д. установява, че на 23.11.2020 г. била издадена заповед за
командироване на ищцата.Твърди, че него ден тя била на работа (според
графика за м.ноември д-р Р. е била в отпуск, поради временна
23
неработоспособност).Отново се сочи, че на тази дата в това отделение били
двама лекари и за това д-р Р. била помолена да се яви в МСО.
Според Цв.Д., него ден санитар О. намерила д-р Р., но не успяла да й
връчи заповедта.
Свидетелят твърди, че отказът, записан в заповедта от 23.11.2020 г., е
станал на 11.12.2020 г., след като д-р Р. се върнала от отпуск по болест.
Цв.Д. установява, че той не е присъствал на връчването на заповедта на
служителката.Санитар Н.О. отишла при него и му казала, че д-р Р. отказва да
попише документа.
Свидетелят сочи, че след 23 ноември многократно разговарял с ищцата
по телефон, за да разбера защо не се е явила на смяна.
Цв.Д. пояснява, че когато се налага да бъде променен график за
дежурства в отделения, това се отразява в края на съответния месец.
Графиците стоят в отделенията, а след това се предават на отдел “Човешки
ресурси“.В случай, че се знае, че някой лекар ще отсъства, предварително
срещу подпис се връчва заповед за заместване.При екстремни ситуации това
не може да стане в рамките на деня.Достатъчно било директорът на
болницата, когато покани даден служител да се яви на работа, той да се
отзове.
Св.Н.О. установява, че в болницата графиците за дежурства по отделения
за съответния месец се изготвят през предходния.В нейните задължения влиза
да връчи срещу подпис документа на всеки служител.След това той се
предава в отдел “Човешки ресурси“.По принцип свидетелката носи графика,
ведно със заповед към него.
Н.О. сочи, че графикът за м.декември 2020 г. бил изготвен след
20.11.2020 г.Търсила многократно ищцата, за да й го връчи, но тя все я
отпращала и не искала да подпише документа под различни
претексти.Последно се срещнали на 11-12 декември.След като и тогава не
успяла да връчи графика, свидетелката се консултирала в „Човешки ресурси“
какво да предприеме, за да изпълни куриерските си задължения.
По нататък в показанията си Н.О. сочи, че многократно е търсила
ищцата през периода 23.11.-11.12.2020 г., но не успяла да я открие-тя била
или нощна смяна или болничен или в отпуск.
24
На 11.12.2020 г. свидетелката занесла графика на д-р Р..Тя го снимала с
телефона си, но отказала да се подпише (защото не й харесал).За това бил
уведомен д-р Д..Сочи, че този случай не бил инцидентен.Пред това д-р Д.
обаче викал при себе си ищцата.Тогава тя подписвала графиците.
Според Н.О. до 11.12.2020 г. графикът за м.декември не бил променян.
Свидетелката твърди, че на нея дата едновременно с графика, връчила
на д-р Р. и заповед, че тя трябва да даде дежурства в МСО.
Н.О. сочи, че не й е известно кой е изпълнил ръкописния текст в
Заповед № 577/ 23.11.2020 г.Свидетелката положила подпис, когато
документът й бил предоставен (от юриста на болницата).Не помни кога е
било това.Не може да каже дали към момента, когато е подписала заповедта,
ищцата е била още на работа при тях.
Свидетелката не си спомня дали е уведомила началника на МСО, че не
може да открие д-р Р., за да й връчи заповедта за дежурства в него отделение
за м.декември 2020 г.
По делото няма спор, че на 23.12.2020 г. ищцата посетила кабинета на
личния си лекар д-р Г.И.Г. в “АПИМП ГП Мегамед" ООД.Бил й издаден
Болничен лист № Е20202541334 с диагноза „Увреждане на шийките
коренчета, некласифицирани другаде". Върнала се до “УМБАЛ Канев" АД и
оставила документа в личен състав.
Ищцата признава, че на път към дома установила, че е пропуснала
няколко входящи повиквания от непознат номер, който оставил съобщение в
гласовата й поща.Представил се изпълнителният директор на болницата,
който й съобщил, че ако до 30 минути не се яви в “УМБАЛ Канев"АД, ще
бъде уволнена дисциплинарно.
По делото няма спор, че на 23.12.2020 г. личният лекар на ищцата
анулирал издадения от него болничен лист.Д-р Р. си го взела от личен състав
и се върнала при колегата си, за да й издаде направление за невролог.
Същия ден тя посетила специалист-д-р В.С.. Той й издал Болничен лист
№ Е20201550365/23.12.2020 г. с период 23.12.2020 г.-29.12.2020 г. и диагноза
“Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия", депозиран в личен състав същия ден.
По делото няма спор, че работодателят не е оспорил болничния лист.
25
Видно от ЛТД на служителката, на 31.12.2020 г. св.Цв.Д. подал Рапорт вх.
№ 6934 до Изп.директор във връзка с проведения разговор с ищцата на
23.12.2020 г. Посочено е, че след половин час установил, че същата не се
явила в МСО.За това бил уведомен работодателя, който разпоредил
служителката да се яви при него веднага за изясняване на ситуацията, както и
да й бъде връчена заповед за извънредното командироване.В рапорта е
казано, че за това д-р Р. била уведомена по телефон от д-р ЦВ. Д..Тъй като
ищцата не се явила, свидетелят потърсил информация от служителите във
Второ отделение по вътрешни болести, ендокринология и болести на
обмяната. Разбрал, че лекарката е напуснала територията на болницата два
часа след началото на работната й смяна.Д-р Д. е посочил в рапорта, че
несвоевременното осигуряване на дежурен лекар в Терапевтичния кабинет в
МСО създало напрежение и безпокойство у персонала и пациентите, чакащи
да им се окажат адекватна медицинска помощ.
На 04.01.2021 г. ищцата подала Уведомление вх.№ 25.С него заявила на
работодателя, че не е съгласна и няма повече да изпълнява зачестилите след
обявяването на извънредната епидемиологична обстановка във връзка с
Ковид-19 устни разпореждания за преминаването на работа в други
отделения, извън това, в което работи по трудов договор, без издаване на
съответната писмена заповед.
С Уведомление изх. № 2420/ 23.12.2020 г., връчено на 05.01.2021 г. в
15,54 часа, на ищцата били изискани обяснения във връзка с постъпилия
рапорт от д-р П.О. и открита дисциплинарна процедура по реда на чл.193 от
КТ за установяване на дисциплинарно нарушение за това, че съгласно
Заповед № 577/ 23.11.2020 г. на 19.12.2020 г. е имала определена работна
смяна от 19,30 часа до 07,30 часа в МСО.Бил й определен срок от 24 часа да
даде писмени обяснения относно следните обстоятелства:
1.Явила ли се е на работа в съответния часови диапазон за дежурство
съгласно Заповед № 577/ 23.11.2020 г. на 19.12.2020 г. , според която е имала
определена работна смяна от 19:30 до 07:30 часа в МСО;
2. При отрицателен отговор, да посочи причината за неявяването й
на работа;
3. Уведомила ли е прекия си ръководител-началника на ВОВБЕБО
или началника на МСО, че няма да се яви на определеното й дежурство на
26
19.12.2020 г.
С Обяснение вх. № 2420-1/06.01.2021 г. ищцата уведомила работодателя,
че не се е явила на работа в съответния часови диапазон на 19.12.2020 г., тъй
като не е била уведомена за горецитираната заповед, като последната била
сведена до знанието й едва на 05.01.2021 г., когато получила препис от
документа в отдел “УЧР“.С оглед това обстоятелство не е уведомявала прекия
си ръководител за неявяването на работа в него ден.
В ЛТД на служителката се съдържа Рапорт вх.№ 798/ 08.02.2021 г. от
св.Н.О..С него тя уведомила Изп.директор, че на 11.12.2020 г. преди обед
отишла в лекарския кабинет на ВОВБЕБО.Там била само д-р Р., на която
трябвало да бъде връчена Заповед № 577/ 23.11.2020 г. Ищцата прочела
документа, снимала го с телефона си, но отказала да се подпише.Грубо
отпратила санитарката.За това бил уведомен д-р Д..След проведена среща
между него и ищцата, бил оформен отказът за връчване на заповедта.
На 08.02.2021 г. ищцата получила Уведомление изх.№ 277/ 08.02.2021 г.
от Изпълнителния директор на “УМБАЛ Канев" АД, с което до нейно знание
бил сведен постъпил Рапорт с вх.№ 6934/ 31.12.2020 г. от д-р ЦВ. Д.-директор
„Медицински дейности". Била уведомена също, че срещу нея е открита
дисциплинарна процедура по чл.193 от КТ, като следва в срок от 24 часа да
даде писмени обяснения относно изложените в рапорта и уведомлението
обстоятелства, а именно:
1. Била ли е уведомена, че изпълнителният директор я е повикал в
кабинета си на 23.12.2020 г.?
2. Тя известила ли е работодателя, че няма да се яви на срещата с
него?
3. Кого от преките си ръководители е уведомила, че напуска
работното си място преждевременно?
С Обяснение вх.№826/ 09.02.2021 г. д-р Р. изяснила, че не е била
уведомена, че изпълнителният директор я е повикал в кабинета си, поради
което и не го е известявала, че няма да се яви на срещата.Прекият й началник
д-р Н. не е бил на работа в него ден, поради което тя се опитала да се свърже
безуспешно с него по телефона.След това уведомила старшата медицинска
сестра и дежурната във второ вътрешно отделение-д-р Г., че ще напусне
27
работното си място.
В ЛТД на ищцата се съдържа Доклад вх.№ 881/ 11.02.2021 г., изготвен
от Главен юрисконсулт на болницата във връзка с открита дисциплинарна
процедура по ред ана чл.193 от КТ.
Със Заповед № 27/ 11.02.2021 г. на Изп.директор на “УМБАЛ Канев“
АД, връчена на ищцата на 12.02.2021 г., на основание чл.188 т.3 от КТ във вр.
с чл.187 ал.1, т.1 (неявяване на работа), т.3 (неизпълнение на възложената
работа) и т.7 (неизпълнение законните нареждания на работодателя) от КТ,
чл.190 ал.1 т.7 от КТ (други тежки нарушения на трудовата дисциплина) и във
връзка с изискванията на чл.189 (критерии за определяне тежестта на
нарушението) , чл.193 (изслушване на служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства) и чл.194 от КТ
(срок за налагане на дисциплинарното наказание), трудовото правоотношение
на служителката било прекратено, чрез налагане на дисциплинарно наказание
“Уволнение“ –чл.330 ал.2 т.6 от КТ.
Причина за налагане на наказанието- други тежки нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в :
1.неизпълнение на възложената работа и неявяване на работа-на дата
19.12.2020 г.-неявяване за нощна смяна в МСО, съгласно Заповед № 577/
23.11.2020 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ “Канев“ АД за промяна
мястото и характера на работа;
2.неизпълнение на законните нареждания на работодателя-на дата
23.12.2020 г.-в момента, в който разбира, че е налице извънредна ситуация и
се налага да положи труд в МСО, Р.Р. чрез действията си (неявяването й в
посоченото отделение и неявяване на среща с изпълнителния директор)
изразява несъгласие, след което поставя ръководството на лечебното
заведение в невъзможност да се срещне с нея-с цел изясняване на ситуацията
и връчване на заповедта за изменение на мястото и характера на работа от
работодателя.Същата се е явила на работа на 23.12.2020 г., но по-късно си е
тръгнала, представила е болничен лист на същия ден (на два пъти), но в
периода, в който е била на работа, преди да съобщи, че има здравословен
проблем, не изпълнява нареждане на работодателя за осъществяване на
среща, неуведомяване на същия, че няма да се яви на срещата-нарушение на
трудовата дисциплина съгласно чл.187 ал.1 т.1 пр.3 от КТ-неявяване на
28
работа, чл.187 ал.1 т.3 пр.1 от КТ-неизпълнение на възложената работа и
чл.187 ал.1 т.7 от КТ-неизпълнение на законните нареждания на
работодателя.
Посочено е, че от страна на ответника е била изпълнена процедурата по
чл.193 от КТ:
По т.1 от нарушенията работодателят е узнал за извършеното
нарушение на 22.12.2020 г.–постъпил в деловодството на дружеството рапорт
вх.№ 6829/ 22.12.2020 г. от д-р П.О. П., лекар, началник на МСО, в който е
съобщено, че на 19.12.2020 г. д-р Р.Р. не се е явила на определеното й
дежурство по график в Терапевтичен кабинет на МСО.
Прието е, че служителят е бил уведомен за откритата дисциплинарна
процедура, поканен да даде обяснения с Уведомително писмо изх.№ 2420/
23.12.2020 г. Обсъдено е, че ищцата отрекла връчването на Заповед № 577/
23.11.2020 г.Работодателя преценил, че това не отговаря на истината,
позовавайки се на писмените обяснения на Н.О. от 08.02.2021 г. и на устно
потвърденото от д-р Д. за проведена среща между него и ищцата на
11.12.2020 г., след което бил оформен отказ за връчване на документа.
По т.2 от нарушенията е посочен рапорта на д-р Д. от 31.12.2020 г.
Отразено е, че същият уведомил ищцата, че следва да се яви в кабинета на
изпълнителния директор, което тя не изпълнила, както и че била уведомена за
насрочената среща и от старшата медицинска сестра във ІІ ОВБЕБО.
Ответникът е изложил мотиви относно извършената от него преценка за
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено то,
както и отношението на служителя към извършеното, подробно посочени в
отговора на исковата молба.
При така установеното, съдът намира предявеният иск за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за основателен.
По делото безспорно се установява , че страните са били в трудово
правоотношение, като със Заповед № 27 / 11.02.2021 г. на служителката било
наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение”.
Ищцата е навела доводи, че актът на работодателя не е мотивиран.
Съдът не споделя това виждане.Работодателят е издал заповед, която съдържа
реквизитите, предвидени в чл.195 от КТ.Трудовото правоотношение на
29
ищцата е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 във вр. с чл.188 т.3 и чл.187
ал.1, т.1,т.3 и т.7 от КТ и чл.190 ал.1 т.7 от КТ и са описани конкретни
фактически обстоятелства, които според ответника представляват нарушение
на трудовата дисциплина.Съгласно чл.195 от КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага.В акта е посоченото, че ищцата не се е явила на работа в
МСО на 19.12.2020 г., както и че не е изпълнила законни нареждания на
работодателя на 23.12.2020 г., като са описани конкретни обстоятелства,
касаещи събитията от двете дати.Ответникът е изложил съображения по
силата на какво и как е било сведено до знанието на д-р Р., че следва да се яви
на работа за нощна смяна на 19.12.2020 г. в МСО.Действително приетото
бездействие на служителката на нея дата е квалифицира веднъж като
неизпълнение на трудово задължение-„неявяване на работа" и втори път като
„неизпълнение на възложената работа".Съдът намира, че в случая
нарушението може да бъде само в първата хипотеза, визирана от
работодателя.
Спорен по делото е въпросът дали на ищцата е била връчена Заповед №
577/ 23.11.2020 г. на Изп.директор, вменяваща й, на основание чл.120 ал.1 от
КТ, задължение на 19.12.2020 г. да се яви на работа нощна смяна в МСО. В
тежест на ответника е било да докаже това обстоятелство.
Съдът не споделя изложените от ищцата доводи, че към него момент е
нямало производствена необходимост, налагащо от работодателя да бъде
променен характера и мястото й на работа на нея дата, както и че в качеството
й на лекар специализант не може да бъде командирована в МСО.
Основателни обаче са възраженията, че липсват доказателства относно
връчването на заповедта от 23.11.2020 г. преди 19.12.2020 г. В приложените
графици от м.ХІІ 2020 г. за МСО няма предвидени дежурства за д-р Р. нито
на 02.12., нито на 19.12.2020 г. На първата дата лицето е било в отпуск,
поради временна неработоспособност.Това обстоятелство е отразено в
графика на ІІ ОВБ.На 19.12.2020 г. д-р Р. не е била дежурна по график в нито
едно от двете отделения.Съдът намира, че по делото остава недоказано
възприетото от ответника, че заповедта на работодателя от 23.11.2020 г.
следва да се счита връчена при удостоверен отказ за получаването й от двама
30
свидетели на 11.12.2020 г. - д-р Д. и санитар О.. В представените два от три
екземпляра на документа има изписани различни ръкописни текстове.
Ищцата е удостоверила с подписа си, че е получила спорната заповед на
05.01.2021 г. В оригинала на документа няма ръкописни текстове.Във втория
екземпляр, представен от ответника, свидетелите Цв.Д. и Н.О. са положили
подпис под текст, за който в хода на делото не стана ясно от кого и кога е бил
изпълнен. Показанията на свидетелите, дадени в това производство, са
противоречиви, взаимно изключващи се и некореспондиращи с останалите
събрани по спора доказателства. При излагане на фактите, лицата бъркаха
събития от 23.11.2020 г. и от 23.12.2020 г. Св.Н.О. е посочила, че многократно
е получавала отказ от ищцата да й връчи заповедта по чл.120 ал.1 от КТ от
23.11.2020 г. Тези твърдения противоречат на представените графици за
м.ХІ и м.ХІІ 2020 г.Свидетелката е заявила, че графикът за м.декември е бил
готов около 20 ноември. От 10.11. до 04.12.2020 г. ищцата е била в отпуск по
болест, 5 и 6 декември са събота и неделя, като на първата дата служителката
е била нощна смяна, а от 07.12. до 10.12.2020 г.-в платен годишен отпуск.По
делото остават недоказани твърденията на ответника как са се развили
събитията на 11.12.2020 г.Става ясно, че д-р Д. няма лични впечатления за
поведението на ищцата тогава.Същият пресъздава само казаното му от
св.Н.О.. Неточно се оказва твърдението на ответника, направено в открито
заседание на 29.11.2021 г., че заповедта от 23.11.2020 г. се съдържа в ЛТД на
служителката.
Според св.Цв.Д., той подписал отказа на 11.12.2020 г.Другата свидетелка
не помни кога е била повикана, за да се подпише в документа. Опровергава се
и изложеното от Н.О. в рапорта й до работодателя от 08.02.2021 г. за
проведена среща между д-р Д. и ищцата на 11.12.2020 г., след която да е бил
оформен отказ за връчване на Заповед № 577/ 23.11.20 г. При тези данни,
съдът приема, че ответникът не е доказал твърдението си, че служителката е
била в известност, че е била командирована в МСО нощна смяна на
19.12.2020 г.Това налага извод, че не може да се вмени във вина на лицето,
че не се е явило на работа на нея дата.
По отношение на събитията от 23.12.2020 г. безспорен между страните е
фактът на състоялия се телефонен разговор, при който д-р Д. наредил на
ищцата да се яви дневна смяна в МСО, което тя отказала да направи, поради
липса на писмена заповед в тази насока.Няма ангажирани доказателства, че
31
свидетелят е бил оправомощен от работодателя да взема отношение, когато
възникне необходимост от спешно заместване в някое от отделенията. Не се
доказват и останалите твърдения на ответника, а именно, че служителката е
била уведомена при повторен телефонен разговор с д-р Д., че трябва да се яви
в кабинета на изпълнителния директор, както и че такова съобщение й е било
предадено на 23.12.2020 г. и от старшата сестра на ВОВОЕБО.Няма спор, че
на тази дата ищцата се е снабдила с болничен лист, въз основа на който е
ползвала отпуск, поради времена нетрудоспособност до 29.12.2020 г. По
делото остава неизяснено защо д-р Р. не е уведомила св.Цв.Д., че вече има
уговорен час при лекар, нито защо не е счела за нужно, след като
констатирала, че има гласови съобщения от изпълнителния директор да се
яви в кабинета му, не е върнала обаждането, за да го уведоми, че е в отпуск
по болест от 23.12.2020 г. Независимо от това, съдът намира за основателни
наведените доводи, че след издаване на болничния лист служителката е била
освободена от задължението да полага труд, респективно да изпълни заповед
на работодателя да се яви в болницата, включително на работна среща в
неговия кабинет.По делото не се установява също ответникът да е събрал и
оценил посочените от ищцата доказателства относно изложените от нея
обстоятелства в обясненията й, касаещи събитията от 23.12.2020 г.
В заключение съдът намира, че в хода на производството остава
недоказан фактическия състав на чл.186 ал.1 от КТ за проявено от ищцата
виновно неизпълнение на трудовите й задължения.Искът за отмяна на
заповедта за уволнение следва да се уважи .
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК отговорността за разноски по делото пада
върху ответника.Същият следва да заплати по с/ка на РРС сумата от 80 лв. ,
представляваща държавна такса за производството.В полза на ищцата той
дължи 2 350 лв.–разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
32
ПРИЗНАВА уволнението на Р. Х. Р., ЕГН **********, извършено със
Заповед № 27/ 11.02.2021 г. на Изпълнителния директор на “УМБАЛ Канев“
АД-Русе, с което е прекратено трудовото правоотношение между страните на
основание чл.330 ал.2 т.6 във вр. с чл.188 ал.З от КТ във връзка с чл.187 ал.1
т.1, т.З и т.7 от КТ и чл.190 ал.1 т.7 от КТ с налагане на дисциплинарно
наказание “Уволнение", за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА ”УМБАЛ КАНЕВ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Независимост“ № 2, да заплати на Р. Х. Р.,
ЕГН **********, от с......, общ....., обл.Русе, ул.“....“ № 2, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Георги Бенковски“ № 16, ет.1, офис 2, чрез адв.М.П. от АК-
София, по банкова сметка IBAN: ***********, BIC: UBBSBGSF, сумата от
2 350 лв.–разноски по делото.
ОСЪЖДА ”УМБАЛ КАНЕВ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Независимост“ № 2, да заплати по с/ка на
РРС сумата от 80 лв.-държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2–седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
33