МОТИВИ към присъда №45/13.11.2017г. по НОХД
№258/2017г. по описа на АРС
ІІІ,
н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.С.Г. *** и същия е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. “б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно
затова, че на 17.10.2016 г. на път ІІ 86 км. 33 + 200 / втори тунел/ в
отсечката гр. Асеновград – с. Бачково, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка “Даф”с
рег.№ ***, е нарушил правилата за движения по пътищата, а именно: Чл.20 ал.2 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на
две лица, както следва: на С.Ц.И., средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
които по съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; на И.А. К., средна телесна
повреда, изразяваща се в двойно вътреставно счупване на платото на големият
пищял на левият крак, в областта на лявата колянна става, довело до трайно
затрудняване на движението на долният ляв крайник
В хода на съдебното производство подс. Г.С.Г. се явява с упълномощения от него защитник адв. Е.К..
Пред даване ход на делото, бе докладвана постъпилата
молба по чл. 76 от НПК от името на пострадалите С.Ц.И. и И.А.К., депозирана
чрез упълномощения от тях повереник адв. В.М.
от АК Стара Загора. В съдебно заседание всеки един от пострадалите заяви
, че подържа молбата с която се иска те да бъдат конституирани в качество на
частни обвинители по настоящето дело. Молбата на пострадалите, бе уважена, като
всеки от тях бе конституиран по делото в
качество на частен обвинител, както бяха приети и техните искания за присъждане
на направени по делото разноски.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението така както е повдигнато, като счита същото за
доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото доказателства се
е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага, предвид характера на извършеното и
обществената опасност на деянието, както и личността на извършителят, неговите характеристични данни и с оглед
целите визирани в чл.36 от НК, да му се определи наказание съобразно текста на
чл.54 от НК,което да бъде „Лишаване от свобода” в размер на една година. Според
прокурора, изпълнението на така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1
от НК ще следва да се отложи с изпитателен срок от три години. Становището на прокурора
е, че спрямо подс. Г. ще следва да се приложи и разпоредбата на чл.343г, вр.
чл.37, ал.1,т.7 от НК и същия бъде лишен от право да управлява МПС за срок от
една година и два месеца, като той бъде осъден да заплати направените по делото
разноски. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите предвидени в
чл.36 от НК.
Повереникът на двамата частни
обвинители, е на становище, че вината на подс. Г. е доказана по един безспорен
начин, като поведението му като водач на МПС е в причинно следствена връзка с
вмененото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДВП, с което е бил осъществен и състава
на чл.343, ал.3 от НК. По отношение на наказанията, повереника на двамата
частни обвинители се солидаризира със становището на прокурора, като пледира за
определяне на наказание „Лишаване от
свобода” за срок от около година, изпълнение на което да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с
подходящ изпитателен срок. Според повереника, спрямо подс. Г. следва да се
приложи и разпоредбата на чл.343г от НК, като на същия се наложи съответно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, чийто размер се фиксира около година.
Пледира да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Двамата частни обвинители не се
явяват в последното проведено по делото съдебно заседание.
Защитникът на подсъдимия, адв. Е.К. намира делото за изяснено от
фактическа и правна страна. Не оспорва, че по време на произшествието подс. Г.
е управлявал товарния автомобил, както и това, че при движението си е ударил
коша на работната машина, в който са се намирали двамата пострадали. Не се
оспорват вида и характера на причинените на двамата частни обвинители телесни
повреди. Предвид събраните по делото доказателства обаче, защитника е на
становище, че подс. Г. не е осъществил състава на вмененото нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, нито пък е допуснал друго нарушение по същия закон и ППЗДвП. С
оглед на което, счита, че Г. следва да бъде признат за невинен и оправдан
изцяло. Защитникът прави алтернативно искане, ако съдът все пак намери подс.Г. за виновен, то да му се наложат наказания при
условията на чл.55 от НК.
Подс. Г.С.Г. съжалява за
случилото се, но не счита себе си за виновен, за което моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимия Г.С.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, работещ като механизатор във „Виф Агро”ООД - с.
Строево, с адрес в с. Строево, общ. Марица, обл. Пловдивска, ул. „***” № 9, ЕГН **********. Подс. Г. е правоспособен водач
на моторни превозни средства, категории „С”, „В”, „АМ” и „ТКТ” и до момента има
регистрирани няколко нарушения по ЗДвП и ППЗДвП /справка лист 34 от съд.дело/. През 2015 г. подс. Г. започнал работа като шофьор на товарен автомобил в
търговско дружество „Бела България” ЕООД. На 17.10.2016 г. около 03.00 часа подс.
Г. *** с товарен автомобил марка “Даф”с рег.№ ***, като следвало да закара
стока в гр. Смолян. В автомобила на
предна дясна седалка пътувал св. В.Т. – работник в същото дружество. За да
отиде до гр. Смолян, подс. Г. използвал главен път ІІ-86, преминаващ през гр.
Асеновград и село Бачково. След пристигането си в гр. Смолян, подс. Г. и св. Т.
разнесли заявената стока и около 07.00 часа потеглили обратно по същия път,
като целта им била до направят доставки и до гр. Димитровград.
По същото време, по главен път
ІІ-86, в отсечката гр. Асеновград
с.Бачково се извършвал ремонт, който бил възложен на дружество „ИСА 2000” ЕООД
от гр. София. При ремонта следвало да се извърши и рехабилитация на тунелите
изградени в този участък от пътя. За 17.10.2016г. било предвидено да се извършват
ремонтни работи във втория тунел, в отсечката Асеновград-Бачково, съвпадащ с
километър 33+200 на път II–86. Работата била възложена на група работници в която свидетелите
И.К., С.И., Г.Д., А.А., С.К., А.А.,
Р.Д. и Х.К. – работници в „ИСА 2000” ЕООД. Ръководител на групата бил св. Г.Ю.-назначен
на длъжност технически ръководител, а за групов
технически ръководител бил назначен св. В.Р.З.. Сутринта преди започване на работа,
работниците се събрала в района на обекта и се подписали в книгата за проведен
инструктаж за безопасност на труда. Без да провежда задължителния инструктаж за
безопасност на труда, св. Ю. разпределил задачите, като на всички станало ясно,
кой каква работа ще извършва този ден. При ремонтите работи в обекта, следвало
да се използва специализираната машина- „Маниту” с peг. № С 02407, управлявана от св. А.А., назначен на длъжност „автокранист”. Машината била съоръжена
с телескопична стрела, към която била прикрепена платформа–кошница с размери
2.2 м/1.2 метра. Машината следвало да се позиционира в дясната лента за
движение, в посока от с.Бачково към гр. Асеновград. Самата лента за движение била
широка 3.80 метра, а цялото пътно платно в тунела широко 7.60 метра. В коша /платформата/ следвало да работят
двамата пострадали - И.К. и С.И.. Тяхната работата се състояла в това да
запълват със силиконова смес отворили се фуги в бетонната мазилка на тавана на
тунела. След запълване на определен участък от тавана на тунела,св.А. премествал
машината напред, като по този начин работещите в коша се местели на друг
участък с фуги за попълване. Естеството на работа в тунела не позволявало,
лентата за движение в която се намирала работната машина да се ползва изцяло от
потока от автомобили, движещи се в посока от с.Бачково към гр. Асеновград. Регулирането
на движението, било ангажимент на останалите работници, които били разпределени „шахматно” в тунела, като те
следвало да си предават координирани сигнали и чрез знаци към водачите на автомобили
в тунела, периодично да ги пропускали в едната или другата посока. При
започване на работа св. Г.Д. застанал в началото на тунела в посока от към гр.
Асеновград, св. Р.Д. застанал до задна лява част на машината, св. Х.К.
застанал в началото на тунела в посока
от към гр. Смолян. Св. А.А. бил позициониран срещу
машината на тротоара, до дясната пътна лента. Св. С.К. застанал под
платформата, за да наблюдава работния кош и работата на свидетелите И.К. и С.И..
Свидетелите Г.Д., А.А.
и Х.К. държали в ръце си светлоотразителни палки със зелен и червен сигнал,
които ползвали за да спират и регулират
движението на автомобилите преминаващи през тунела, като във връзка с това комуникирали
помежду си. За осигуряване безопасността на работната площадка в района на
пътното платно следвало да има поставени светлоотразителни бализи и конуси,
които обаче липсвали. Идващите в посока от гр.Смолян / с.Бачково/ към гр.
Асеновград били пропускани в изцяло свободната лява лента на тунела, само ако там
нямало насрещно движещи се коли. При нужда колоната от автомобили от към
с.Бачково била спирана от работниците, като това ставало в лентата за движение непосредствено преди машината „Маниту” и съответно
преди мястото където се извършвали ремонтните работи в тунела. След пропускане
на колоната от автомобили в посока от гр. Асеновград към гр.Смолян /
с.Бачково/, изчакващите автомобили били пропускани, едва след подаване на зелен
сигнал, от страна на работниците на дружеството. При това, автомобилите от
пропуснатата колона, заобикаляли
работната машина „Маниту”, преминавали покрай нея, през свободната вече
насрещна лента за движение и след извършване на маневрата „заобикаляне” се
връщали в лентата за движение, съвпадаща с дясната част на тунела, по която
излизали извън пътното съоръжение. Естеството на работа и височината на тунела,
не позволявали, да се извършват ремонти работи по тавана на тунела по описания
начин,без ограничаване на движението в лентата където се намирала машината
„Маниту”. Контура на границите на това ограничение на практика зависел единствено
от местонахождението на повдигача и действията на работниците на дружеството,
които спирали и пропускали движението около района където се работело. За
осигуряване на безопасността на работниците намиращи се във вдигнатата кошница
на товарача, следвало същата да е позиционирана изцяло и само над лентата в тунела, където в същото
време нямало движение на автомобили. Това изискване обаче не се спазвало, като
при попълване на фуги, намиращи се в средата на тавана на тунела, се случвало
работния кош, да бъде позициониран по такъв начин, че част от него да попадне над
лентата където в същото време имало движещите се автомобили. С оглед
безопасността на работата на хората в коша, следвало и самата машина да се
установи в статично положение. Тези мерки за безопасност се осигурявали от св. А..
Освен всичко друго той бил длъжен да спусне намиращите се в края на шасито,
общо четири лапи, на които да повдигне машината. По неизвестни причини, на
17.10.2016г. същия не изпълнил това си задължение, като по време на работа с
коша на повдигача, машината била с прибрани „лапи” и стояща на колелата си.
Предвид изпълнение на възложената им задача, на същата дата около 8.30 часа, пострадалите свидетели И.К. и
С.И. се намирали във вдигнатия кош на повдигача, от където запълвали пукнатините
на тавана на тунела. Св. И.К. бил без поставена предпазна каска, а св. С.И. с
каска на главата, като и двамата не били вързани с обезопасителни колани към
коша. Работния кош бил обърнат с по дългата си част, спрямо идващите от с.Бачково
автомобили. Стрелата на товарния повдигач „Маниту” била разпъната в посока от гр. Асеновград към с.Бачково, леко косо към
свободната лента за движение. По голямата част от работния кош се намирала над
лентата, където не се допускало движение. Част от десния край на работния кош
обаче, се намирал над активната лента за движение, което позиционно било на
около 60 см. отдясно, над осевата линия на пътното платно. Това разположение на
коша не представлявало потенциална опасност, доколкото под него минавали единствено
автомобили чиято височина не криела риск от удар. Не така стоял въпроса обаче с
пропусканите от работниците товарни автомобили, чиито габарити и височина криели
риск от удар с коша, което било потенциална опасност за живота и здравето на извършващите ремонта работници, намиращи се в самия
кош. Именно такъв бил и хладилния фургон на камиона управляван от подс. Г.С.Г..
По същото време, на 17.10.2016г.
около 8.30 часа, движейки се по главен
път ІІ-86, в отсечката с.Бачково към гр.
Асеновград, посредством управлявания товарен автомобил “Даф”с рег.№ ***, подс.
Г. приближил входа на втория тунел, в който в същото време са извършвали ремонтните
работи. Влизайки в тунела, той бил спрян
в дясната лента от работника, който регулирал движението. За подс. Г. и
намиращия се до него в кабината св. Д. станало видно, че в тяхната лента за
движение, се извършват ремонтни работи, като двамата видели товарния повдигач и
работниците в коша, които работели по тавана на тунела. За пътуващите в
товарния автомобил, станало ясно, че трябва да изчакат, тъй като в момента били
пропускани автомобилите намиращи се в насрещната лента за движение. След
известно време, работниците регулиращи движението, пропуснали колоната от
автомобили в която се намирал и товарния автомобил на подс. Г.. Следвайки траекторията
на останалите автомобили, Г. най-напред потеглил напред в своята лента за
движение. Движейки се със скорост с около 26 км.ч., с цел да наобиколи мястото
където се намирал товарния повдигач, той предприел маневра заобикаляне, като леко
извил волана в ляво и изцяло навлязъл в насрещната свободна лента за движение. Движейки се напред, на подс. Г.
предстояло да премине в близост да коша където в същото време работели пострадалите.В
този момент външната част на левите колелета на камиона се намирали на разстояние около 30 см. от левия страничен
тротоар изграден в тунела. Приближавайки мястото, подс. Г. видял работния кош,
който се падал в дясно от него. Предвид това, че бил получил разрешение за
движение, той не счел, че има опасност да го закачи,още повече, че коша видимо
се намирал над другата лента. Условията в тунела не давали и възможност на
водача и пътника в кабината да възприемат коша като опасност, а именно това, че
той е позициониран неправилно, както и факта, че малка част от него, се
намирала над активната лента, поради което има риск фургона да не мине
безпрепятствено под него. Тези обстоятелства не било отчетени и от страна на
работниците, като също останали незабелязани от тях. Водачът на товарния
автомобил, нямал пряко видимост към горна предна част на хладилния фургон на
камиона, но пък бил получил разрешение за движение. Без да увеличава скоростта си, подсъдимия
продължил движението си, като в същото време последвал удар. При това, предна
горна дясна част на хладилния фургон на товарния камион ударила предна дясна
част на товарния кош. Последвало застъргване на коша по дясна част на движещия
се напред фургон. От това коша се завъртял на 90 градуса по часовниковата
стрелка, като последвала и деформация в предната му лява част. Подс. Г. усетил
удара, но продължил движението си на известно разстояние, като прибирайки се в
дясната лента за движение, спрял камиона на самия изход на тунела. Междувременно
вследствие на удара св. С.И. загубил равновесие и паднал от платформата върху
калника на работната машина, а от там и на пътното платно. Вследствие на
падането св. И. получил травми на главата и в областта на осмо ребро от ляво. В
резултат на ударът загубил равновесие и св. И.К., който се ударил в страничните
прегради на платформата и паднал на пода, като получил наранявания на левия
крак и гърба.
По получен сигнал, на място
пристигнали екипи на РУ на МВР гр. Асеновград и Спешна помощ. Свидетелите И.К. и С.И. били откарани в УМБАЛ „Св.Г.”***,
където останали на лечение. Мястото на произшествието било запазено от
свидетелите Д.И.К. и К.И.С., полицейски служители в РУ на МВР Асеновград. Подс.Г. и св. А.
били тествани за употреба на алкохол, като техническото средство не отчело
наличие на алкохол в издишвания въздух. По случая било заведено досъдебно
производство №992/2016г. на РУ на МВР Асеновград , което започнало с извършен
оглед на местопроизшествие, в хода на който били направени протокол, скица и
фотоалбум /листи от 3 до 14 от ДП/.
От заключението на експерта по
назначената по отношение на пострадалия свидетел С.И. СМЕ №539/2016г. / листи от 34 до 41 от ДП/, се
установява, че следствие на настъпилото произшествие на същия са били причинени
два вида наранявания. Първото по съвкупност представлява травма изразяваща се в
контузия на главата, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота ,т.е. средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК. Второто нараняване
представлява травма, изразяващи се в непълно счупване /фисура/ на осмо ребро от
ляво, с минимални плеврални изливи двустранно, което е довело до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Според вещото лице, описаните
травматични увреждания са причинени по механизма от удар с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава, а
именно при падане от височина.
От заключението на експерта по
назначената по отношение на пострадалия И.К. СМЕ №538/2016г. / листи от 45 до 53
от ДП/, се установява, че на същия е било причинено двойно вътреставно счупване
на платото на големият пищял на левият крак, в областта на лявата колянна
става, довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник, или
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК. Според вещото лице описаното
травматично увреждане е причинено от удар с или върху твърд тъп предмет и е
възможно да е получено по начин и време, както се съобщава, а именно при
блъскане на коша с падане на работещия на пода, възможен е и удар в страниците
на коша.
От заключението на експерта по
назначената в хода на разследването по делото и изготвена САвТЕ /листи от 57 до
88 от ДП/, се установява, че скоростта на движение на товарен
автомобил “Даф” с peг. № *** непосредствено преди настъпване на удара, както и
в момента на удара е била около 26 км/ч. Водачът на телескопичен товарач с вишка
“Маниту” с peг. № С 02407, в случая св.А. е имал техническа възможност да
предотврати ПТП ако платформата не е била навлязла в съседната лента. Тоест той
е следвало да не нарушава габарита на съседната лента. От своя страна водачът на товарен автомобил марка “Даф”,
подс. Г. е имал техническа възможност да предотврати ПТП с екстрено спиране ако
вишката е навлезнала в неговия габарит, когато той се е намирал на разстояние
по-голямо от опасната му зона за спиране 14,68 метра с конкретната скорост на
движение от 26 км/ч. Според вещото лице, същия, не би имал техническа
възможност да предотврати ПТП, чрез екстрено спиране ако оператора на вишката
навлезне в неговия габарит, когато товарния автомобил се намира на разстояние
по - малко от опасната зона за спиране 14,68 метра с установената скорост от 26
км/ч. Извършения от експерта анализ на събраните по делото доказателства, потвърждава
това, че на 17.10.2016 година около 08,50 часа, във въпросния участък от пътя
се е извършвал съответния ремонт на тунела. За тази цел е бил използван
телескопичния товарач марка “Маниту”модел MГT 2540 PГIVILEGE” с peг. №. С 02407
С , собственост на фирма „ИСА-2000” ЕООД гр. София и управляван от св. А.С.А..
В същото време телескопичния товарач е бил оборудван с вишка завършваща с
платформа във вид на правоъгълен паралелепипед с размери 2,2 метра - дължина
,1,2 метра ширина и 1,2 метра височина. По време на ремонта телескопичен
товарач марка “Маниту” е бил застанал в пътната лента за посока Смолян -
Пловдив (в насрещната пътна лента). Организацията на движението в участъка се е
извършвала посредством работници от същата фирма. По време на ремонта вишката е
била позиционирана на височина позволяваща работа по тавана на тунела. По
същото време товарен автомобил “Даф” с
peг. № *** собственост на фирма „Фреш лоджик” и управляван от Г.С.Г. се е
движил в посока от гр. Смолян - гр. Пловдив. Максималната скорост на движение
на т.а “Даф” непосредствено да започне наваляне на скоростта е 56 км/ч. След
като водача приближава тунела е намалил скоростта на движение, като още преди
да достигне вишката започва да се движи със скорост около 26 км/ч. При
движението на товарния автомобил в тунела е последва удар с платформата на
телескопичния товарач. Ударът на товарен автомобил марка “Даф” с peг. № *** и
телескопичен товарач “Маниту”с peг. № С 02407 е настъпил в северната пътната
лента ( пътната лента за движение в посока гр. Пловдив - гр. Смолян) явяваща се
насрещна за т.а “Даф”, но полагаща се за момента на т.а. “Даф” на разстояние:
По дължина на около 93-94 м западно от ориентира. По широчина на около 3,6 - 4м
южно от ориентира и северно от осевата линия на около 0,50 м- 0,60 м. На
височина около 3,5-4 метра.След удара товарен автомобил “Даф” продължил
движението си в посока към гр. Пловдив, като в даден момент се е престроил в
полагащата му се пътна лента и е спрял в края на тунела, което място е отразено
в протокола за оглед. От удара на товарния автомобил и получения ударен импулс
работещите в платформата на вишката са изпадали от нея и получили телесни
увреждания.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия и показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, приложените и събрани по
делото писмени доказателства, както и от заключенията на приетите по делото
експертизи, които съдът кредитира.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите Д.И.К. и К.И.С..
От тях се установява, че двамата работят като мл. автоконтрольори в РУ на МВР
Асеновград, като в това си качество, на
17.10.2016г. са били изпратени на местопроизшествието възникнало в тунела.
Двамата свидетели са се оказали единствените униформени полицейски служители на
местопроизшествието, като те са запазили мястото до извършване на огледа от
дежурния разследващ полицай. От показанията на двамата свидетели се установява
и това, че никой от тях не е давал разрешение на св. А. да размества и да
извършва манипулации с работната машина. Двамата свидетели не се следва да се
считат за незаинтересовани от изхода на делото, като съдът кредитира показанията
им изцяло, като обективни, последователни, логични и пълни.
В случая съдът кредитира
показанията на свидетелят С.Ц.И., като отчете и качеството му на пострадал в
наказателното производство. Показанията на св. И., следваше да бъдат преценени
с оглед неговата двояка роля - от една страна като пострадал и съответно
настоящ частен обвинители в процеса, а от друга страна - като свидетел и пряк
очевидец и участник в инцидента. Съдът
като прецени неговите показания счете, че няма пречка същите да бъдат
кредитирани, като безпротиворечиви,взаимно допълващите се и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира. От показанията
на св. И. се установява,че по време на
работа, той е бил с поставена каска, както се изяснява естеството на работата, която е била
извършвана в работния кош, както и факта, че двамата със св. К. не са били
завързани с обезопасителни колани. От показанията на св. С.И. се установява, че
преди започвана на работа, инструктаж на работниците не е правен, като те само
са се разписали в нарочната книга за проведен инструктаж.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.А.К., като също отчете и неговото качество
на пострадал в наказателното производство. Показанията на св.
И.К. също следваше да бъдат преценени с оглед неговата двояка роля - от една страна като пострадал и
съответно настоящ частен обвинител в процеса, а
от друга страна - като свидетел и пряк
очевидец и участник
в инцидента. Съдът като прецени неговите показания счете,
че няма пречка същите да бъдат кредитирани, като безпротиворечиви, взаимно
допълващите се и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. От тях също се изяснява, какво е
било естеството на извършваната от пострадалия работа, както и факта, че преди
започване на работния процес не е бил проведен инструктаж. В показанията си
пред съда, св. К. заяви, че по време на работа, оператора на машината все пак мести коша, за което получава команди
чрез жестове от самите работници. От показанията на св. К. се установява и
това, че по време на инцидента, той е бил без поставена защитна каска на
главата.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелите Д.А.Т. и М.З.К., които не се преки очевидци на
произшествието. От тях се установява, че двамата свидетели работят като
инспектори в Инспекция по труда, като на 17.10.2016г. служебно са се намирали в
близост до района на злополуката. До тях е бил отправен сигнал за възникналата
трудова злополука, по който повод те са извършили и проверка на мястото в
тунела където е станало произшествието. В действителност проверката е била
извършена от св. Т., който е констатирал,че работниците са се подписали в
книгата за инструктажа и че на мястото са се ползвали каски. Предвид
установеното той е счел, че няма нарушения на трудовото законодателство, поради
и което не е съставил протокол за извършена проверка. Двамата свидетели не се
следва да се считат за незаинтересовани от изхода на делото, като въпреки, че
двамата не са преки очевидци на случилото се, то съдът кредитира показанията им
изцяло, като обективни, последователни, логични и пълни.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
свидетеля В.Л.Т., като отчете, че същия е бил пряк очевидец, както и това, че
по време на произшествието е бил в кабината до подс. Г., а освен това пътувайки
на предна дясна седалка на товарния автомобил е имал и непосредствена видимост
към работния кош намиращ се в близост до и под тавана на тунела. От показанията
на св. Т., се изяснява целия изминат маршрут
от камиона управляван от подс.Г., както и действията
на лицата регулиращи движението в самия тунел. Установява се безспорно и това,
че в тунела не е имало поставени светлоотразителни табели или знаци /бализи/ ограничаващи
и насочващи движението, като непосредствено преди потегляне и последвалия удар
между хладилния фургон на камиона и работния кош, превозното средство все пак е
било спряно с цел изчакване преминаването на насрещните автомобили. Това спиране
е било реализирано в дясната лента за движение, като разрешението за потегляне
е било дадено от работника посредством използваната палка тип „слънчоглед”. От
показанията на св. Т. се установява, че при потеглянето си водачът на камиона е
навлязъл в насрещната лента за движение, като причина за това е бил факта, че е
следвало да се заобиколи „вишката”. Свидетелят Т. ясно заявява, че той самия
също е видял работниците в коша, който с разположението си, не е представлявал
препятствие и опасност за преминаващия камион. В действителност св. Т. и подс. Г.
са бивши колеги, което обстоятелство обаче пряко не води до извода, че
свидетелят може да заинтересован от изхода на делото. Съдът кредитира неговите
показания, като обективни, последователни и логични, като те се допълват и от
останалите събрани доказателства, които съдът кредитира.
Съдът кредитира в по-голямата им
част показанията на свидетелите Г.Н.Д., А.Х.А., С.А.К., Р.С.Д. и Х.М.К., като
прави изключение относно техните твърдения за проведения инструктаж в деня на
инцидента и определени обстоятелства във връзка с управлението на работната
машина. Безспорно по делото се установи, че непосредствено преди започване на
работния процес, инструктаж на работниците не е бил правен. От показанията на
разпитаните работници , а и от показанията на двамата инспектори от Инспекция
по труда се установява, че книгата за инструктаж е била подписана, но пък по делото
се установи, че инструктаж не е бил проведен. Безспорно по делото се установи и
това, че по време на работа с товарната машина не са се спазвали всички правила
за безопасност, така както твърдят свидетелите, които са регулирали движението.
По пътното платно не е имало поставени никакви светлоотразителни знаци, били те
конуси или т.н. бализи, което става видно дори от фотоалбума със снимки към
извършения оглед на местопроизшествието. Не се установи с абсолютна
категоричност, че при преместване на товарачът в тунела, кошът с работниците е
бил свалян, както и това, че стрелата на товарача е била придвижвана само
нагоре и надолу. По делото безспорно се установи, че работещите в коша
работници, са работили по фугите на цялата лява половина на тавана на тунела,
включително и в най-горната част на дъгата на съоръжението, което значи, че
стрелата на товарача и закрепения кош, освен нагоре и надолу, са се
движили на ляво и на дясно.В тази насока
съдът не кредитира показанията на посочените свидетели, които освен нелогични
се явяват и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства, които
съдът кредитира. По отношение на свидетелите А.Х.А. и С.А.К., следва да се
отчете и това, че двамата продължават за работят в „ИСА 2000” ЕООД, което
обстоятелство, във връзка с констатираните от съда нарушения на трудовата
дисциплина и правилата за работа с товарния повдигач, ги прави заинтересовани
от изхода на делото.
Съдът не кредитира в пълнота и показанията на
свидетелят Г.А.Ю.. По делото се установи, че към датата на инцидента същия е
бил назначен на длъжност технически ръководител. Като такъв той е следвало да
направи и задължителния инструктаж на работниците преди влизане в тунела. Макар
и той да заявява, че е изпълнил задълженията си във връзка с провеждане на
инструктажа, то по делото безспорно се установи, че такъв не е бил правен. В
тази насока няма как да се отчетат поредицата от допуснати нарушения на
работниците, които явно не са били напълно наясно със своите задължения, както
по отношение на организацията на работа, а така във връзка с осигуряване безопасността
на целия трудов процес. От показанията на св. Ю. се установява, че същия
принципно е бил наясно с работата, която работниците на „ИСА 2000” ЕООД са
извършвали в тунела, но самият той не е бил запознат подробно за това, кой от
тях какви правила е следвало да спазва при регулиране на движението. За съда се
явява необяснимо неговото незнание относно
точния начин на комуникация между машиниста А. и двамата работниците в
коша, предвид показанията на св. Ю., че те са общували пряко, но пък останалите
свидетели заявиха, че това е ставало чрез друг работник, който е бил
непосредствено до повдигача. Това няма как да бъде обяснено по друг начин,
освен с това, че явно Ю. не е контролирал в пълен обем организацията на работа
на обекта, което пък значи, че не толкова често е посещавал и участъка, където
се е било случило произшествието.
Съдът не кредитира в пълнота и
показанията на свидетелят А.С.А., като установи, че те противоречат на част от
събраните други гласни доказателства, на заключението на вещото лице по
назначената САвТЕ, на събраните в хода на извършения оглед доказателства и на
приложените по делото писмени доказателства. По делото безспорно се установи,
че към момента на произшествието св. А. е имал необходимата правоспособност да
извършва работа с подемни устройства закрепени на автомобили или инженерни
конструкции от типа на телескопичния товарач “Маниту” с peг. № С 02407. Това
става видно от приложеното на листи 178 и 179 от ДП копие на свидетелство за правоспособност
рег.№ 9431/06.07.2006г. Същия свидетел обаче явно не е бил добре запознат с
инструкцията за работа и функции на телескопичния товарач и неговите параметри,
защото ако това беше така, не би се стигнало и до констатираните от съда
съществени пропуски в работата на ремонтната група. На първо място, съдът не
кредита твърдението на св.А., че работната машина е била със спуснати крака, като
в момента на произшествието, същата се е намирала във вдигнато положение. Това
негово твърдение на първо се опровергава от фиксираното на снимки 13 и 14 на лист
9 от във фотоалбума към ДП, от които се установява, че при огледа машината, тя е била намерена непосредствено да тротоара в
края на лентата в тунела. В същото положение тя е била фиксирана и в
изготвената скица, като става ясно, че машината не е върху четирите спуснати крака,а върху
четирите си колела. На второ място, твърдението на св.А. относно спуснатите
„пети”, се опровергава при съпоставка на установеното в хода на огледа и от
съдържанието на приложената на листи от 106 до 177 по ДП инструкция за работа с
товарния повдигач. От отразените на схемите на лист 109 от ДП габарити на
машината се установява, че в действителност има възможност същата да бъде
застопорена, като за това се използват спускаеми крака. От втората схема на
този лист, се установява, че за спускане на тези крака на машината / размер О/
е необходимо свободно разстояние от
5100см. /или 5м и 10 см./. Предвид разположенията на повдигача по време на
огледа и предвид факта, че лентата в която се е намирала машината е с ширина
3.80 метра, което е крайно недостатъчно за разпъване на тези крака, то няма как
да се приеме за вярно твърдението на св. А., че е машината е била повдигната върху
разпънатите й крака. Твърдението на св.А. се опровергава и от находката на
вещото лице А., което при увеличение на цитираните снимки от фотоалбума
констатира, че на асфалта под предна лява прибрана „лапа” на повдигача има
купчинка пръст, която логично няма как да се е появила, освен ако преди ударът
тази пръста не се е намирала на самата лапа, която пък е била в прибрано положение.
Междувременно двете леви „лапи” на товарния повдигач, технически е нямало как да бъдат спуснати,
тъй като отляво на товарната машина, в тунела има изграден тротоар, който наред
с близката стена на тунела се явяват пречка за тяхното спускане и разпъване. Ограниченото
пространство в тунела се явява недостатъчно за разпъване и на десните „лапи” на
машината. Ако хипотетично се приеме, че те са били разпънати, то поради липса
на достатъчно разстояние в лявата лента, те биха навлезли значително в
активната лента за движение, което се явява невъзможно с оглед на това, че там
е имало движещи се автомобили. В този смисъл съдът не кредитира показанията на
св.А. в тази насока. Съдът не кредитира неговите показания и по отношение на
това, че стрелата на телескопичния повдигач е била използвана само за сваляне е
спускане на коша, като същата е била успоредна на осевата линия на платното в
тунела. Тези показания на св.А. отново се опровергават освен от свидетелските
показания, които съдът кредитира, а също така и от заключението на вещото лице.
Това, че работния кош е бил придвижван от самия машинист в горно положение, при
това на наляво и надясно, а също и напред, се установява от показанията на
самите работници. То се установява и заключението на вещото лице А. посредством
изготвената схема на произшествието / на
лист 78 от ДП / от която се установява, че в момента на произшествието, стрелата на повдигача е била насочена косо
спрямо оста на движение на повдигача, като същевременно част от коша се е
намирал над активната лента за движение, в която е възникнал и удара с
управлявания от подс. Г. товарен автомобил. Самото разположение на товарния кош
на цитираната схема / на лист 78 от ДП /
и оставащото видимо значително отстояние от левия край на тунела, дават
основание да се направи извод, че покриването на площта върху която пострадалите
е следвало да запълват фуги, е могло логично да се направи,като стрелата с коша
се придвижва надясно и наляво, като в същото време позицията на товарната
машина остава неподвижна. Въпреки, че това не е било безопасно предвид
възникналото произшествие, за това не е имало никакви пречки предвид
технологичните възможности на повдигача. В случая е следвало само да се спазят
не само всички правила визирани в инструкцията за ползване телескопичния
товарач, но и тези свързани с безопасността на движение. Във връзка с горното
съдът не кредитира в тази им част показанията на св.А., като не дава вяра и на
неговите показания относно това, че при придвижване на нов участък от тунела,
той е изпълнявал своите задължения и е правел това при свален и празен работен
кош. Това, че св.А. не е изпълнявал точно дадените инструкция за експлоатация
на машината по делото бе безспорно установено. В случая бе безспорно
установено, че не е било изпълнено и задължителното изискване визирано на листи
8 и 11 от Инструкцията / лист 166 и 169
от ДП/, че работещите в платформата трябва да бъдат със закачени предпазни
колани към предвидените за това отвори. От друга страна по делото безспорно се
установи и това, че пострадалия К. е бил без каска в работния кош. Очевидно е,
че са налице множество допуснати нарушения на съответните правила за
безопасност, като за част от тях, св.А., като машинист на товарния повдигач, е
длъжен да следи за тяхното недопускане и носи
пряка отговорност при тяхната реализация. В тази насока съдът не
кредитира изцяло неговите показания, като преценява поведението му в хода на
процеса, като негова естествена защитна позиция, въпреки качеството му на
свидетел.
Съдът не кредитира в пълнота и
показанията на св. Венелин З.Р., като в случая отчете това, че същия продължава
да работи във „ИСА 2000” ЕООД и предвид констатираните от съда нарушение
свързани с организацията на работа, то следва да счита за заинтересован от
изхода на делото. От показанията на св. Р.
се установя, че той също подържа версията на част от работниците, относно това,
че на обекта всичко е било изрядно. Според св. Р., преди започване на работа,
на работниците е бил проведен инструктаж, като едва след това те са се подписали
в нарочната книга. Според неговите показания машината с вишката е следвало да
бъде застопорена върху спуснатите й крака и едва при това й положение е
следвало коша с работниците да бъде вдигнат в горно положение. Св. Р. заявява, че в тунела са се използвали
бализи, разположени по периметъра около работната машина,където са се
извършвали ремонтите работи. По отношение на тези обстоятелства съдът не
кредитира показанията на св.Р., тъй като както се установи по делото се събраха
достатъчно убедителни доказателства в обратна насока. Тъй като изложи по–горе
своите мотиви относно това защо приема, че има допуснати нарушение на правилата
свързани с работата на машината и с безопасността на труда, съдът не счита, че
отново следва да излага същите и по отношение на тази част от показанията на
св.Р., които не кредитира. В останалата част съдът кредитира неговите
показания, като следва да отбележи това, че все пак същия с категоричност
заявява, че по време на работа работния кош е следвало да е позициониран изцяло
над пътната лента в която няма движение на автомобили.
Съдът кредитира в пълнота
обясненията на подс. Г.Г., като отчете и факта, че са
израз на неговата защитна позиция. От тяхната преценка и съпоставка спрямо
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, които съдът
кредитира, може да се направи извод, че обясненията на подс. Г. следва да се
кредитират, тъй като са логични и последователни.От тях се установя това, че
подс. Г. навлизайки в тунела е установил, че в неговата лента се извършва
ремонт по тавана на съоръжението. След
като му е бил подаден сигнал за спиране, той е спрял в дясната лента за
движение, като с това колоната в която се е намирал автомобила на Г. е
пропуснала насрещно движещи се МПС-а. Г. е потеглил едва след получения разрешителен
сигнал от страна на работника, като при това е завил в ляво и е навлязъл в
свободната лява лента. Това той е направил с цел да заобиколи машината, която
се е намирала в дясната лента, както и с цел да заобиколи мястото където е бил
ситуиран работния кош под тавана на тунела. Минавайки с кабината на камиона
покрай коша, последния не е представлявал препятствие за подс. Г., нито някаква
друг опасност. От обясненията на подс. Г. се установява и това, че движейки се
в лявата лента, той е изнесъл камиона максимално в ляво, като въпреки наличната
възможност за допълнително изнасяне, не
си е позволил да прави това, тъй като е имало реална опасност да закачи
хладилния фургон в стената на тунела намираща се вляво от него. Съдът кредитира
обясненията на подс. Г., тъй като фактически намират подкрепа от показанията на
св.Т., а освен това логически,относно механизма на ПТП, се подкрепят и от
заключението на експерта по назначената САвТЕ.
Съдът кредитира заключенията на
вещото лице доц. д-р С.С.С. по назначените по делото
две СМЕ / листи от 34 до 41 от ДП и листи от 45 до 53 от ДП/,както и на вещото
лице инж. А.П.А. по назначената по
делото САвТЕ /на листи от 56-88 от ДП / и изразеното от експертите становища в
хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира и останалите
приложени по делото писмени доказателства, тъй като същите си кореспондират със
събраните по делото гласни, които съдът кредитира, както и надлежно приобщените
към доказателствения материал- характеристична справка, справка за съдимост и
др. писмени доказателства.
От правна страна:
От внимателната преценка на
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, не се установи
подсъдимия да е осъществил състава на престъплението за което е предаден на
съд, а именно по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. “б”, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, затова, че на 17.10.2016 г. на път ІІ 86 км. 33 + 200 / втори тунел/ в
отсечката гр. Асеновград – с. Бачково, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка “Даф”с
рег.№ ***, да е нарушил правилата за движения по пътищата, а именно: чл.20 ал.2 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на
две лица, както следва: на С.Ц.И., средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата, контузия на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
които по съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; на И.А. К., средна телесна
повреда, изразяваща се в двойно вътреставно счупване на платото на големият
пищял на левият крак, в областта на лявата колянна става, довело до трайно
затрудняване на движението на долният ляв крайник.
Действително безспорно по делото се
установи, че на въпросната дата и място, подс. Г. е управлявал посоченото МПС-
товарен автомобил марка “Даф”с рег.№ ***. По делото не се установи обаче Г. да
е нарушавал правилата за движение визирани в ЗДвП, още повече задълженията си визирани
в чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Текстът на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението
на водачът на МПС, по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на
максимално допустимата,но се явява несъобразена с неблагоприятните за
безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Второто
изречение от нормата очертава задълженията на водача в случай на възникнала
опасност за движение. По отношение на първата част на нормата, следва да се
посочи, че по делото безспорно се установи, че скоростта на товарния автомобил
на подс.Г. няма отношение и не се явява причина за
пътното произшествие. Тя не била над максимално допустимата и в същото време е
била съобразена за конкретните условия. По отношение на второто изречение на
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съдът е на становище, че подс. Г. следва да
бъде оневинен поради обстоятелството, че кошът в която се е ударил управлявания
от него товарен камион с хладилен фургон, не е представлявал предвидима или
възникнала опасност за водача на МПС. От друга страна са били налице множество
обективни фактори, които изключват неговата вина. В момента на произшествието
водачът е нямало как да знае за допуснатите, от страна на работниците от ремонтната
група в тунела, множество нарушения и пропуски, във връзка с обезпечаване безопасността
на двамата работници в коша. Влизайки в тунела за подс. Г. е станало ясно, че
се извършва ремонт. Предвид разположението на телескопичния товарач, стрелата и
коша с работниците, за него е било очевидно, че ремонта е в дясната част на тунела, където е била и неговата
лента за движение. Подс. Г. е бил наясно и с габаритите на фургона на товарния
камион. Именно поради и тази причина, след подаване на зелен сигнал, след
потеглянето си той е преминал в лявата свободна лента, като движейки се по нея
максимално е ситуирал камиона в лявата част на лявата лента. Видно от
заключението на САвТЕ, в момента на удара външната част на левите колела на
товарния камион е била на около 30 см. от левия тротоар. Т.е. предвид риска от
удар на фургона в свода на тунела, това разстояние се явява оптимално за водача.
Движението в колона от автомобили в насрещната лента, по която преди това е
минал определен пропуснат поток от автомобили, наред с разположението на
повдигача, стрелата и коша, както и разположението на регулиращите движението работници,техните
действия и липсата на знаци ограничаващи премиването автомобили с определена
допустима височина,както и ниската скорост на движение,са затвърдили
убедеността на подс. Г., че не е налице
реална опасност от произшествие. В действителност част от коша се оказала над
активната лента за движение. В случая за подс. Г. е без значение дали коша е
навлязъл над лентата непосредствено преди удара, или преди потегляне и по време
на движението на товарния автомобил. Предвид това, че на подс. Г. като водач на
МПС е било дадено разрешение за потегляне и съответно за движение в активната
лента, над която в същото време, се е намирала една сравнително малка част от
работния кош, за които обстоятелства пряко носят отговорност ангажираните за
това служители, съдът намира за основателна възражението на защитника на подсъдимия,
че в случая няма допуснато нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От доказателствата
безспорно се установи и това, че самият водач, а и пътника до него не са
възприели разположението на коша, като потенциална или внезапно възникнала за опасност. Тези обстоятелства
според съдът се явяват такива, които изключват вината на водачът на МПС. В
действителност настъпил е удар между фургона на МПС-то и товарния кош,в
следствие на което има пострадали две лица. В случая обаче скоростта на
управляваното МПС и поведението на водача, не са в причинно следствена връзка с
резултатите от инцидента. Причините за настъпилото произшествие според съда са
комплексни и те са изцяло вследствие на допуснатите нарушения от страна на
работниците и длъжностните лица които е следвало да ги контролират. По
по-различен начин биха стояли нещата във връзка настъпилото произшествие, ако
работниците бяха вързани с обезопасителни колани за коша, ако последния се
намираше изцяло над затворената лента за движение, ако мястото беше обезопасено
със светлоотразителни знаци и такива ограничаващи габаритите на влизащите МПС и
ако водачът не бе получил разрешение за потегляне. Това са все обстоятелства, за
които се установи, че са били допуснати във вид на нарушения от страна на
работниците и които няма как да бъдат вменени във вина на подс. Г., за което
съдът счете, че същия следва да бъде признат за невинен и оправдан на основание
чл.304 от НПК, тъй като същия няма вина за осъщественото деяние, а освен това
то не осъществява състава на вмененото престъпление. По делото се установи
безспорно и това, че към момента на удара неговата скорост е била съобразена, а
освен това както се установи, самата скорост не е причинно следствена връзка с настъпилото
произшествие.
Предвид постановената присъда, на основание чл. 190 от НПК, съдът счете,
че направените по делото разноски в размер общо на 820,86 лева / сумата от 560.28
лева от ДП и сумата от 260.58 лв. направени
в хода на съд.дело /остават за сметка на Държавата. Направените по делото
разноски от частните обвинители С.Ц.И. и И.А.
К. следва да останат за тяхна сметка.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: