№ 450
гр. К., 04.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
СъдебниАйсел С. Ферадова
заседатели:Гюляй Р. Сюлейман
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
и прокурора Б. В. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Г. Събев Наказателно дело от
общ характер № 20235100200270 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият Х. Д. Х. се явява лично и със защитника си - адв. Д. И.,
редовно упълномощен от по-рано.
Подсъдимият Б. Г. К. се явява лично и със защитника си - адв. К. К.,
редовно упълномощен от по-рано.
Подсъдимият И. Н. К. се явява лично и със защитника си - адв. С. К.,
редовно упълномощена от по-рано.
Пострадалата Е. А. Ю., уведомена чрез повереника си - адв. П. К., не се
явява.
Пострадалата З. К. Ю., уведомена чрез повереника си - адв. П. К., не се
явява.
Пострадалият А. К. Ю., уведомен чрез повереника си - адв. П. К., не се
явява.
За всички пострадали се явява повереникът им - адв. П. К., редовно
упълномощен от по-рано.
За Окръжна прокуратура - К. се явява прокурор Б. В..
Прокурорът: Моля да дадете ход на делото.
Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.
Адв: И.: Моля да се даде ход на делото. Представяме заверено копие от
болничен лист, удостоверяващ отсъствието на подзащитния ми за
предходното съдебно заседание.
1
Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Сне се самоличността на подсъдимите, както следва:
Х. Д. Х. - роден на **.**.**** г. в гр. С. З., с постоянен адрес в гр. С. З.,
живущ в гр. С., ******** *********, с ЕГН **********, със средно
образование, женен, неосъждан, работи като ****** във фирма „П. к.“ ЕООД
- гр. С..
Б. Г. К. - роден на **.**.**** г. в гр. К., с постоянен адрес в гр. К.,
живущ в същия град, ******** *********, с ЕГН **********, с висше
образование - **********, женен, неосъждан, работи като служител в Р. - К..
И. Н. К. - роден на **.**.**** г. в гр. К., с постоянен адрес в гр. Б., обл.
С., живущ в гр.К., ******** *********, с ЕГН **********, с висше
образование, женен, неосъждан, *******.
След справки по личните карти същите бяха върнати на подсъдимите.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото
им на отвод против състава на съда, прокурора и секретаря.
Адв. К.: Нямаме основания за отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
Адв: И.: Нямаме основания за отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
Подсъдимият Х. Д. Х.: Нямам основания за отвод.
Адв. К.: Нямаме основания за отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
Подсъдимият Б. Г. К.: Нямам основания за отвод.
Адв. К.: Нямаме основания за отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
Подсъдимият И. Н. К.: Нямам основания за отвод.
Съдът разясни на подсъдимите правата им по чл. 55 от НПК.
Адв: И.: Разяснени са му правата на моя подзащитен.
Подсъдимият Х. Д. Х.: Разяснени са ми правата.
Адв. К.: Разяснени са му правата на моя подзащитен.
Подсъдимият Б. Г. К.: Разяснени са ми правата.
2
Адв.К.: Разяснени са му правата на моя подзащитен.
Подсъдимият И. Н. К.: Разяснени са ми правата.
Съгласно Разпореждане № 241/10.08.2023 г., постановено по
настоящото дело, съдебното заседание е насрочено като разпоредително
такова, поради което съдът даде възможност на страните да изразят
становището си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Прокурорът: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, относно въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК изразявам следното
становище: Настоящото дело е подсъдно на съда, предвид повдигнатите
обвинения на подсъдимите, както следва - по чл. 123, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК - за първия от подсъдимите, а за другите двама - по чл.123, ал.1 от НК, и с
оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК. Няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. Считам, че на досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване процесуалните права на
обвиняемите, на пострадалия или на неговите наследници. Намирам, че не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
посочени в част пета от НПК. Не е необходимо разглеждането на делото при
закрити врата, привличането на резервен съдия или резервен съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на
български жестов език, както и извършването на съдебни следствени действия
по делегация. Считам, че не са налице условия за отмяна или изменение на
взетите мерки за процесуална принуда на подсъдимите. На този етап от
производството нямам искания за събиране на нови доказателства. Считам, че
делото следва да бъде насрочено при условията на чл. 252 от НПК с
призоваване на лицата, които са посочени в списъка към обвинителния акт.
Адв. К.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд - К.. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, на пострадалия или на
неговите наследници. Към настоящия момент не са направени искания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма основания за
разглеждане на делото при закрити врата, привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебно-следствени действия по делегация.
Няма основания за отмяна или изменение на взетите мерки за процесуална
принуда на подсъдимите. Към настоящия момент нямам искания за събиране
на нови доказателства, поради което Ви моля да насрочите делото за
разглеждане в съдебно заседание, за което да бъдат призовани лицата,
посочени в обвинителния акт. Поддържам молбата за приемане на
гражданските искове и за конституиране на брата и сестрата на пострадалия
3
като граждански ищци, а майката на същия - като частен обвинител по
делото.
Адв. И.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни
заседатели, нашето становище по отношение на въпросите, които се обсъждат
в разпоредителното заседание е следното: По т. 1 - с оглед родовата и
местната подсъдност считаме, че делото е подсъдно на съда. По т. 2 - според
нас не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство към настоящия момент. По т. 3 - допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
като цяло имаме обструкции към обвинителния акт дотолкова, доколкото
обаче те касаят, лично според нас, хода по същество, няма да правим
възражения и да твърдим, че към настоящия момент в обвинителния акт са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаването на процесуалните права на моя подзащитен по смисъла на чл.
249, ал. 4, т. 1 от НПК. По т . 4 - налице ли са основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, ние правим искане производството да
протече по реда на Глава двадесет и седем, чл. 371, т. 1 от НПК, като не
държим да бъдат разпитвани вещите лица С. С. М. и *-* Н М., изготвили
съдебно-химическата и съдебномедицинската експертиза на труп по писмени
данни. Не държим само на техния разпит. По т. 5 - дали делото следва да се
разглежда при закрити врата, считаме, че не са налице тези основания, както
и считаме, че не са налице предпоставки за привличането на резервен съдия
или резервен съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, както и извършването на съдебно-следствени
действия по делегация. Към настоящия момент не са налице основания за
изменение на мерките за процесуална принуда. Към настоящия момент
нямаме искания за събиране на нови доказателства, такива евентуално ще
поискаме на по-късен етап, като се възползваме от това право във връзка с чл.
55 от НПК и ще помолим съда да насрочи съдебното заседание според
натовареността и графика си. По отношение на направеното искане от адв. К.
с подадената молба за конституиране като граждански ищци на брата и
сестрата на пострадалия и като частен обвинител на майката на същия,
нашето становището е, че към настоящия момент е недопустимо
конституирането. Съображенията ми за това са, че така или иначе делото
веднъж е разглеждано в първата инстанция, където е постановена съответно и
присъда. При атакуване на съдебния акт в Апелативен съд - Пловдив имаме
решение, с което първоинстанционната присъда е отменена и делото е
върнато за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание, в
което се намираме и в момента. Едно от основанията за връщане на делото е
това, че в предходното разглеждане на делото, в хода на разпоредителното
заседание ние нямаме конституиране на страни като граждански ищци и
частни обвинители. Делото е продължило, без да бъдат те конституирани,
като в крайна сметка имаме един акт, който се е произнесъл по едни
направени искания. Това е едно от основанията, с които делото се връща на
4
съда. Безспорно е, че наказателният процес е формален процес и спазването
на изрично установените правила и принципи са задължителни за всички
страни, в т.ч. и за съдебния състав. За нас в конкретния случай е нарушен
основен принцип, а това е reformatio in peius, като считаме, че в конкретния
случай, ако съдът конституира граждански ищци и частни обвинители, които
не са били конституирани в предходното разглеждане на делото, е нарушение
и е недопустимо, с оглед факта, че предходната присъда не е атакувана от
страна на гражданските ищци и частен обвинител. Ето защо аз считам, че в
конкретното производство не следва да бъдат уважени молбите за
конституиране на граждански ищци и частни обвинители. В този смисъл са и
редица решения на ВКС, като практиката е последователна от 2010 г. до
настоящия момент, като ще посоча само едно от решенията, а именно -
Решение № 17/23.03.2001 г. по дело № 701 на ВКС, Второ наказателно
отделение, което изрично посочва, че принципа на reformatio in peius важи
както за наказателните, така и за гражданскоправните последици от
съответното деяние. В контекста на гореизложеното ще посоча още две
решения - № 281/2013 г. на Трето наказателно отделение на ВКС и Решение
№1302/2011 г. на Второ наказателно отделение, и редица други. Отделно от
горното считам, че доколкото предявеният граждански иск е насочен срещу
трима от подсъдимите в момента и същият ще трябва да бъде детайлно
изследван, и обстоятелствата по него, и претенциите, с оглед най-малкото
преценката за това кой с какво и как е допринесъл за евентуалните
неблагоприятни последици за смъртта на пострадалото лице, същият ще
затрудни хода на настоящото наказателно производство. В този смисъл Ви
моля да се произнесете, като оставите без уважение исканията за
конституиране на граждански ищци и частен обвинител.
Подсъдимият Х. Д. Х.: Поддържам казаното от моя адвокат по
въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК и нямам какво да добавя.
Адв. К.: Уважаеми господин Председател, почитаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд - К.. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам обаче, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване на правото на защита на моя подзащитена. Обвинението, което
е повдигнато срещу Б. К. с обвинителния акт е, че е нарушил чл. 8 т. 1 от
Наредба № 3/27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и
на специализираните служби в предприятията за организиране и
изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните
рискове и превенцията на тези рискове. Считам, че същото обвинение не е
формулирано в съответствие с изискванията на НПК, тъй като не са посочени
конкретните нормативни актове и разпоредби, спазването на които моят
подзащитен - Б. К., не е контролирал, защото съгласно разпоредбата на т. 1 от
посочената наредба органите за безопасност и здраве при работа
осъществяват контрол за спазване изискванията на нормативните актове и
5
изпълненията на задълженията в тази област от работниците и служителите. В
Тълкувателно решение № 2/2002 г. по НД №2/2002 г. на ОС на НК на ВКС се
предвижда изрично, че в постановлението по чл. 207 от НПК задължително
следва да бъде посочена и приложимата норма от особената част на НК, а
когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, задължително
следва да бъдат посочени нарушените други правни разпоредби, съответно и
нормативните актове, които са нарушени. Изискванията към заключителната
част на обвинителния акт са аналогични на изискванията към съдържанието
на постановлението за привличане на обвиняем. В настоящия случай считам,
че това нарушение е довело до нарушаване правото на защита на
подзащитния ми, тъй като съдържанието на бланкетната разпоредба на чл.
123, ал. 1 от НК не би могло да бъде запълнено единствено с друга бланкетна
разпоредба, а именно – посочената чл. 8 т. 1 от посочената вече наредба.
Нарушено е правото на защита на моят подзащитен, тъй като същият няма
възможност да разбере какви точно нарушения е извършил, какво точно е
трябвало да съблюдава да бъде спазвано от работниците и служителите,
съответно той няма как да се защити срещу подобно обвинение. На това
основание Ви моля да прекратите съдебното производство и да върнете
делото на прокурора за отстраняване на това, според мен, съществено
процесуално нарушение. На следващо място така, както е формулирано
обвинението спрямо подзащитния ми, е посочено, че е нарушил съответни
текстове от длъжностната характеристика. Длъжностната характеристика не е
нормативен акт и поради това каквито и да било нарушения на установени в
нея задължения не може да бъде признак относно обективната страна на
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. В подкрепа на изложеното от мен
относно установените процесуални нарушения, довели до нарушаване
правото на защита на подзащитния ми и по-специално недопустимостта една
бланкетна разпоредба, каквато е чл. 123 от НК, да бъде запълвана със
съдържанието на друга бланкетна разпоредба, може да бъде посочено
Решение № 16/24.01.2013 г., постановено по н.д. № 2062/2012 г. на ВКС,
Трето наказателно отделение. Също така Решение № 535/18.09.1992 г. по н.д.
№ 573/1992 г. на ВКС, Второ наказателно отделение. Поддържам направеното
искане от колегата производството да протече по реда на чл. 371, т. 1 от НПК,
ако приемете, че не са налице процесуални нарушения, допуснати на
досъдебното производство, и не прекратите производството, като съответно
не върнете делото на прокурора. Също така, давам съгласие да бъдат приети
заключенията на посочените експертизи, съответно да не бъдат изслушвани в
съдебно заседание посочените от колегата вещи лица, изготвили
съдебномедицинската и съдебно-химическата експертиза. По т. 5 - нямам
искания и считам, че не са налице основания за привличането на което и да е
било от посочените лица. Нямам искания за изменение на взетите мерки за
процесуална принуда. На настоящия етап нямаме искания за събиране на
нови доказателства. Ако приемете, че не е налице процесуално нарушение,
ще Ви моля да насрочите съдебно заседание и да призовете свидетелите,
6
които да бъдат разпитани. Ще взема отношение и относно предявените
граждански искове. Считам, че предявените граждански искове от З. К. Ю. и
А. К. Ю. - сестра и брат на В. Ю., са недопустими и не следва да бъдат
приемани за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Съображенията ми за това са следните: на първо място, считам, че
претърпените неимуществени вреди от З. Ю. и А. Ю. са били обезщетени чрез
постигането на извънсъдебна спогодба, което е видно от определение от
28.06.2019 г. на Районен съд - С. З., Втори граждански състав. От същото
определение е видно, че са изплатени по 15 000 лева обезщетение по
сключена от „П. к.“ ЕООД застраховка. Този факт не е посочен в предявената
искова молба, но е констатиран от Районен съд - С. З. в Решение №
538/29.04.2019 г. Спогодбата е сключена на непосочена в определение от
28.06.2019 г. на Районен съд - С. З., Втори граждански състав, дата.
Следователно З. Ю. и А. Ю., на всекиго от които е присъдено обезщетение в
размер на по 25 000 лева с Решение № 538/29.04.2019 г. на Районен съд - С.
З., впоследствие обезсилено, са били страни по извънсъдебната спогодба.
Поради това считам, че претърпените от тях неимуществени вреди са
възстановени и е налице претенция за повторното им обезщетяване, което
считам за недопустимо. Наред с това моля да имате предвид и следното:
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по Тълкувателно дело №
1/2016 г. на ОС на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии, с
което към кръга от лица, които могат да предявят претенция за обезщетяване
на претърпени неимуществени вреди от смъртта на лице, се добавят братята и
сестрите на починалия, и което е основание да бъдат предявени претенциите
за обезщетения за причинени неимуществени вреди в настоящия случай, няма
абсолютно никакво отношение към конкретното наказателно производство.
Към деня, в който според молбата на гражданските ищци е причинен
твърденият деликт, а именно - 26.09.2015 г., посоченото тълкувателно
решение от 2018 г. не е било постановено. Не е било дори образувано
тълкувателното дело. Практиката на ВКС е категорична, че тълкувателните
актове, с които бива изоставено дадено вече тълкуване и бъде възприето ново
такова се прилагат занапред, а не за минали периоди от време. Това е още
един аргумент да не бъдат приемани за съвместно разглеждане предявените
граждански искове. Следователно З. Ю. и А. Ю. в нито един момент не са
имали качеството на пострадали от деянията, за които е внесен обвинителния
акт, а единствено са имали и имат качеството на наследници на пострадалия,
чиято процесуална правоспособност за участие в качеството им на
граждански ищци е отпаднала и не би могла да бъде наследена. Отделно от
изложеното считам, че гражданските искове са недопустими, тъй като са
предявени срещу подсъдимите, за които изначално не е налице основание да
носят отговорност за твърдените вреди и следователно същите нямат
процесуална легитимация да отговарят по предявените граждански искове.
Защото, съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
7
изпълнението на тази работа. От обстоятелствата по делото следва, че ако
твърдените вреди действително са били причинени, това е осъществено при
изпълнението на работата, възложена от търговските дружества, които са
страни по договорите. Показателно в това отношение е и обстоятелството, че
по проведеното гр.д. № 6543/2017 г. по описа на Районен съд - С. З., като
ответник е конституирано дружеството „П. к.“ ЕООД, а не например Х. Х.,
който е бил управител на търговското дружество. Отделно от това,
доказването на особено близките отношения между починалото лице и
неговите брат и сестра изисква събирането на допълнителни доказателства,
което би станало причина за отлагане на делото и е в разрез с разпоредбата на
чл. 88, ал. 2 от НПК, т.е би затруднило протичането на наказателното
производство. На последно място правя възражение за изтеклата абсолютна
давност за предявения граждански иск.
Подсъдимият Б. Г. К.: Поддържам становището на моя адвокат по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, нямам какво да добавя.
Адв. К.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели,
считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд - К.. Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам обаче, че
във фазата на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване
правата на моя подзащитен - господин К.. Считам, че това е самостоятелно
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокуратурата. Налице са неясноти при формулировката на различните
престъпни деяния, както и противоречия и несъответствия между
обстоятелствена част и диспозитива, които водят на практика до
невъзможност подзащитният ми да разбере за какво конкретно е ангажирана
неговата наказателна отговорност и съответно да организира адекватно
защитата си. Какво имам предвид - най-напред са налице съществени
противоречиви твърдения между обстоятелствената и диспозитивната част на
обвинителния акт. В обстоятелствената част, касателно поведението на
подсъдимия К., се твърди за престъпна деятелност, свързана с нарушение на
служебните му задължения, произтичащи от т. 2 и т. 3 от раздел II на
длъжностната му характеристика в периода от 12.09.2015 г. до 26.09.2015 г.,
т.е. в обстоятелствената част се твърди, че през целия този времеви период
той не е организирал и не е координирал разрушаването на цех „А.“, докато в
диспозитива на обвинението му е инкриминирана деятелност, осъществена
само и единствено на дата 26.09.2015 г. На следващо място - в
обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че същият не е
изпълнил задължението си, произтичащо от т. 7 в раздел II от длъжностната
си характеристика, да следи за съблюдаването на мерките за безопасност на
труда от управителя на изпълнителя - дружеството „П. к.“ ЕООД. Посочва се,
че неизпълнението на това задължение е осъществявано в друг времеви
период - от 11.08.2015 г. до 26.09.2015 г. В същото време в диспозитива на
обвинителния акт е посочено, че господин К. е нарушил тази т. 7, т.е. от една
8
страна се твърди нарушение, а не неизпълнение, както е посочено в
обстоятелствената част, а от друга страна се твърди, че това нарушение е
осъществено само на дата 26.09.2015 г., т.е. в диспозитива на обвинителния
акт му се вменява различна деятелност и различен времеви период от време.
Сходна е ситуацията и с вмененото му нарушение или съответно
неизпълнение на т. 8 от раздел II от длъжностната му характеристика - отново
не става ясно нарушил ли е или не е изпълнил задълженията си, произтичащи
от тази точка, тъй като в обстоятелствената част е посочено едното
изпълнително деяние, а в диспозитива - другото. Отделно от това отново е
вменен различен времеви период. В обстоятелствената част той е от
11.08.2015 г. до 26.09.2015 г., а в диспозитива отново му се вменява, че е
извършил това деяние само на дата 26.09.2015 г. Идентична е ситуацията и с
посоченото в обвинението му споразумение, сключено между „У. х.“ АД и
„П. к.“ ЕООД. От изложеното считам, че е налице едно недопустимо
разширяване на инкриминирания период от време в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Налице е противоречие и несъответствие в твърдяното
неправомерно поведение, т.е. дали е налице неизпълнение или нарушаване на
съответните пунктове от длъжностната му характеристика. Тези
противоречия са съществени и са пречка същият на практика да организира
адекватно защита си и да разбере в какво точно е обвинен. Тук бих искала да
обърна Вашето внимание и на още едно обстоятелство - че в диспозитива на
обвинението прокуратурата приема, че вмененото престъпно деяние е
осъществено от подзащитния ми в нарушение на различни пунктове от
длъжностната му характеристика, т.е. обвинението се основава в по-голямата
си част на нарушаването на задължения, закрепени в длъжностната му
характеристика. Доколкото обаче длъжностната характеристика не е
нормативен акт, нарушаването на установени в нея задължения не може да
бъде признак от обективната страна на престъплението по чл. 123, ал. 1 от
НК. Доколкото обвинителният акт дава рамките на обвинението и посочва
онези съществени факти и обстоятелства, установяването на които е
необходимо, за да се приеме, че обвиняемият или съответно подсъдимият е
осъществил деянията, в извършването на които е обвинен, посочването на
тези рамки и на фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване, е
безусловно необходимо, за да може пълно, ясно и точно подсъдимият да
разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Неяснотата,
непълнотата, двусмислието и противоречията в обвинителния акт винаги
водят до ограничаване правото му на защита и поради това неотстраняването
им по съответния процесуален ред се приема за съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т.1 от
НПК. В този смисъл аз правя искане за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на визираните
от мен съществени процесуални нарушения. По отношение на т. 4 от
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК аз поддържам направеното искане от
колегата производството да протече, в случай, че не уважите направеното от
9
мен искане за прекратяване на съдебното производство, давам своето
съгласие производството да протече по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като
давам съгласие да не бъдат разпитвани посочените от колегата вещи лица и да
бъдат приети без техния разпит изготвените във фазата на досъдебното
производство съдебномедицинска и съдебно-химическа експертиза. Считам,
че не е налице нито едно от основанията, визирани в т. 5 от разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от НПК. Не са налице основания за изменение на взетите мерки
за процесуална принуда. На този етап нямам искане за събиране на нови
доказателства. С оглед направеното от мен искане за прекратяване на
съдебното производство, аз моля да уважите същото и да не насрочвате
съдебно заседание за разпит на свидетелите, а да върнете делото на прокурора
за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила. По отношение на предявените граждански искове аз също като
колегите преди мен считам, че същите са недопустими и моля да не ги
приемате за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
Няма да повтарям аргументите, изложени преди мен, изцяло се
солидаризирам с тях, като също правя възражение за изтекла давност.
Подсъдимият И. Н. К.: Поддържам становището на моя адвокат,
присъединявам се напълно и нямам какво да добавя.
Прокурорът: По направеното възражение от адв. К. за допуснато
съществено нарушение на процесуални правила на досъдебното
производство, рефлектирали върху правото на защита на неговия подзащитен
- подсъдимия К., така като са изложени относно неправилно формулиране на
вменените му в обвинението като нарушени задължения по т. 18 от
обвинението и с оглед неправилно формулиране на неправомерното
поведение на подсъдимия, считам за неоснователно. Намирам, че както в
обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт не са
налице посочените нарушения за неправилно и неточно формулиране и липса
на формулиране на нарушенията, извършени от подсъдимия К., изложени
точно и конкретно в обвинителния акт. Напротив, аз считам, че както в
обстоятелствената част това е посочено детайлно с какви точно действия и
бездействия подсъдимият К. е нарушил разпоредбата, посочена в т. 18 от
повдигнатото му обвинение. Отново разяснение за начина, по който същият е
допуснал нарушение на разпоредбата се посочва и в описването на деянието
му в диспозитива на обвинителния акт. Не намирам основания за твърдяното
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по
отношение и на вмененото в обвинение на подсъдимия нарушаване на
длъжностната му характеристика със съображението, че същата е
ненормативен акт. В обвинителния акт е разяснено кои задължения от
длъжностната характеристика подсъдимият К. е нарушил и не е изпълнил. Не
възприемам съображението, че длъжностната характеристика, като
ненормативен акт, не би следвало да бъде сочена и съобразявана, с оглед
извършено неправомерно поведение по чл. 123, ал.1 от НК. Считам, че
длъжностната характеристика е акт, който ако възлага съответни
10
отговорности, свързани със здравословни и безопасни условия на труд, а това
в конкретния случай е точно така и е конкретно описано в обстоятелствената
част на обвинителния акт, несъблюдаването и нарушаването на такива
задължения от страна на отговорното лице, в случая - подсъдимия К., е
основание за търсене на наказателна отговорност, с оглед установена
причинно-следствена връзка между нарушаването на тези задължения,
описани в длъжностната характеристика, и настъпИ. вредоносен резултат. На
следващо място, по отношение възражението за сключената извънсъдебна
спогодба между З. Ю. и А. Ю. - брат и сестра на пострадалия, и „П. к.“ ЕООД,
сочено като обстоятелство, поради което същите не следва да бъдат
конституирани като граждански ищци, тъй като са получили обезщетение,
съобразно тази извънсъдебна спогодба, считам възражението за
неоснователно. В конкретния случай извънсъдебната спогодба е постигната
между юридическото лице „П. к.“ ЕООД, а в настоящото дело обвинението е
насочено към конкретно физическо лице - в случая подсъдимия Х. и с оглед
на това, че подсъдимият Б. К. също е намерен за виновен при независимо
съпричиняване при извършването на допуснати от него нарушения, посочени
в обвинителния акт, считам, че е неоснователно възражението за
неконституиране на посочените лица като граждански ищци. На следващо
място, тези лица са съответно брат и сестра на пострадалото лице В. Ю., като
такива те са наследници на пострадалия и като такива същите имат качеството
на пострадали, съобразно разпоредбата на чл. 74 от НПК. Това е още едно
основание в подкрепа на евентуалното им допускане за участие като
граждански ищци, съответно и като частен обвинител, ако бъде направено
такова искане. С оглед на това намирам, че възражението, че подсъдимият Б.
К. не е процесуално легитимиран да отговаря за вредите, причинени от
престъплението, за което е предаден на съд, намирам за неоснователно това
възражение, тъй като твърденията в обвинителния акт са, че именно и от
неговото престъпно поведение, извършено при независимо съпричиняване с
другите двама подсъдими, считам, че е изводимо, че същият следва да
отговоря за вредите, които са причинени на наследниците на пострадалото от
престъплението лице. Относно възражението за изтекла абсолютна давност за
предявяване на граждански искове намирам същото за неоснователно. Не е
изтекла абсолютната давност, тъй като съобразно съдебната практика и
конкретно съобразно възприетото в Постановление № 2 от 1971 г. на Пленума
на Върховния съд, давността за вреди от непозволено увреждане се преценява
от откриването на причинИ. го. В конкретния случай тази петгодишна
давност следва да бъде преценявана от момента на повдигане на обвинението
на подсъдимия, като тази петгодишна давност не е изтекла към настоящия
момент. По отношение възражението на адв. И. - защитник на подсъдимия Х.,
относно недопускане и неконституиране на граждански ищци, предвид
обстоятелството, че при атакуване на предходна постановена присъда по
делото частният обвинител не е атакувал същата, намирам искането за
неоснователно. След отмяна на постановената присъда при предходно
11
разглеждане на делото, същото е върнато за ново разглеждане, при което
въпросът за конституиране на частни обвинители и граждански ищци отново
е поставен на вниманието на съда, както и на страните по делото. По
съображенията за допуснато отстранимо процесуално нарушение на
досъдебното производство, довело до ограничаване правата на подсъдимия
К., не намирам сочените от неговия защитник противоречия и неясноти във
формулирането на обстоятелствената част на обвинителния акт спрямо
посоченото обвинение в диспозитива на обвинителния акт по отношение на
подсъдимия К.. Отново ще изложа своите доводи по предходно подобно
съображение, че длъжностната характеристика, по отношение на която за
нарушение на задължения от същата са вменени като противоправно и
престъпно поведение на подсъдимия К., не следва да се разглежда като
съдържаща задължения, които могат да обосноват обвинение по чл. 123, ал. 1
от НК. Това, че длъжностната характеристика е ненормативен акт, считам за
неоснователно. Същата съдържа норми, които на конкретния подсъдим, като
имащ отговорности за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, са му били вменени и същият е следвало да ги съблюдава, а
несъблюдаването на същите, подробно посочени както в обстоятелствената
част, така и в диспозитива на обвинението му, е довело до настъпването на
вредоносния резултат. Направи се възражение, че има противоречия относно
изписването на период, в който в обстоятелствената част на обвинителния акт
е посочено, че са нарушени задължения по длъжностната характеристика,
който период не съответства на посочената като дата на престъплението, за
което е обвинен подсъдимият К.. Не намирам такива противоречия по начина,
по който те бяха изяснени от защитника на подсъдимия. С оглед на това
считам, че не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения
на досъдебното производство по съображенията, изложени от защитниците на
подсъдимите К. и К.. Считам, че не следва да бъдат приети като основателни
и възраженията от тримата защитници, поддържани от подсъдимите, и за
липса на основание за конституиране на наследниците на пострадалия,
съответно като граждански ищци или частни обвинители. По отношение на
искането за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от
НПК становището ми е, че извършените на досъдебното производство
процесуални действия по назначаване и изготвяне на съдебно-химическата и
съдебномедицинската експертиза са извършени, съобразно процесуалните
правила, разписани в НПК. С оглед направеното изявление на защитниците и
съответно поддържано от техните подзащитни подсъдими, че желаят да бъдат
приети заключенията на същите експертизи и да не бъдат разпитвани
изготвилите ги вещи лица, аз считам, че следва да бъде допуснато, тъй като
експертизите и събраните чрез тях доказателства са извършени по
процесуалните правила, посочени в НПК, давам съгласие.
Адв. К.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели, ще
взема отношение най-напред по възраженията, които бяха направени от
защитниците на тримата подсъдими по искането за приемане за съвместно
12
разглеждане с наказателния процес на предявените от брата и сестрата на
пострадалия В. Ю. - А. Ю. и З. Ю., граждански искове и конституирането им
като граждански ищци в производството по настоящото дело. Първото
възражение беше направено от защитника на подсъдимия Х. и то касае
нарушаване изискването или правилото за „reformatio in peius“, или забраната
за „reformatio in peius“. Считам, че в конкретния случай колегата И. се
позовава на второто проведено при първоначалното разглеждане на делото от
друг състав на Окръжен съд - К. разпоредително заседание. Най-напред беше
проведено разпоредително заседание със същия съдия, но с различни съдебни
заседатели, в което разпоредително заседание предявените граждански
искове, след като бяха направени възражения и обсъдени същите от съдебния
състав, бяха приети за съвместно разглеждане. И именно в качеството си на
граждански ищци и аз като техен повереник сме участвали при
първоначалното разглеждане на делото от друг състав на Окръжен съд - К..
Единствено поради промяна на съдебните заседатели се наложи ново
провеждане на разпоредително заседание, в което разпоредително заседание
съдебният състав прецени, че ново приемане на гражданските искове не е
необходимо и това е така, защото най-малкото е налице спор дали забраната
за неизменност и изискването за неизменност състава на съда се отнася и за
разпоредителното заседание, а не само за съдебното следствие, в какъвто
смисъл е нормата на процесуалния наказателен закон. Няма да обсъждам
решението на Апелативен съд - Пловдив, защото то е задължително за
изпълнение и затова и Вие провеждате ново разпоредително заседание, но
онова, което е предмет на разглеждане в настоящото разпоредително
заседание са първоначално предявените граждански искове. Те са предявени
още преди първото разпоредително заседание и това е така, защото това е
крайният преклузивен срок, в който би могло да се предяви гражданската
претенция. Фактът, че те са били приети и разгледани от друг състав на
Окръжен съд - К. изключва нарушаване процесуалните права на подсъдимия
Х., а и на останалите подсъдими, поради забраната за „reformatio in peius“.
Неоснователни са и останалите възражения на защитниците на подсъдимите
К. и К. по отношение на това, че на първо място гражданският иск е
недопустим, затова защото е бил предявен пред гражданския съд. Това далеч
не е така и тук споделям становището на представителя на Окръжна
прокуратура - К.. Пред Районен съд - С. З. е бил предявен иск с правно
основание разпоредбата на чл. 200 от КТ - това е обективната отговорност на
работодателя за вреди от трудова злополука, в случая поради настъпилата
смърт на пострадалия при и по повод изпълнение на служебните му
задължения. Абсолютно различни са страните в производство по гр.д. №
6543/2017 г. по описа на Районен съд - С. З.. Ищци по това дело са
наследниците на В. К. Ю., а именно - баща му К. Я. Ю. и Е. А. Ю.. Тъй като
първоначалният ищец - К. Я. Ю., в хода на производството по това
гражданско дело е починал, по правилата на ГПК същият е бил заменен от
неговите наследници, в т.ч. Е. А. Ю., З. Ю. и А. Ю.. На последните двама им е
13
присъдено обезщетение не в лично качество, каквото те претендират по
настоящото производство и то срещу други страни, а в качеството им на
наследници на техния баща - К. Я. Ю., и това е изрично записано в решението
на съда по това дело от 29.04.2019 г., заверен препис от което представям и
моля да приемете като писмено доказателство. Ответник по това дело е
юридическото лице „П. к.“ ЕООД, на което единият от подсъдимите, а
именно - подсъдимият Х. Х., към онзи момент е бил управител. Но самият Х.
Х. като физическо лице не е бил ответник, нито пък останалите двама
подсъдими по настоящото дело. Така че постигнатата спогодба, на която се
позовават тук колегите, е спогодба за уреждане отношенията именно по това
гражданско дело и двамата граждански ищци в настоящото производство са
подписали въпросната спогодба не в лично качество, а в качеството им на
наследници на починалия си баща К. Я. Ю., т.е. те са получили полагащото се
на баща им обезщетение, а не обезщетение за претърпени от всеки един от
тях неимуществени вреди от смъртта на техния брат, каквото право те имат
по силата на Тълкувателно решение № 1/25.06.2018 г. по Тълкувателно дело
№ 1/2016 г. на ОС на Наказателната, Гражданската и Търговска колегии на
ВКС. По тази причина считам първото и второто възражение за
неоснователни. Третото възражение касае абсолютната давност и тук се
солидаризирам със становището на представителя на Окръжна прокуратура -
К.. При непозволено увреждане, съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД,
давността започва да тече от момента на откриване на дееца. Съществува
непротиворечива практика на ВКС, че тогава, когато деянието,
представляващо непозволено увреждане е и престъпление, какъвто е
настоящият казус, моментът на откриване на дееца съвпада с момента на
привличането му в качеството на обвиняем. В такъв смисъл са Решение №
142/22.02.2021 г. по н.д. № 491/2020 г. на Трето наказателно отделение на
ВКС с докладчик - съдията Красимира Медарова, и по същия начин на същия
докладчик е и Решение № 44/17.06.2019 г. по н.д. № 1133/2018 г. на същото
Трето наказателно отделение на ВКС, Решение № 21/25.02.2019 г. по н.д. №
1111/2018 г на Второ наказателно отделение на ВКС с докладчик съдията
Елена Авдева, Решение № 308/30.04.2010 г. по гр.д. № 865/2009 г. на Трето
гражданско отделение на ВКС с докладчик съдия Ценка Г., както и
множество други решения. Така че в конкретния случай давностният срок за
предявяване на гражданските искове е започнал да тече от датата на
привличане на всеки един от тримата подсъдими по настоящото дело, а те са
привлечени в качеството на обвиняеми на датите 28, 29 и 30 септември 2020
година и към настоящия момент не е изтекъл петгодишният давностен срок
по чл. 110 от ЗЗД за предявяване на гражданските искове. Отделен е
въпросът, че с предявяването и приемането им при първоначалното
разглеждане на делото от друг състав на Окръжен съд – К. е прекъсната
давността и докато е текло производството, а то продължава да тече и към
настоящия момент, давността се спира. Така, че е изтекъл един съвсем кратък
период - не повече от една година от давностния срок, който ще продължи да
14
тече едва когато приключи производството по настоящото дело с влязъл в
сила правораздавателен акт - нещо, което все още не се случило.
Неоснователно е и възражението по отношение на това, че гражданският иск
би затруднил разглеждането на наказателното производство. Функцията на
гражданския иск в наказателния процес е акцесорна, тя следва функцията на
обвинението. Достатъчно е да се прегледат материалите при първоначалното
разглеждане на делото от друг състав на Окръжен съд - К., за да се види, че в
качеството ми на повереник на гражданските ищци съм използвал за
доказване основателността на гражданските претенции всички доказателства,
които са събрани в хода на съдебното дирене. Единственото допълнително
доказателство, което съм ангажирал, е разпитът на един свидетел, което е
задължително за доказване на неимуществените вреди. Твърдението, че едва
ли не отговорността на всеки един от тримата подсъдими предполага
събирането на други доказателства в конкретния случай не кореспондира с
онова, което до настоящия момент се е случило. Неоснователно е и
възражението, че Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по Тълкувателно
дело № 1/2016 г. на Наказателната, Гражданската и търговската колегия на
ВКС е постановено след деянието, за което се води настоящото наказателно
производство, и тъй като то нямало обратно действие, а възможността братът
и сестрата да предявяват претенции за неимуществени вреди от смъртта на
своя близък роднина по съребрена линия от втора степен в случая, също е
неоснователно. Въпросното тълкувателно решение, на първо място, видно от
съдържанието му, е издадено, тъй като след приемането на Република
България за член на Европейския съюз на 01.01.2007 г., в качеството й на
страна - членка на Европейския съюз, директно се прилагат всички актове,
както на първичното право в лицето на учредителните Лисабонски договори
за учредяване и за функциониране на Европейския съюз, така и нормативните
актове от правото на Европейския съюз, които са от вторичен характер,
каквато е в случая Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защита на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото
решение от 2001 г. на Съвета. Това е основанието за допълване практиката на
ВКС по отношение разширяване на субектите, имащи право на обезщетение,
и това е така, защото по силата на разпоредбата на чл. 16 от въпросната
директива държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното
производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от
извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в
националното законодателство не се предвижда това решение да бъде
постановено от друго производство. В случая НПК изрично предвижда
фигурата на гражданския иск в наказателния процес. Понятието „жертва“ е
дефинирано в нормата на чл. 2, §1, б.“а“ от същата директива, според който за
целите на директивата „жертва“ означава физическо лице, което е претърпяло
вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или
икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление и членовете
15
на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление,
както е в настоящия случай, и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. В нормата на чл. 2, §1, б.“б“ като членове на семейството
са посочени освен съпруга и лицето, което живее с жертвата в ангажирана,
постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, но също и
роднините по пряка линия, и освен тях братята и сестрите, и издържаните от
жертвата лица, като в конкретния случай се претендира да бъдат
конституирани като граждански ищци именно братът и сестрата на
пострадалия. Отделен е въпросът, че тяхното право на конкретните
граждански ищци, в конкретния случай, не е възникнало от момента на
извършване на деянието, а по силата на цитираната от мен преди малко
практика на ВКС, то се е породило от момента на привличане на всеки един
от тримата подсъдими в качеството им на обвиняеми по досъдебно
производство № 108/2015 г., което е станало на датите 28, 29 и 30 септември
2020 г. Така че всяко едно от тези възражения считам за неоснователни и
отново поддържам искането за приемане за съвместно разглеждане на
гражданските искове и конституиране на брата и сестрата на пострадалия в
качеството им на граждански ищци, както и на майката на пострадалия като
частен обвинител, по който въпрос не беше взето отношение, защото там
основанията за това конституиране са други. По отношение на искането за
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК считам, че е
направено своевременно. И двете процесуално-следствени действия,
съответно назначаването на съдебномедицинска и съдебно-химическа
експертиза на досъдебното производство, заключенията на които се иска да
бъдат приети и да не се разпитват вещите лица, са извършени по
предвидения в процесуалния наказателен закон ред, така че считам, че
исканията са основателни и давам съгласие съдебното следствие да бъде
проведено по този ред.
Реплика на адв. И.: По отношение на изложеното от представителя на
държавното обвинение за възраженията, които направихме, бих искал да
заявя, че безспорно е, че делото е върнато от Апелативен съд - Пловдив за
ново разглеждане във фазата на разпоредителното заседание, но това априори
не означава, че настоящият съдебен състав трябва да преповтори абсолютно
машинално всичко онова, което се е извършило на един по-ранен етап. Ето
защо, така изложените аргументи на представителя на държавното обвинение
не могат да бъдат споделени. Що се касае до възраженията на колегата К. -
пред Вас се изложи становището, че предходната присъда, която е отменена,
е имало преди съответното разпоредително заседание ново разпоредително
заседание, в което са били приети за съвместно разглеждане гражданските
искове и са конституирани граждански ищци и частни обвинители по делото.
Да, от материалите събрани по делото е видно, че това е така, само че това се
е извършило в разпоредително заседание, както много добре са посочили
съдиите от апелативния съд, и както колегата К. каза, тяхното решение е
обвързващо и настоящия съдебен състав, видно от цитираната монография на
16
Лада Паунова, касаеща именно разпоредителното заседание. То е неизменна
част от процеса, т.е. за него важат абсолютно всичките правила, които са
упоменати в НПК и както по-рано споменах, формалният характер и
формализмът, на базата на който се гради наказателното производство, е
такъв, че ние няма как да го избегнем и да не се съгласим с него. А в НПК е
посочено как и по какъв начин се конституират страни, естествено с
определение на съда. Въпросът е има ли такова, което да се е намирало в
предходното гледане на делото, след като е изпълнен принципът на
неизменност на състава и е даден ход отново на разпоредителното заседание.
Такова определение няма, което в крайна сметка е констатирано и от
представителите на Апелативен съд - Пловдив. Оттук нататък трябва да се
направи една елементарна преценка, а именно - имаме ли конституирани
страни при предходното разглеждане на делото или нямаме. Категорично е,
че нямаме. На следващо място - тази предходна присъда жалена ли е от
хората, които не са конституирани като частни обвинители и граждански
ищци, евентуално казвам, или са конституирани, нямаме такъв акт. Оттук
нататък е безпредметно да коментираме всички останали принципи и
правила, които казват, че при ново разглеждане на делото във фазата, в която
е върнато - разпоредително заседание, не може да се влошава положението на
подсъдимите в конкретния случай. Ето защо, считам, че така направеното
възражение от колегата К. не може да бъде споделено и аз ще Ви помоля да
уважите исканията да не бъдат конституирани и приети за съвместно
разглеждане по делото гражданските искове.
Реплика на адв. К.: Колегата не взе становище по отношение на
направеното от мен възражение, че подзащитният ми, съответно и останалите
подсъдими, нямат процесуална легитимация да отговарят по гражданските
искове, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. От събраните по делото
доказателства, от повдигнатите конкретни обвинения спрямо подсъдимите
следва, че ако твърдените вреди действително са били причинени, това е
осъществено при изпълнението на работата, възложена им от търговските
дружества - страни по договорите.
Дуплика на адв. К.: Колегата е прав. Действително по неговото
възражение не взех отношение, но доста бяха възраженията и това го
пропуснах. Считам и това възражение за неоснователно по причина, че
исковете са предявени на основание разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, който
касае отговорността на така наречения пряк деликвент. Текстът на чл. 49 от
ЗЗД, който се цитира от колегата, визира отговорността на възложителя на
работата, която е солидарна по силата на чл. 53 от ЗЗД с прекия деликвент,
т.е. отговорността на възложителя на работата е в пряка зависимост от
отговорността на прекия деликвент и без да бъде ангажирана отговорността
на прекия деликвент по реда на чл. 45 от ЗЗД не може да се търси
отговорност от възложителя на работата. Възложителят на работата в
17
наказателния процес играе ролята на гражданския ответник. Право на
пострадалия е дали да използва възможността да привлече и юридическото
лице, в случая „У. х.“ АД, на което подсъдимите К. и К. са били служители
към онзи момент. Преценили сме, че това ще затрудни наказателния процес и
затова не сме го направили. Но без да ангажираме отговорността на преките
деликвенти, а подсъдимият за извършено престъпление, което е деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, определено има качеството на пряк деликвент. По
тази причина считам и това възражение за неоснователно и моля да го
оставите без уважение.
След съвещание съдът намира, че на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушаващи правото на защита на обвиняемите Х. Х., Б. К. и И. К.. Това е
така, по следните съображения:
Както е известно от правната теория и съдебната практика, главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението така, че да
очертае ясно предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление, както по време, място и начин на осъществяването му, така и
участието на обвиняемия в него както от обективна, така и от субективна
страна, като само по този начин могат да се поставят рамките на процеса на
доказване и съответно на реализиране в пълна мяра на правото на защита на
обвиняемия.
Както в Постановлението от 18.11.2020 г. за привличане на Х. Х. като
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, така и в изготвения по
настоящото наказателно производство обвинителен акт - в обстоятелствената
и заключителната му части, обаче, са налице съществени неясноти и
противоречия досежно начина на осъществяване на твърдяното престъпление
от обвиняемия Х..
В тази връзка следва да се посочи, че изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 123 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за извършването на
което с обвинителния акт е повдигнато обвинение на Х. Х., може да се
осъществи с действие или бездействие, което задължително трябва да е
елемент от упражняването на занятие или друга правно регламентирана
дейност, представляващи източник на повишена опасност, които деецът не е
имал право да упражнява, и с което да се нарушава норма от действащ
нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното им упражняване. В
посоченото постановление за привличане на Х. като обвиняем и в
заключителната част на обвинителния акт разследващият орган и прокурорът
са посочили, че на 26.09.2015 г. в гр. К., в обект „********************“ на
територията на бившия *********** - К., като управител на „П. к.“ ЕООД -
гр.С. З., при изпълнение на задължения на управляваното и представлявано от
него дружество - изпълнител по Договор от 07.08.2015 г. с възложителя „У.
х.“ АД - гр.К. за извършване на демонтиране и разрушаване на съществуващи
сгради чрез безвзривно разрушаване и натрошаване на стоманобетонови
18
колони, трегери и плочи, и при изпълнение на задължения по Споразумение с
възложителя „У. х.“ АД - гр.К. за съвместно осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд от 07.08.2015 г. към същия договор, като
работодател, като изпълнявал фактически и задълженията на технически
ръководител по отношение на работниците си на обекта, и като длъжностно
лице по безопасност и здраве в „П. к.“ ЕООД - гр.С. З., в условията на
независимо съпричиняване с И. Н. К., Б. Г. К. и В. Н. Х., поради незнание и
немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност - извършване на
строителни и монтажни работи по разрушаване на сгради, представляваща
източник на повишена опасност, която той нямал право да упражнява, тъй
като управляваното и представлявано от него дружество „П. к.“ ЕООД - гр.С.
З. не било вписано на основание чл. 3 ал. 2 от Закона за камарата на
строителите в Централния професионален регистър на строителя за
извършване на строителни и монтажни работи по събаряне и разрушаване на
сгради, както и нямал право фактически да извършва дейността на
технически ръководител на обекта, защото не бил строителен инженер или
строителен техник, в нарушение на нормативни изисквания на подробно
изброени законови и подзаконови нормативни актове и правни норми от тях,
чрез конкретно посочени действия и бездействия по непредпазливост
причинил смъртта на В. К. Ю. от с.М., общ. Д., обл. С..
При фактическото формулиране на обвинението в заключителната част
на обвинителния акт прокурорът е посочил, че обвиняемият Х. като
управител на „П. к.“ ЕООД - гр. С. З., като работодател, като изпълняващ
фактически и задълженията на технически ръководител по отношение на
работниците си на обекта, и като длъжностно лице по безопасност и здраве в
„П. к.“ ЕООД - гр.С. З. „…поради незнание и немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност - извършване на строителни и монтажни
работи по разрушаване на сгради, представляваща източник на повишена
опасност, която той нямал право да упражнява…..“, „….по непредпазливост
причинил смъртта на …“. По този начин прокурорът е допуснал смесване на
елементи от съставите на ал.1 и ал.2 на чл. 123 от НК, тъй като немарливо
изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност е налице тогава, когато
лицето притежава необходимите знания и опит за извършване на дейността,
която има право да упражнява, но не се е съобразило с тях, т.е. със
следващите се от тях правила за упражняване на дейността /чл. 123 ал. 1 от
НК/. Съответно, ако деецът не притежава необходимите знания и опит за
извършване на дейността, но има право да я упражнява, то ще е налице
другата форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 123 ал. 1 от
НК - „незнание“. Докато ако действието е извършено от лице, което няма
право да упражнява занятието или дейността, представляващи източник на
повишена опасност, и настъпи по непредпазливост смъртта на другиго, то
квалификацията на престъплението ще бъде по чл. 123 ал. 2 от НК. Именно
поради това и разпоредбата на чл. 123 ал. 2 от НК не изисква като елемент от
19
състава да е налице настъпване на съставомерния резултат поради „незнание“
или „немарливо изпълнение“ на занятие или друга правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност. Същевременно, в
обвинителният акт не са изложени от прокурора никакви съображения
относно наличие на незнание или немарливо изпълнение от подс.Х. Х. на
правнорегламентираната дейност, представляваща източник на повишена
опасност, респ. коя точно от посочените две форми на изпълнителното деяние
/или и двете/ в случая е налице. По този начин прокурорът e внесъл неяснота
в обвинението, повдигнато на обвиняемия Х. Х.. По аналогичен начин е
формулирано обвинението и в цитираното по-горе постановление за
привличане на Х. Х. като обвиняем.
Посочените противоречия и неясноти в постановлението за привличане
на обвиняем и в обвинителния акт правят обвинението неясно формулирано
фактически и юридически. Същите представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на обвиняемия Х..
Това е така, тъй като обвиняемият следва да може да узнае в извършването на
какво точно престъпление е обвинен, в т.ч. и всички обстоятелства, свързани
с време, място и начин на извършване на вмененото му престъпление, за да
бъде в състояние да организира защитата си срещу обвинението по начин,
който смята за най-ефективен.
Съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита
на обвиняемия, са допуснати от органа по разследване и от прокурора в
постановлението за привличане на Б. К. като обвиняем от 09.10.2020 г. и в
обвинителния акт при формулиране на повдигнатото обвинение на същия.
Така, с постановлението за привличане като обвиняем и със заключителната
част на обвинителния акт на обвиняемия Б. К. е повдигнато обвинение за
това, че на 26.09.2015 г. в гр.К., в обект „********************“ на
територията на бившия *********** - К., като длъжностно лице по
безопасност и здраве, в условията на независимо съпричиняване с Х. Д. Х., И.
Н. К. и В. Н. Х., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на
строителни и монтажни работи по разрушаване на сгради, в нарушение на
подробно изброени разпоредби на законови и подзаконови нормативни
актове, по непредпазливост причинил смъртта на В. К. Ю. от с. М., общ. Д.,
обл. С., извършвайки на 25.09.2015 год. конкретно посочени действия, респ.
допускайки такива бездействия. От обстоятелствената част на обвинителния
акт става ясно, че това различие между датата на твърдяните от прокурора за
извършени/допуснати действия, респ. бездействия, от обвиняемия К. и датата
на причиняване на смъртта на пострадалия В. Ю., е обусловено от
обстоятелството, че на 26.09.2015 год., когато се твърди обвиняемият К. да е
причинил по непредпазливост смъртта на В. Ю., обв.К. не е бил на работа
въобще. За да обоснове ангажирането на наказателната отговорност на този
обвиняем, прокурорът се е задоволил само да посочи в обстоятелствената част
на обвинителния акт, че задължителната съдебна практика утвърждавала, че
20
наказателна отговорност за престъплението по чл. 123 от НК можели да носят
и лицата, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа в
предприятието и организацията, какъвто бил случая с обвиняемия К., ако не е
била прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпИ.
резултат, като прокурорът е посочил, че осъществените от обвиняемия К.
нарушения на правилата се намирали в причинно-следствена връзка с
настъпилата на 26.09.2015 год. смърт на машиниста на еднокофов багер В.
Ю.. Настоящият състав намира, че действително наказателна отговорност за
престъплението по чл. 123 от НК могат да носят и лицата, които при
настъпване на трудовата злополука не са били на работа в предприятието и
организацията, ако не е била прекъсната причинната връзка между
поведението им и настъпИ. резултат, но при условие, че причинно-
следствената връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат е
мотивирана подробно и убедително, какъвто не е настоящият случай.
Всъщност, в обстоятелствената част на обвинителния акт е изложено само
декларативното твърдение на прокурора, че такава причинно-следствена
връзка е налице, без това твърдение да е обосновано и мотивирано по какъвто
и да било начин. Посоченото несъмнено нарушава правото на обвиняемия К.
да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, вкл. и
какъв е начина на осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението, за да бъде в състояние да организира защитата си срещу
обвинението по начин, който смята за най-ефективен, поради което същото
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо
правото на защита на обвиняемия К..
Допуснати са в обвинителния акт неясноти и противоречия между
обстоятелствената част на същия и неговата заключителна част досежно
времето и начина на осъществяване на инкриминираното деяние и от
подсъдимия И. К.. Това е така, тъй като действително, както се сочи и от
защитника на подс.К., в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи
нарушение на служебните му задължения, произтичащи от т.2 и т.3 от раздел
II на длъжностната му характеристика в периода от 12.09.2015 год. до
26.09.2015 год., т.е. твърди се, че през целия този времеви период подс.К. не е
организирал и не е координирал разрушаването на цех „А.“, докато в
заключителната част на обвинителния акт е инкриминирана такава негова
дейност, осъществена само на датата 26.09.2015 год. В обстоятелствената част
на обвинителния акт се твърди също, че този подсъдим не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от т.7 и т. 8 от раздел II на длъжностната си
характеристика, като се посочва, че неизпълнението на тези задължения е
осъществявано от подс.К. в друг времеви период - от 11.08.2015 год. до
26.09.2015 год. Същевременно, в заключителната част на обвинителния акт е
посочено, че подс. К. е нарушил т.7 и т.8 от раздел II на длъжностната си
характеристика, и то само на 26.09.2015 год. Или, налице са допуснати в
обвинителният акт неясноти и противоречия освен досежно времето на
осъществяване на инкриминираното с обвинителния акт престъпление от
21
подс.К., още и по отношение начина на извършване на същото – дали
престъплението е извършено чрез нарушаване на твърдените от обвинението
нормативни разпоредби и такива от длъжностната му характеристика /т.е.
чрез действия/, или поради неизпълнение на произтичащите от тези
разпоредби задължения /чрез бездействия/. Посоченото също представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на
защита на обвиняемия И. К., тъй като същото нарушава правото на
обвиняемия К. да разбере в извършването на какво точно престъпление е
обвинен, за да бъде в състояние да организира защитата си срещу
обвинението по начин, който смята за най-ефективен.
Посочените съществени процесуални нарушения, допуснати от органа
по разследване в постановленията за привличане на Х. Х. и Б. К. като
обвиняеми, както и от прокурора в обвинителния акт по отношение и на
тримата подсъдими, при юридическото и фактическото формулиране на
повдигнатото на всеки от тях обвинение, респ. при обосноваване в
обвинителния акт на всички обстоятелства, свързани с време, място и начин
на извършване на вменените на обвиняемите Х., К. и К. престъпления, са
отстраними от органите на досъдебното производство, чрез извършване на
допълнително разследване, вкл. евентуално чрез ново привличане на Х. Х. и
Б. К. като обвиняеми и изготвяне на нов обвинителен акт, съответстващ на
изискванията на процесуалния закон относно съдържанието му.
Ето защо, настоящото съдебно производството следва да бъде
прекратено и делото следва да бъде върнато на прокурора за отстраняване на
допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване на процесуалните права на
обвиняемите Х. Х., Б. К. и И. К., посочени по-горе.
Поради изложеното, и с оглед наложителното прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване
на допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът не следва да се произнася по останалите
въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК, както и по отношение на искането за
конституирането на страни в настоящото съдебно производство.
Водим от изложеното, и на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл.
248, ал. 1 т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по Н.о.х.дело № 270/2023 г. по
описа на Окръжен съд - К..
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - К. за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на
22
обвиняемите Х. Х., Б. К. и И. К..
Определението подлежи на обжалване или протестиране в седмодневен
срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Заседанието се закри в 13.05 часа.
Протоколът се изготви на 04.12.2023 година.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23