РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Кюстендил, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Търговско дело №
20201500900073 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба с вх.№5437/24.08.2020г. подадена от Е.Г.К., ЕГН
********** с адрес гр.К., ул.“*** и Н.А.К., ЕГН **********, гр.К., ул.“*** чрез адв.Р.М. с
№*** по единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет и адрес на дейност и
съдебен адрес гр.С., ул.“***, срещу “***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н *** представлявано от Р.Г.Б. и П.В.А., съдържаща искане за постановяване на
решение, с което застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца суми
от по *** лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди(страдания) в резултат
на смъртта на техния син М.Е.Г., настъпила в резултат на ПТП, предизвикано от В.Б.И. на
12.05.2019г. при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№***, по
отношение на който към момента на инцидента е съществувал валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ сключен с ответното дружество.Претендира се и
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя
– 01.07.2019г. до окончателното и изплащане.Претендират се и разноски.В исковата молба е
описан инцидента – на 12.05.2019г. на км.28+500, от АМ- Струма, водачът лек автомобил
марка“Сеат“, модел „Леон“, с рег.№***, движейки се с несъобразена скорост с релефа на
пътя, на ляв завой, губи управление над автомобила, отклонява се вдясно по посока на
движение и се удря в метална еластична ограда( мантинела), като самокатастрофира в
тревните площи.В резултат на осъществилите се обстоятелства настъпила смъртта на
М.Е.Г..Поочено, че за настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2019-1028-48/12.05.2019г.образувано е досъдебно производство
1
№54/2019г.по описа на ОДМВР – Перник.Изложени са твърдения относно дълбока
емоционална връзка, развила се в задружно семейство, съществувала атмосфера на любов и
взаимно подкрепа, привързаност, подкрепа и разбирателство.Починалият се грижел за
родителите си, неотлъчно бил до тях, заедно преодолявали житейски трудности.В резултат
на пътния инцидент Е. и Н. К.и загубили един от своите най – близки хора, своя син с когото
съжителствали в атмосфера на доверие и любов.Г. бил силно привързан към своите майка и
баща, чийто авторитет и като верни съветници, той уважавал, често прекарвали времето си
заедно, добър и любящ син, който неотлъчно бил до майка си и баща си.Загубата на дете
отгледано с любов и отдаденост, определят като внезапна трагедия, която се е отразила
изключително лошо на тяхното психично и емоционално състояние.Твърдят усещане за
празнота, липса на апетит, непрестанно чувство за страх и безпокойство, мъка която не е
преодоляна и към момента и не очакват да отмине, с белязана за цял живот психика от
травмата от загуба на сина им.Тъй като към момента на инцидента, за автомобила, при
ползване на който е причинена смъртта на сина им, съществувала валидна застраховка
„гражданска отговорност“ за автомобилистите, обективирина в застрахователна полица
№BG/***, валидна от 20.03.2019г. до 20.03.2020г. и законовата възможност установена с
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ отправили с молба в вх.№9512/01.07.2019г. искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, каквото не било определено и изплатено, което
обуславя интересът им от иска.Вземането за законната лихва се основава на действието на
разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, с начален момента датата на подаване на молба за
изплащане за застрахователно правоотношение №9512 от 01.07.2019г.
С исковата молба са представени като доказателство заверени ксерокопия от:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1028-48/12.05.2019г., препис
извлечение от акт за смърт на М.Е.Г., удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх.
№0565/27.01.20г.,, удостоверение за банкова сметка Н.А.К., молба с вх.№9517/01.07.2019г.,
справка от електронната страница на Гаранционен фонд.Поискано е прилагане на
материалите по досъдебно производство №54/2019г., разпит на свидетели, съдебно –
медицинска,съдебно – автотехническа и съдебно – психологична експертиза..
Препис от исковата молба, е връчен на ответника ЗД“***“ АД,ЕИК ***.В срок по
пощата е подаден писмен отговор с вх.№560729.08.2020г. чрез юрисконсулт Б.Г..В отговора
са противопоставени следните доводи и възражения:ищците нямат право на обезщетение,
тъй като между тях и починалия не е същестуввала изключително дълбока и трайна
емоционална връзка, която да обуслови материално – правната им легитимация,При
условията на евентуалност се твърди, че починалия е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен обезопасителен колан, с което е
нарушил изискването на чл.137а от ЗдвП, и с това си поведение обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.Вземането за законна лихва е оспорено, като
неоснователно, тъй като след завеждане на претенцията са писмо рег.№9567/1/08.07.2019г.
получено от пълномощника на ищеца на 10.07.2019г., застрахователят е поискал от
последния да му бъдат представени доказателства, от които да се направи преценка по
2
основателността на претенцията, доказателства не са били представения при което на
основание чл.496 КЗ застрохователят се бил произнасел с отказ, мотивиран от
обстоятелството, че основанието на претенцията не е установено.Неоказаното съдействие
според ответника е факт, който освобождава застрахователя от последиците на собствената
му забава.В съответствие с изложеното е искане за отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни, без да се отрича наличието на засдтрахователно правоотношение, валидно
обективирано в посочената застрахователна полица.Сочи се като доказателство съдебно –
медицинска експертиза, съдебно – психологична експертиза.Представено е като
доказателство уведомително писмо №9567/18.07.2019г. в отговор на отправената
застрахователна претенция, известие обратна разписка, уведомително писмо
№9567/3/01.10.2019г., известие за доставяне.
С допълнителна молба адв.М., като пълн-к на ищците е представила, като
доказателство по делото присъда №5/2021г. постановена по нохд №219/2020г. с която
В.Б.И. е признат за виновен в това, че на 12.05.2019г. на АМ“Струма“, в района на пътен
възел „Боснек“, км 29+ 550, в обл.Перник, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Сеат Леон“, с рег.№***, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.20, ал.1 ЗДвП – като водач на МПС не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявал и чл.20, ал.2 от ЗДвП – при избиране на скоростта си
на движение не се е съоблразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, за да бъде в състояние да спре пред всяко придвидимо препятствие,
като с деянието си по непредпазливост е причинал смъртта на М.Е.Г. и средна телесна
повреда на А. Е. Г., изразяваща се в закрита черепно- мозъчна травма с мозъчна контузия и
излив на кръв под меките мозъчни обвивки, довело до разстройство на здравето ,временно
опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.“б“ ,вр. с ал.1 ,
вр. с чл.342, ал.1 и вр. с чл.54 НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от
три години и три месеца, което на основание чл.58а, ал.1 НК е намаленон с 1/3, като в
крайна сметка му е наложено наказание лишавване от свобода за срок от две години и два
месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок
от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.343г вр. с чл.343, ал.4
вр. с ал.3 б.“б“, вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.54 НК съдът е лишил подсъдимия
В.Б.И. от право да управлява МПС за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила.Постаноевно е автомобилът да бъде върнат на правоимащото лице Е.Г.К..Присъдени
са разноски.С решение №245/14.07.2021г. посочената присъда е изменена, като подсъдимият
е оправдан по повдигнатото обвинение за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.Присъдата е
потвърдена в останалата част.Не се твърди и липсват доказателства присъдата да е била
обжалвана и отменена.
В допълнителна искова молба ищецът излага следните допълнителни обстоятелства във
връзка с възраженията в отговора на исковата молба – искане за признаване за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта относно съществуващото застрахователно
правоотношение, повторено е изложението относно обстоятелства при които е настъпил
3
инцидента, повторени са твърденията относно съдържанието и характера на
съществуващата между страните емоционална връзка, липса на доказателства за причинно –
следствена връзка между увреждането и поведение на пострадалия, - пътувал без поставен
предпазен обезопасителен колан.Сочат се представени при предявяване на
застрахователната претенция документи – констативен протокол, медицински документи,
достатъчно за уважаване на застрахователната претенция.Поведението на застрахователя
свързано с изискване представяне на допълнителни доказателства е разгледано ,като
намиращо се в противоречие с нормата на чл.106, ал.5 КЗ, съдържаща забрана за изискване
на доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да снабди или
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.С разпоредбите на чл.405, чл.409 и
чл.496, ал.1 КЗ е обосновано становище за дължимост на лихви, считано от датата на
сезиране на застрахователя.
В отговор на допълнителна искова молба ЗД“***“ АД, ЕИК *** са оттеглени
възраженията за липса на право на обезщетение в полза на ищците от смъртта на починалия
М. Г., като са потвърдени възражения по размер на иска и недължимост на лихва.Като
аргумент в подкрепа на становището за недължимост на лихва се сочи обстоятелството, че
начинът по който е формулирана претенцията, изключва преценка по основателността и
размера на търсеното обезщетение, както следва от разпоредбата на чл.497, ал.1 т.2 от КЗ.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, на основание чл.235
ГПК прие за установени следните обстоятелства:
На 12.05.2019г. е починал М.Е.Г., б.ж. на гр.К., син на Е.Г.К. и Н.К. и брат на А. Е. Г..
С присъда №5/2021г. от 26.02.2021г. на Перн.ОС В.Б.И. от гр.К., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 12.05.2019г. на АМ „Струма“, в района на пътен възел
„Боснек“ кв 29+550, в обл.Перник, при управление на МПС – лек автомобил „Сеат Леон“, с
рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 ЗдвП – като
водач на МПС, не е контролирал непрекъснато превозно средство, което е управлявал и
чрл.20, ал.2 от ЗДвП – при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по непредпазливост е
причинил смъртта на М.Е.Г. и средна телесна повреда на ищеца А. Е. Г., изразяваща се в
закрита черепно – мозъчна травма с мозъчна контузия и излив на кръв под меките мозъчни
обвивки, довело да разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на
основание чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б.“б“ вр. с ал.1 , вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.54 НК е
определил на подсъдимия наказание, лишаване от свобода за срок от 3 години и 3 месеца,
като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил с 1/3 така определеното наказания, като в
крайна сметка му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и два
месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.На основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.4 вр. с ал.3 б“б“, вр. с ал.1, вр. с
4
чл.342, ал.1 вр. с чл.54 НК съдът е лишил подсъдимия В.И. от правото да управлява МПС за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
С решение на Софийския апелативен съд №245/14.07.2021г. постановено по н.д.
№435/2021г. посочената присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.Няма данни присъдата да е
обжалвана.
Впечатления за взаимоотношенията между ищците и техния син и за състоянието им
след настъпилото ПТП имат свид.Л.Д. и свид.Ф.Г. и свид.А.Ш..
Свид.Д. е сестра на ищцата Н..Техният син М., според свидетелката бил очаквано и
желано дете, за което те се грижели прекрасно, както и за другия си син.Израстнал в
сплотено и добро семейство,М. обичал родителите си, до брака си живеел в едно
домакинство с тях.Когато М. решил да се ожени родителите му били много щастливи,
приели добре снахата, подсигурили дом на младото семейство, обзавели къщата, обзавели
етажа и го предоставили на същите.Н. и Е. са настанали в пристройка.М. работел в някаква
неправителствена организация, а по – късно в строителството, имал добри доходи.През
2014г. предоставил на баща си 2000 леваза операция.Купувал лекарства на родителите си,
правил ремонт на пристройката, направил баня,друга стая.В деня на катастрофата, в дома на
свидетелката отишла съпругата на В., търсейки нейният син М., съобщила и за катастрофата
и, че В. чака отвън търсейки помощ.Свидетелката отишла в дома на сестра си, но до
появявяването на тяхната снаха С. не смеела да им съоблщи за катастрофата.Когато С. и
казала, че М. е починал, ищцата Н. изпаднала в безсъзнание.В деня на погребението те
отново припаднали, заедно с други родственици се прибрали в къщи.След смъртта на сина
им според свидетелката двамата родители са на депресанти, всеки ден ходят на гробища,
дори се крият един от друг.Двамата споделяли, че не могат да живеят, според свидетелката
голяма мъка има в душата им.Знае, че били посетили д-р Р., и за проблеми със съня без
депресанти.Знае, за проблеми с апетита.М. бил прекрасен син.
Свид.Г. познава починалия и нЕ.ите родители, от времето ,когато той бил на 23 или 24
години, вече семеен.Били в добри взаимоотношения, М. се грижел за родителите си, които
не работели, получавали пенсия.Във взаиомоотношенията им свидетелката виждала милост,
гальовност.Периода след катастрофата през който преминали свидетелката определя, като
ад, спасения от който намерили в техния внук и другият им син.Състоянието им
свидетелката определя, като болест от мъка.Свидетелката често посещавала семейството –
на две седмици един път, а когато починал всяка вечер.Жилището на Н. и Е. пристройка, в
която те се преместили за да освободят къща на децата си притежава добри условия за
живот.Бил направен ремонт на тази къща , дограма,климатик.М. обзавел пристройката,
плащал тока.Знае ,че ищците посащават лекар.Споделя за случай в който Е.К. посетил лекар
поради проблеми в сърдечната област
А.Ш. познава ищците и техният син от 6-7 години, били в добри взаимоотношения,
знае ,че синът помагал на родителите си – взимал им лекарства, поддържал ги с
пари.Работел в С. по строителството и се грижел за своите родители.Виждала е починалият
5
да им носи хрлана, да им купува лекарства, да им дава пари.Двамата родители се гордеели
със сина си, който се отнасял с тях с голямо уважение.Трудно изживели катастрофата-
станало им лошо, плакали.Когато ги посещава ищците все говорят за внучето си, Е. плаче,
не се хранят нормално.Според свидетелката Е. към момента е тежко болен, психически и
емоционално при тях има промяна.От щастливо и сплотено семейство, сега те не са
щастливи.
Със съдебно психологическа експертиза, с вх.№1118/24.03.2022г. се изяснява, че
ищецът Е.К. не страда от психично разстройство, не се води на диспансерен отчен и не е
ползвал консултация с психиатър или психолог до момента на оценката.Интелект и
когниция функциониратъ в нормата за възрастта и са съответни на социалния му опит и
образование.Към момента на оценката са волево и емоционално унизени, с ригидни
възможности за адаптиране към променящата се житейски условия.Подтиснати и тревожни
от загубата на сина си, с мисли за безперспективност и страх от житейски събития, свързани
с оцеляване на семейството му, като цяло и в по – голяма степен безпокойство, за бъдещето
на внука му.Обективно вещото лице констатира повишено безспокойство и тревожност,
нарушения в съня, нарушения в емоционално –оценъчни функции на личността особено
интензивни в първите 2 години след прживяната травма, но частично проявяващи се и към
момента.Вещото лице забялазва фрустриране на уменията да функционират като успешна
личност, нарушени са значими за него житейски стереотипи, изпитва несигурност и мъка,
което влияе на начина му на общуване в семейния кръг и функциониране в ежедневието и
социалните ситуации в които попада.Преживеният стрес и мъка според вещото лице към
момента са соматизирани и Е.К. често посещава кардиолог и има оплаквания, свързани със
задушаване, тежест в областта на гърдите, безсъние и повишена тревожност.Описаните
реакции вещото лице определя, като непсихотично разстройство( душевна болест), тъй като
личността на пострадалия е със задоволително запазена годност, да отразява правилно
действителността и да възпроизвежда фактите достоверно.Нарушено е умението за
адекватно справяне с ежедневни проблеми, неувереност при взимане на решения и поемане
на отговоронст за тях, както и промяна на цялостното му социално
функциониране.Описаните сипмтоми са определени, като психическа травма, довела до
разстройство в адаптацията и емоционална тревожност и влияещи върху социалния
резонанс и емоционално волевите функции на ищеца.Острата реакция на стрес За К. била
интензивна в първата година слез смъртта на сина му, когато били установени нарушения в
адаптацията, а към момента на изследването емоционална болка и страдание, водещи до
нарушени възможности за адаптация.Смъртта на М. Е. е разгледана ,като водеща до
емоционален срив и разстройство в цялостното ежедневно функциониране на Е.К., с
преживяване надхвърлящо онова натоварване, което нЕ.ата личностна структура може да
понесе.С оглед обстоятелсвата в които се разкрива връзката между родителите и сина им –
помощ за справяне с ежедневни проблеми, гордост свързана с нЕ.ите постижения и
личностни качества, психологични последствия за Е.К. са определени, като водещи до
проблеми с адаптацията и соматизиране на психичното напрежение, продължаващи и към
момента.За Н.К. също се сочи преживяна остра реакция на стрес, резултиращ като страх за
6
бъдещето на семейството и внука й, непреходна мъка и страдания поради липса на любимия
син, който е бил подкрепа, обгрижвал е родителите си във всяко едно отношение, и е бил
повод за гордост в общността в която живеят.Прежвивявания довели до промяна в жизнения
стил за продължителен период от време, създало проблеми за общуване с роднини и съседи,
както и страх за ежедневието и бъдещето на семейството.нарушени ежедневни функции на
съпруга, майка и баба, вторачена постоянно в ритуалност, свързана с почитане паметта на
сина й, посещаваща всеки ден гробища, плачеща и непроменяща нищо от онова, което сина
и е оставил преди 3 години.Психотравмата като вреда нанесена на психичното здраве на
човека, вещото лице с оглед известна научна литература определя, като непсихично
заболяване, а проблем на адаптацията.В случая с Н. острата реакция на стрес и
психотравмата от смъртта на сина й, са резултирали в продължително разстройство на
адаптацията ,промяна в жизнения стил в личен план, безсъние, фиксиране към
травматиращата среда, постоянно посещаване на гробищата, ритули свързани с паметта на
сина, безпомощност и обърканост при взимане на решения, свързани с ежедневни битови
проблеми, както и при общуване с внука, който е син на загиналия.Тези промени в
поведенията предизвикани от външен фактор вещото лице определя като налични към
момента на извършване на психологична оценка.Периодът от 2 години след инцидента
вещото лице свързва с емоционална болка и страдание, променени възможности за
качествено социално функциониране, регрес в уменията за справяне с ежедневието,
ограничаване на социалната активност и създаване на трайни емоционално ангажирани
връзки, в резултат безперспективни мисли за бъдещото, свързани с благосъстоянието на
цялото семейство и в частност бъдещето на внука.Личностовия профил на ищцата и
данните по делото, дават основание на вещото лице да обобщи, че у ищцата Н.К. обективно
се наблядава повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня, нарушения в
емоционално оценъчните функции на личността особено интензивни в първите 2 години
след травмата, при продължаващи и към момента проблеми в ежедневието.Личността на Н.
според вещото лице е със задоволително запазена годност да отразява правилно
действителността и да възпроизвежда фактите достоверно, нарушено е умението за
адекватно целеполагане както и промяна на цялостното житейско и социално
функциониране.Констатирано е фрустриране на мечти, надежди и очаквания, свързани с
живота, като майка и баба, нарушени значими житейски стереотипи, което е дало отражения
върху тначина на общуване в приятелски кръг и функциониране в ежедневието и
социалните ситуации в които се реализира.Това състояние вещото лице констатира като
продължаващо , при налични тъга, сънуване на кошмари , повишена активност ,свързана с
ритуалност съхраняваща паметта на ссина й.Сочи се трайно нарушение на адекватното за
възрастта и социалния опит функциониране в ежедневието.Докато се актуализира споменът
от ситуацията, индивът според вещото лице е психомоторно вътрешно напрегнат.Ригидните
възможности за адаптиране са обяснение като застойни възможности, липса на гъвкавост по
отношение на промените на въшна среда, липса на съответна реакция.По забавени, по
застойни, живущи в минали ситуации.Фрустрацията на мечти вещото лице свързва с
интензивна емоция на скръб, загуба ,мисли за безперспективност по отношение на
7
изпълняването на тези функции по отношение на пълнята реализация ,като баба и майка.
Във връзка с възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия, поради
непоставен обезопасителен колан по делото е назначена съдебно – автотехническа
експертиза.Представено е заключение с вх.№2005/17.12.2021г., изготвено от вещото лице
Н.В..В заключението вещото лице обяснява, че процесният лек автомобил марка“ Сеат“ ,
модел „Леон“ с рег.№ *** е с първоначална регистрлация от 2000г, предвид изискванията на
ДИректива 31977L0641/28.06.1977г. вещото лице счита, че като автомобил, произведен след
1980г. то този автомобил неминуемо е снабден с обезопасителен колан.Ищецът пътувал на
предна дясна седалка, а починалият на задна седалка – в ляво, зад водача.При сблъсък като
процесния, обезопасителният колан задържа тялото към седалката и предотвратява удар на
главата в челното стъкло, на гърдите във волана и в арматурното табло( на пътуващите на
предните седалки) и в облегалките на предните седалки или при преминаване между тях – за
пътуващите на задната седалка.Няма информация да са били задействани предпазни
пневматични възглавници, от което вещото лице прави извод, че предпазен колан не е бил
поставен.Предвид механизма на ПТП – след удара на автомобила в мантинелата, същата е
била скъсана и се забила в долна лява част на предна врата и въртенето на последния по
посока на часовниковата стрелка преминал през задна лява врата и притиснал седящия на
задна седалка М., при което били получени увреждания, несъвместими с живота: огромна
разкъсно – контузна рана в областта на гръдния кош, разкъсване на белите дробове,
разкъсване на околосърцевата торбичка и на сърцето, счита, че настъпването на тези
увреждания, при посочения механизъм на ПТП не би могло да бъде предотвратено с
поставен обезопасителен колан.Описанито би настъпило независимо дали починалият е бил
с поставен обезопасителен колан или не, описаното огъване на мантинелата в областта на
задна седалка би го намерило, независимо дали е с колан или без колан.В заключение
настъпилите телесни увреждания според експерта не биха били предотвратени при поставен
обезопасителен колан.Функцията на обезипосителния кола да задържи тялото към седалката
и да прЕ.трати удар на главата в облегалката на предна седалка не би се осъществило( при
проникване на мантинелата в автомобила същият извършва въртеливо движение по посока
на часовниковата стрелка и мантинелата преминава първоначално пред починалия с
последващо проникване при въртене в тялото му).След удара на автомобила в мантинелата
тя се скъсала и забила в долната лява част на предна врата, като вклинила в автомобила и
при въртенето на последния по посока на часовниковата стрелка преминал през задната лява
врата, като преди това притиснал и пробол седящия на задната седалка М. Г..Средна колона
и прага на МПС били силно деформирани от ляво – хрлътнали навътре.Навлизането навътре
в купето е, определно, като резултат именна на посочения механизъм на проникване на
мантинелата в купето на автомобила.Съдът не намира за нужно да възпроизвежда
заключението на вещото лице относно местоположението на автомобила след удара, тъй
като то не е от значение за преценка на възражението за съпричиняване, за едно въртеливо
движение на автомобила и удар в мантинелата, довело до значително деформирана лява
част.
8
Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с
чл.477, ал.1 КЗ и чл.493, ал.1 т.1 и т.5 от КЗ и чл.45 ЗЗД за причинените на ищците
неимуществени вреди вследствие на смърт на техен близък, настъпила при използването на
застраховано моторно превозно средство по време на движение, съдът намира за
основателни.
На първо място следва да се отбележи, че исковете са допустими- С молба вх.
№9512/01.07.2019г. Е.К. и Н. К. са потърсили от ЗД“***“ АД плащане, на застрахователно
обезщетение, във връзка с разказания в исковата молба инцидент, свързан със смъртта на
техния син – за което е претендирано обезщетение от по *** лева.Няма данни искането да е
било удовлетворено преди подаване на исковата молба- според чл.432, ал.1 КЗ -увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380. Ясно е, че изискването в случая е спазено.Като приложение в молбата са посочени
констативен протокол за ПТП – представени япо делото и препис извлечение от акт за
смъртта на М.Е.Г..
Според чл.429, ал.1 т. КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.Според ал.3 застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват
и:1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане;2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. В ал.3 е посочено, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Според определение съдържащо се в пар.1 т.5 от КЗ "Вреда" е неблагоприятна промяна
чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна
цялост, здраве и психическо състояние.
Чл.477, ал.1 КЗ определя, като обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Според чл.478, ал.1 КЗ -пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е
претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство, а според ал.2 увредено е
9
лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди,
причинени от моторно превозно средство.
Разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а според чл.52 ЗЗД – размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
В Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС се съдържат разяснения относно
прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД, като е посочено, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са
и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. Като нарушение на чл.52 ЗЗД в Постановлението е посочена практиката на
съдилищата, които се задоволяват в мотивите към присъдите и решенията да посочат, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без да изтъкнат
обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. Това нарушение на чл. 52 ЗЗД
довежда до разноречива практика относно размера на неимуществените вреди и до големи
различия между присъдените размери по различни дела за съвсем сходни случаи, които
различия не всякога могат да бъдат коригирани от второинстанционния съд.
Постоянна съдебна практика на ВКС е формирана във вр. с критериите за определяне
на съотношението между приноса на пострадалия и този на делинквента, като според
ППВС № 17/63 г.и решения на ВКС по чл. 290 ГПК: № 137 от 20.11.2020 г., по т. д. №
1`775/2018 г. на ІІ т. о., № 206, по т. д. № 35/ 2009 г. на ІІ т. о., № 98 от 24.06.2013 г., по т. д.
№ 596/12 г. на ІІ т. о., № 151 от 12.11.2010 г., по т. д. № 1140/11 г. на ІІ т. о., № 169 от
02.10.2013 г., по т. д. № 1643/12 г. на ІІ т. о., № 16 от 04.02.2014 г., по т. д. № 1858 /13 г. на І
т. о., № 92 от 24.07.2013 г., по т. д. № 540/12 г. на І т. о., № 18 от 17.09.2018 г., по гр. д. №
60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и мн. др., за да бъде редуцирано дължимото на пострадалия от
деликт обезщетение за обезвреда по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът му следва да
бъде надлежно релевиран в процеса чрез защитно възражение и да бъде доказан при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го твърди. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на категорично доказани конкретни действия или бездействие на
пострадалия, с които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил нЕ.ото настъпване. За да се приеме правнорелевантен принос, не е
достатъчно увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, но е
необходимо и каузално да го е обусловил. На следващо място, основание за намаляване на
обезщетението по силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могло да бъде и противоправно поведение
10
на увредения, при което се нарушава императивна правна повеля - забраняваща или
заповядваща правна норма. Накрая, обезщетението за вреди би следвало да се намали и
когато без да е нарушил правна норма, пострадалият съпричинява увреждането, като не
полага дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или
предполагаемо според неписаните житейски правила ( решение № 312 от 25.05.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 1839/2008 г., II г. о.).
В Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС – т.3 се съдържа тълкуване във
връзка с начина на определяне на обезщетение и кръга на правоимащите лица , като е
посочено, че неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД,
възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увредения вследствие на увреждането. Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките
роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
С Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го,
ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала.
Според Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 -с това постановление не се
разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се
включват и лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват
фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при
осиновяването и сключването на брак. Това са трайно установени близки отношения, които
не са оформени по съответния ред. Братята и сестрите не са включени в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г., защото родствената връзка между тях не е така близка и пряка, както е
при роднините по права линия - родител и деца. Не са включени и роднините по права
линия, възходящи по втора и по-горна степен - дядо, прадядо, и низходящите - внуци и
правнуци, въпреки че са в много по-близка родствена връзка, отколкото братята и сестрите.
Посочено е, че в болшинството от случаите децата се отглеждат и възпитават от дядовците и
бабите при живи родители на децата.В това постановление изрично е изключено право на
обезщетение на внуци от смъртта на дядовци и баби при живи родители, дори и тогава
когато те са отглеждани и възпитавани от дядовците и бабите.
Според Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК -материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
11
нЕ.ата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.Постановление №2 от
30.11.1984г. е обявено за изгубило сила.Прието е, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и нЕ.и братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Изложени са
съображения,че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
В ДИРЕКТИВА 2012/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25
октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на
Съвета дадените в които разрешения са взети предвид във връзка с постановеното
Тълкувателно решение в чл.2, пар.1 б.“б“ се съдържа определение за „члЕ.е на семейството"
- означава съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и
сестрите и издържаните от жертвата лица;
Определеното обезщетение за обезвреда в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се редуцира на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД въз основа на извършена от решаващия съд комплексна преценка на степента в
която действията на делинквента са допринесли, степента на тяхната обективна
вредоносност, като това намаляване трябва да отразява размера на участието на пострадалия
в причиняването на общата вреда.
Отговорността на застрахователя по договор за застраховка „гражданска отговорност“
е обусловена от доказаност на следните обстоятелства:наличието на противоправно
действие/ бездействие свързано с използване на МПС, застраховано при ответника –
застрахователно дружество, по застраховка „гражданска отговорност“ в резултат на което са
причинени вреди на третото лице, вида и характера на настъпилите вреди и естествено
наличието на договор за застраховка от този тип.Доказателствената тежест за установяване
на посочените обстоятелства е на ищеца.В тежест на ответника по предявения иск е да
12
докаже въведените в процеса правоизключващи, правопогасяващи и правоотглагащи
възражения, в случая – причинно – следствена връзка между поведение пострадалия,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан и настъпилите вреди.
В случая по делото е доказано, че на посочената в исковата молба дата, е настъпило
ПТП, при което е починал близък родственик на ищците ,техният син М.Е.Г. – налице е
присъда, с отбелязване върху присъдата, че е влязла в сила на 05.08.2021г., с която със
задължителна за съда сила, предвид разпоредбата на чл.300 ГПК(влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, нЕ.ата противоправност и
виновността на дееца) е признато противоправно деяние на водач на МПС, с което по
непредпазливост това лице е причинило смъртта на ищцовия родственик.С извършения по
спора доклад, е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към деня на инцидента е съществувала валидна застраховка „гражданска отговорност“,
удостоверено в застрахователна полица BG ***, обезпечаваща гражданската отговорност на
ползвателя на МПС с рег.№***, марка „Сеат“, модел „Леон“.
Категорично в процеса е наличие на материалноправната легитимацияа на
ищците.Налице е необходимата родствена връзка с която се презумират продължителни
болки и страдания, от смъртта на близък и право на обезщетение.Липсват доказателства
опровергаващи тази презумпция – напротив от показанията на разпитаните свидетели се
установяват вреди в патримониума на ищците, съответни на предполагаемите.Със
заключението на вещото лице се разкрива подробно характерно неблагоприятно отражение
върху психологическото и емоционално състояние на пострадалите, като следствие от
описаното в исковата молба събитие, отразяващо се и начина им на общуване в семейния
кръг, в ежедневието и социални ситуации в които попадат по неблагоприятен начин.Поява
на усещане за несигурност, фиксиране към травмираща среда, повишено безпокойство,
нарушения в емоционално – оценъчните функции на личността, фрустриране на мечти,
надежди и очаквания свързани с живота на ищцата ,като майка и баба, нарушени значими
житейски стереотипи, умението за адекватно целеполагане, както и на цялостното житейско
и социално функциониране.Психотични разстройства при запазена личност , способност да
се отразява правилно действителността и да се възпроизвеждат факти достоверно.
Обезщетения в размер на по *** лева, съдът намира за съобразени с целите на
законодателя, установени с посочените правни норми и в съответствие с принципа за
справедливост. Според чл.497, ал.1 КЗ - застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според чл. 429, ал.3 КЗ – в застрахователното
обезщетение по ал. 1 се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане;2. лихви за забава, когато застрахованият
13
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал.3 е
посочено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност).В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В съответствие с действието на посочените правни норми, искането за
заплащане на застрахователно обезщетение, считано от подаване на молбата до
застрахователя т.е от 01.07.2018г. Според чл.496, ал.3 т.1 от КЗ - з астрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие.В този смисъл възражението за недължимост на лихва респ. за отпадане на
последиците на забава на основание чл.95 ЗЗД поради неоказано съдействие се явява
неоснователно.
Предвид уважаването на предявените искове ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адв.Р.М. разноски за производството, които съдът определя на сума
от по *** лв.Адвокатско възнаграждение дължимо при условията на чл.38, ал.2 и ал.1 т.2
във вр. с чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.7, ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ без ДДС,при
отчитане на обстоятелството, че по делото е представен договор за правна помощ, в който се
сочи оказана правна помощ при условията на чл.38, ал.1т.2 ЗА и съдебната практика,
изяснено с оглед определение № 515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС и
Определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, че правото за
получаване на адв.възнаграждение е обусловено от осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават.Сумата е дължима с ДДС – удостоверение за регистрация –
л.153 от д.
Освен това на основание чл. 78, ал.6 ГПК - когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда, ответникът следва да бъде осъден да заплати на по сметка на съда държавна такса
възлизаща на *** лева, както и сума *** лв. (*** лв.+***) - съответна на уважената част от
иска част от възнаграждение за съдебно – психологическа и съдебна – автотехническа
експертиза, платени от бюджета на съда.
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “***“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.С. -***,, р-н ***, представлявано от Р.Г.Б. и П.В.А. да заплатят на Е.Г.К., ЕГН
********** с адрес гр.К., ул.“*** и Н.А.К., ЕГН **********, гр.К., ул.“*** чрез адв.Р.М. с
№*** по единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет и адрес на дейност и
съдебен адрес гр.С., ул.“***, суми от по *** лева, като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – скръб, емоционален срив и разстройство, и фрустриране на мечти,
надежди и очаквания свързани с живота като майка и баба по отношение на К., в резултат на
смъртта на техния син М.Е.Г., настъпила при ПТП, предизвикано от В.Б.И. на 12.05.2019г.
при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№***, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, за което е налице влязла в сила присъда
№5/26.02.2021г., на ПнОС - решение №245/14.07.2021г. по дело №435 по описа за 2021г. на
САС, за който автомобил към момента на инцидента е съществувал валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ сключен с ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица №BG/***,ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на получаване от застрахователя на застрахователна претенция –
01.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “***“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.С. -***,, р-н *** на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.38, ал.1 т.2 от ЗА да
заплати на адв.Р.И. М., АК – С., личен №***, с адрес за упражняване на дейността гр.С.,
ул.“*** следващо се за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение възлизащо на ***
лева - сума върху която се дължи ДДС.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “***“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр.С. -***,, р-н *** да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд, върху
уважения размер на иска в полза на държавния бюджет, държавна такса възлизаща на ***
лева и възнаграждения за експертизи възлизащи на *** лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в 2- седмичен срок от връчването му на същите
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
15