№ 7893
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110157827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „А“ ЗАД против „ОЗК З“ АД с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 220,25 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление
по чл. 410 ГПК на 23.04.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща
непогасена част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 2166,68 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева за пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 14.02.2016 г. в гр. ................ – северно платно по посока на ул.
„....................“, между лек автомобил с марка „....................“, с рег. № ...................... и лек
автомобил „................... 318“, с рег. № ............, както и сумата в размер на 67,12 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 23.04.2018 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 23537/2021 г. по описа на СРС, 30 състав,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е
искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.02.2016 г. в гр. Шумен настъпило
пътнотранспортно произшествие между гореописаните два автомобила, за което бил
съставен Протокол за пътно-транспортно произшествие от органите на МВР №
1610587/14.02.2016 г., съгласно който вина за реализиране на инцидента носи водача на лек
автомобил „................... 318“. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между
дружеството и водача на увредения автомобил към момента на инцидента съществувало
правоотношение по Договор за застраховка „Каско“, поради което било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2166,68 лева и били сторени ликвидационни
разходи в размер на 15 лева. В подадения отговор са изложени твърдения, че с изплащане на
застрахователно обезщетение „А“ ЗАД се е суброгирало в правата на застрахования срещу
1
ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния
инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и
направените ликвидационни разходи. В исковата молба за изложени твърдения, че ищецът
отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество с
извършени на 06.10.2016 г. и 02.03.2021 г. плащания частично погасило претенцията, като
погасило сумата общо в размер на 1942,17 лева, като дължимият от „ОЗК З“ АД остатък по
щетата възлиза на 220,25 лева. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за периода от 23.04.2018 г. до 22.04.2021 г., т.е. за период от три години преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за изслушване на
автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставени в молбата
задачи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове. С подадения отговор не са оспорени наведените от ищеца
твърдения за датата и място на настъпване на пътния инцидент, наличието на
застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между „ОЗК З“ АД и водача на лек автомобил „................... 318“, с рег. №
............, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2166,68
лева, както и по отношение на размера на сторените ликвидационни разноски.
Процесуалният представител на страната поддържа, че с извършване на извънсъдебно
плащане в размер на 1942,17 лева регресната претенция е изцяло погасена, като изрично
оспорва претендираната в настоящото производство разлика да отговаря на стойността на
причинените на лек автомобил с марка „....................“, с рег. № ...................... вреди. В
контекста на наведеното възражение се сочи, че претендираната сума не отговаря на
действителните стойности на единица труд към датата на настъпване на събитието, като
определеното от ищеца обезщетение надхвърля средните пазарни стойности на труд и части
за подмяна. Направено е искане сторените съдебни разноски в производството да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
По доказателствената тежест на спора:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено З, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди.
2
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
По доказателствените искания, съдът намира следното:
Ищецът е представил с исковата молба документи, които са допустими, относими и
необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането за допускане на съдебна-автотехническа
експертиза, вещото лице по която да отговори единствено на поставената от ищеца втора
задача, тъй като механизмът на пътния инцидент и причинно – следствената връзка между
пътно-транпортното произшествие и вредите не са предмет на спор между страните.
Предвид становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
че на 14.02.2016 г. в гр. ................ – северно платно по посока на ул. „....................“, между
лек автомобил с марка „....................“, с рег. № ...................... и лек автомобил „...................
318“, с рег. № ............ е възникнало пътно-транпортно произшествие, за което е съставен
Протокол за пътно-транспортно произшествие от органите на МВР № 1610587/14.02.2016 г.
по вина на водача на лек автомобил „................... 318“, който бил във валидно облигационно
правоотношение с ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че на 17.06.2016 г. ищецът е заплатил сумата в размер на 2166,68 лева на
увреденото лице, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и че
ответникът погасил сумата в размер на 1942,17 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по
която да отговори единствено на поставената в исковата молба от ищеца втора задача при
депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза
................, който да бъде уведомен за поставените задачи и за датата на насроченото открито
съдебно заседание след представяне на доказателство за внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
3
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.06.2022 г. от 09.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4