Решение по дело №2353/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6382
Дата: 21 ноември 2024 г. (в сила от 21 ноември 2024 г.)
Съдия: Емилия Александрова
Дело: 20241100502353
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6382
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска

Таня Кандилова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100502353 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ч. М. А. срещу Решение № 14031/16.08.2023 г. по
гр. дело № 7178/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, постановено в
производство по чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 51, ал. 4 СК, в частта, в която съдът е постановил
увеличение на месечната издръжка на детето Д.Ч. А.а от 600 лв. до 800 лв., като е осъден Ч.
А. да заплати разликата от увеличението, считано от 21.04.2022 г., и в частта, в която съдът е
постановил увеличение на месечната издръжка на детето К.Ч. А. от 400 лв. на 600 лв., като е
осъден Ч. А. да заплати разликата от увеличението, считано от 21.04.2022 г.
Моли се да се отмени решението в обжалваните части. В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображения за
това. Претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва и моли
същата да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Производството по гр. дело № 7178/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 158
състав е образувано по искова молба на Ч. А. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК с искане за
1
изменение на определени мерки относно родителската отговорност спрямо децата в частта
досежно режима на лични отношения през летния период и по отношение на задължението
на ищеца по т. 2.4 и т. 2.5 от утвърдено с влязло в сила решение споразумение, касаещо
заплащане на консумативни разходи, разходи за обучение, лечение, извънредни и други
разходи.
Предявена е насрещна претенция от М. Н. Т. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК с
искане за изменение на определена по силата на влязло в сила съдебно решение издръжка на
двете малолетни деца – Д.И К., като бъде увеличен размерът с оглед нарастване на
техните нужди.
С Решение №14031/16.08.2023 г., постановено по гр. дело № 7178/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 158 състав, е изменен режимът на лични отношения на бащата с
двете му деца, ИЗМЕНЕНИ са, на основание чл.59, ал.9 СК постановените с окончателно
решение № ІІІ-139- 146464/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5107/2020 г., по описа на
СРС, 139-ти състав, мерки относно издръжката на детето Д.Ч. А.а, като е увеличен размерът
на издръжката му от 600,00 лв. месечно на 800,00 лв. месечно, считано от 21.04.2022 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, и е
ОСЪДЕН Ч. М. А. да заплаща на детето си Д.Ч. А.а чрез неговата майка М. Н. Т., месечна
издръжка в размер на 800,00 лв., считано от 21.04.2022 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване; ИЗМЕНЕНИ са, на основание чл.59, ал.9
СК постановените с окончателно решение № ІІІ-139- 146464/10.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 5107/2020 г., по описа на СРС, 139-ти състав, мерки относно издръжката на детето
К.Ч. А., като е увеличен размерът на издръжката му от 400,00 лв. месечно на 600,00 лв.
месечно, считано от 21.04.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, и е ОСЪДЕН Ч. М. А. да заплаща на детето си К.Ч. А. чрез
неговата майка М. Н. Т., месечна издръжка в размер на 600,00 лв., считано от 21.04.2022 г.
до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване;
ИЗМЕНЕНИ са, на основание чл.59, ал.9 СК постановените с окончателно решение № ІІІ-
139- 146464/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5107/2020 г., по описа на СРС, 139-ти
състав, мерки относно издръжката на децата Д.Ч. А.а и К.Ч. А., като е ПРЕКРАТЕНО
задължението на Ч. М. А. за заплащане на разходите за електрическа енергия, парно, топла и
студена вода, интернет и телевизия на жилището, в което се отглеждат децата, считано от
14.02.2022 г.
Предмет на настоящото производство е единствено частта от решението по
насрещния иск, в която съдът е изменил размерът на месечните парични издръжка на децата,
като е увеличил размерът им с по 200 лв. за всяко дете. В останалата част решението е
влязло в сила.
Въззивният съд намира, че възможността на родителя, дължащ издръжка, е обективен
показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата
дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се има предвид също
така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага непосредствените
грижи за детето.
В хода на производството пред първоинстанционната и пред настоящата инстанция
са събрани доказателства, които установяват, че въззивникът получава средномесечен доход
от трудово правоотношение (за периода 04.2021 – 03.2023 г.) в размер на 3841,84 лв. Налице
са и данни, че въззивникът получава премии, които са с непостоянен характер, поради което
не следва да се взимат предвид. На фона на посочения месечен трудов доход, въззивникът
има алиментни задължения освен към двете си деца от прекратения с въззиваемата брак и
към друго малолетно дете, което отглежда в жилище под наем срещу месечна наемна цена
2
от 800 лв., заплаща вноска от 650 лв. месечно по кредит за закупуване на семейното
жилище, в което се отглеждат двете му малолетните деца, заплаща разходи за ток, вода,
телефон, интернет, входна такса за жилището, в което живее с настоящото си семейство –
средно около 300 лв. на месец.
На фона на доказателствата за реалните материални възможности на въззивника за
заплащане на издръжка на двете си малолетни деца, въззиваемата е следвало да докаже
трайното съществено увеличаване на нуждите на децата след определяне на първоначалния
размер на издръжката им от 1000 лв. В тази връзка пред въззивната инстанция са
представени доказателства за извършени разходи за обучение по английски език,
ортодонтско лечение, лятна занималня, диагностициране и лечение от Лаймска болест на
детето Д., мултивитамини за двете деца Д.И К., допълнителни дейности в детската градина
за детето К.. Съдът намира, че посочените от въззиваемата разходи попадат под хипотезата
на т. 2.5 от сключеното и одобрено от съда споразумение между страните, а именно касае се
за извънредни разходи, свързани със заболяване на децата, учебни такси и други по-
значителни разходи (каквото е например ортодонтското лечение), които родителите следва
да покрият по равно. Съдът обръща внимание, че първоинстанционната инстанция е
отхвърлила претенцията на бащата за отпадане на задължението му за заплащане на този
вид разходи, поради което и към настоящия момент бащата дължи покриването на
половината от тези разходи.
Гореизложеното свидетелства, че не са налице предпоставките за увеличаване на
първоначално определената от страните и одобрена от съда издръжка на децата в размер на
1000 лв. – 600 лв. за детето Д. и 400 лв. за детето К., поради което искът за увеличение на
месечната издръжка не е трябвало да бъде уважен – даването на издръжка в по-висок размер
би накърнило собствената необходима издръжка на бащата (родителят дължи издръжка, ако
след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства за
издръжка на своето дете или деца).
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени
изцяло в обжалваната част, в която месечната издръжка на Д.Ч. А.а е увеличена от 600 лв. до
800 лв., а на детето К.Ч. А. от 400 лв. на 600 лв., като е осъден Ч. А. да заплати разликата от
увеличението, считано от 21.04.2022 г.
Претенции за присъждане на сторените по делото разноски валидно са заявени и от
двете страни, като с оглед пълното уважаване на въззвината жалба, разноските и за двете
съдебни инстанции следва да бъдат възложени на насрещната страна – арг. от разрешението,
дадено с Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г., постановено по тълк. дело № 3/2023 г. на
ОСГК на ВКС. Предмет на обжалване е единствено уважения насрещен иск за увеличение
размера на издръжката по чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 59, ал. 9 СК, поради което меродавни са
единствено извършените разноски във връзка със същия. Съдът намира, че доколкото
насрещната претенция, предявена от М. Т. за увеличение на размера на присъдената с
влязлото в сила решение издръжка за децата, е предявена в производството за изменение на
мерки относно родителската отговорност и то от нея в лично качество, то същата следва да
понесе отговорността за разноски.
За първоинстанционното производство от ответника по насрещния иск са
представени доказателства за платени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева, което е видно от разписка за плащане на сумата в брой на 11.07.2022 г., съдържаща
се в Договора за правна защита и съдействие от същата дата (л. 339 от първоинстанционното
дело). За настоящото въззивно производство от въззиваемия са представени единствено
доказателства за платена държавна такса в размер на 313 лв. Предвид изложеното
въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сума в размер на 913 лв. –
разноски за разглеждане на иска в две инстанции.
Така мотивиран, Софийският градски съд
3

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №14031/16.08.2023 г., постановено по гр. дело №
7178/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, в частта, в която
са ИЗМЕНЕНИ, на основание чл.59, ал.9 СК постановените с окончателно
решение № ІІІ-139- 146464/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5107/2020 г.,
по описа на СРС, 139-ти състав, мерки относно издръжката на детето Д.Ч. А.а,
като е увеличен размерът на издръжката му от 600,00 лв. месечно на 800,00
лв. месечно, считано от 21.04.2022 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, и е ОСЪДЕН Ч. М. А. да
заплаща на детето си Д.Ч. А.а чрез неговата майка М. Н. Т., месечна издръжка
в размер на 800,00 лв., считано от 21.04.2022 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, както и в
частта, в която са ИЗМЕНЕНИ, на основание чл.59, ал.9 СК постановените с
окончателно решение № ІІІ-139- 146464/10.07.2020 г., постановено по гр.д. №
5107/2020 г., по описа на СРС, 139-ти състав, мерки относно издръжката на
детето К.Ч. А., като е увеличен размерът на издръжката му от 400,00 лв.
месечно на 600,00 лв. месечно, считано от 21.04.2022 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, и е
ОСЪДЕН Ч. М. А. да заплаща на детето си К.Ч. А. чрез неговата майка М. Н.
Т., месечна издръжка в размер на 600,00 лв., считано от 21.04.2022 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, като вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М. Н. Т., ЕГН
**********, против Ч. М. А., ЕГН **********, насрещен иск, за изменение,
на основание чл.59, ал.9 СК, на определени по споразумение, утвърдено с
Решение № ІІІ-139-146464/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 5107/2020 г.,
по описа на Софийски районен съд, 139-ти състав, влязло в сила на 10.07.2020
г., размери на месечни издръжки на децата Д.Ч. А.а и К.Ч. А.а, чрез
увеличение размера на месечната издръжка на детето Д.Ч. А.а, ЕГН
********** от 600 лв. на 800 лв., считано от 21.04.2022 г., и чрез увеличение
размера на месечната издръжка на детето К.Ч. А.а, ЕГН ********** от 400 лв.
на 600 лв., считано от 21.04.2022 г.
ОСЪЖДА М. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на Ч. М. А., ЕГН
**********, сума в размер на 913 лв., представляваща сторени разноски в
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5