Р Е Ш Е
Н И Е
№ 138
град Велико Търново, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 69/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от Ц.Н.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез *** Л. П. от ВТАК, срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново. С молбата, с посочено
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение
в размер на 400 лв. за претърпени имуществени вреди от Наказателно
постановление № 18-0268-000806/11.06.2018 г., издадено от началник сектор към ОД
на МВР – В. Търново, РУ Г. Оряховица, отменено с влязло сила решение по АНД № 560/2018 г.
на Горнооряховския районен съд. Излагат
се доводи, че претендираната сума – заплатено адвокатско възнаграждение, е
пряка и непосредствена вреда, причинена във връзка с обжалването на издаденото
срещу ищеца наказателно постановление. Позовава се на тълкувателната практика
на ВКС и ВАС. Предвид гореизложеното моли да се уважи предявения иск изцяло
като се осъди ОДМВР гр. В. Търново да заплати на ищеца претендираната сума.
Претендира присъждането и на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Велико Търново, чрез процесуалния си представител моли исковата молба да бъде
отхвърлена като неоснователна и
недоказана, алтернативно поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че искът е основателен
и доказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се
спори, че срещу Ц.Б. е било
издадено Наказателно постановление № 18-0268-000806/11.06.2018 г. на началник
сектор към РУ гр. Горна Оряховица, ОДМВР
– Велико Търново, с което на ищеца е била наложена глоба в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е оспорено от ищеца и впоследствие отменено от Горнооряховският
районен съд с решение № 530/11.12.2018 г. по АНД № 560/2018 г. В производството пред ГОРС Ц.Б. е представляван от *** Л. П.
въз основа на пълномощно от 10.10.2018 г. /л. 26 от АНД № 560/2018 г./.
На гърба на пълномощното е налице договор за правна защита и съдействие № 0208762/10.10.2018
г., в който е отразено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., платено в брой при подписването на договора. Последният е подписан от Б. и
от *** П.. *** Л. П. се е явил в проведените две съдебни заседания, като е направил доказателствени искания и е изложил доводи по
съществото на спора. Решението на районния съд не е било обжалвано по реда на
инстанционния контрол пред Административен съд-Велико Търново и е влязло в сила
на 28.12.2018 г., видно от отбелязването върху същото.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно НП. Ищец е
адресатът на отмененото НП. Ответникът – ОД на МВР гр. В. Търново е
юридическото лице, в състава на което е издателят на НП. Исковата молба е
предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд Велико
Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014
г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ. Съдебното следствие
по административнонаказателното производство е приключило на 14.11.2018 г., преди измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., при което не е налице хипотезата на чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ.
С оглед на това искът е допустим.
Разгледан по същество е основателен, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв
административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на
този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата
по посочения ред.
Безспорно по делото е, че издаденото НП № 18-0268-000806/11.06.2018г.
на началник сектор към РУ гр. Горна
Оряховица, ОДМВР – Велико Търново е отменено с влязло в сила съдебно решение по
АНД № 560/2018 г. на РС-Горна Оряховица. Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Следователно е налице
първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането
на отговорността на ответника, а именно – отменен
незаконосъобразен административен акт.
Както бе посочено, за да бъде
ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и
доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на
ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от
този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства
гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
адвокатското възнаграждение, платено на ***за осъществяване на тази защита не е
нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването
на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ето защо следва да се приеме, че
ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е
пряка и непосредствена последица от съставеното наказателно
постановление.
Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази
причина – съставено
е наказателно постановление,
което впоследствие е
отменено
от съда.
Предвид
горните съображения настоящият състав намира предявеният иск за имуществени
вреди в размер на 400 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по НАХД № 560/2018 г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица за доказан по основание. Не се
спори между страните, че ***П.
е осъществил договореното процесуално представителство и защита на Ц.Б.
в производството пред
районния съд. Съгласно изричните отбелязвания в представения договор, имащи
значението на разписка за получаване на определена сума, сумата от 400 лв. е
платена от ищеца на *** П.
изцяло и в брой при подписване на договора – на 10.10.2018 г.
Въпреки че плащането е доказано
извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на
ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.), действала към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая е била наложена глоба в размер на 200 лв., при което минималното
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата възлиза на 300 лв. В случая определеното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. надхвърля с около 33 % нормативно установения минимален
размер, но това
само по себе си не е основание за неговото намаляване. Според настоящия състав
посоченото надвишение се явява оправдано, предвид фактическата сложност на делото. Действително
спецификата на конкретния случай е изисквала допълнителното установяване пред
съда на относими факти, с цел оборване констатациите и изводите на наказващия
орган, което е сторено от процесуалния представител на
жалбоподателя. Предвид
това в конкретния случай
съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е еквивалентно на фактическата
и правна сложност на делото, като същото не надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение, поради което не е налице основание
за неговото редуциране.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на Ц.Н.Б. за
репариране на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400
лв. за съдебното обжалване на отмененото като незаконосъобразно НП № 18-0268-000806/11.06.2018 г. на
началник сектор към РУ гр. Горна
Оряховица, ОДМВР – Велико Търново, с влязло в сила решение Решение № 530/11.12.2018 г. по НАХД № 560/2018 г. по описа на РС Горна
Оряховица.
По разноските:
Съобразно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., както и внесената държавна такса от 10 лв., или в общ
размер на 310 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на Ц.Н.Б. с
ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 400
лв. /четиристотин лева/,
представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от отмененото като незаконосъобразно
Наказателно
постановление № 18-0268-000806/11.06.2018
г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Г. Оряховица. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Велико Търново да заплати на Ц.Н.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 310
лв. /триста и десет лева/,
представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: