№ 198
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100504893 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20023388 от 21.03.2022 г. по гр.д.№ 33222/2020 г. на Софийски
районен съд, 171 състав, е признато за установено по предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, предявен от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, БенчМарк Бизнес Център, срещу С. Г.
С., ЕГН: **********, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на
889,55 лева, представлява стойността на служебно начислена електроенергия
по фактури № *********/24.03.2016 г., №*********/1.04.2016 г. №
*********/26.10.2016, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 19198/2019 г., по описа на СРС, 171 състав. Отхвърлен е
предявеният предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от “ЧЕЗ Е.Б.“ АД срещу
С. Г. С. иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 231,03 лева,
представляваща лихва за забава по фактури, както следва: №
*********/24.03.2016 г. за периода от 9.04.2016 г. до 29.03.2019 г. сумата в
размер на 75,47 лева, по фактура № *********/1.04.2016 г. за периода от
13.04.2016 г. до 29.03.2019 г. сумата в размер на 14,15 лева, по фактура №
*********/26.10.2016 г. за периода от 8.11.2019 г. до 29.03.2019 г. сумата в
размер на 141,41 лева. Осъдена е С. Г. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сумата в размер на 575,12 лева, представляваща
разноски, сторени в заповедното и исковото производства. Осъден е “ЧЕЗ
Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адв. С.Й.Д. сумата в размер на 75,60 лева.
1
Обезсилена е издадената по ч.гр.д. № 19198/2019 г. заповед за изпълнение в
частта, с която на С. Г. С. е разпоредено да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
горницата над уважената в първоинстанционното производство сума в размер
на 889,55 лева.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която предявеният
иск по чл. 79, ал. 1 ГПК е уваженза сумата от 889,55 лв., е подадена въззивна
жалба от ответницата С. Г. С., чрез процесуалния представител адв. В. С..
Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалвана част.
Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответницата. Сочи
още, че са налице двете кумулативни предпоставки за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, а именно изменение на
съдържанието на общите условия и правила за установяване на неточно
измерена електрическа енергия. Липсвали предвидени от ищеца правила за
уведомяване на потребителя а предстоящата корекция на сметки. Такива
правила са уредени в ПИКЕЕ, но тези правила били извън законовата
делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази връзка се сочи, че неизпълнение на
едно от задълженията от страна на доставчика на електрическа енергия,
предвидени в закона за пораждане на неговото право да прави едностранна
корекция на сметки на свои потребители, водело до незавършване на законно
предвидената процедура и съответно до непораждане към настоящия момент
на претендираното конститутивно право за ищеца да променя сметките на
своите потребители. С тези съображения се прави искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният иск – отхвърлен изцяло. Претендират се разноските за
производството, като се прави и искане да бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение в полза на адв. С. по реда на чл. 38, ал. 1 ,т. 3 ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден
от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез процесуалния представител юрк. А.В.. Сочи се, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице облигационна
връзка между страните, както и че са налице предвидените в общите условия
на търговското дружество ред за уведомяване на потребителя за извършена
корекция на сметка. В тази връзка се излагат подробни съображения. Прави
се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната
част. Претендират се разноските за производството и се прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен.
Съгласно извършено в Търговския регистър вписване, ищецът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
е с променено наименование – Е.П.“ ЕАД, считано от 28.04.2022 г. Считано
от 6.10.2022 г. дружеството е променило правната си форма, като от
акционерно дружество се е преобразувало в еднолично акционерно
дружество.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
2
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при
съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По
същество същото е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
По делото се установява, че между ищеца и ответницата съществува валидно
облигационно правоотношение по повод покупката и доставката на
електрическа енергия през процесния период и за имота, находящ се на адрес
гр. София, ж.к. *******. Доказателство в този смисъл е представената по
делото жалба от 1.08.2017 г. от ответницата до „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, в която ответницата прави признание, че между страните
съществува облигационното правоотношение, на което ищецът е основал
претенцията си, като се позовава и на откритата за имота партида със
съответния клиентски номер. Направеното извънсъдебно признание, което
удостоверява неизгодни за страната факти, има висока доказателствена
стойност. Изложените във въззивната жалба съображения, че изявленията на
ответницата в подадената от нея жалба са погрешно интерпретирани, не се
споделят от въззивния съд, доколкото същите са ясни и недвусмислени.
По отношение на възражението, че не е спазена процедурата за едностранна
корекция на сметки за минал период, въззивният съд намира, че с нормата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ на ДКЕВР е делегирано
правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт - Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1,
т. 5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от
16.11.2013 год.
С решение № 12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС
и окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016
год. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч.
разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които
са приложими в частност /според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение - посочените норми са били отменени едва с
решение № 2315 от 2018 год. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 год., в сила от
23.11.2018 год./.
Същевременно в неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено
законово основание крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено
качество има ответното дружество, едностранно да коригира сметката на
3
клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите
на чл. 48 - 51 ПИКЕ уреждат различни случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи, като в корекционната процедурата са регламентирани
обективни правила за измерване на доставената, но неотчетената или неточно
отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена
законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените
начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за
реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният
снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално
потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да
оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира
доказателства за установяване на по-малко потребено количество
електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е
достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ
и ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията
и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./ и след
влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 год./ - виж решение № 115 от
20.09.2017 год. на ВКС по т.дело № 1156/2016 год., II т. о., ТК.
Следователно въззивният съд приема, че при наличието на законова
възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които
са се извърши същата, начислената корекционна сума се дължи при доказване
осъществяването на някоя от хипотезите, установени в чл. 48 ПИКЕЕ.
Както вече бе посочено по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва
регламентация в самите правила относно изискванията, на които трябва да
отговаря констативния протокол. В решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС
по гр.дело № 2991/2018 год., III г. о., е прието, че тази празнота в уредбата не
може да се отрази върху законоустановената възможност за извършване на
корекция - предвид правилото на чл. 183 ЗЗД /в т.ч. обвързващите страните
общи условия/ и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа
енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа
енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на
събраните доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за
изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена
4
в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите
условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Така даденото разрешение се
споделя от настоящия съдебен състав.
Доколкото във въззивното производство ответницата не е релевирала други
основания за неправилност на решението, въззивната проверка се изчерпва с
разглеждане на гореизложените оплаквания.
Предвид съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
решението на Софийски районен съд като правилно следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Същото въззивният съд определя по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за
правната помощ – в размер от 100 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20023388 от 21.03.2022 г. по гр.д.№
33222/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН: **********, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК
*******, сумата от 100 лв., представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5