О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2436 от 14.12.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Диана Ганева
като разгледа докладваното от
съдия Ганева административен характер дело номер 2787 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал.
4 АПК, вр. чл. 172, ал.
6 ЗДвП.
Образувано
по жалба на К.Г.К. ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0769-002054/19.11.2021г., издадена от В.
Н. С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с
която на основание чл.171, т.4 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4
от ЗДвП.
В жалбата и молбата-уточнение е направено и
искане по чл. 166, ал.
2 АПК за спиране на
предварителното изпълнение на цитираната по-горе заповед. Твърди се, че
предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителни вреди на жалбоподателя.
Административен съд-Бургас, за да се
произнесе по искането по чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 АПК,
съобрази следното:
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № №21-0769-002054/19.11.2021г., издадена от Васил
Николаев Скопчанов- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ Бургас по отношение на К.К. е наложена принудителна административна
мярка
изземване на
свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП,
затова, че по силата на наказателни постановления, подробно описани в
заповедта, е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството
си за управление на МПС в съответната служба на МВР. Предвид това издателят на
ПАМ е счел, че са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на
МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението
си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Искането
по чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 АПК е процесуално допустимо. Подадено е от лице,
което е засегнато от мярката по чл.171, т.4
от ЗДвП, което оспорва заповедта и има легитимацията по чл. 166, ал.
4 АПК да претендира
спиране на предварителното й изпълнение.
По същество искането по чл. 166, ал.
4, вр. ал. 2 АПК е неоснователно. Съображенията за това са
следните:
Доколкото специалният ЗДвП не
регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал.
1 ЗДвП, приложими са
общите основания по чл. 166, ал.
4 вр. ал. 2 АПК. Оспорващият, който иска спиране, трябва да
установи по делото тези предпоставки, като докаже, че прекратяването на
регистрацията по силата на заповедта би могло да му причини значителна или
трудно поправима вреда.
Безспорно е, че предварителното
изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко
и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй
като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е
влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и
потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът
бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени
случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспенсивен
ефект.
Чл.166, ал.2 от АПК разпорежда, че
изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал.
2 от АПК за наличие на
нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение
на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия
случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни
държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на
всички заповеди, издадени на основание чл.171,
т.4 от ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане
по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият
законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват
над личния.
От анализа на цитираната уредба следва извод,
че в тежест на жалбоподателя, поискал спиране на предварителното изпълнение, е
да докаже вероятността за причиняване на значителна или труднопоправима вреда. В
случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на
значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат
от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, а са направени
само твърдения в тази насока. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им
е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния
акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на искането.
От събраните по делото до момента доказателства
не е установено нито наличието на нови обстоятелства, нито значителни или
трудно поправими вреди, които ще настъпят за оспорващия в резултат на
предварителното изпълнение на административния акт.
Сочените в жалбата нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон не води до незаконосъобразност на предварителното
изпълнение и не са основания за спирането му, като тези възражения са по
съществото на спора.
С оглед изложеното, съдът намира, че
наведените в жалбата доводи, не обосновават извод за оборване на законовата
презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства,
даващи основание за спиране изпълнението на административния акт, поради което
искането за спиране предварителното
изпълнение на оспорената заповед
следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на К.Г.К. ***, с ЕГН **********, с което на
основание чл.166, ал.2 от АПК се иска спиране на предварителното изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №21-0769-002054/19.11.2021г.,
издадена от В. Н.С. - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на
МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението
си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: