№ 986
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510921 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Ж. СЛ. Б. и Д. СЛ. Б. срещу решение
от 31.05.2021 г. по гр.д. №54098/2019 г. на Софийския районен съд, 36 състав, с което е
признато за установено по предявения положителен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗС, против жалбоподателите, че Ч. Р. Г. е собственик на 2/6
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1006.489 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, целият с площ по скица от 618 кв.м., находящ се в гр.
София, ул. „*******, при съседи на имота по скица: имоти с идентификатори
68134.1006.488, 68134.1006.509, 68134.1006.510, 68134.1006.490 и 68134.1006.1174, като
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, и необосновано. Поддържа, че по делото не е доказано, че ищецът е демонстрирал
по отношение на ответниците промяна в субективното си отношение към техните ид. части,
както и че в развилото се между страните делбено производство ищецът многократно е
извършвал признание по смисъла на чл.116 б. „а“ ЗЗД, които признания прекъсват
давността, а и във втората фаза на делбата давност не тече. Предвид изложеното,
жалбоподателите молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Ч. Р. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
СРС, 36 състав, е сезиран от Ч. Р. Г. с искова молба, с която срещу Ж. СЛ. Б. и Д. СЛ.
Б. е предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност.
По делото не е спорно и е установено от приложеното гр.д. №7150/1996 г. по описа
на СРС, 59 състав, че с решение от 22.01.1999 г., влязло в сила на 18.12.2002 г., е допусната
делба на процесния недвижим имот при следните квоти – 4/12 ид.ч. за ищеца, 4/12 ид.ч. за
М. РА.а Г.а, 2/12 ид.ч. за П.Ж. Б. и по 1/12 ид.ч. за ответниците, като във фазата по
извършване на делбата с определение от 17.11.2003 г. производството по делото е внесено в
архив поради невнасяне на определения от съда депозит за допуснатата СТЕ. С молба от
21.06.2006 г. ищецът е поискал възобновяване на производството по делото и с определение
на съда от 25.07.2006 г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 30.10.2006 г., а с
решение от 18.12.2006 г., влязло в сила на 28.01.2020 г., процесният недвижим имот е
изнесен на публична продан на основание чл.288 ал.1 ГПК отм. На 22.07.2019 г. на
ответника Ж. СЛ. Б. е издаден изп. лист за постановената публична продан на имота, въз
основа на който е образувано изп. дело №2198480400669 по описа на ЧСИ Р.А.
Видно от представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №21, т.ІІ,
н.д. №216/07.08.2006 г. на нот. Е.Е., М. РА.а Г.а е продала на ищеца собствената си 1/3 ид.ч.
от процесния недвижим имот.
От представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №РИС20-УГ51-
6984/21.10.2020 г., издадено от СО, район „Искър“, се установява, че П.Ж. Б. е починала на
21.08.2018 г. и е оставила следните наследници по закон: Ж. СЛ. Б. – син, и Д. СЛ. Б. –
дъщеря.
По делото е представена и пр.пр. №17283/2006 г. по описа на СРП, от която се
установява, че на 23.08.2006 г. е образувано ДП по жалба на ответниците срещу ищеца, в
която се съдържат твърдения, че не са допускани от ищеца в съсобствения им процесен
недвижим имот.
Представена е и декларация за обстоятелствена проверка от 08.08.2006 г., подадена
от ищеца в СО, район „Триадица“.
Представена е още и искова молба от 18.11.2016 г., въз основа на която е образувано
гр.д. №68112/2016 г. по описа на СРС, с която ищецът е предявил срещу В.П. Б. и И. П. Б.
иск с правно основание чл.109 ЗСза преустановяване на действията им, увреждащи
процесния недвижим имот.
От показанията на свид. С.К. се установява, че от 1990 г. ищецът живее в къща,
находяща се в процесния поземлен имот, грижел се е за имота, а други хора в имота не са
идвали.
От показанията на свид. Н.М. се установява, че ищецът живее в процесния недвижим
имот от 1996 г., но и роднини на починалия му брат са имали претенции за имота.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по
чл.124 ал.1 ГПК предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно
доказване на твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение у съда в
надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти.
2
Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет
установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на
правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по
този начин осуетяват пълното им доказване.
Фактическият състав на придобивната давност на чл.79 ал.1 ЗС по отношение на
претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и пряко доказване в процеса. За
да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение
на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Владението е
законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена /чл.68 и сл. ЗС/.
Разпоредбата на чл.69 ЗС създава презумпцията, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици
и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е
налице изменение на основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел
действия, които да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да се
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да
отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против тяхната
воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението.
Според чл.115 б. „ж“ и чл.116 ЗЗД, приложими съответно към института на
придобивната давност съгласно чл.84 ЗС, давност не тече, докато трае съдебният процес
относно вземането, вкл. и докато тече делбеното производство, т.е. до приключване на
делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата, и давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или
на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за
принудително изпълнение /така напр. решение №80/07.07.2014 г. по гр.д. №6441/2013 г. по
описа на ВКС, ІІ ГО/. Съгласно съдебната практика /вкл. и цитираното от
първоинстанционния съд решение №72/09.07.2019 г. по гр.д. №3589/2018 г. по описа на
ВКС, ІІ ГО/, за времето от внасяне на делбеното дело в архив след приключване на първата
му фаза до възобновяването на същото, придобивната давност не спира да тече.
Висящността на делото във втората фаза не означава висящност на делото във връзка с
установяване наличието на съсобственост. По този въпрос делото не е вече висящо /спорът е
разрешен със сила на пресъдено нещо/. Това обуславя и възможността след влизане в сила
на решението по допускане на делбата съделител да се позове на изтекла в негова полза
придобивна давност. Новото придобивно основание не следва да се счита преклудирано от
силата на пресъдено нещо. Позоваването на изтекла придобивна давност чрез упражнявано
владение десет години след влизане в сила на решението по допускане на делбата и при
3
липса на данни в този период делбата да е била извършена, представлява ново
обстоятелство. Силата на пресъдено нещо не препятства възможността позовалото се на
изтекла придобивна давност лице, да поиска установяване по съдебен ред на настъпилата
промяна в принадлежността на правото на собственост. В обобщение, след влизане в сила
на решението по допускане на делбата придобивна давност би могла да тече по време на
втората фаза на делбата от момента на внасяне на делото в архив по силата на разпоредбата
на чл.60 ал.2 ПАС, но само до момента на възобновяването му. След внасянето на
разноските за извършване на експертизата и възобновяване на делото придобивната давност
спира да тече.
В конкретния случай решението, с което между страните е допусната делба на
процесния недвижим имот е влязло в сила на 18.12.2002 г., на 17.11.2003 г. производството
по делото е внесено в архив поради невнасяне на определения от съда депозит за
допуснатата СТЕ, а с молба от 21.06.2006 г. самият ищец в настоящето производство е
поискал възобновяване на производството по делото и с определение на съда от 25.07.2006
г. делото е възобновено, и е насрочено за разглеждане в о.с.з., а делбеният процес е
приключил на 28.01.2020 г. с влизане в сила на решението за извършване на делбата, с което
процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, или придобивна давност в полза
на ищеца би могла да тече само в периода 17.11.2003 г. – 25.07.2006 г., т.е. към датата на
депозиране на исковата молба пред СРС не е изтекъл 10-год. период, в който ищецът би
могъл да упражнява фактическата власт по отношение на имота, поради което същият и не
би могъл да придобие имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
При това положение предявеният от ищеца установителен иск са собственост е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, противно на приетото от СРС, като не
следва да бъдат разглеждани останалите елементи от фактическия състав на придобивната
давност на чл.79 ал.1 ЗС.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответниците
положителен установителен иск за собственост бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответниците на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на
сумата от по 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78
ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от по 50,50 лв.,
представляваща държавна такса, и сумата от по 600,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 31.05.2021 г., постановено по гр.д. №54098/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 36 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. Р. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
„*******, срещу Ж. СЛ. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „******* вх******* и
Д. СЛ. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „******* вх******* иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че Ч. Р. Г. , ЕГН **********, адрес:
гр. София, ул. „*******, е собственик на основание изтекла придобивна давност на следния
недвижим имот, а именно: 2/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1006.489 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в
гр. София, ул. „*******, целият с площ от 618 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори
4
68134.1006.488, 68134.1006.509, 68134.1006.510, 68134.1006.490 и 68134.1006.1174.
ОСЪЖДА Ч. Р. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на
Ж. СЛ. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „******* вх******* и Д. СЛ. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „******* вх******* на основание 78 ал.3 ГПК сумата от
по 600,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от по 650,50 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5