Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 08.05.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
публично заседание на девети април през две хиляди и деветнайсета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№
119/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производство
с правно основание чл.139,вр.с чл.143 от СК.
С Решение №410/07.12.2018г.,пост.по гр.д.№370/2018г. РС-Троян е
предоставил упражняването на родителските права спрямо детето М.И.К., родена на
***г., ЕГН **********, на майката М.П.В.
с ЕГН ********** и е определя местоживеенето на детето в дома на
майката, който към момента е на адрес гр.*****. Съдът е определил режим за
осъществяване на лични отношения между детето и бащата И.В.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до
17:00 часа на съответния ден, в присъствие на майката, без преспиване при
бащата, до навършване на 3-три годишна възраст на детето. И.В.К. е осъден да
заплаща на малолетната си дъщеря М.И.К.,чрез нейната майка и законен
представител М.П.В., месечна издръжка в
размер на 170 лева., считано от 30.04.2018г., до настъпването на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до
окончателното й изплащане. И.В.К. е осъден да заплати и издръжка за минало
време- считано от 27.09.2017г. до 29.04.2018г. включително, в общ размер на 1 1190 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, до
пълното изплащане на задължението.На основание чл.242,ал.1 от ГПК е допуснато
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за
издръжка. И.В.К. е осъден да заплати на М.П.В.
направените от нея разноски, съобразно уважената част от исковете, в общ размер
на 505 лева, а на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на ТРС
сумата от 298.80лв. -за исковете по чл.143 ал.2 и чл.149 ал.1 от СК.
Постъпила е жалба от И.В.К. ***, против Решение
№410/07.12.2018г.,пост.по гр.д.№370/2018г.на РС-Троян. Обжалва го единствено в частта по отношение
определения размер на месечна издръжка на малолетното дете,която е осъден да
плаща. Моли да се отмени в тази част
и се постанови да заплаща издръжка в
размер на 128лв.,съгласно законовия минимален размер,в съответствие с ПМС
№516/20.12.2017г. Счита решението в обжалваната част за необосновано. Изтъква,че
по делото е установено,че временно е безработен и няма материална възможност да
заплаща издръжка над законно определения минимум. Сочи,че по делото е
установено,че ищцата М.В. има доход от 600лв.,видно от изложеното в социалния
доклад на Д”СП”-Троян. Затова при тези данни за материалното им положение,приема
за необосновано той да заплаща по-голямата част от издръжката за детето.
По изложените съображения моли да се уважи жалбата
му.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М.П.В.
***,чрез адв.Ц.А.-ЛАК. Счита
въззивната жалба за неоснователна. Споделя извода на съда за необходима за
издръжката на детето минимална месечна
сума от 300лв.,което не се оспорва и от ответника. Счита,че съдът подробно е
коментирал възможностите на въззивника да плаща издръжка,като е съобразил образованието
му и дейностите, които е извършвал преди да бъде безработен по документи.
Твърди, че имат информация,че продължава да работи като борсов посредник, но
без договор и да се занимава с програмиране,за които дейности е известно,че са
добре платени. Изтъква,че от 27.09.2018г. вече получава обезщетение в размер на
минималното за страната от 380лв. Отделно акцентира,че от 01.01.2019г. е
повишен размерът на минималната работна заплата и занапред е 560лв. Издръжката
е обвързана с този размер,тъй като е регламентирана като 1/4от него. Така към
момента издръжката е в размер на 140лв. Затова счита,че С-Троян е определил
правилно размера на месечната издръжка от 170лв.
По изложените съображения моли да се потвърди
решението в обжалваната част и се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява лично и
не изпраща представител.
Въззиваемата не се явява лично,а се представлява от пълномощника
й адв.Ц.А.,който поддържа отговора. Претендира направените по делото разноски.
По реда на ЗЗДетето се прие актуален социален доклад
от Д”СП”-Т.. От Д”СП”-С.-по местоживеенето на бащата,е изпратен отговор,че не е
открит за извършване на доклада.
От събраните по делото
доказателства-приложеното гр.д.№ 370/2018г. по описа на РС-Троян, както и допуснатите
и приети от настоящата инстанция- актуален социален доклад от Д”СП”-Ловеч, писмо
с вх.№2574/08.04.2019г.от Д”СП”-Слатина, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна. Редовен е и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че страните М.П.В. и И.В.К. са родители
на малолетното дете М.И.К.-родена на ***г.
Родителите са живели на семейни начала в дома на ответника в гр.София. По
взаимно желание преди раждането майката се е преместила да живее и отглежда
първите месеци детето в гр.Троян, в дома на родителите си. Живее там и към
момента. Там отглежда и детето М.И.К..
От събраните по делото доказателства и изявления на
страните се установява,че още от раждането за М. се грижи майката-както
непосредственото й обгрижване, така и издръжката и осигуряване на жилище. Не се
спори,че е подпомагана от родителите й- както финансово,така и с обезпечаването
на жилище. В доклада на Д”СП”-Троян пред РС-Троян е отразено,че майката не
работи,а получава обезщетение за отглеждане на дете в размер на 600лв. В
представения пред ОС-Ловеч актуален социален доклад е посочено,че е декларирала
месечно обезщетение от 380лв.и месечни помощи за отглеждане на дете от
40лв.-или 420лв.
Бащата не представя доказателства за трудовата си
заетост и доходи. Въпреки положените усилия,социалните работници от Д”СП”-С., не
са успели да осъществят контакт с него и да съберат нужната информация. Както в
отговора по чл.131 от ГПК,така и във въззивната жалба, К. твърди, че не работи –
„временно съм безработен”, без да сочи причина или период. В първата инстанция
пълномощникът му признава,че не е заплащал издръжка за малолетното си дете.
Въпреки опитите на социалните работници от Д”СП”-С., не са успели за се свържат
с въззивника и извършат проверка.
За детето Мария се установява,че към момента е на 1г.
и 6 месеца. Отглежда се единствено от майката, подпомагана от родителите й.
Няма данни за специфични нужди или потребности на детето. Пред социалните
работници майката е споделила,че минималната месечна сума,която е нужна за
задоволяване на основните нужди на детето, е 350лв.
При така установената фактическа обстановка, ОС-Ловеч
приема,че е сезиран единствено с оспорване на размера на издръжката за
малолетното дето и разпределението й между родителите. В първата инстанция
съдът е приел,че месечната сума за издръжка на детето е в размер на 300лв.,като
от нея на бащата е възложил 170лв.
Въззивният
съставя се съгласява с приетото от РС-Троян.Съгласно чл.142 от СК
критериите,според които се определя размерът на необходимата за детето
издръжка,са неговите нужди и възможностите на родителите. Касае се за малолетно
дете,с оглед на
което е налице безусловност на дължимостта й, съгл.чл.143,ал.2 от СК.
При преценката си за нуждите на детето
съдът съобразява,че задоволяването на основните й потребности е свързано със
специфични разходи- за храна, за ежедневни консумативи, дрехи, количка, за
лекарства. Обезпечаване на интелектуалното й развитие също изисква ресурс. Въпреки
ниската й възраст месечните разходи са съществени и е трудно да бъдат поети
само от майката, при условие,че няма възможност да работи.
По отношение на доходите на
родителите са събрани данни само за майката-пред социалните работници е
посочила,че вече получава обезщетение в общ размер от 420лв. При
съобразяване,че тя полага непосредствените грижи за детето,е ясно,че няма възможност
да работи и обезпечава допълнителни доходи. Няма данни да е ангажирана с
издръжката на друго дете.
Бащата, въпреки дадените с доклада
изрични указания за необходимостта да представи доказателства за доходите си,не
ангажира такива. В хода на делото поддържа, че е безработен,но не представя
доказателства в подкрепа-от кога, регистриран ли е в бюро по труда, получава ли
обезщетение, предлагана ли му е трудова заетост. Няма данни да е задължен с
издръжка на друго дете. Няма данни да страда от заболяване,което да му пречи да
работи или да го ограничава в избора на заетост.
При тези данни и отчитане възрастта
и потребностите на детето, съставът се съгласява с извода на РС-Троян за
минимална сума, необходима за задоволяване на нуждите му, в размер на 300лв. Ниската
възраст на детето обременява със специфични нужди, непредвидени и неотложни
разходи за лечение, за консумативи и т.н., които завишават издръжката.
Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е безусловна-т.е.родителите я
дължат независимо от работоспособността и доходите им. В случая основното
възражение на въззивника е срещу начина на разпределение на издръжката за
детето и възлагането върху него на по-голямата част-170лв.,с аргумент,че е
безработен.
Съставът не се съгласява с тази
теза.
При разпределението на месечната
издръжка между родителите съдът съобразява ангажиментите на всеки от тях в
отглеждане на детето. От значение е, че родителят,който упражнява родителските
права полага и непосредствените грижи за детето. Това е родителят, който подчинява
ежедневието си на този ангажимент, влага повече усилия и е значително по-обременен.
Това е родителят, който поема както планираните, така и непредвидените разходи,
задължения, обвързаности. Затова е оправдано другият родител, който е освободен
от тази ежедневна ангажираност, да компенсира с поемане на по-голям размер от
месечната издръжка. Предполага се, че има по-голяма възможност да търси и
реализира доходи, при липсата на задължение за непосредственото отглеждане на детето.
В случая,с оглед ниската възраст на
детето майката е изцяло заета с ежедневното му отглеждане. Бащата е освободен
от този ангажимент. Няма данни да дължи издръжка на друго дете. Не е представил
доказателства да е обременен от здравословни проблеми или други тежести, които
да му пречат да реализира доходи. Видно е,че е млад човек, в трудоспособна
възраст,при което следва отговорно да се грижи за детето си и положи усилия за
обезпечаване на нуждите на дъщеря си. Затова съставът приема,че е оправдано да
поеме по-съществената част от месечната издръжка. Различието в остатъка,който
поема майката все пак не е съществен (40лв.) и е несъотносим с усилията,които
тя полага ежедневно. Не е ангажирал доказателства за обективна невъзможност на
бащата да обезпечава издръжка на детето, поради което правилно съдът е
определил размер над минимално установения.
По изложените съображения ОС-Ловеч
намира,че Решение №410/07.12.2018г.,пост.по гр.д.№370/2018г. на РС-Троян,е
правилно и законосъобразно в обжалваната му част,поради което следва да се
потвърди.
При този изход въззиваемият има
право на възстановяване на направените в
производството разходи.От пълномощника се представя Списък по чл.80 от ГПК,в
който е отразен адвокатски хонорар от 450лв.,вписан като реално изплатен в
приложения Договор за правна защита и съдействие.Затова следва да се присъди в тежест
на въззивника.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №410/07.12.2018г.,постановено по гр.д.№370/2018г. на РС-Троян, в частта,с която е осъдил И.В.К. с ЕГН**********,с адрес
***, да заплаща на малолетната си дъщеря М.И.К., родена на ***г., с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М.П.В. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от 30.04.2018г., до
настъпването на основание за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до
окончателното й изплащане, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА И.В.К.
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати М.П.В. с ЕГН **********,
сумата 450 (четиристотин и петдесет)лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.