РЕШЕНИЕ
Номер 606.11.2020 г.Град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Монтана
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена Ц. Бранкова
Членове:Олег С. Спиров
Костадин С. Живков
като разгледа докладваното от Милена Ц. Бранкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20201600600146 по описа за 2020 година
С Присъда на РС Берковица от 01.07.2020 г по НЧХД № 414/2019 г. подсъдимия Ц. .И. от
гр. *, обл. * е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 21.11.2019 г. в 14 ч. на излизане от
съдебна зала на Районен съд гр. Б извършил нещо унизително за честта и достойнството на
Е. Й. от гр. * в негово присъствие и в присъствието на Р.И. от с.гр. – отправил обиди с
думите „*“, поради което е и ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 146, ал.1
от НК.
Със същата Присъда е отхвърлен като неоснователен предявеният от тъжителя Е.Й.
срещу подсъдимия Ц.И. граждански иск за сумата 3 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди.
В срок срещу горната присъда е постъпила въззивна жалба от тъжителя
Й.Поддържа, че присъдата е нищожна, недопустима и неправилна и моли да бъде отменена,
а подсъдимият – осъден за нанесената обида. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди вече в размер на 4 000лв. Твърди, че въпросния израз е бил възприет от св. И. и моли
настоящето дело да бъде обединено с друго /№ 319/19 г./, след като последното бъде
възобновено.
Въззиваемият – подсъдим И. твърди, че жалбата е неоснователна. Категоричен е,
че не е обиждал тъжителя, нито пък му се е заканвал по някакъв начин. Моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда.
Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.
1
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доводите
и становищата на страните и след като провери по реда на чл. 314 от НПК и служебно
обжалваната Присъда, намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от страна, която разполага с
процесуалната възможност за въззивно обжалване . Макар и не особено ясно формулирана,
от съдържанието й може да се изведе волята на жалбоподателя.
Разгледана по същество - жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по тъжба на Е.
Й., в която е посочил, че към 14 ч. на 21.11.2019 г. при излизане от съдебна зала на РС Б.,
пред св. Р.И. и пред дежурния служител на ОЗ „Съдебна охрана“ Монтана, подсъдимият му
се заканил с думите „*“. Определил горното като престъпление по чл. 146, ал.1 от НК /
обида/ и поискал обезщетение от 1 001 лв. за неимущствени вреди. На указанията на съда да
приведе тъжбата си в съответствие с изискванията на НПК, тъжителят подал нова молба, с
която потвърдил изнесеното, като уточнил, че подсъдимият непекъснато го обижда,
приписва му престъпления и поискал обезщетение вече от 3 000 лв. По тези молби съдът дал
ход на делото и го разгледал в открито заседание като разпитал като свидетел посочената в
тъжбата Р. И.. Същата заявила, че не е чула подсъдимият да употребява процесния израз,
както и че тъжителят постоянно съди хората от махлата им и никой не говори с него. Съдът
отказал да разпита дежурния служител на „Съдебна охрана“, който бил на смяна на
21.11.2019 г. около 14 ч., когато се твърди да е извършено деянието, като се мотивирал, че е
служител в съда и не може да бъде свидетел.
При тези данни, съдът постановил оправдателна присъда и отхвърлил
гражданската претенция от 3 000 лв. за неимуществени вреди, като приел от правна страна
следното: в производствата по частен характер дела тъжителят следва да опише конкретната
фактическа обстановка и правната квалификация на твърдяното престъпно деяние, като в
хода на процеса върху него лежи тежестта да докаже обвинениеито си. В случая било
доказано единствено, че около 14 ч. на 21.11.2019 г. тъжителят, подсъдимият и св. И.били в
сградата на съда в гр. Б. и излизали от една от съдебните зали. Твърдението на тъжителя, че
по това време подсъдимият го обидил и му се заканил с думите „*“, не е доказано, тъй като
не е подкрепено с убедителни и несъмнени доказателства. Такива са задължително
необходими за постановяване на една осъдителна присъда. Но дори и такива думи да са
били употребени, те нямат характера на обида по смисъла на НК, тъй като не съдържат
уронващи честта и достойнството на тъжителя съждения, които да го злепоставят в
обществото.
При проверка на горната присъда по повод въззивната жалба на тъжителя и при
служебната такава по реда на чл. 314 от НПК, въззиввната инстанция не намери законово
основание за нейната отмяна или изменение.
2
Очевидно е, че тъжителят сам е изготвил тъжбата си. Същата не отговаря в пълна
степен на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК – не съдържа конкретика относно
обстоятелствата за твърдяното престъпление. Това правилно е било преценено от
първоинстанционния съд, като му е дадена възможност да отстрани недостатъците и са му
изпратени конкретни указания. Тъжителят отново е твърдял да е обиден, макар, че по
същество сочи на израз, който навежда на мисълта за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.
Съдът се е съобразил с волята на тъжителя и изискването на закона да се произнесе само по
твърденията на тъжителя, като е разгледал спора в рамките, очертани от него. Присъдата е
постановена от законен състав, при спазване на правилата за местната подсъдност, поради
което не е нито незаконна, нито недопустима. Оплакванията в този смисъл до въззивния съд
са неоснователни. При разглеждането на делото е допуснато процесуално нарушение, което
с оглед правилния му изход като краен резултат, не е довело до накърняване правата на
тъжителя. Това нарушение е свързано с отказа на съда да допусне и разпита като свидетел
посочения от тъжителя служител на „Съдебната охрана“. По отношение на това лице не
съществуват ограниченията за свидетелстване, посочени в текста на чл. 118 от НПК.
Следвало е съдът да го допусне и изслуша. Този пропуск обаче не се е отразил върху
крайния изход на делото. И това е така, тъй като първият съд е стигнал до обоснования и
законосъобазен извод да липсва престъпление по чл. 146, ал.1 от НК. „Обидата“ е
криминализирана като престъпление само тогава, когато деецът умишлено каже или направи
нещо унизително за честта и достойнството другиму и то в негово присъствие. По
настоящето дело действително не се установяват подобни обидни думи и/или действия
спрямо тъжителя. Разпитаната като свидетелка Р. И. е присъствала на мястото, на което е
посочено в тъжбата да е извършено деянието, но не потвърждава твърдението, че
подсъдимият е отправил израза „*“, нито пък някакъв друг обиден за въззиваемия израз. По
делото не се слагат обстоятелства, който да игнорират показанията на тази свидетелка.
Същата е била надлежно предупредена за наказателната отговорност, която носи при
лъжливи показания. Отделно от това – правилен е изводът на конкролирания съд, че
процесния израз не е от вид и характер, че да бъде определен като унизителен или
злепоставящ тъжителя. Законосъобразно в мотивите на обжалваната присъда е посочено, че
законът изисква тъжителят да докаже твърденията си. Това в случая не е сторено, поради
което оправдателната присъда е еинствения законосъобразен изход.
Останалите направени във въззивната жалба искания са процесуално недопустими.
Процесуалният закон въвежда строго определени правила както за възобновяване на вече
приключило дело, така и за обединяване на дела. Не е допустимо и увеличение на
гражданската претенция за обезвреда като размер във въззивната жалба.
Като приел горното, Районният съд е постановил една правилна присъда, което
следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪПОТВЪРЖДАВА Присъдата на Районен съд град Берковица, постановена на
01.07.2020 г. по НЧХД № 414/2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4