Р Е
Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при участието на
секретар Доника Христова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско дело №
1879 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Н.П.К.
и Й.И.К. против Д.З.А. , осъдителни искове
с правно основание чл. 240,а л. 4 от ЗЗД с цена 57 000 евро, ведно
със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 28.08.2017 г., иск за сумата от 4561.30 лева, ведно със законна лихва от
01.04.2017 г. до 28.08.2017 г.
В обстоятелствената
част на исковата молба ищците твърдят, че на 08.01.2016 г. с Д.З.А. са сключили
договор за безлихвен заем. В изпълнение на договора чрез банков превод
предоставили на заемателката сумата от 57 000 /петдесет и седем хиляди/ евро, а
тя поела задължението за връщане в срок до 01.04.2017 год.
На 10.02.2016 г.
сключили споразумение с правно основание
чл.65, ал.2 от ЗЗД, по силата на което заемодателите се съгласили вместо
връщане на заетата сума, да получат собствеността върху недвижим имот,
представляващ - поземлен имот с идентификатор 10135.2551.327 по кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
местността „Ф.Д.", целият с площ от 962/деветстотин шестдесет и два/
кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 10135.2551.327.2.
Постигнали съгласие,
че стойността на имота, намалена с разходите по прехвърлянето му, отговаря
точно на размера на заетата сума.
Владението на имота
било предоставено на 10.02.2016 г.
На 29.03.2017 г. чрез Помощник нотариуса
на Нотариус Илияна Маджунова, а именно Б.Х., връчили нотариална покана № 149,
т.1, рег.№1740 от 29.03.2017 год., с която на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД
развалили споразумението от 10.02.2016 г., считано от момента на получаване на
уведомлението и по причини, че изпълнението му е станало невъзможно по вина на
ответницата. В нотариалната покана изложили съображенията си, обосновали
действията за едностранно разваляне на договора, които формулирали по следния
начин - напълно компрометирана
конструкция на така наречената сграда, пропукани стени, големи пукнатини и наклоняване на
постройката, повдигнати подови покрития в мокрите помещения, изкривени отвори
на стени водещи до невъзможност да се застроят вратите. Според ищците жилището
е негодно за експлоатация, тъй като конструкцията подава на натоварвания. Ищците,
сочат, че тези недостатъци, правят сградата опасна за здравето и живота на
живущите в нея и следва да бъде съборена. Ищците поръчали конструктивно
обследване, което установило, недопустими пукнатини и деформации на
конструктивните елементи - ст.бет. колони, ст.бет. греди, бетонни стени,
дървени конструкции, деформации в земната основа на обследваните първоначално
изградена сграда на кота -3,00 покривна плоча на кота 0,00 и надстройка с
дървена конструкция над нея, на пристройка в северозападната посока на кота -3,
00, на пристройки в северозападна и югзападна посока на кота 0, 00.
Твърдят, че
обследването установило, че надстройката и пристройките към нея, не съответства
на съвременните технически норми и правила на строителство на сгради и
съоръжения в земетръсни райони.
Установила се липса на достатъчно на брой вертикални носещи елементи за
поемане на усилията от хоризонталните въздействия от вятър и земетръс, а
основните носещи елементи на място, в т.ч. носещи бетонови и тухлени стени, ст.
бет. плоча, ст. бет. колони и ст. бет. греди, таванския дървен гредоред и дървена покривна конструкция, не
са в състояние да изпълнят предвидената им функция. Според изложеното в
исковата молба, недостатъци не могат да
бъдат поправени. Според ищците тези недостатъци на сградата са съществували и
към момента на подписване на споразумението, но прикрити с козметични ремонти,
за да бъде придаден по-добър търговски вид на имота като такъв, върху който има
построена масивна жилищна сграда.
Излагат се още, че допълнително направените три пристройки са
без строителни книжа.
Твърдят, че единственото разрешение за строеж №173 от 13.07.2000 г.,
издадено от Гл. Архитект на Район „Приморски" към Община Варна, с
което ищците се сдобили в деня на изготвяне на констативния протокол от
Помощник нотариуса при Нотариус Петър Петров-Преслава Петрова, било за монтаж
на сглобяема постройка, със застроена площ от 36 кв.м. Твърдят, че в имота,
чиято собственост следвало да бъде прехвърлена било предписано единствено изграждането
на бунгало с посочената в строителното разрешение квадратура. Изготвеният
въз основа на това разрешение проект съответствал на разрешението, а за
изграденото в повече липсвали строителни книжа и одобрени проекти.
Във връзка с горните
твърдения ищците считат, че развалянето на споразумението е породило правни
последици и претендират за връщане на дадената в заем сума. Твърдят, че
ответницата, след отправена покана не е изпълнила задължението за плащане и с
това бездействие обосновават правният си интерес от предявяване на осъдителните
искове.
Ответницата в
писмен отговор не оспорва допустимостта на предявените искове. По същество не оспорва
твърденията на ищците, че на 08.01.2016 г. страните са подписали договор за
заем, че е преведена сумата от 57000 евро, и че на 10.02.2016 г. са сключили
допълнително споразумение, в което са се съгласили вместо връщане на заема, да
прехвърлят собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот; не се
оспорва твърдението, за получена нотариална покана.
Ответницата оспорва твърдението относно дата на
предаване на владението върху имота, като твърди, че датата е 08.01.2016 г. , а не 10.02.2016 г. Излага, че вписаното в допълнителното
споразумение предаване на владението на 10.02.2017 г. е симулативно, поради
следните фактически твърдения:
През 2015 г.
ответницата обявила за продажба процесния имот – земя и сграда. Договорила
се с агенция-посредник да предлага имота
за продажба за определен срок, но никой от потенциалните клиенти не пожелал да
го закупи. Междувременно изтекъл срокът на обвързаността с агенцията посредник.
Ответницата твърди, че не познавала ищците до момента, в която се появили за оглед
на имота и многократно го оглеждали както заедно, така и поотделно. При
огледите разбрала, че живеят в същия район, но не разбрала от къде им е
известно, че имотът се продава. Ответницата излага съжденията си, че вероятно
имотът им е бил предложен от посредник, вероятно същия, с когото тя имала
отношения, защото изразили притесненията си от огромната сума, която следвало
да му заплатят като комисионно възнаграждение при покупка. Ответницата твърди,
че ищците предложили да се договорят директно. Ответницата твърди, че от ищцата
знае, че работи като секретар /сътрудник/ в кантората на адвокат Б.И.Ж. ***, и
предложила за да избегнат посредника, формално да сключат договор за заем,
който впоследствие да превърнат в предварителен договор за продажба на имота.
Затова подписали договор за заем 08.01.2016 г., а впоследствие, на 10.02.2016
г. сключили допълнителното споразумение, вместо връщане на заема, да прехвърля
на ищците правото на собственост. Ответницата твърди, че договорите били
изготвени от ищците. Ищцата предложила, да отложат сключване на сделката с една
година за да не се разкрие сделката от посредника.
С тези фактически твърдения ответницата обосновава
следните възражения:
Правоизключващо възражение за нищожност на договора за
безлихвен заем от 08.01.2016 г. като приведен, съгласно чл. 26 ал. 2 ЗЗД.
Нищожността на този договор води до неоснователност на претенцията за връщане
на сумата.
Възражение за прилагане на правилата прикритото
съглашение, на основание чл. 17 ЗЗД, както следва - тъй като с договора за заем
се прикрива предварителен договор за покупко-продажба, обективиран в
последващото споразумение от 10.02.2016 г., което е сключено в писмена форма и
съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, т.е.
отговаря на изискванията на чл. 19 ал. 1 и 2 ЗЗД, то към създаденото между
ищците и ответницата правоотношение, следва да се прилагат правилата относно
прикритото споразумение, а именно правилата за продажба и в частност правилата,
касаещи продажбата на недвижим имот, за който купувачът твърди, че е с
недостатъци.
Според ответницата правата на купувача при откриване
на недостатъци на продавания имот, са отразени в чл. 195 ЗЗД и една от
възможностите на купувача е, да върне веща и да иска обратно цената. Според
ответницата съгласно чл. 197 ЗЗД, всички искове на купувача по чл. 195 ЗЗД, се
погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижим имот, но
съгласно ал. 2 на чл. 197 ЗЗД, срокът тече от предаването на имота, което се е
състояло на 08.01.2016 г., а искът е предявен СЛЕД изтичането на повече от
година и половина от тази дата.
В съдебно заседание, страните поддържат писмено
изразните си становища и претендират за присъждане на разноски, ищците в размер
на 10 718.94 лева и ответницата в размер на 4914.40 лева.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съобразно
материално правите норми регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от Договор за безлихвен заем, сключен на
08.01.2016 г. ищците в качеството на заемодатели са предоставили на ответницата
в качеството на заемател сумата от
57 000 евро. Срокът за връщане на заема е фиксиран на дата 01.04.2017 г.
Плащането е извършено чрез банков превод.
На 10.02.2016 г. е сключено споразумение между същите
страни, според което са постигнали съгласие заемодателите вместо плащане да
приемат прехвърляне на собствеността върху недвижим имот собствен на
заемателката, като разходите за прехвърляне да са включени в сумата от
57 000 евро.
Видно от документ, наименуван Конструктивно
обследване, заемодателите, които приели уговорката да получат в собственост вещ
вместо пари, установили твърдените в исковата молба недостатъци на веща. /По
надолу съдът ще обсъди доказателствената тежест на дози документ за настоящото
производство/.
На 29.03.2017 г. ответницата получила нотариална
покана, с която ищците я уведомили, че във връзка със сключения „предварителен
договор за покупко-продажба“ са
констатирали недостатъци на веща, установили са ги с конструктивното обследване
и развалят споразумението от 10.02.2016 г. Заемодателката била поканена да
върне сумата от 57 000 евро.
Последната на свой ред, отправила нотариална покана до
ищците, в която ги уведомила, че не могат да развалят едностранно
предварителния договор, тъй като не е съгласна, че владението на имота е предала
на 10.01.2016 г. и от тогава ищците отговорят за стопанисването му. Уведомила
ги е, че разполага с всички документи за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред и ги е поканила да
сключат окончателен договор на 11.03.2017 г. в 10 часа.
Видно от Констативен протокол на 11.05.2017 г. в
нотариалната кантора на Нотариус № 224 се явила ответницата и адвокат Г.Б.
/представител на ищците/. В текста на документа
са отразени становищата на страните и предоставените от ответницата документи –
разрешение за строеж № 173/13.07.2000 г., проект за попълване от 07.2015 г.,
обяснителна записка от 07.2015 г., данни от полски измервания, полярна
геодезическа снимка, скица на сграда с идентификатор № 10135.2551.327.2,
заповед № РД-15-61/15.08.2006 г., застрахователна полица № 1527013100000465946,
справка за заявени услуги/справки.
С оглед разпределението на доказателствената тежест,
съдът е приел като доказателства представените от ответницата заповедна
тетрадка, протокол за изпитване № 48 и
49 и двата от 29.09.2000 г. с резултати от изпитването.
От заключението по съдебно техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че:
Сградата и двете пристройки към нея са с недопустими
деформации и пукнатини и са опасни за обитаване. Застрашават здравето и живота на обитателите си, не са
осигурени в сеизмично отношение в съответствие с Наредба №
РД-02-20-2/27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни
райони. Състоянието на пристройката не отговоря на изискванията, на които трябва да отговорят сградите – чл.
168 от ЗУТ. В заключението са описани дефектите
- пукнатини в основаната на пристройката на кота 3.00, наклоняване на
плочата – съпътствано с надигане на ламината, напукване на фаянса, усукване и пукнатите
при входната врата и отворите на прозорците, пукнатини в пристройките на кота
3.00 и 0.00 , отделяне на сградата от бетонните околовръз площадки и стълбища.
Според заключението описаните недостатъци препятстват нормалната експлоатация
на сградата и пристройките по предназначение. Според вещото лице, констатираните
дефекти препятстват нормалната
експлоатация
на сградата и пристройките по предназначение.
Вещото лице не може да се ангажира с отговор към кой
момент са се появили описаните дефекти, но прави извод, че съобразно
строителната практика би трябвало да е още на първата година от построяването
на сградата.
Отделно от горното постройката не съответства на
строителните книжа и проекти. Конкретно в частта архитектура - терасата не
е с правоъгълна форма, а само на дължина 3.90 м. е с ширина 1.60 м., останалата
част - 2,10 м. е с ширина 0.70 м.; преходната стая -
затворени са два прозореца на югоизток и е отворен прозорец на североизток,
промяна е констатирана и в дължина на стаята, който не е 4.20 м., а 3.85 м.; стаята
срещу тоалетната – променена е дължината, вместо 4.20
м. е изпълнена с дължина 3.85 м.; входното антре -
на мястото на предвиденото по проект входно антре е изградена тоалетна, а
влизането в сградата не е от северозапад, а от югоизток и се намира в пристройката;
коридор - в резултат на скъсяването
на двете стаи и промененото влизане е оформен коридор, който пред тоалетната е
с размер в ширина 1.30 м., и скосявайки се - в дъното пред банята е с размер
0.70 м. при бщата му дължина е 4.00 м.; тоалетната- приобщена към пристройката и има
функция на кухня , а на мястото на проектираната кухня
е изградена баня.
Вещото
лице е констатирало промени в
конструкцията на сградата. Според плана строежът на 1 етаж с размери в план 7.60/5.50 м. с
хоризонтална стоманобетонна плоча с дебелина 12 см. на кота -0.00, върху която
е монтирана дървена конструкция на 1 етаж и дървена покривна конструкция.
Схемата е скелетно-гредова. Носещите конструктивни елементи са стаманобенна
плоча, стаманобетонни греди и стоманобетонни колони. Фасадните стени са с
дебелина 25 см., а вътрешните -12 см.
Стените към ската са от бетон. Колоните стъпват върху единични и ивични
фундаменти. Съгласно Наредба № РД-02-20-2/27.01.2012 г. за проектиране на
сгради и съоръжения в земетръсни райони -конструкцията е еквивалентна на
стенна, като сграда, изпълнена със скелетно-гредова конструкция, при която
поемането на сеизмичните сили се осъществява чрез съвместна работа на ст.б.
колони и стени, обрамчени с колони, неармирана тухлена зидария или бетон.
Проектът
е одобрен на 16.06.2000 г. Проектът е за „Временна,
дървена, типова постройка". Издадено е Разрешение
за строеж № 173/13.07.2000 г.
В заключението не се съобразено
наличието на Заповедна книга, екзекупив на статистически изчисления и протоколи
за изпитание, поради което съдът
кредитира заключението само в частта , в която от огледа на място се констатира
не изпълнена К5.
Съдът кредитира заключението в
частта, в която са констатирани две пристройки, без строителни проекти: пристройка на югозапад - на кота 0.00 и представляваща едно общо
пространство, част от което е с наклонена таванска плоча и размери 4.75/3.30
м., а другата част - с хоризонтален таван и размери 2.70/3,30 м. и пристройка северозапад -
на кота - 3.00 и представлява едно общо пространство
/с денивилация спрямо основаните на сградата. Вещото лице заключава, че така
намереното на място
не може да се вмества в понятието постройка с дървена носеща конструкция,
замонолитена към бетонова площадка
тъй
като липсва проект, стените са от готов вид, който не може да се установи ,
както не може да се визуализира дали са укрепени, защото към момента на огледа
са затворени с дървена ламперия. Вещото лице не е могло да установи как е
осъществена връзката
на отделните стени с подовата ст.б. плоча, с покривната дървена плоча, както и
връзката между отделните стени.
На ниво кота 0.00 в основната
постройка /дървена конструкция/ не се визуализират видими дефекти, но в ст.б.
част на кота -3.00 м. са намерени множество хоризонтални, диагонални и вертикални
пукнатини със сериозни размери. Състоянието на сградата не отговаря на нейната
възраст.
Съобразно Класификатора за
предназначение на сградите - Приложение №4 към чл.16, ал.З от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, респективно отменената Наредба
№3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри /приложение №2 към чл.14, ал.4 и чл.16, а, 1.2 от Наредбата/, за съществуващата сграда, разположена в ПИ с идентификатор №
10135.2551.327, вещото лице дава следната
техническа индивидуализация. По представената Скица
№ 15-153170-04.04.2017 г., сграда с идентификатор 10135.2551.327.2 е сградата е
определена като „друг вид сграда за обитаване". На място
имотът отговаря на вилна сграда- еднофамилна. Понятието „сглобяема постройка с
дървена носеща конструкция, замонолитена към бетонова площадка" - обяснява конструкцията на
сградата, а не начина и на ползване. Процесната постройка няма нужните топлоизолационни качества, както и начин на
вентилиране /комини и вентилационни отвори/, пораки което вещото лице
заключава, че съгласно класификатора на ЗУТ не е жилищна сграда. Съгласно чл.149 ППЗТСУ вещото
лице квалифицира сградата като сграда за временно обитаване т.е.
вилна сграда.
От заключението по съдебно графологическата експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че подписите положени за „Проектант" в Заповед № 1 от
08.01.2000 г.; Заповед № 2 от 10.08.2000г.; Заповед №3 от 15.08.; Заповед № 4
от 25.08.2000 г. и Заповед № 5 от 28.08.2000 г. изпълнени в тетрадка малък
формат с надпис „Заповедна книга" са изпълнени от Н.ЙО.Р., а подписите положени за „Изпълнител" в Заповед № 1 от 08.01.2000 г.;
Заповед № 2 от 10.08.2000г.; Заповед №3 от 15.08.; Заповед № 4 от 25.08.2000 г.
и Заповед № 5 от 28.08.2000 г. изпълнени в тетрадка малък формат с надпис
„Заповедна книга", не са изпълнени
от З.А.З..
При тези налични доказателства съдът извежда следното
от правна страна:
Документите установяващи облигационните връзки между страните
не се оспорват относно тяхната автентичност, поради което съдът приема, че
страните са подписали договор за безлихвен
заем и споразумение, според което заемодателите вместо плащане приемат да
получат собствеността върху имота, а дадената сума покрива цената и разходите
на сделката.
Ответницата оспорва действителността на двете
съглашения, като твърди, че същите са привидни, а действителното съгласие е за
сключване на предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот. Целта
на привидността била да се спести разхода, който ищците следвало да платят на
фирмата посредник. Възраженията относно действителността са неоснователни. На
първо място, съдът не е ангажиран с доказателство, че имота се е предлагал за
продажба от фирма посредник. На второ място не е представено доказателство, че
ответницата е имала договор с такава фирма. На трето място, липсва писмен документ
изходящ от ищците, който да послужи като изначално писмено доказателство, че
договора за безлихвен заем към датата на
банковия превод прикрива плащане по договор за покупко-продажба.
Затова съдът приема, че договора за безлихвен заем е
действителен и по този договор ищците са изправна страна – предоставили са
уговорената в заем сума чрез банков превод.
Споразумението към договор за безлихвен заем,
представлява такова по чл. 65 от ЗЗД. Към датата на сключване на споразумението
кредитори са ищците, а длъжник е ответницата. Кредиторите са се съгласили, да
получат собственост вместо пари. Дължима е била сумата от 57 000
евро, която ответницата е следвало да върне на ищците по договора за заем, а
вместо това кредиторите са се съгласили да получат собственост върху имоти с
идентификатори 10135.2551.327 и 10135.2551.327.2.
От датата на сключване на договора, отношенията между
страните не са трансформирали в предварителен договор за покупко–продажба,
макар и отношенията да наподобяват такъв договор. Спорещите не са страни по
предварителен договор, независимо, че са приели отношенията си като такива в размерените
по между им нотариалните покани.
Отношенията между страните не са и като по договор за
продажба на недвижим имот, затова е безпредметно да се претендира за разваляне
на предварителен договор или да се
претендира разваляне на договор за продажба /каквато е тезата на защита на
ответницата/.
На разваляне подлежи споразумението от 10.02.2017 г.
Наличието му не променя факта, че ищците
са кредитори по договор за заем, а само че приемат да получат друго вместо
дадената в заем парична сума. Затова е безпредметно да се установява факта, на
коя дата е предадено владението върху имота, а достатъчно е да се установи, че
имота се владее от ищците.
Т.е. ответницата е предала владението върху имота.
Следователно при разваляне на това споразумение,
подлежи на връщане владението върху имота, а ответницата следва да върне
дадената в заем парична сума, защото отношенията остават такива каквито са били
по договора за заем. Падежът по този договор е настъпил на 01.04.2017г.
Право да развали договора от 10.02.2016 г. има
изправната страна. Ищците безспорно са такава, защото вече са платили
собствеността, която са приели да получат. Плащането е извършено с банков
превод при сключване на договора за заем.
Спорно между страните е дали ответницата Д.З.А. е
изправна страна.
От събраните по делото доказателства, се установява,
че предложената от ответницата собственост е върху имот, който застрашава
здравето и живота на обитаващите, че обекта не съответства на нормативните
изисквания и изобщо е толкова повреден, че не може да се ползва. Прилагането на
правилата за продажбата, не означава, че отношенията между страните следва да са с осъществен фактически
състав на правната сделка покупко-продажба. Когато кредиторите по договора за
заем, са се съгласили да получат право на собственост вместо пари, следва, че
са се съгласили да сключат сделката в предвидената от закона нотариална форма.
Не е необходимо обаче да сключат сделката за да искат разваляне на
споразумението. Достатъчно е да докажат, че веща, чиято собственост са приели
да придобият е дефектна. Безспорно е, че дефектите намалят стойността на веща,
но те могат и напълно да игнорират тази стойност. Обект на бъдещата сделка,
която би осъществила даване вместо изпълнение, е недвижим имот. Режимът за
експлоатация на недвижимите имоти изисква административно разрешение. Такова се
дава, ако строежът е изпълнен в съответствие с изискванията, които също са нормативно
установени или в случай, че са в допустимо от закона отклонение.
От заключението на СТЕ се установява, че ответницата
вместо връщане на сумата от 57 000 евро дава имот, който не съответства на
строителните книжа и проекти, не е осигурен в сеизмично отношение, с
недопустими деформации и пукнатини, опасен за обитаване, застрашаващ здравето и
живота на обитателите, но отговоря на изискванията на чл. 168 от ЗУТ, не е
жилищна сграда. От заключението също е установява, че вида на дефектите
предполага възникването им към момента на строителството.
Нормата на чл. 65, ал.2 от ЗЗД действително навежда,
че при скрити недостатъци на полученото, се прилагат правилата на продажбата,
но в случая не е завършен фактическият състав на сделката покупко-продажба.
Ищците имат право да развалят споразумението и преди изпълнението му, защото
съгласието да получат собственост вместо пари е също договор и се подчинява на
общите правила на договорите, без да се прилагат правилата на специалната
разпоредба на чл. 193 от ЗЗД /в частност на възражението на ответницата по ал.2
/. Споразумението не замества предварителен договор за покупко-продажба, а само
наподобява такъв договор. Ответницата е
неизправна страна по договора от 10.02.2016 г., наречен от страните
„споразумение“, защото се е задължила да
прехвърли в собственост вещ, която не съответства на законоустановения ред за съществуване, обитаване и прехвърляне
на собственост на недвижим имот. Без значение е дали ищците са знаели или не за
дефектите към датата на сключване на споразумението. По друг начин биха се
развили отношенията между спорещите, ако бяха сключили сделката
покупко-продажба. Тогава възражението за знание на недостатъците, вероятно би
било основателно. Дефектите са установени преди сключване на договор за покупко-продажба.
Действително след връчване на нотариалната покана,
т.е. от 29.03.2017 г. споразумението сключено на 10.02.2016 г. е развалено, но
до тази дата 29.03.2017г., ответницата не дължи връщане на сумата от
57 000 евро, следователно претенцията за обезщетение за забавено плащане е
неоснователна за периода от 01.04.2016 г. до 29.03.2017 г.
Претенцията за обезщетение за забавено плащане в
периода от 29.03.2017 г. до предявяване на иска също е неоснователно, тъй като
макар и на 29.03.2017 г. сумата от 57 000
евро да е станала изискуема, ответницата е поканена да върне само тази сума.
Претенцията за лихва е основателна от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода от спора, право да бъдат присъдени
разноски принадлежи и на двете страни – ищците съобразно уважената част от
иска, а ответницата спрямо отхвърлената част от претенциите.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З.А. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.П.К. с ЕГН ********** и
Й.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 57 000
/петдесет и седем хиляди/ евро, получена по договор за заем, сключен на
01.08.2016 г.,/по които договор и по реда на чл. 65 от ЗЗД на 10.02.2016 г.
кредиторите са се съгласили да получат вместо плащане право на собственост
върху недвижим имот с идентификатор 10135.2551.137, ведно с постройка с
идентификатор 10135.2551.327.2, но последния е развален считано от 29.03.2017
г. с нот. покана № 149, том I, рег. № 1740/29.03.2017 г. на Нотариус № 195 с район
на действие ВРС/, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2017
г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на сумата от 4 561.30 лева, претендирана като обезщетение за забавено плащане за периода
от 01.04.2017 г. /датата на сключване на договор за безлихвен заем/ до
25.08.2017 г. /датата на превяване на иска за връщане на парично задължение в
размер на 57 000 евро/, на
основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД
ОСЪЖДА Д.З.А. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.П.К. с ЕГН ********** и
Й.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 10 675.78
лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковата претенция, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА Н.П.К. с ЕГН ********** и Й.И.К. с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТЯТ на Н.П.К. с ЕГН **********
и Й.И.К. с ЕГН ********** *** сумата от 199.98
лева представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената
част от исковата претенция, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт до страните.
Съдия в Окръжен съд: