Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    758

 

гр.Сливен,  25  октомври  2011  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,  гражданско отделение - ІІІ - ти  граждански състав   в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета  година  в , състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 3727/2011  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е иск  с  правното си основание  чл.  422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.

    

В исковата си молба  ищецът  -  „В и К- Сливен”  ООД  твърди, че   ответникът – П.Н.Ч.  имал  открита партида във „В и К- Сливен”  ООД   за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. Иван Александър 23,  ап. 2А.  този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно  ищцовото дружество извършвало доставки на питейна вода. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по партидата на ответника  от представител на „В и К- Сливен”  ООД   и стойността на изразходваното количество се фактурирало.  Въпреки това ответника  не заплатил стойността на доставената  и консумирана питейна вода за периода от 31.10.2006 г. до 31.12.2009 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ  на „В и К- Сливен”  ООД   одобрени с Решение № ОУ – 045 от 23 юни 2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а именно: „потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране” В чл. 42 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните  на ползваните услуги потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл- 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметката на В и К оператора”, поради което и „В и К- Сливен”  ООД  претендира, както главницата, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа на всяка една дължима сума до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Дружеството предприело действия за събиране на дължимите суми като подало молба за издаване на заповед за изпълнение по чл.- 410 от ГПК и по повод на нея било образувано ч.гр.д. № 2046/2011 г. по описа на СлРС.  По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник в  настоящото производство за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 31.10.2006 г. до 31.12.2009 г., ведно с  дължимата мораторна лихва. В законноустановения срок по делото постъпило възражение от страна на   длъжника по връчената му заповед за изпълнение, поради което за ищцовото дружество  бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За периода 31.10.2006 г. до 31.12.2009 г.  „В и К- Сливен”  ООД   е доставяло питейна вода в недвижимия имот за който има открита партида на името на ответника и съответно  за него е възникнало задължение да заплати доставената  и консумирана питейна вода. Предвид това ответника дължи на „В и К- Сливен”  ООД   следните суми, които  съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на общо: главница – 537.46 лева, представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 31.10.2006 г. до 31.12.2009 г.  на адрес:   гр. Сливен, ул. Иван Александър 23,  ап. 2А, мораторни лихви за периода от 31.10.2006 г.  до 11.01.2011 г. – 144.55 лева или общо 682.01 лева.     

Предвид изложеното  моли съда   да признае за установено по отношение на  „В и К- Сливен”  ООД, че П.Н.Ч. дължи  682.01 лева от които   главница – 537.46 лева, представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 31.10.2006 г. до 31.12.2009 г.  на адрес:   гр. Сливен, ул. Иван Александър 23,  ап. 2А, мораторни лихви за периода от 31.10.2006 г.  до 11.01.2011 г. – 144.55 лева.

Претендират направените по делото разноски.

В дадения едномесечен срок е депозиран отговор от ответника в който оспорва предявените искове, прави възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на главницата, така и за изтеклите лихви като моли съда да бъде назначена експертиза,  която да отговори на въпроса дали във фактурите суми е включена и такса канал или изграждане и пречистване на отпадна вода.          

     В с.з. ищецът     чрез  процесуалния си представител адв. Николай КОНАРЕВ от АК – Сливен  поддържа исковата молба на посочените в нея основания

            Ответникът лично и с процесуалния си представител   адв. Екатерина ДОМУСЧИЕВА  от АК – Сливен  в  с.з.    счита периода за който не се дължат суми поради изтекла давност е   до 28 февруари 2008 г.,    тъй като плащанията се дължат в следващия месец. 

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 31.10.2006 г. до 31.12.2009 г. ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” Сливен е начислило на ответника по делото П.Н.Ч. сума за изразходвана  питейна за обект в гр. Сливен, ул. Иван Александър 23,  ап. 2А на  а стойност 537.46 лв. върху която сума към 31.10.2006 – 11.01.2011  г. изтекла мораторна лихва в размер на 144.55 лв.

На  05.04. 2011 г. „Водоснабдяване и канализация” подало заявление до СлРС със искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със заповед № 1459 от 06.04.2011 г.  постановено по ЧГД № 2046/2011 г.  състав на СлРС осъдил ответникът по настоящото гражданско дело да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата  537,46 лева за доставена и консумирана питейна вода за периода от 31.10.2006 г. до 31.12.2009 г. на адрес: гр. Сливен, ул. „Иван Александър” бл. 23, ап. 2 А, ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 11.01.2011 г. в размер на 144,55 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.04.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото в размер на 26,50 лева.

Вещото лице по приетата и неоспорена по надлежния ред съдебно- икономическа експертиза дава заключение, че размерът на задължението на ответника, представляваща стойността на  на доставена и консумирана питейна овда за периода от 31.10.2006 г. до 31.12.2009 г  съгласно пхриложените извлечения по сметки е в размер на 537.46 лв. с ДДС и по отделни издадени фактури, описани в Справка- Приложение № 1. Размерът на мораторната лихва върху стойността на всяка една фактура до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 159.70 лв.. Стойността на всяка една фактура била формирана от количество вода и нямало включени такси „канал” или „изграждане и прочистване на отпадна вода.

За периода  от 31.10.2006 г. до 31.12.2009  незаплатената питейна вода е в размер на 537.46 лв. главница и изтекла мораторна лихва в размер на 144.55 лв. по извлечение на ищцовото дружество.

За периода от 31.10.2006 г. до  29.02.2008 г. дължимата главница за достаевна и незаплатена питейна вода е 187.65 лв. , а мораторната лихва в размер на 75.79 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства,както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е частично основателен по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Видно от приетото по делото писмени доказателства, ищцовото дружество за периода от 31.10.2006 г. до 31.12.2009 е начислило на ответника по делото П.Н.Ч.  сума аз изразходвана  питейна за обект в гр. Сливен, ул. Иван Александър 23,  ап. 2А на обща стойност  537,46 лева Върху главницата е начислена мораторната лихва за забава изтекла до 11.01.2011 г. в размер на 144,55 лева,  което се установява, от извлечението за дължими суми на абонат, приложени по ч.гр.д. № 2046/2011 г., и от приетата и неоспорена съдебно- икономическа експертиза.

Ответникът е въвел като твърдение за не дължимост на част от сумите погасяване правото на принудително изпълнение на носителя на субективното право поради не осъществяването му в предвидения от закона срок за периода от 31.10.2006 г. до 29.02.2008 г.  Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасяват исканията за принудително осъществяване на вземанията. Съдът стигна до извода, че искът следва да се отхвърли за този период,  поради изтекла погасителна давност за периода от 31.10.2006 г. до 29.02.2008 г., тъй като съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, който вземането е станало изискуемо. Вземането на ищеца е станало изискуемо през месеца, следващ месеца през който е извършена доставката и към момента на предприемане на действие от негова страна за реализиране  на субективното му право са били изтекли 3 години, който срок е предвиден в чл. 111, буква В от ЗЗД, тъй като съгласно сочената разпоредба с изтичане на 3 годишна давност се погасяват вземанията на кредитори за наем, лихви и други периодични плащания. Безспорно в случая се касае за периодично задължение, тъй като възниква ежемесечно след осъществяване на доставката и с падеж не по-късно от 30 след края на месеца, след  който е извършил потреблението.   Задълженията  на ответника за заплащане на продажната цена на доставената му и употребена питейна вода са повтарящи се ежемесечни и еднородни.  В подкрепа на периодичния характер на вземанията на ответника е и обстоятелството, че лихвата посочена в извлечението е начислена периодично, начиная от края на всеки предходен месечен период за заплащане на съответното задължение.

     Размерът на начислената питейна вода за този период е в размер на 187.65 лв. главница.  С погасяването по давност на вземането за главница се погасяват и произтичащите от нея допълнителни вземания за лихви и разноски съгл. чл. 119 от ЗЗД. Именно заради така признатата не дължимост на главницата не се дължат и мораторните лихви в размер на 75.79 лв.

     Предвид изложеното , съдът следва да постанови решение с което  да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцомвото дружество сумата 349.81 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.04.2011 г. и мораторни лихви в размер на 68.76 лв., като в останалата си част предявените искове следва да се отхвърлят като погасени по давност.

     Ответникът дължи и разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 16.25 лв.

Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 47.80 лв. заплатена д.т. ,  92 лв. юристконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в размер на 30.65 лв. 

Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на  19.30 лв. възнаграждение за вещо лице.        

     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Н.Ч. с ЕГН ********** *** Александър 23,  ап. 2А , ЧЕ ДЪЛЖИ на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на  управление: гр. Сливен, ул. 6-ти септември № 27 сумата 349.81 лв. за достаевна и незаплатена питейна вода за обект в гр. Сливен,  ул. Иван Александър 23,  ап. 2А , клиентски номер 73480 за периода от  01.03.2008 г. до  31.12.2009 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №  2046/2011 г. на СлРС- 05.04.20011 г., мораторни лихви за забава , изтекли до  11.01.2011 г. и разноски в заповедното производство в размер на 16.25 лв.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

 

            ОСЪЖДА П.Н.Ч. с ЕГН ********** *** Александър 23,  ап. 2А да заплати  на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на  управление: гр. Сливен, ул. 6-ти септември № 27 разноски в размер на 170.45 лв.

 

     ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на  управление: гр. Сливен, ул. 6-ти септември № 27 да заплати на   П.Н.Ч. с ЕГН ********** *** Александър 23,  ап. 2А да заплати  на  разноски в размер на 19.30 лв.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването на страните

 

 

           

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: