Р Е Ш Е Н И Е
Номер
129, 10.02.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
ХV-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2023г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При
секретаря Д. Ф., прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдията
Йовка Бъчварова КАНД № 2050 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД град Бургас, действащо чрез представител по пълномощие –
главен юрисконсулт Д.З., срещу решение № 14/21.09.2022г., постановено по АНД №
90/2022г. на РС Малко Търново, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 72/13.07.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“
Варна. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително
основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Развиват се подробни доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление : изтекъл бил срокът по
чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административното
нарушение (АУАН); в АУАН и в НП не била прецизирана датата на извършване на
твърдяното административно нарушение; липсвали доказателства за превишение на разрешения
обем вода до 0,5 литра в секунда. Искането е за отмяна на решението на районния
съд. Заявена е претенция за присъждане на разноските и за двете инстанции.
В
срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – Басейнова дирекция
„Черноморски район“ Варна, не е подал отговор срещу касационната жалба.
В
съдебно заседание касаторът и ответникът по касация не изпращат представители.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за
неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът,
след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в
14-дневния срок по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213
от АПК, приложими по силата на чл.63в
от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Обхватът
на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според
който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно.
С обжалваното решение
състав на РС Малко Търново е потвърдил НП № 72/13.07.2022 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ Варна, на жалбоподателя на основание чл.200,
ал.1, т.1, б.“а“ и чл.200, ал.4 от Закона за водите (ЗВ) била наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за извършено по чл.48, ал.1, т.11
от ЗВ административно нарушение, затова че през периода от 01.01.2021 г. –
31.12.2021г., при условията на повторност, дружеството не изпълнило условие от
издаденото му Разрешително № 200 248 / 11.04.2005 г. в частта „Разпределение на
разрешеното водно количество“ във връзка с т.9.1.2 от раздел „Условия за
контрол“ към същото, и е превишило разрешения годишен воден обем за 2021г. След
извършване на проверка на законосъобразността
на АУАН и НП районният съд е формирал извод за неоснователност
на разглежданата от него жалба. За да постанови този
правен резултат, съдът е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон бил правилно
приложен, тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че дружеството
– жалбоподател било извършило нарушението, за което било санкционирано.
Коментирал е и размера на определената санкция като съответна на обществената
опасност на деянието и на привлеченото към административнонаказателна
отговорност юридическо лице. Отхвърлил като неоснователно искането за отмяна на
НП поради маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД град Бургас, е
основателна, макар и не по наведените в нея съображения. Решението на Районен
съд Малко Търново е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено
при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на
страните. На
дружеството – жалбоподател е наложена санкция, затова че административното
нарушение е извършено при условията на повторност. В обстоятелствената част на
НП са посочени редица влезли в сила на 10.06.2021г. наказателни постановления,
конкретизирани с техните номера и дата на издаване, с които дружеството било
санкционирано за извършване на нарушения от същия вид. Именно по тези
съображения санкцията е определена по реда на чл.200, ал.4 от ЗВ, предвиждащ
завишени размери на глоба/имуществена санкция в диапазона от 1000.00 до 50
000.00 лева при повторно извършване на нарушенията по чл.200, ал.1 и ал.2 от
ЗВ. Повторността, като част от обективната страна на
административнонаказателното обвинение, подлежи на доказване и за да установи
дали деянието е извършено при условията на повторност, съдът може и е задължен
да събира доказателства и по собствена инициатива, тъй като следва да установи
обективната истина. В административнонаказателната наказателната преписка не са
приложени посочените в оспореното НП влезли в сила наказателни постановления,
нито съдът е проявил дължимата процесуална активност да ги изиска. Така делото
е останало непопълнено с достатъчно доказателства, необходими и относими към
предмета на доказване, за да се извърши обоснована преценка дали е извършен
квалифицираният състав на административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят. Когато
определени доказателства са необходими за разкриване на обективната истина, при липса на процесуална активност от страните, както е в случая, такава, с оглед на служебното начало, следва да
прояви съдът. Това е основание за повишена процесуална активност от страна на
съда с цел обективно, всестранно и пълно установяване на всички значими и
относими обстоятелства. На събиране и проверка от съда подлежат както
доказателствата, които разобличават извършителя на нарушението и отегчават
неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават
отговорността му – чл. 107, ал.3 от НПК. В
тази връзка следва да бъде съобразена разпоредбата на §1, ал.1, т.22 от ДР от
ЗВ, според която повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан
за нарушение от същия вид. Вероятността,
при събирането и преценката на всички относими доказателства, свързани в случая
със съставомерността на деянието, в тяхната съвкупност, районният съд да
достигне до различен правен извод, е достатъчно основание да се приеме, че
допуснатото нарушение е съществено.
Като не е събрал
доказателства дали твърдяното административно нарушение е извършено при условия
на повторност и то с оглед цитираните в НП влезли в сила наказателни
постановления, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да събере
посочените доказателства и да извърши преценка дали деянието е извършено при
условията на повторност, съобразно посоченото по – горе обяснение на това
понятие. В тази връзка съдът указва, че дори и да не установи признаците на
повторност, въззивният съд е в правомощията си да измени НП, като
преквалифицира деянието по основния състав, съобразно чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН,
както и задължителните указания по прилагане на закона, залегнали в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020г. на ВАС, І и
ІІ колегия, т.1. Следва да бъдат обсъдени и да се даде мотивиран отговор на
наведените в жалбата твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила,
вкл. за времето на извършване на деянието, които са останали без отговор при
първоначалното разглеждане на делото. В тази връзка е необходимо да бъде
вметнато, че несъгласието на жалбоподателя да е извършил нарушение през
посочения в НП период не води до извод на липсата на реквизита по чл.42, ал.1,
т.3 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а е въпрос по същество дали
нарушението е извършено, ако се приеме, че има извършено нарушение именно през
този времеви отрязък, достатъчно ясно конкретизиран с начална и крайна дата.
При новото разглеждане на
делото следва да бъде отстранено и друго съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до неправилно конституиране на страните в първоинстанционното
производство. Съгласно приложимата към момента образуване на
делото пред РС Малко Търново и
към момента на постановяване и обявяване на решението разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН (изм.,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл.55, ал.2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4, както
и допуснатите от съда свидетели. Анализът
на посочената разпоредба сочи, че като ответник по делото
се конституира и призовава учреждението или организацията, издала електронен
фиш по чл.58д,
т.4 от ЗАНН, когато законът предвижда
възможност за санкциониране с този вид акт, докато във
всички останали случаи, при които се обжалват актовете по чл.58д,
т.1 – т.3 от
ЗАНН, в т.ч. и
НП, като страна в производството се конституира и
призовава наказващият орган. Съдебното
производство пред РС Малко Търново
е проведено с участието на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ Варна, като учреждение, чийто орган
е издал наказателното постановление, който би
бил надлежна въззиваема страна преди изменението на чл.61, ал.1 от ЗАНН от
23.12.2022г. Въззивният съд е
следвало служебно да конституира и да призове като
надлежен ответник по делото Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ Варна като орган, издал оспореното по
делото НП.
С оглед дотук изложеното
касационната инстанция приема, че при постановяване на
съдебното решение въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.348,
ал.1, т.2 вр. ал.3,
т.1 от НПК, които са отстраними и които са основание за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.222, ал.2, т.1 от АПК и
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Малко Търново, който да продължи разглеждане на делото,
при съобразяване с дадените в настоящото решение указания.
Съдът указва, че при новото
разглеждане на делото въззивният съдът следва да се произнесе по реда на
чл.226, ал.3 от АПК по исканията за разноски, вкл. и тези направени пред
касационната инстанция, съобразно крайния изход на делото.
Ръководен от гореизложените
съображения, Административен съд Бургас,
ХV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 14/21.09.2022 г., постановено по АНД № 90/2022 г. на РС Малко Търново.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Малко Търново при съобразяване с указанията, дадени
в мотивите към решението.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
Ч Л Е Н О В Е : 1/
2/