Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на пети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ И.
при секретар Маргарита Д., като разгледа докладвано от съдия Д. в. гр. д. № 2557/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.И.М. и Б.Б.К. с вх. № 5170910/22.10.2019 г. – ответници по гр. дело № 3115/2018 г., Софийски районен съд, 125 състав срещу постановеното по него Решение № 232032/02.10.2019 г. в частта, в която е признато за установено по иск на „Т.С.“ ЕАД, че ответницата В.М. дължи следните суми: 466, 84 лв. за топлинна енергия по фактури от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г. за топлоснабден имот с абон. № 042759, ведно със законна лихва от 15.01.2018 г. /датат на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 109, 61 лв. обезщетение за забава върху нея от 01.07.2015 г. до 06.01.2018 г.; 20, 76 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска 15.01.2018 г. до плащането и сумата от 4, 92 лв. обезщетение за забава от 05.2015 г. до 04.2016 г. Със същото решение е установено задължение на жалбоподателя Б. Кирилиов спрямо ищеца за следните суми:11, 71 лв. главница за дотавена но незаплатена топлинна енергия по фактури от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г. за имот с абон. № 042759, ведно със законна лихва от 15.01.2018 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 27, 40 лв. – обезщетение за забава върху нея от 01.07.2015 г. до 08.01.2018 г.; 5, 19 лв. главница за дялово разпределение за периода 05.2015 г. – 04.2016 г., заедно със законна лихва от 15.01.2018 г. /датата на подаване исковата молба/ до окнчателното плащане и сумата от 1, 23 лв. обезщетение за забава от 05.2015 г. до 04.2016 г.. Със същото решение жалбоподателите са осъдени да заплатят исторените от ищцовото дружество разноски съразмерно с уважената част от исковете.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно не е взел предвид
направеното искане за спиране на производството до приключването на
преюдициалния спор по адм. дело № 1372/2016 г., ВАС 3-то отделение.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен не подава
отговор в законоустановения срок.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено
не взема становище в законоустановения срок.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 3115/2018 г., Софийски районен съд, 125 състав е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, в която дружеството твърди, че ответниците са титуляри на правото на собственост на недвижим имот, топлоснабден от ищцовото дружество, до който за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2015 г. е доставяна топлинна енергия, която останала незаплатена. Въз осонва на това се иска осъждане на ответницата В.М. /при 4/6 част/, Б.К. /при 1/6 част/ и К.Д. /при 1/6 част/да заплатят 707, 20 лв. главница отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г.; 166, 62 лв. законна лихва за забава за периода 05.2015 г. – 04.2016 г. /31, 16 лв. главница и 7, 38 лв. лихва/ ведно със законна лихва от 15.01.2018 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане. Претендирани са разноски.
Ответницата К.Д. редовно уведомена не взела становище. Ответниците В.М. и Б.К. с назначен особен представител оспорват исковете по основание и размер. Направили са искане за спиране на производството до постановяване на окончателно решение по предприетото срещу Решение № 4777/2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г., ВАС, 3то отделение.Твърдят, че не са клиенти на дружеството, Общите му условия не били публично известни, нямали сключен с ищеца договор, от койот да е видно какви са им прават и задълженията. Направено е възражение за давност.
По делото е конституирано трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца.
По делото са представени: Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 13.02.1989 г. по реда на Наредбата за държавните
имоти; Извлечение от счетоводството на ищеца за задълженията по партидата на
наследодателя на ответниците; съобщение към Фактура № **********/31.07.2016 г.,
в което се съдържат месечни задължения за подгряване на вода и за отопление;
издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия
за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г.; съобщение към Фактура № **********/31.07.2015
г.; издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.; съобщение от СО район Искър,
че топлоснабденият имот е придобит чрез покупко-продажба от общината от С.М.и В.М.
на 13.02.1989 г.; Договор № 3952/20.09.2002 г. за възлагане отчитането на
индивидуалните измервателни уреди, сключен между „Т.С.” ЕООД и Етажната
собственост, в която се намира топлоснабдения имот; ведно с протокол от
проведено на 19.09.2002 г. ОС на ЕС за вземане решение за избор на фирма за
дялово разпределение и сключването на договор. Списък на подисалите се етажни
собственици, като под № 14 е името на наследодателя на ответветниците; Общи
условия за продажба на топлинна енергия на дружеството ищец от 2008 г. и 2012
г.; Договор № 94/01.11.2007 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в,
ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.” ЕАД и „Т.С.”; Индивидуални справки за отопление
и топла вода за абонатен № 42759; протоколи на „Т.С.” ЕООД за извършени
посещения през м. 05.2015 г. за отчет на имотите в етажната собственост.
Въз основа на тези доказателства съдът в процесното Решение № 232032/02.10.2019 г. е приел, че топлоснабдения имот е бил собственост на наследодателя на ответниците и на една ответницата В.М.. Позовал се е на чл. 155, ал. 1 ЗЕ, за да обоснове извода си, че между ищцовото дружество и ответниците е имало договор по силата на закона за доставка на топлинна е енрегия за процесния период. Приел е, че от предвидените две възможности в ОУ на ищеца за заплащане на консумираната топлинна енергия, е избрана възможността за ежемесечно фактуриране. С оглед падежирането на задълженията е уважил частично възражението за давност. По тези мотиви съдът е постановил процесното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотините му. В съответствие с изложените възражения в жалбата съдът следва да
добави следното:
Въззивната
жалба съдържа оплакване относно допустимостта на първоинстанционното
производство поради отказ от спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Искането за спиране е направено още с отговора на исковата молба с твърдението,
че невлязлото в сила Решение № 4777/2018 г. по адм. дело №
1372/2016 г., ВАС, 3то отделение би имало отношение към крайния акт на съда ако
бъде потвърдено от 5 членен състав на ВАС. Правилно съдът е оставил това искане
без уважение, тъй като на основание чл. 195 АПК решението на ВАС действа
занапред. Правилно и съобразно разпоредбата на чл. 631 ГПК, според която само съдът
отправил преюдициалното запитване е длъжен да спре делото пред него, СРС не е
спрял производството пред него предвид висящите две дела пред Съда на ЕС.
Ето защо жалбата следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
На
жалбоподателти не се дължат разноски. Въззиваемият е направил искане за
заплащане на възнаграждение за юрисконсултско представителство, което следва да
бъде уважено.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение №
232032/02.10.2019 г. по гр. дело № 3115/2018 г., Софийски районен съд, 125
състав.
ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН **********
и Б.Б.К., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 100 лв. юрисконсулстко възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./