№ 390
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Д.
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900110 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „БУЛ ИНС" АД , ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез
адв. М.Г. - САК, срещу С. П. С., ЕГН **********, **, ул.*** *, иск с правно
основание чл. 500, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 83 700,01 лв, като част
от 113,700.01 лв, представляваща част от регресно вземане по чл. 500, ал.1, т.1
от КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по
повод застрахователно събитие от 09.04.2016г., представляващо покрит риск
по полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 09.04.2016г. на път 9004 ** - Разделна е
настъпило ПТП между л.а. „****" с водач И. И., който се е движел в посока от
Разделна към ** със скорост около 73,51 км/ч и движещия се в обратна посока
от ** към Разделна л.а. „***" с водач С. С. със скорост около 115,81 км/ч, при
което са причинени травми на Д. Д. Д..
С влязла в сила присъда по НОХД 4006/2017 по описа на Районен съд Варна е
установено, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача С. П.
С., който като водач на лек автомобил „***" с per. № *** след употреба на
1
алкохол, е нарушил правилата за движение по пътищата. По отношение на
управлявания от ответника л. а. „***" с per. № *** към датата на ПТП е била
налице действаща застраховка „Гражданска отговорност" (ГО) на
автомобилистите по полица, издадена от ЗД „БУЛ ИНС" АД. По предявен от
увреденото лице Д. Д. Д. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
постановено решение №491 от 05.06.2019г. по т. д. № 1574/2018г. по описа на
Окръжен съд Варна, потвърдено с решение № 287/13.12.2019г. по в.гр.д. №
658/2019г. на Апелативен съд - Варна, с което окончателно са определени и
присъдени следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД: 80 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 06.06.2018г. и 5141,39 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 15.08.2018г.
Посочените решения са поставени при участието на ответника С. като
подпомагаща страна на ЗД „БУЛ ИНС" АД, срещу когото е уважен
предявения в производството обратен иск за сумата 30000 лв., предявена като
частична претенция от общ размер 105200 лв., представляващ регресно
притезание срещу деликвента за присъдените на ищцата суми за обезщетение
за претърпените увреждания в резултат на ПТП.
Настоящата претенция е за заплащане на сумата от 83 700,01 лв.,
представляваща разликата до общ размер на регресно вземане по чл. 500, ал.1,
т.1 от КЗ в размер на 113 700,01 лв, дължимо във връзка със заплатени
застрахователни обезщетения по повод на застрахователното събитие от
09.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С молба от 25.03.2024г. се уточнява, че сумата от общо 113 700.01 лв.
представлява сбора от сумите, заплатени по двете изпълнителни дела,
образувани срещу ЗД „Бул Инс" АД, както следва:
1. Изп. дело № 20208380400691 по описа на ЧСИ М. Б., per. № 838 от КЧСИ
за сумата общо от 109 758.41 лв., вкл.:
80 000.00 лв. главница /обезщетение за неимуществени вреди/,
15088.89 лв. законна лихва за периода от 06.06.2018г. до 14.04.2020г.,
5141.39 лв. главница/обезщетение за имуществени вреди/,
2
869.75 лв. законна лихва за периода от 15.08.2015г. до 19.12.2018г.,
2306 лв. - допълнителни разноски,
6 352.38 - т.26 към ЧСИ.
2. Изп. дело № 20218380406782 по описа на ЧСИ М. Б., per. № 838 от КЧСИ
за сумата общо от 3941.60 лв, вкл.:
3084.23 лв. – адв.хонорар по търг.дело №1574/2018г. на ВОС,
430 лв. - адвокатски хонорар по изп.дело №20218380406782,
66 лв. - обикновени такси към ЧСИ,
361.37 лв. - т.26 към ЧСИ.
В отговора си ответникът С. П. С., чрез адв.Г. Я., оспорва претенциите като
недопустими и неоснователни. Оспорва възможността регресните претенции
да се предявят в отделен процес след предявяването им като обратен иск в
производството по т.д.№1574/2018г. Оспорва се също твърдението за
извършено плащане на присъдените суми в полза на пострадалото лице.
По предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
предпоставките от фактическия състав на чл.500, ал.1, т.3 КЗ: платено от
застрахователя на виновния водач обезщетение на пострадалото от ПТП лице,
заедно с платените лихви и разноски, както и виновният водач да е управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация над допустимата по закон
норма.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установен и ненуждаещо се от доказване наличието на
влязла в сила присъда по НОХД 4006/2017 по описа на Районен съд Варна, с
която е установено, че причина за настъпване на ПТП са действията на С. П.
С., който като водач на лек автомобил „***" с per. № *** след употреба на
алкохол, е нарушил правилата за движение, както и наличието на решение
№491 от 05.06.2019г. по т.д. № 1574/2018г. по описа на Окръжен съд Варна,
потвърдено с решение № 287/13.12.2019г. по в.гр.д. № 658/2019г. на
Апелативен съд - Варна, с което окончателно са определени и присъдени
следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД: 80 000 лева, представляващи
3
застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 06.06.2018г. и 5141,39 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 15.08.2018г.
Приет е по делото заверен препис от присъда от 15.01.2018г. по НОХД
№4006/2017г. по описа на 32 наказателен състав на ВРС, с която С. П. С. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А",
вр.ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Като доказателство по делото са приети констативен протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.04.2016г. ведно с албум от посетено
местопроизшествие.
С решение №491 от 05.06.2019г. по т. д. № 1574/2018г. по описа на Окръжен
съд Варна, потвърдено с решение № 287/13.12.2019г. по в.гр.д. № 658/2019г.
на Апелативен съд - Варна, са окончателно определени и присъдени следните
обезщетения по чл. 52 ЗЗД: 80 000 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
06.06.2018г. и 5141,39 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
търпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.08.2018г.
Посочените решения са поставени при участието на ответника С. като
подпомагаща страна на ЗД „БУЛ ИНС" АД, срещу когото е уважен и
предявения в производството обратен иск за сумата 30000 лв., предявена като
частична претенция от общ размер 105200 лв., представляващ регресно
притезание срещу деликвента за присъдените на ищцата суми за обезщетение
за претърпените увреждания в резултат на ПТП.
От заключението по назначената и приета по делото СЧЕ се установява, че въз
основа на справка изх.№53596/03.09.2024г. от ЧСИ М. Б., рег.*38, с район на
действие Софийски градски съд, по изпълнително дело №20208380400691,
изпратено до ВОС с вх.№22171/05.09.2024г., експертизата е установила
следния размер на дълга по изпълнителното дело: имуществени вреди в
размер на 5 141,39 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
15.08.2018 г., неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 06.06.2018 г., адвокатски хонорар в
изпълнението в размер на 2 240,00 лева такси и разноски в изпълнението в
размер на 6 410,35 лева. Според заключението с платежно нареждане от банка
4
„ОББ" АД на 14.04.2020г. е постъпила сума в размер на 109 758,41 лева, с
което задължението е погасено изцяло, в резултат на това делото е прекратено
и към настоящия момент същото е архивирано.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В случая в производството по т.д.№1574/2018г. по описа на ВОС срещу
третото лице – помагач С. С., ответник в настоящото производство, е бил
разгледан обратен иск, предявен като частичен за сумата от 30 000 лв.
Съгласно ТР №3/2019г. по т.д.№3/2016г. на ВКС решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Уважаването на преките искове срещу застрахователя поражда вземането му
за регрес срещу деликвента за присъдените на пострадалия суми. В
производството по уважения частичен обратен иск е установено наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
към процесната дата на причинилия пътнотранспортното произшествие водач
с ответното застрахователно дружество към датата на произшествието,
настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие и неговия
механизъм, всички елементи от обективната и субективна страна на деликта –
противоправното деяние, вредоносния резултат, причинната връзка между
вредите и противоправното деяние, размера на причинените вреди, както и че
водачът на процесния автомобил – С. С. към момента на настъпване на
произшествието е управлявал моторното превозно средство след употреба на
5
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
основание за регресната претенция по чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ.
В настоящото производство от представените писмени доказателства и
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява извършено
плащане от застрахователя на присъдените обезщетения за причинените на
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди в общ размер 85141,39
лв., присъдената законна лихва за периода от 06.06.2018г. до 14.04.2020г. в
размер на 15088.89 лв., законна лихва за периода от 15.08.2015г. до
19.12.2018г. в размер на 869.75 лв. Установява се също и заплащането от
застрахователя на присъдените разноски в производството по прекия иск и по
изп.дела.
По отношение определяне на дължимия размер съдът намира, че регресното
право на застрахователя обхваща освен заплатените на увреденото лице
обезщетения и лихви още само разноските за определяне и изплащане на
обезщетенията. Това са обичайните разходи, необходими за установяване
механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди,
както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. В настоящия
случай дължимото на пострадалото лице обезщетение е определено по
съдебен ред, поради което като разноски по смисъла на чл. 500 КЗ следва да се
приемат и съдебно-деловодните разноски, сторени от застрахователя в
исковото производството – напр. претендираното в случая адв.
възнаграждение.
Разноските в изпълнителното производство /такси и разноски по Тарифата за
таксите и по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./ са направени след
влизане в сила на съдебното решение по иска на увреденото лице, т. е. след
установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване
вреди и размера на дължимото от застрахователя обезщетение и съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК са в тежест на длъжника. В този смисъл тези разноски не
представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, те са
резултат от липсата на доброволно изпълнение на установена с влязъл в сила
изпълнителен титул отговорност, поради което са извън обхвата на регресното
право на застрахователя.
С оглед на изложеното, съдът приема за осъществен фактическия състав на
регресния иск по отношение на размера от 104 184,26 лв., включващ
6
присъдените обезщетения и законна лихва, както и сторени разноски в
исковия процес. Искът е основателен и следва да се уважи за размера от
74 184,26 лв., след приспадане на сумата от 30 000 лв., присъдена по
предявения частичен обратен иск по т.д.№1574/2018г. по описа на ВОС. Над
този размер до заявения размер от 83 700,01 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на ищеца съобразно уважената
част от предявените искове. По отношение на претендирания адв.хонорар в
размер на 8800 лв. е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира
за основателно с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004
г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения е абсолютно нищожна. С оглед задължителния характер на
даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба
№ 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са
задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за
правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват
съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната
нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Настоящото производство е образувано по иск за заплащане на остатък от
регресно притезание при наличие на влязло в сила решение по частичен иск.
Това обосновава извод за липса на фактическа и правна сложност на делото,
което с оглед също и на ограничените процесуални действия представляват
предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение при приложение
на цитираното по-горе решение на СЕС. Настоящият състав намира, че
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 2000 лв. с ДДС.
Съобразно уважената част от предявените искове в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 4917 лв., вкл. съответна част от
заплатената държавна такса, депозит за вещо лице и определеното
адв.възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
писмени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес **, *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата
74 184,26 лв. /седемдесет и четири хиляди сто осемдесет и четири лева и 26
ст./, представляваща остатък от регресно притезание срещу деликвента за
заплатените на увреденото лице суми за обезщетения, лихви и разноски във
връзка с претърпените увреждания в резултат на ПТП, причинено на
09.04.2016г. от С. П. С. като водач на лек автомобил „***“, ДК № ***,
управлявал МПС под въздействие на алкохол с конц. на алкохол в кръвта 3,29
промила, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска
отговорност /BG/02/116000235398 със срок на валидност от 07.01.2016г. до
06.01.2017г./, като ОТХВЪРЛЯ иска до предявения размер от 83 700,01 лв., на
основание чл.500 от КЗ.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес **, *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София - 1407, бул."Джеймс Баучер" *7 сумата 4917 лв.,
представляващи разноски в производството съобразно уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8