№ 1142
гр. Пазарджик, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220103920 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от М. Д. С., гражданин на В. жив. в гр. С.,
срещу К. И. Г. от с. К., общ. Лесичово, за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата 1844,30 лв., представляваща стойността на данък МПС, начислен на ищеца за
притежаването на автомобил, предаден на ответника с цел да бъде придобит от него. В
исковата молба се твърди, че ищецът и неговата съпруга, българка, притежавали от 2007 г.
къща в с. П., общ.Л., където ходели през лятото. При престоите си в България те ползвали
лек автомобил „В****“, регистриран в България също през 2007 г. През 2010 г. обаче
ищецът решил преди заминаването си за А. да продаде или да бракува автомобила, който
бил вече около 15-годишен, „за да не гние в двора“ на къщата. Познат на семейството,
живеещ в село П. – Й.Й. – бил упълномощен от ищеца да продаде автомобила до края на
календарната 2010 г. или ако не успее – да я бракува, тъй като декларациите по чл. 25, ал. 8
от ЗННД и 264, ал. 2 от ДОПК важали само до края на годината. Й. познавал собственик на
автоморга и се свързал с него, за да го попита дали не може да намери купувач за
автомобила. Собственикът на автоморгата С. П. тествал автомобила и предложил на Й. цена
от 1600 лв с намерение, преди да я бракува, да опита я продаде, ако намери купувач, като
изпрати купувача при Й. за документалното оформяне на сделката. Й. получил сумата 1600
лв. и я предал на ищеца, който малко след това си занимал за А.. Част 2 от свидетелството за
регистрация на автомобила (т.нар. малък талон) било оставено при П., а част 1 (т.нар. голям
талон) останала у Й.. Междувременно собственикът на автоморгата намерил купувач за
автомобила – ответника К. Г., получил от него цената на автомобила и му го предал, като се
обадил на Й. и му казал да се свърже с Г. за сключването на сделката пред нотариус. Й.
1
неколкократно търсил Г. в с. К., където последният живеел, но не успял да го намери – в
дома била само майката на ответника, която обяснявала, че синът и е на път с товарен
автомобил. На 1 оставения от Й. негов мобилен телефонен номер също не се обадил никой.
След зимата на 2010 г. Й. престанал да ходи в К., а Г. също не се обадил. Без големия талон
ответникът не можел нито да мине технически преглед, нито да сключи застраховка за
автомобила, като ищецът счита, че той го е ползвал, но с него е ходел предимно на ловни
излети по слабо използвани, непопулярни горски пътища, където не се очаква да има
проверки от контролни органи. През пролетта на 2021 г. В. С., съпругата на ищеца,
получила покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител, отнасяща се за
дължими данъци за автомобила. Малко преди самият Й. да замине за А., тя му се обадила и
го помолила да се свърже със семейство Г.и и да им предаде да платят данъците. Й. ги
потърсил първо в К., но не ги намерил, и след като разбрал къде в гр. Пазарджик се намира
транспортната им база за извършване на превозваческа дейност, отишъл там и се срещнал с
И. Г., баща на К., който отново отсъствал. И. Г. обещал да говори със сина си, но на
следващия ден се обадил на Й. по телефона и му предал, че К. е заявил, че автомобила го е
взел от С. П. – да се оправят с него. По молба на семейство С. Й. все пак получил от И. Г.
регистрационните табели на автомобила, за да го бракуват, и така регистрацията на
автомобила била прекратена от ищеца. Сумата, чието заплащане се претендира, е размерът
на данъка, който се търси от ищеца М. С. за периода 2010-2021 г., включително лихвите за
забава и таксите, дължими на ЧСИ.
С отговора ответникът оспорва иска. Твърди, че е ходил заедно с Й. при нотариус, но там е
станало ясно, че сделката не може да се извърши, тъй като Й. има пълномощно само от М.
С., но не и от неговата съпруга. Й. уверил ответника, че до края на годината ще се снабди с
такова пълномощно, но впоследствие при многократните търсения от страна на Г. се
укривал и избягвал контакт. Така с настъпването на 2011 г. станало невъзможно Г. да
управлява автомобила по пътищата, тъй като нямал нито застраховка „ГО“, нито платен
данък – за да заплати и двете, му бил необходим големият талон, който се намирал у Й.. По
същата причина не можел да го бракува и да го предаде за скрап. Автомобилът останал при
него и дори му пречел в двора му. Всъщност Г. претърпял загуба по вина на Й. в размер
платената за автомобила цена.
Ищецът е квалифицирал иска по чл. 45 от ЗЗД, като се аргументира с това, че между
страните няма преки договорни или извъндоговорни отношения. Съдът счита, че искът по-
скоро е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като става дума за задължение, което така или
иначе съществува и което според изложеното в исковата молба е следвало да бъде поето от
ответника, но вместо това е останало за ищеца.
В открити съдебни заседания страните поддържат становищата си. В устните състезания и в
писмена защита ищецът излага доводи за доказаност на всички свои твърдения и правни доводи за
основателността на иска. Счита, че е опровергано твърдението на Г., че двамата с пълномощника
са ходили заедно при нотариус и там се е оказало, че с пълномощното му не може да се осъществи
сделката. Среща и ходене при нотариуса не е имало, напротив, доказало се е, че пълномощникът
Й. многократно е търсил К., но той вечно бил на път. Самото пълномощно е с текст, съдържащ
2
имената на двамата съпрузи като упълномощители, и макар то да не е съхранено, нотариус Христо
Панчев, известен като пословично педантичен, не би заверил подписа само на единия
упълномощител без другия. Неверни са твърденията на ответника, че той не можел да плати
данъка, дори да искал, без големия талон – и само данните за автомобила и собственика,
съдържащи се в малкия талон, който е у него, му позволяват плащане.
Ответната страна също излага подробни доводи в устните състезания. Не е доказано
според него да е имало положен подпис на В. С. в пълномощното и това е единствената причина
прехвърляне на собствеността да не се осъществи. Но дори да се счете, че надлежно пълномощно е
имало, след края на годината сделката отново не е можела да се осъществи. Вина за финансовите
загуби на ищеца за времето след това ответникът няма и за противоправност и непозволено
увреждане не може да се говори. Ако автомобилът е бил прехвърлен в негова собственост,
ответникът е щял да заплаща данъците; основна грижа на всяко лице, в това число на семейство
С., е да следи какви задължения има и да ги плаща навреме.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът М. С. е гражданин на В. а съпругата му е българска гражданка, като семейството
живее през част от времето във В. но притежава и къща в България. Притежавали и лек автомобил
„В****“ с първа регистрация от 1994 г. и регистрация в България от 2007 г.
През лятото на 2009 г., преди двамата за заминат за В. ищецът преценил, че автомобилът
вече не му е нужен, и се свързал със свой познат от П. – свидетеля Й.. Двамата се уговорили Й. да
намери купувач за автомобила или ако не успее, той да бъде бракуван, като го упълномощили да ги
продава във връзка с продажбата или бракуването, оставили му и подписана декларация по чл. 264
от ДОПК с оглед евентуална продажба.
Й. закарал автомобила на своя познат С. П., който притежавал автоморга и търгувал с
части от стари автомобили. П. му заплатил за него 1600 лв., като планирал да го продаде цял, ако в
определен срок се намери купувач, или да го разглоби и продаде на части – във втория случай
следвало да се прекрати регистрацията на автомобила (да се бракува). Парите били предадени от
Й. на М. С..
Няколко дни по-късно в автоморгата на П. отишъл ответникът К. Г., за да търси резервни
части втора употреба. При посещението си видял автомобила и пожелал да го вземе, като оставил
в замяна свой стар автомобил и доплатил парична сума. П. му дал телефонния номер на Й. и се
обадил на последния да го уведоми, че е продал автомобила на К. Г. от К. и той няма да се
бракува.
След няколко дни Й. посетил с. К., за да търси Г. с цел да сключат писмен договор с
нотариално заверени подписи за прехвърлянето на собствеността на автомобила. У Й. се намирали
пълномощното и декларацията по чл. 264 от ДОПК, както и т.нар. голям талон (талон част І)на
автомобила.
На място хора от селото го насочили към местоработата на майката на ответника –
свидетелката И. Г., която била директорка на детската градина в селото по това време. Тя обяснила
на Й., че синът и в момента е на път и записала телефонния номер на Й. с обещание да го даде на
сина си. Г. не се обадил и след известно време Й. отново потърсил И. Г. на работното и място, но
тя отново му казала, че синът и е на път. Няколко месеца по-късно Й. заминал на работа във В.
като не се срещнал с ответника, не било извършено прехвърляне на собствеността и не съобщил за
3
това на М. С.. Автомобилът останал при К. Г..
През 2021 г. сем. С. получили призовка за доброволно изпълнение от частен съдебен
изпълнител – било образувано изпълнително производство за събиране на задължение за данък за
автомобила за периода от 2010 г. до момента. След подадено възражение за погасяване по давност
на задължението за 2010 и 2011 г. М. С. заплатил останалата част от данъка заедно с разноските по
изпълнителното производство в размер общо 1844,30 лв. Семейство Г.и му предали
регистрационните табели на автомобила и регистрацията му в КАТ била заличена.
Повечето обстоятелства по делото не са спорни.По-съществени спорни факти са само
посещението на ответника и пълномощника при нотариуса и полагането на нотариално заверен
подпис върху пълномощното от страна на В. С.. Тъй като в съхранения при нотариуса текст на
пълномощното, изпратен от него с писмо до съда, се сочат имената и на двамата съпрузи, т.е. взето
е предвид, че сделката следва да се извърши от името и на двамата и те едва ли биха пропуснали
подписа под вече изготвения документ. Отделно от това е обичайно и нотариусите да
предупреждават клиентите си за необходимите условия за валидността на панираните сделки.
Затова съдът счита за практически невероятно пълномощното да е останало неподписано от
съпругата, т.е. приема факта на подписването за доказан. Твърдението на ответника, че е ходил
заедно с пълномощника при нотариус, пък не се потвърждава от останалите доказателства, а и ако
това беше станало до края на годината, за която се говори (2009 г.), не би имало никаква пречка и
сделката да се извърши.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Установява се, че М. С. е платил за себе си и за съпругата си данъци за автомобила за 10-
годишен период, като през целия период автомобилът не се е намирал у тях, а у друго лице
(ответника) и те са предполагали, че е престанал да бъде тяхна собственост или е с прекратена
регистрация.
През цялото време обаче автомобилът не е преставал да бъде тяхна собственост. Данъчно
задължените лица са те двамата като собственици на автомобила – те не са платили чуждо, а свое
задължение, макар и да не са очаквали, че то съществува. Ако К. Г. се е обогатил с нещо за тяхна
сметка, това е ползването на автомобила или възможността да го ползва, докато те са негови
собственици, но лишени от ползването; обогатяването му не се състои в спестяването на данък за
него, тъй като данъкът се дължи от собственика.
Тези изводи не би трябвало да се променят и ако се приеме, че правилната квалификация
на иска е не по чл. 59 от ЗЗД, както е приел този състав на съда в доклада си, а по чл. 45 от ЗЗД.
Независимо дали действията на К. Г. ще се преценят като противоправни, задължението на М. С.
да заплаща занък не е породено от тях, а съществува по силата на закона. Вярно е, че ако
собствеността върху автомобила е била прехвърлена навреме, за което съдействие е следвало да
окаже Г., данъкът за времето след 2010 г. е щял да се дължи вече от него, а не от сем. С.. Валиден
предварителен договор за продажба на автомобила обаче не е бил сключен, а дори да беше, за
период от 10 години М. С. не е направил нужното да се увери, че е сключен и окончателният
договор, или евентуално да потърси връщане на автомобила – натрупването на неплатени
задължения за дълъг период се дължи и на това, а не пряко на некоректното иначе поведение на К.
Г..
В подобен смисъл има постановени решения на други съдилища, например решение №
134 от 20.05.2011 г. по в.гр.д. 148/201 г. на Старозагорския окръжен съд, където искът е
4
квалифициран по чл. 45 от ЗЗД; решение от 08.08.2013 г. по гр. дело 173/2013 г. на Старозагорския
районен съд (необжалвано и влязло в сила) и др.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на М. Д. С., ЛНЧ **********2, гражданин на В. роден на 31.05.1962 г., с
постоянно местоживеене: В. гр. С., ул. „Б.Р.“ № 16, срещу К. И. Г., ЕГН **********, от с. К., общ.
******, за осъждането на ответника да му заплати сумата 1844,30 лв., представляваща заплатен от
ищеца данък за автомобил „В****“ с рег. номер **** негова собственост, за периода 2012-2021 г.
включително, в който период автомобилът се е намирал у ответника.
Осъжда М. Д. С. да заплати на К. И. Г. сумата 600 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5