№ 32164
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110141638 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т**** срещу Ц. Н. Ц. и Ц. Й. Ц., с
която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове срещу всеки
от ответниците при условията на разделност за следните суми: сумата 60,71 лева –
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2021 г., сумата
31,78 лева – лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода 15.09.2020 г.
– 04.07.2023 г., сумата 1,07 лева – стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода м.06.2020 г. – м.03.2021 г. и сумата 2,22 лева – лихва за
забава върху тази главница, дължима за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023 г.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, чрез упълномощения от тях адв. В. Ц., като в срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготви следния проект за
доклад на делото:
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницитедоговорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. С****, инсталация №
**** за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са
собственице на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител
на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са
изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в
размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане, доколкото предоставя посочената
услуга на ответниците. Заявява искане за допускане на съдебнотехническа и съдебно-
счетоводна експертизи, за приемане като доказателства по делото на представените с
исковата молба писмени документи.
1
Ответниците не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл.155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т*****, одобрени с Решение № ***** г. на К..
Искането за приемане на представените с исковата молба писмени документи
като доказателства по делото следва да бъде уважено.
Следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза за първото по делото открито съдебно заседание, с
оглед осигуряване на възможност на ответника да изрази становище.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза се явява ненеобходимо
за разрешаване на спора и следва да се остави без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а
страните да бъдат приканени да разрешат спора си доброволно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и
ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т*****, одобрени с Решение №
***** г. на К..
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба писмени документи.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане на съдебно-
техническа експертиза със задачи, формулирани с исковата молба, за първото по
делото открито съдебно заседание.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
09.10.2024 г. от 11:45 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на ответника, че:
Съгласно чл.40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а според ал.2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а според ал.2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила ел.адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ. Ответниците ДА СЕ ПРИЗОВАТ ЗА ОСЗ чрез адв. В. Ц., на
който вече са им връчвани книжа по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3