№ 314
гр. София , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503119 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.07.2020г по гр.д. № 5311/2018г на Софийски градски съд /СГС/ І-6
състав ЗАД „Асет Иншурънс“АД е осъдено на осн. чл.432, ал.1 КЗ да заплати на А. А. К.
сумата от 100 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 01.07.2017г в РТурция по пътя
Кония-Караман, вследствие на което претърпял множество тежки травматични увреждания,
ведно със законната лихва от 23.03.2018г., като искът за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 200 000лв.
Решението е обжалвано в осъдителната му част от ЗАД „Асет Иншурънс“АД за
сумата от 50 000лв, представляваща разликата между дължимото според жалбоподателя
обезщетение и присъденото от съда в размер на 100 000лв с оплаквания за неправилност,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че
неправилно съдът е преценил тежестта и характера на травмите и продължителността на
възстановителния процес с подробни съображения, че изводите на съда не почиват върху
приетите експертизи, които обуславят вреди в по-нисък интензитет и не обосновават
присъждането на обезщетение в този размер. Иска се отмяна на решението в обжалваната
му осъдителна част и вместо това отхвърляне на иска над посочения за дължим размер от
50 000лв до присъдения от 100 000лв.
1
Решението е обжалвано от ищеца А.К. против в отхвърлителната му част за сумата от
100 000лв, представляваща разликата между присъдените 100 000лв и претендираните
200 000лв. Поддържат се оплаквания против изводите на съда във връзка с размера на
обезщетението, което не съответствало на действителната тежест на претърпените от него
вреди и неблагоприятните последици върху физическото и психическо състояние. Изтъкват
се подробни доводи и съображения, застъпващи поредица обстоятелства, на които според
жалбоподателя съдът не е придал нужната тежест - възрастта на ищеца само на 38години,
активно работещ мъж в отлично здраве, който след инцидента е трайно увреден и в
невъзможност да полага физически дейности, така също и завишените лимити на
застрахователните обезщетения. Иска се отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи
искът в пълния претендиран размер.
В срок е постъпил само отговор на жалбата на застрахователя от насрещната по нея
страна – ищецът А.К. чрез пълномощник, с който се правят подробни възражения против
оплакванията.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с посочените от страните оплаквания и възраженията, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части – осъдителна за сумата от
50 000лв и отхвърлителна за сумата от 100 000лв. В осъдителната си част за сумите 50 000лв
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Първоинстанционното производство е образувано по пряк иск против застраховател, с
правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ за компенсиране на вреди, търпени в резултат на пътно
произшествие, виновно причинено от водача на МПС, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Настоящият състав, като съобрази оплакванията и възраженията на страните и взе
предвид, че решението в осъдителната му част частично е влязло в сила, приема, че със сила
на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ –
материалната легитимация на ответника, произтичаща от наличието на валиден
застрахователен договор за увреждащото ППС, както и всички други материалноправни
предпоставки на деликтната отговорност – противоправно поведение на водача, причинната
връзка между него и настъпилите вреди –физически и морални страдания на пострадалия
ищец.
Следователно, спорните по делото въпроси предмет на въззивен контрол, се свеждат
до размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед на критерия по
чл.52 ЗЗД и формираната в тази насока задължителна практика на ВКС – ППВС № 4/68г и
постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 83/06.07.2009г по т.д. № 795/2008г.
2
Безспорни и установени са фактите на настъпване на произшествието на 05.12.2019
г. около 08,20 часа по път № D715 в РТурция, свързващ гр.Караман и гр.Коня и път
гр.Сумра-гр.Иенису, в който участък достигайки до кръстовище водачът на микробус
Ситроен Джъмпер, рег. № *** е навлязъл без да съобрази скоростта и движението на
приближаващия по път с предимство микробус „Фолксваген“ с турска регистрация № ***,
вследствие на което реализирал удар с него, а след това в стълб на платното за движение, и
че причина за инцидента са субективните действия на водача на микробус Ситроен
Джъмпер, който навлязъл върху платното на главния път в момент, когато не е било
безопасно за него и другите участници в движението.
Пред първата инстанция е изяснено, че в пряка причинна връзка с пътния инцидент
ищецът А.К. на 38години е получил множество травми, и че с оглед механизма, характера и
зоната на уврежданията, последният е бил с поставен предпазен колан. Между страните не е
бил спорен фактът, че към датата на настъпване на произшествието за микробус „Ситроен
Джъмпер“ е имало активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, оформена с полица № BG/33/117001236265, валидна
от 15.05.2017 г. до 14.05.2018 г.
От приетата пред първата инстанция комплексна медицинска експертиза е изяснено,
че в причинна връзка с пътния инцидент ищецът като пътник в микробуса е получил
следните травматични увреждания: 1.мозъчно сътресение протекло със степенна промяна в
яснотата на съзнанието (зашеметяване, объркване), без медицински данни за настъпило
безсъзнателно състояние (кома), 2.открито счупване на двете кости на лява предмишница в
долния край; 3.множество счупвания на ребра в ляво, с хемоторакс; 4.разместено счупване
на дясната срамна кост на таза; 5.счупване на носни кости с травматичен кръвоизлив, без
дислокация на фрагменти; 6. множество рани по долната устна и брадата, в областта на
гениталиите в ляво, по лява мишница, по лява подбедрица. Въз основа на медицинската
документация експертизата е констатирала, че ищецът е провел болнично лечение с
прекъсвания в периода от 01.07.2017г. - 06.04.2018 г. За травмите в областта на главата-
мозъчно сътресение е проведено лечение обезболяващо медикаментозно лечение и
неврологично наблюдение. Счупването на носните кости е сравнително леко без
разместване на фрагменти и без необходимост от оперативно лечение. Ищецът е претърпял
три оперативни интервенции: на 05.07.2017 г. кръвно наместване и метална фиксация на
костите на предмишницата с метална плака и винтове; на 18.07.2017 г. е извършено
изрязване на некротичните тъкани и част от м.солеус, и на 03.04.2018 г. почистване
на фиброзни сраствания, невролиза на нервите на предмишницата и изваждане на плаката.
Освен болнично ищецът е провел и домашно-амбулаторно лечение, по време на което и
заради фрактурата на таза в продължение на четири месеца е бил на легло с постоянна
нужда от чужда помощ за всички битови и хигиенни потребности, който факт категорично е
изяснен от показанията на съпругата му св. Е. К..
Неоспорената от страните медицинска експертиза е обобщила продължителността и
3
интензитета на търпените болки и страдания за всяка от травмите и последиците върху
здравето на ищеца, както следва: при мозъчното сътресение най-интензивна е общо-
мозъчната симптоматика в първата седмица след травмата с последващо затихване под
въздействие на лечебния режим; счупването на носните кости е без разместване на
фрагменти, затова и пострадалият е търпял болки за период от 20 дни, които са били
интензивни първите седем дни. Разкъсно-контузните рани са множество и са довели до
силни болки и страдания за период от десет дни. Получените травматични увреди по
крайниците са били с висок интензитет на страдание непосредствено след травмата и в
следващите 14-15 дни, след което с променлив характер и намаляващи в следващите 5-6
месеца. Медицинската експертиза дава следните неблагоприятни прогнози -нарушена
функция на ляв горен крайник, изразяваща се в намалена сила на мускулите на мишницата,
при сгъване на лява лакътна става и намалена сила на захват с лявата ръка; трайни
дефинитивни увреди на ляв горен крайник, изразяващи се в липса на мускули в областта на
мишницата и оттам нарушена функция на ляв горен крайник; нарушен венозен поток на ляв
долен крайник, поради големите мекотъканни белези по подбедрицата. Освен посочените
травматични увреди и последиците от тях, ищецът ще търпи пожизнено наличието на
трайни /дефинитивни/ белези по тялото: с големина 2 см по гърба на носа; голям, с
неправилна форма хипертрофичен белег /келоид/, започващ от лява подмишница,
продължаващ по дължината на мишницата и предмишницата до гривнената става, който е
по воларната страна на крайника с дължина над 45 см; по гърба на лява предмишница -
надлъжен белег с дължина 15 см;по предно-вътрешната страна на лявата подбедрица-белег с
характера на келоид с хипотрофична и атрофична кожа и дължина от 20-25 см; белег
по аксиларната линия на лява гръдна половина с дължина 5-6 см в областта на 6-7 ребра.
От показанията на св. Е.К., който правилно са ценени като детайлни, непосредствени и
кореспондиращи с изводите на експертизите, се установява изключително тежкото
състояние на ищеца след катастрофата - с бинтована глава, подут нос и лице, счупена ръка,
обинтована с бинт и отдолу гипс, счупени ребра, кръвоизлив на белия дроб с дренаж и
фрактура на таза. Имал рани по крака от глезена почти до коляното и по увредената ръка от
самата китка до подмишницата. Говорел трудно, не можел да въобще да се движи,
първоначално бил на памперси. След като се прибрал у дома не можел да спи през нощта,
постоянно бълнувал за катастрофата, в продължение на два месеца плачел като малко дете.
Въпреки лечението вече не можел да полага физически труд, заради намалената
чувствителност на ръката около 20%, подуването на крака и продължаващите болки в таза.
Ищецът се променил и в личностен план – преди бил весел и общителен човек, а след
инцидента се изолирал и затворил в себе си, често изпадал в гневни и нервни изблици.
Освен с медицинската експертиза показанията на св.Е.К. се допълват и с изводите на
психиатричната експертиза относно влошеното емоционално и психическо състояние. От
заключението на СПЕ се изяснява, че поведенческите промени след инцидента се дължат на
преживяна остра стресова реакция, преминала след това в посттравматично стресово
разстройство, които не са отшумели и към момента макар и да са с намаляваща
4
интензивност. Установени са депресивни и неврастеноподобни симптоми, дължащи се на
последиците от злополуката, свързани с нарушеното социално функциониране. Процесът за
пълно възстановяване на психичната симптоматика е определен като труден, като до голяма
степен ще зависи от физическото и трудово възстановяване, и от провеждането на адекватно
лечение от специалист-психиатър.
Въз основа на същите установени като първата инстанция факти, настоящият
състав намира за неоснователни оплакванията в жалбите на страните, чиито доводи и
възражения се отнасят до неправилното приложение на чл.52 ЗЗД. Обсъдените
доказателства във връзка с установените по вид и характер травми и всички съпътстващи ги
обективни и субективни последици, налагат извод, че първоинстанционният съд е съобразил
в достатъчна степен конкретните обстоятелства от значение за приложението на чл.52 ЗЗД.
Получени в следствие на инцидента са множество увреждания в различни области на
тялото, преобладаваща част от които са тежки по характер и са причинили значителни по
интензитет и обем болки и страдания /фрактура на дясна срамна кост на таза таза, открито
счупване на двете кости на лява предмишница, множество счупвания на ребра в ляво с
хемоторакс, множество наранявания в областта на краката, довели до нарушен венозен
поток на ляв долен крайник. Претърпени са три оперативни интервенции, които следва и са
взети предвид като утежняващи обстоятелства във връзка с обема и интензитета на вредите.
В продължение на 4месеца пострадалият е бил на постелен режим заради фрактурата на
таза, в невъзможност сам да се грижи за физиологичните си и битови нужди и напълно
зависим от чужда помощ, които фактори наред с болките и страданията следва да се
преценят като източник на значително по-големи неудобства и страдания от обичайните.
Лечебният период е определен приблизително на около 10 месеца, заради представените
болнични листи от 01.07.2017г - 04.05.2018г, но от данните по делото следва, че
възстановяването е продължило по –дълго и не е приключило, защото част от уврежданията
са пожизнени - нарушена функция на ляв горен крайник с намалена мускулна сила и
намален захват при сгъване на лакетна става, дефинитивни увреди на крайника, изразяващи
се в липса на мускули и от там трайно нарушено качество на живот и трудоспособност в
една от най-активните възрасти /на 38години/. Наред с посочените по-тежки увреди с
неблагоприятни последици и търпените болки и страдания от множеството макар и по-леки
травми, за пострадалия ще остане пожизнено неудобство от множеството дефинитивни
белези – по лицето и по цялото тяло, които не биха могли да се премахнат и по оперативен
път. Освен физическите страдания и неудобства по време на лечебния процес, като
утежняващи обстоятелства следва и са били преценени неблагоприятните последици върху
психиката на пострадалия, при когото преживения шок от инцидента е със значително по-
тежки последици – прераснал е в остра стресова реакция, преминала в посттравматично
стресово разстройство, които не са отшумели и към момента макар и да са с намаляваща
интензивност.
Неоснователни в контекста на посоченото са оплакванията на ответния застраховател
5
за прекомерност на обезщетението, поради стабилизиране на състоянието му и по-нисък
интензитет на страданията. Първоинстанционният съд е преценил детайлно всички от
значение обстоятелства като възрастта, естеството и вида на травмите, трайните по характер
последици за здравето и от там нарушеното вече качество на живот на един млад човек,
който е с намалена трудоспособност и не ще бъде в състояние да полага физически труд.
Освен всички обстоятелства от субективен характер са взети предвид и обективните
фактори като социално-икономическите условия на живот към релевантния момент на
настъпване на увреждането, но също и завишените нива на застрахователните покрития,
които безспорно се явяват от значение като критерий, но в съвкупна преценка с всички
други от значение данни.
Поради изложеното като краен резултат жалбите на страните се явяват неоснователни
и с оглед на пълното съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваните му
части ще подлежи на потвърждаване.
При този идентичен изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред
първата инстанция разноски, нито предвид неоснователността на жалбите да се присъждат
такива пред въззивната инстанция.
С оглед на изложеното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.07.2020г по гр.д. № 5311/2018г на Софийски
градски съд /СГС/ І-6 в обжалваните му /осъдителна и отхвърлителна/ части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7