№ 568
гр. Перник, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201246 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №5685399, издаден от ОД МВР – Перник,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А. С. Ц.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от А. Ц., чрез
пълномощника – адв. В. У., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, тъй като му е наложено наказание за нарушение, което
не е извършил. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът му. Преди съдебното заседание е депозирано
писмено становище, с което се изразява желание за разглеждане на делото в
тяхно отсъствие, допълват се тезите в жалбата и искането за отмяна на
електронния фиш, като се претендира присъждане на направените от
жалбоподателя разноски в производството за адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 21.03.2022 г., 11.03 часа, в с. Драгичево, общ. Перник по ПП път I-1
/Е79/, в посока към град София, се движело МПС - т.а. “Дачия Дъстер“, с рег.
№****. В района на км. 286+300 на посочения път /до паркинг Бостваст/, с
1
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим, като СПУКС било насочено към град Перник и
обхващало приближаващите се ППС. Разрешената скорост на движение била
50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 11.03 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-2558/24.03.2022г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения и въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 76 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 79 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - Л.А.Ц. с ЕГН
**********, непълнолетна. Според данните от история на ПС, същата
придобила собствеността върху моторното превозно средство на 16.03.2021г.,
а издаденото свидетелство за регистрация на автомобила било получено от
З.Л.И. – Ц.
За установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на 22.03.2022г. бил
издаден електронен фиш, серия К, №5685399, с който на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвП била наложена глоба 100 лв.
на жалбоподателя А. Ц. /баща на непълнолетната/, като собственик на
превозното средство.
Електронният фиш е връчен на последния на 23.07.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка
по история на ПС от 15.08.2022г. и от 12.09.2022г., разписки, разпечатка от
показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0456287,
протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-2558/24.03.2022г. и снимка за
разположението му, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване,
с приложение към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на
БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-
ИСИ/11.12.2017г. и 03-СГ-ИСИС/11.02.2022г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на
БИМ, справка за нарушител /водач.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
Специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при
наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Приетите по
делото писмени доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип
средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно
удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е
годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим
по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от
записа, извършен с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, в
който се съдържат данни за дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение
на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения
запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е
издаден електронния фиш.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед на
министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е
редовен от процесуална страна.
По делото не е спорно, че към датата на извършване на нарушението
посоченото в ЕФ моторно превозно средство е било собственост на
непълнолетната Л.А.Ц. /17 годишна/, предвид приложената към
административната преписка справка по история на ПС.
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че Л.Ц. е негова дъщеря, но
твърди, че с влязло в сила съдебно решение е постановено детето да живее
при майката – З.И., на която е предоставено и упражняването на
родителските права върху непълнолетната. Отрича да му е предоставяно
процесното моторно превозно средство и да го е управлявал, включително на
датата, отразена в електронния фиш.
3
Възраженията са основателни.
Съдебният състав приема, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като с него е наказано лице, което не е субект на
извършеното нарушение. Отговорността на жалбоподателя А. Ц. е
ангажирана в хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като собственик на
моторното превозно средство, с което нарушението е извършено, какъвто
същият не е. Писмените доказателства по делото еднопосочно установяват,
че собственик е друго лице - непълнолетната Л.Ц.. В същото време в
свидетелството за регистрация на МПС и базата данни на КАТ нито
жалбоподателят А. Ц., нито друго лице е вписано като ползвател на
автомобила, поради което е следвало електронен фиш да бъде издаден срещу
собственика. Именно последният е бил този, който е можел да предостави
данни за действителния фактически извършител на нарушението по реда на
чл189, ал.4 от ЗДВП - с писмена декларация, подадена в съответната
териториална структура на МВР. Тази възможност е била неприложима за
жалбоподателя, тъй като, както се посочи, същият не е собственик на
превозното средство, не е вписан в СРМПС като ползвател на същото, и не е
бил посочен от собственика като лице, извършило нарушението.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗАНН непълнолетните, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години са административнонаказателно
отговорни, когато са могли да разбират свойството и значението на
извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, като при наказването
им за извършени административни нарушения се прилага императивната
норма на чл.15, ал.2 от ЗАНН, а именно предвиденото за нарушението
административното наказание глоба се заменя с обществено порицание.
Изложеното мотивира извод, че А. Ц. не е административнонаказателно
отговорно лице по смисъла на чл.188 ал.1 от ЗДвП и неправилно е
ангажирана отговорността му за процесното нарушение, което има за
последица отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят А. Ц. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
03.08.2022г., сключен между него и адв. В. У. се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото а.н.дело, образувано въз основа подадената жалба срещу
процесния електронен фиш в размер 350 лв., като е отразено заплащането му
в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото,
на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от
бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. В случая обаче то е
определено над минималния размер от 300 лева, предвиден в разпоредбата на
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което и предвид
възражението за прекомерност, направено от другата страна в
съпроводителното писмо към преписката, съдът счита, че на основание чл.63,
4
ал.4 от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от
договорения, като осъди ОД МВР – Перник да заплати възнаграждение в
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
За това решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание без
участие на пълномощника.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К, №5685399, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А. С.
Ц. с ЕГН **********, с адрес **** е наложена глоба в размер 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на А. С. Ц. с ЕГН **********, с адрес **** сума от 300 /триста/ лева,
представляваща направени от него разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 350 /триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5