Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ .07.2019 г., гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав, на десети юли
две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 3555 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1, вр. чл.225а ал.1 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от „а.г. БГ“ ООД гр. В., ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Г.“ № 12, представлявано от управителя Н.К., срещу Заповед №
538/04.12.2018 г. на Кмета на Район „П.“ Община В., с която му е наредено да
премахне незаконен
строеж: "Пристройка, част от ид.№ 10135.2554.507.1 по КККР на гр. В.",
находящ се върху земя, съставляваща имот № 111, 25 м.р., гр. В. (представляваща
ПИ с идент.№№ 10135.2554.507, 10135.2554.534 и 10135.2554.555) и принадлежащ
към ПИ идент.№ 10135.2554.507, и представляващ напълно завършена пристройка към
основно застрояване - временен павилион за хранителни стоки - магазин № 16,
изградена с метална конструкция и ивични основи, с приблизителна застроена площ
от ~ 110.50 кв.м.
В
жалбата се твърди нищожност на оспорения административен акт поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а именно: извършване на проверката по
съставяне на констативния акт в отсъствие на представител на жалбоподателя;
тенденциозно посочване в акта и заповедта само на някои от строителните книжа;
неправилно е прието, че постановлението на ВРП може да обяви документ за
неистински; неправилно е прието, че строежът не се ползва по предназначение; не
е бил търсен извършителят на строежа и същият не е взел участие в
производството. С тези доводи се иска прогласяване нищожността на оспорения
административен акт, като в условията на евентуалност се иска неговата отмяна
като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание, чрез пълномощник - адв. И.З. от АК-С., жалбата се поддържа
изцяло на изложените в нея основания, като претендира и присъждане на сторените
в производството разноски.
Ответникът
– Кметът на Район „П.“ при Община-В., чрез процесуален представител - ст.ю.к. Ц.Ц,
в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Навежда съображения, че
оспорения административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от
компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия по силата на нарочна
заповед. Твърди, че не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на
императивни разпоредби на ЗУТ в хода на проведеното административно
производство и съответно - че липсва основание за прогласяване нищожността,
респ. отмяна на обжалваната заповед. С тези доводи моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установен от
фактическа страна следното:
Съгласно
Постановление за възлагане на недвижим имот акт № 146/14.11.2013 г., том LXIX, по изп.дело № 20087190400095 (л.30-31 от
адм. преписка), върху дружеството-жалбоподател е възложена сграда с ид.№
10135.2554.507.1, находяща се в гр. В., ул. „П.“ срещу блок 26, представляваща
по документ за собственост „магазин – павилион тип № 16“, със застроена площ от
164.97 кв.м., състоящ се от: търговска зала с площ от 111,83 кв.м., офис,
коридор, складова част, транжорна и съблекалня с баня, а по скица от АГКК – В.
– със застроена площ от 185 кв.м., ведно (по документ за собственост) със 165
кв.м. земя, върху която е построен магазинът, съставляващ имот № 111, попадащ в
25 м.р. на гр. В., за сумата от 200 000 лв.
С жалба
вх.№ ВН-152-00-823/17.10.2016 г., постъпила в РДНСК-СИР, от Г. Н. Д., в качеството
му на управител на „Ню Б. 2015“ ООД и един от собствениците на ПИ ид.№
10135.2554.630 и ПИ ид.№ 10135.2554.631 по КК на гр. В., е поискано извършването
на проверка, поради това, че при извършено трасиране на имотите му, във връзка
издадено разрешение за строеж № 81/04.07.2016 г. от Главен архитект на Община В.,
е установено, че магазина за хранителни стоки, изграден в ПИ ид.№ 10135.2554.507,
навлиза в имота му с 55 см., което препятства извършването на предвидените по
проект изкопни работи и изграждане на подпорни стени за укрепване на имота.
Жалбата
е препратена на Район „П.“ при Община – В. по компетентност и входирана с рег.№
УСКОР16003272ПР/14.10.2016 г. Извършена е проверка на място и по документи на
обект „Магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр. В., ул. „П.“ (срещу блок
27), от служители на Дирекция „Обществен ред и контрол“ към Район „П.“. С писмо
рег.№ УСКОР16003272ПР_003ПР/11.11.2016
г. Н.К. е уведомен за извършената проверка и за това, че следва в 3-дневен срок
от получаване на писмото да представи строителни книжа за обекта (връчено на жалбоподателя
на 23.11.2016 г. - л.33 от делото). С писмо-отговор рег.№ УСКОР16003272ПР_004ПР от 25.11.2016 г. Н.К. представя 2
броя разрешения за строеж, 2 броя строителни протоколи и 2 броя становища на
Главния архитект на Район „П.“ от 2008 г. и на участъков техник на Район „П.“
от 2005 г.
От така извършената проверка на място и по документи е
установено следното:
Пристройката
е изградена от ЕТ „И. 2000-В. Г.", ЕИК ххххххххх, седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „П.“ № 26, вх. Б, ет. 8, ап. 89, с управител В.Б.Г. Към
момента на извършване на проверката, сграда с ид.№ 10135.2554.507.1 по КККР на
гр. В., към която е изградена пристройката, е собственост на „а.г. БГ"
ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г." №
12, представлявано от Н.К.К.. Строежът е реализиран от ЕТ „И. 2000-В. Г."
след месец май 2008 г., съгласно данни, предоставени с нотариално заверена
декларация от 14.05.2008 г., молба с вх.№ УТ-94-И-17/19.05.2008 г. до Район „П."
за издаване на Удостоверение за обект „Магазин тип № 16", съгласно което
същият е изграден по PC № 99/19.04.1976 г. и е заварен по смисъла на §21 от ЗР
на ЗУТ и писмо-отговор с изх.№ УТ-94-И-17/ 22.05.2008 г. на Гл. архитект на
Район „П." по молбата, с което същият е дал становище, че обектът е
заварен и е изграден съгласно PC № 99/19.04.1976 г. - т.е. „Временен павилион
за хранителни стоки" с квадратура от 72,00 кв.м. Прието е, че посочените
документи потвърждават факта, че пристройката, предмет на заповедта, не е
съществувала към месец май 2008 г.
Установено
е, че строежът представлява пристройка към основно застрояване – „временен
павилион за хранителни стоки - магазин № 16“, находяща се върху земя,
съставляваща имот № 111, 25 м.р., гр. В. (представляваща ПИ 10135.2554.507, ПИ
10135.2554.534 и ПИ 10135.2554.555) и принадлежаща към ПИ 10135.2554.507.
Основното застрояване е реализирано на основание РС № 99/19.04.1976 г.,
издадено от Варненски градски общински народен съвет. Пристройката, предмет на
заповедта, е с приблизителна площ от ~ 110.50 кв.м. Общата площ на пристройката
с основното застрояване – „Магазин № 16“, е приблизително ~ 185 кв.м. по
извършено замерване на място. Установено е още, че пристройката е с метална
конструкция и ивични основи. Същата обикаля от три страни „Магазин № 16“, като
южната стена е масивна, изградена от тухли. Основното застрояване „Магазин № 16“
е водоснабден и електрифициран, като заедно с пристройката са трайно прикрепени
към терена. Пристройката е напълно завършена.
Прието
е, че строежът - пристройка е V-та категория, съгласно Наредба № 1/30.07.2003
г. за номенклатурата за видове строежи и чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ, захранен с ел.
енергия и вода. Същият към момента не се ползва.
От тези
данни е установено, че строителството е извършено без издадено разрешение за
строеж или подадено заявление за узаконяване по §183 и §184 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, а имайки предвид периода на строителство - обектът не попада в хипотезата
на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Прието
е също, че предоставеното към преписката РС № 27/23.02.1999 г. на Районен
архитект и Началник У-ние „СиА" при Район „П." е обявено за
неистински документ от Районна прокуратура - В. с Постановление за прекратяване
№ 1715/22.03.2018 г. на ДП № 143/2017 г. по описа на ОД-МВР-В..
Установените
обстоятелства са отразени в Констативен акт № 24/17.08.2018 г., съставен от
служители на Дирекция "Обществен ред и контрол" към Район "П."-
Община В., с което е поставено началото на административно производство по реда
на чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.
Констативният
акт е съставен в отсъствието както на извършителя на незаконния строеж, така и
на настоящите собственици на поземления имот и основното застрояване, за което,
след няколко опита за лично връчване, обективирани в Констативни протоколи №
297/11.09.2018 г. (л.15 от адм. приписка) и № 298/12.09.2018 г. (л.14 от адм.
преписка), жалбоподателите са уведомени чрез поставяне на Съобщение №
14/12.09.2018 г. (л.13 от адм. преписка) на място на строежа и на таблото за
съобщения в районната администрация и чрез писмо с peг.№
УСКОР18001584ПР_002ПР/17.08.2018 г. (л.16-17 от адм. преписка).
Констативен
акт № 24/17.08.2018 г. е връчен на Н.К.К., като управител на „а.г. БГ"
ООД, на 12.09.2018 г. (л.24 от дам. преписка). В законоустановения 7-дневен
срок в районната администрация не са постъпили възражения от „а.г. БГ"
ООД, по така съставения констативен акт, видно от Констативен протокол №
59/04.10.2018 г. (л.10 от адм. преписка).
Предвид
така установеното от фактическа и правна страна, административният орган е
приел, че безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2, в
нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ и на основание чл.46 ал.1 т.12 от ЗМСМА,
чл.225а ал.1 от ЗУТ, вр. чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, Кмета
на Район „П.“ при Община В. е издал оспорения административен акт, с който е
наредено да се премахне незаконен строеж: "Пристройка, част от ид.№
10135.2554.507.1 по КККР на гр. В.", находящ се върху земя, съставляваща
имот № 111, 25 м.р., гр. В. (представляваща ПИ с ид.№№ 10135.2554.507,
10135.2554.534 и 10135.2554.555) и принадлежащ към ПИ ид.№ 10135.2554.507, и
представляващ напълно завършена пристройка към основно застрояване - временен
павилион за хранителни стоки - магазин № 16, изградена с метална конструкция и
ивични основи, с приблизителна застроена площ от ~ 110.50 кв.м.
По
делото е представена цялата административна преписка по издаване на обжалваната
заповед. Като доказателства са приети и представените от Районна прокуратура – В.
материали по ДП № 143/2017 г. по описа на ОДМВР-В., ведно с Постановление за
прекратяване от 22.03.2018 г.
В хода
на производството пред настоящата съдебна инстанция са разпитани в качеството
на свидетели лицата М. П. Л и В.Б.Г.
Свид. Л.
(майка на И. Л.-Г.) заявява, че тя и покойният й съпруг са купили магазина през
1995-1996 г. Свидетелката не може да посочи площта на магазина при закупуването
му, но заявява, че площта му не е променяна откакто са го закупили. При
закупуването му е имало две площадки отстрани (отляво и отдясно), които
съпругът й е „покрил“ за складова база. Други преустройства не са правени до
момента, в който са „изгубили“ магазина през 2012 г., след като съпругът й е
починал. Свидетелката не знае дали новият собственик е правил други външни
преустройства.
Свид. Г.
(предишен собственик на магазина) заявява, че магазинът е бил закупен от
съпругата му през 1996 г., а публичната му продан е била през 2012-2013 г.
Свидетелят не може да посочи площта на магазина при закупуването му, както и
към настоящия момент. Посочва, че когато са закупили магазина, бащата на
съпругата му е изградил панелки върху бетоновите площадки, които са били от
дясно и от ляво, и ги е закрил, като по този начин тези площадки са влезли в
площта на магазина. Това е станало пред 1997-1998 г. Зад магазина е нямало
такива площадки, а само пътека за достигане до канала. След закупуване на
магазина са направени преобразувания на складовете, които са станали търговска
площ. Посочва, че новият собственик на магазина не е правил никакви външни
преустройства на магазина, само вътрешни такива. Покривът на магазина е метален
от ламарина, стените също са метални, а отвън са облечени с гипс-картон.
Посочва също, че бащата на съпругата му се е занимавал със снабдяването с
разрешителни и строителни документите за магазина.
По
искане на жалбоподателя по делото е назначена СТЕ, чието заключение е изготвено
от инж. В.А., неоспорено от страните и прието от съда за компетентно и
безпристрастно изготвено. В СТЕ инж. А. посочва, че сградата в сегашния си вид
е построена в периода между 1988 г. и 2008г. Заявява, че този извод се налага
от факта, че в КП на 25 м.р от 1988 г. фигурира сграда със сигнатура „пМЖ (хран.
стоки)“ с площ 75 кв.м. (графически изчислена), а в Заповед № РП-120/19.05.2008
г. за попълване на КП на 25м.р., имот № 1552 – сграда, вече е 185 кв.м., така
както е отразена сградата и в КК. Старата сграда е използвана като е разширена
от трите страни - на север, запад и юг. Тя е била с метална конструкция,
оградена и покрита с ламарини. Във времето от южната й страна е изпълнено
масивно пристрояване, ползващо се в момента като складови помещения и за
продажба на топла храна. Има изпълнено пристрояване по северната и по западната
страна на основната сграда през годините от метална конструкция. Изпълнени са
ивични бетонни основи, а видимата настилка е мозайка. Носещата конструкция е от
метални колони (вбетонирани в основите) в основната сграда, която е с търговска
функция – „зала магазин“ с масивна конструкция в складовите и санитарни
помещения, и „горещата точка“. Външните стени са изпълнени от паН. и прегради,
изпълнени от гипсокартон и на места в складовете - зидария. Вратата на залата
на магазина е стъклена, плъзгаща се и автоматично отваряема. Вратата към
складовите помещения и топлата точка (за продажба на закуски и готова храна) е
метална. Таванът е окачен и е изпълнен с модулни платна. Покривът е от метална
конструкция и покрит с LT ламарина. Постройката е трайно закрепена за терена и
са налице основи, които са по външния й контур. На място не са видими основите
на старата постройка преди разширението, тъй като подът е излят нацяло от мита
мозайка. Експертът посочва също, че за първоначалната сграда има издадено РС №
99/19.04.1976 г. На 07.07.1997 г. е издаден протокол № 13 за строителна линия
на имот с обща площ 165 кв.м, в който попада сградата, със застроена площ 74,43
кв.м, така както е описано в протокола. Като основание, в протокола е изписано
“Закон за приватизацията - Заповед № РД-21-487/09.10.1996 г. - Акт за държавна
собственост от 09.03.1995 г.“. За новото пристрояване има приложено РС №
27/23.02.1999 г. „за преустройство и пристройка към магазин“, което според ВРП
е „неистински официален документ“. В изготвената към заключението му
комбинирана скица, вещото лице е означил със зелен цвят постройката, отразена в
КП от 1988 г., с червен цвят - тази към 17.08.2018 г. и с черен цвят - ПИ
10135.2554.507 по КК. Експертът е посочил, че първоначалната постройка е
разширена на юг с 6 м, на запад с 2 м и на север с между 2 и 5 м. Постройката е
еднообемна и е съставена от търговска зала в северната част, складови и
сервизни помещения в средата и топла точка (бърза закуска и закуски от пекарна)
в южната. Има два входа от запад, един за търговската зала и втори за
складовите помещения и топлата точка. Електрическото захранване и ВиК е общо за
всичките помещения. Посочил
е също, че сградата в момента на огледа се използва като магазин за хранителни
стоки, в южната част на който има топла точка (бърза закуска и закуски от
пекарна). В заключение експертът посочва, че преценката дали имотът попада в
хипотезата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ зависи от това дали разрешението за
строеж от 1999 г. е истински или неистински документ.
Във
връзка с оспорване истинността на документ от страна на ответника,
представляващ Разрешение за строеж № 27/23.02.1999 г. (л.75 от делото), съдът откри нарочно производство по чл.193
ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Във връзка с оспорването, по делото е
назначена и проведена съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице Е.А.А. в
заключението си посочва, че подписите, положени за „Районен архитект” и
„Началник управление СиА” в РС № 27/23.02.1999 г., не са изпълнени от М. Д. С. и Н. В. Н. Експертът е посочил също, че
отпечатъкът от печат в РС № 27/23.02.1999 г. не е идентичен с използваните в Община - В. Район „П.” към
посочения период печати, съобразно представените сравнителни образци.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице с правен интерес от
оспорването по чл.147 ал.1 от АПК. Заповедта представлява индивидуален
административен акт по чл.214 т.1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен
контрол за законосъобразност. Тя е получена от жалбоподателя лично на 05.12.2018
г., с оглед на което жалбата му срещу нея, входирана в Район „П.“ при Община В.
на 18.12.2018 г., е подадена в законовия 14-дневен преклузивен срок и като
такава е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е индивидуален административен акт –
заповед на Кмета на Район „П.“ при Община В., с която е наредено на „а.г. БГ“
ООД гр. В., представлявано от управителя Н.К., да премахне незаконен строеж:
"Пристройка, част от ид.№ 10135.2554.507.1 по КККР на гр. В.",
находящ се върху земя, съставляваща имот № 111, 25 м.р., гр. В. (представляваща
ПИ с ид.№ 10135.2554.507, ид.№ 10135.2554.534 и ид.№ 10135.2554.555) и
принадлежащ към ПИ ид.№ 10135.2554.507, и представляващ напълно завършена
пристройка към основно застрояване - временен павилион за хранителни стоки -
магазин № 16, изградена с метална конструкция и ивични основи, с приблизителна
застроена площ от ~ 110.50 кв.м.
За да
постанови оспорената заповед, административният орган се е мотивирал с
обстоятелството, че съществуващата пристройка към сградата не е съществувала
към месец май 2008 г., като строителството й е извършено без издадено
разрешение за строеж или подадено заявление за узаконяване по §183 и §184 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и предвид периода на строителството – не попада в хипотезата
на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При тези данни е приел, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2, в нарушение на чл.148
ал.1 от ЗУТ, който следва да бъде премахнат.
След
като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на
чл.168 ал.1 от АПК, съдът проверява на първо място неговата валидност.
Оспорената
заповед е издадена от Кмета на Район „П.“ при Община В., на основание чл.225а
ал.1, във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, според която норма - Кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване
на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се
извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен
план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган -
с надлежно делегирани правомощия по силата на Заповед № 4794/25.11.2015 г. на
Кмета на Община В. (л.5 от адм. преписка), в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа минимално изискуемите за валидността му
реквизити. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за
постановяването й, които кореспондират помежду си. Съдържа се описание на
характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му
индивидуализиране и определяне на категорията му. Констативният акт, на който
се основава процесната заповед, също е съставен от компетентни лица.
Констатациите в него са илюстрирани в графичен вид, посредством приложена скица
на разположението на строежа в имота, както и с посочване на размерите на
същия. Тук следва да се отбележи, че констатациите в КА, отразени и в
оспорената заповед, се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на
чл.171 ал.1 от АПК и подлежат на опровергаване в съдебната фаза на
производството от жалбоподателя с посочените в ал.2 чл.171 от АПК доказателствени
средства. Тези
констатации не бяха опровергани в съдебното производство.
При
издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да
участва пълноценно в административното производство. Уведомяването е извършено
своевременно за всички действия по движението на преписката, констативният акт
е надлежно съобщен на жалбоподателя. Проведената процедура от администрацията
на район „П.“ при Община - В. е изцяло в съгласие с предписанията на закона -
извършени са всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество
доказателствен материал - извършени са проверки на място, съставен е
констативен акт в режима на чл.225а ал.2 от ЗУТ.
В този
смисъл и във връзка с възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта,
съдът следва да отбележи следното:
Съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административно-производствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, а именно - такова нарушение, недопускането
на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. В разглеждания случай тези признаци не са
налице.
Разпоредбата
на чл.225 ал.3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно
строителство да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото условие в
закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните лица, като видно от
представени по делото обратни разписки, констативният акт е връчен на
жалбоподателя. В срока по чл.225а ал. 2 от ЗУТ не е подадено възражение,
съответно няма нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна
на заповедта на това основание. Спазена е процедурата по чл.225а ал.2 от ЗУТ,
като заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни
лица от район „П.“ при Община В., в който е констатирано незаконно строителство
и респ. е онагледено извършеното такова. Описани са техническите параметри на пристройката,
като е прието, че строителството е извършено без разрешение за строителство.
Отделно от това описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно
съответства на констативния акт.
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесната заповед е валиден административен акт и
при издаването й не са допуснати процесуални нарушения, толкова съществени, че
да влекат нейната нищожност.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с материално-правните
разпоредби следва да се отбележи следното:
Основният
спорен между страните по делото въпрос е дали представеното Разрешение за
строеж № 27/23.02.1999 г. е истински и валиден документ.
Съдът
намира, че материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ
документ е опровергана от представените и приобщени по делото доказателства:
материалите по ДП № 143/2017 г. по описа на ОДМВР-В.; Постановление за
прекратяване на досъдебното производство № 1715/22.03.2018 г.; Разрешение за
строеж № 27/01.02.1999 г., издадено на Н. Ф. Д. и Р. Д. Д.а за промяна
предназначението на магазин № 1 в жилищна сграда на ул. „Ген. С.“ № 60 в
игрална зала клас „Б“ (л.30 от делото), и заключението на проведената
съдебно-почеркова експертиза. След извършена проверка в Район „П.“ при Община В.
(л.72 от делото), е установено, че РС № 27/23.02.1999 г., издадено на И. Л., не
съществува в регистрите и архива на Район „П.“, а под този номер там се намира
РС от 01.02.1999 г., издадено на Н. Ф. Д. и Р. Д. Д.а за съвсем друг имот. Според
вещото лице Е.А. пък, категорично подписите, положени за „Районен архитект” и
„Началник управление СиА” в оспореното разрешение за строеж, не са изпълнени от
М. Д. С. (Районен архитект на Район „П.“ в този период) и Н. В. Н. („Началник
управление СиА”). Същото се отнася и за отпечатъка от печат, който не е
идентичен с използваните в Община – В., Район „П.” към посочения период печати,
съобразно представените сравнителни образци.
Настоящият
съдебен състав намира, че посочените писмени доказателства обосновават
несъмнения извод, че Разрешение за строеж № 27/23.02.1999 г. е неистински и
невалиден документ, поради което същото следва да бъде изключено от
доказателствата по делото.
Предвид
изложеното, съдът приема, че процесната пристройка представлява незаконен по
смисъла на ЗУТ строеж, тъй като е изградена без разрешение за строеж.
На
следващо място съдът намира за правилно установена от административния орган
категория на незаконния строеж, а именно пета категория, съгласно разпоредбата
на чл.137 ал.1 т.5 б. "а" от ЗУТ. Съобразно разпоредбата на чл.225
ал.2 т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
В
производството по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж обаче следва
да бъде установено с надлежни доказателствени средства наличието или липсата на
законовите предпоставки за неговата "търпимост". Последното се
установява от административния орган или в хода на съдебното производство, ако
административният орган не е събрал съответните доказателства в тази насока,
независимо от наличието на удостоверение за търпимост на строежа. Такъв
документ има доказателствена стойност само при прехвърлителна сделка пред
съответните нотариални органи, поради което търпимостта на строежа подлежи на
самостоятелна преценка от страна на административния орган, респ. от съда, във
всеки конкретен случай.
Неоснователни
са изложените от жалбоподателя възражения за търпимост на строежа.
Доказателственият материал по делото, както и заключението на вещото лице по
СТЕ, сочат, че процесната
постройка не попада нито в строежите, посочени в §16 от ПР на ЗУТ, нито в
текста на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Съгласно
§16 ал.1 изр.1 от ПР на ЗУТ - строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването
им ти съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и
забрана за ползване. Безспорно установено по делото е, че процесната пристройка
е изградена в периода 1988 г. – 2008 г., т.е. не попада в тази хипотеза.
Търпимостта
е регламентирана и в §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За да бъде един строеж
търпим той трябва да е: 1) построен преди 31 март 2001 г.; 2) да няма
строителни книжа, тоест всички необходими одобрени инвестиционни проекти за
извършване или узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за
узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво; 3)
да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е
построен, или по сега действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Следва да се посочи
също така, че изискванията по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са относими и следва да
бъдат съобразени при издаване заповеди за премахване на незаконни строежи след
влизане в сила на нормата, а именно – 26.11.2012 г.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85/25.12.2004 г., том
ХІ, рег.№ 17159, дело № 1879/2004 г., вписан в Служба по вписванията с вх.№
30284/23.12.2004 г. (л.40 от адм. преписка), на посочената дата В.Б.Г, в
качеството му на управител и представляващ ЕТ „И. 2000-В. Г.“ е закупил процесния
„магазин – павилионен тип № 16“ със застроена площ от 74.43 кв.м., ведно със
165 кв.м. земя, върху която е построен магазинът, от лицата Ж. И. П. и Н. М. П.а. Посоченият документ опровергава
показанията на разпитаните по делото свидетели М. П. Л и В.Б.Г, според които от
закупуването на магазина през 1995-1996 г. до публичната му продан през
2012-2013 г. са били негови единствени собственици и са го владяли непрекъснато.
Нотариалният акт опровергава и обстоятелството, че процесната пристройка е
изградена през 1997-1998 г., тъй като според съдържанието му към месец декември
2004 г. магазинът все още е бил със застроена площ от 74.43 кв.м. Предвид
изложеното, съдът не кредитира показанията на свидетелите.
Поради
това настоящият състав счита, че по отношение на процесния строеж (пристройка)
е неприложим режим на търпимост и е невъзможно неговото узаконяване по реда на §127
ал. 2 и сл. от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, вр. §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
На
следващо място ирелевантни за спора са възраженията на жалбоподателя, че
пристройката не е изградена от него, а от предишния собственик на магазина. За
законосъобразността на заповедта по чл.225а ал.1 от ЗУТ е без значение кой е
фактическият извършител на незаконния строеж и кога същият е изпълнен, тъй като
тези обстоятелства не се съдържат в законовата хипотеза на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Заповедта по чл.225а ал.1, вр. чл.225 ал.2 т 2 от ЗУТ се отнася до незаконния
обект и неин адресат е собственикът на строежа към датата на издаването й,
върху когото тежи и задължението да премахне незаконния строеж. Установяването
на фактическия извършител на строежа има значение само в
административнонаказателното производство по чл.232 ал.2 от ЗУТ, като
законосъобразността на издаденото наказателно постановление се преценява по
реда на ЗАНН.
По
изложените мотиви настоящият състав счита, че оспорената заповед съответства и
на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за нетърпимост към
незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по негативен начин
важни обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на
незаконния строеж.
В хода
на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, които да оборят
направените от административния орган констатации.
Ето
защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а
по реда на чл.194 ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, оспореното от ответника
Разрешение за строеж № 27/23.02.1999 г. следва да бъде признат за неистински.
При положение, че производството по ДП № 143/2017 г. по описа на ОДМВР-В.,
водено срещу неизвестен извършител, е прекратено с Постановление №
1715/22.03.2018 г., съдът не следва да изпраща документа заедно с препис от
решението си на прокурора, съобразно чл.194 ал.3 от ГПК.
Предвид
изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза
на район „П.“ при Община В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от
представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението
следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „а.г. БГ“
ООД гр. В., ЕИК ххххххххх, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.“ № 12, представлявано от
управителя Н.К., срещу Заповед № 538/04.12.2018 г. на Кмета на Район „П.“
Община В., с която му е наредено да премахне незаконен строеж: "Пристройка, част от
ид.№ 10135.2554.507.1 по КККР на гр. В.", находящ се върху земя,
съставляваща имот № 111, 25 м.р., гр. В. (представляваща ПИ с идент.№№
10135.2554.507, 10135.2554.534 и 10135.2554.555) и принадлежащ към ПИ идент.№
10135.2554.507, и представляващ напълно завършена пристройка към основно
застрояване - временен павилион за хранителни стоки - магазин № 16, изградена с
метална конструкция и ивични основи, с приблизителна застроена площ от ~ 110.50
кв.м.
ПРИЗНАВА за неистински документ Разрешение за строеж №
27/23.02.1999 г. по описа на Община В., Район „П.“, с което е разрешено на И.И.Л
да извърши преустройство и пристройка към магазин, находящ се в гр. В., ул. „П.“
срещу бл.26, 25 подрайон, като го изключва от доказателствата по
делото.
ОСЪЖДА „а.г. БГ“ ООД гр. В., ЕИК ххххххххх, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Г.“ № 12, представлявано от
управителя Н.К. *** сумата от 100.00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: