Решение по дело №245/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 103
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20224400600245
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Плевен, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600245 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 1/14.01.22 г.,постановена по НОХД № 541/20 г. РС-Плевен
признал подсъдимия В. АНГ. ИЛ. за виновен в това, че през периода
03.07.2013 година 01.10.2013 година в гр. Плевен и гр. Варна, при условията
на продължавано престъпление и опасен рецидив, като длъжностно лице -
управител на „Еди“ ЕООД /по отношение на деяния 2 и 3/ в кръга на неговата
длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у различни
лица заблуждение, че ще върне наети вещи и с това причинил имотна вреда в
размер на 111 555 лева, представляваща особено големи размери, като
престъплението представлява особено тежък случай, както следва:
1. През периода 03.07.2013 година- 10.07.2013 година в гр. Плевен, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В.М.В. от същия град
заблуждение, че ще върне наети вещи и с това причинил имотна вреда на
„Вълков строй инженеринг“ ЕООД в размер на 56 240,00 лв, от които 28 130
лева представляват стойността на рамковото скеле от 1 100 кв.м. и 28 110 лв.
представляват стойността на кофраж комплекта.
1
2. През периода 19.07.2013 година- 23.07.2013 година в гр. Варна, като
длъжностно лице- управител на „Еди“ ЕООД в кръга на неговата длъжност, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Г.Б.Е. от същия град
заблуждение, че ще върне наети вещи и с това причинил имотна вреда на
„***“ СД- гр. Варна в размер на 26 235,00 лева , от които 11 957,00 лева
представляващи стойността на 530 бр. телескопични подпори Н 2000/3500
мм, 2001,00 лева представляващи стойността на 300 броя глави сменяеми
/вилици/ Н- 18 см, 3278,00 лева представляващи стойността на 190 броя
триноги, 8032,00 лева представляващи стойността на 132 бр. дървени немски
трегери Н 20 с дължина 4,90 м., 391,00 лв представляващи стойността на 7
броя дървени немски трегери Н 20 с дължина 4,50м., 576,00 лева
представляващи стойността на 16 бр. дървени немски трегери Н 20 с дължина
2,90 м.
3. През периода 26.08.2013 година- 30.08.2013 година в гр. Плевен,
като длъжностно лице- управител на „Еди“ ЕООД в кръга на неговата
длъжност с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у А.Н.В. от
същия град заблуждение, че ще върне наети вещи и с това причинил имотна
вреда на „Линде Газ България“ ЕООД в размер на 26 920,00 лева, от които 24
120 лева представляващи стойността на 268бр. стоманени бутилки за
съхранение на газ кислород и 2 800лева, представляващи стойността на 14
броя палети за транспорт на бутилки за съхранение на газ кислород.
4. На 01.10.2013 година в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил у С.С.И. от същия град заблуждение, че ще върне наети
вещи и с това причинил имотна вреда на ЕТ „****“- гр. Плевен в размер на
2160,00 лв.
- престъпление по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.3, предл. първо вр. чл.209,
ал.1 вр. вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК, поради което и на
основание чл.54 от НК, го осъдил на три години лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален строг режим.
Осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В. АНГ. ИЛ. да
заплати направените разноски в размер на 574,71лв. по сметка на ОДМВР
Плевен.
Недоволен от присъдата е останал прокурор от ПРП, който е депозирал
срещу нея протест, в който навежда доводи,че наложеното наказание е явно
2
несправедливо и не съответства на обществената опасност на деянието и
дееца. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да измени
присъдата като увеличи наказанието.
Представителя на ОП-Плевен поддържа протеста.
Защитникът на ответника по протеста ангажира мнение, че протестът е
неоснователен, а постановената от РС присъда е правилна. Моли ОС да
постанови решение, с което да я потвърди.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Въззивният протест е депозиран в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което е допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество същият е основателен.
Възражението на прокурора, че наложеното с присъдата наказание е
явно несправедливо е основателно. При индивидуализираното му правилно
предходният съд е определил отегчаващите и смекчаващите отговорността на
извършителя обстоятелства.
В тори ред на мисли следва да се има предвид на първо място високата
степен на обществена опасност на деянията, които осъществяват
продължавано престъпление. Усложнената форма на престъпна дейност
разкрива по-висока степен на обществена опасност. Освен това настъпилите в
резултат от престъплението вреди значително надхвърлят изискуемия
минимум на квалифициращия признак „особено големи размери“.
На следващо място правилно РС е обърнал внимание и на високата
степен на обществена опасност на дееца. От приложеното към делото
свидетелство за съдимост е видно, че той е осъждан многократно за различни
престъпления /включително измами/, извън осъждането, послужило за
квалифициране на престъплението , предмет на настоящето производство,
като опасен рецидив. Това индикира личност с трайно придобити престъпни
навици изградила пренебрежително отношение към обществените и правни
норми, на който факт първоинстанционния съд също е обърнал внимание. На
следващо място е отчел и причините и подбудите за извършване на
престъплението-изцяло користни и в противоречие със закона.
3
От друг страна правилно РС е преценил като смекчаващо отговорността
обстоятелство периодът от време изминал между извършване на
престъплението и налагане на наказанието, за което между впрочем принос
има и извършителят, който се е укрил.
Разсъждавайки в този смисъл неизвестно защо първоинстанционният
съд е наложил минимално наказание. Както бе посочено и по-горе
единственото смекчаващо отговорността обстоятелство периодът от време
изминал между извършване на престъплението и налагане на наказанието, за
което принос има и извършителят, който се е укрил. То противостои на
множество отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които бележат
значителен превес.
Предвид изложеното по-горе ОС намира,че първоинстанционната
присъда следва да бъде изменена като се увеличи наказанието лишаване от
свобода от три години на седем години, което е около средата на
предвиденото в закона и то единствено заради периодът от време изминал
преди налагане на санкцията.
При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на постановения от ПРС съдебен акт въззивната инстанция не
констатира нарушения водещи до основания за отменяне или изменяне на
присъдата извън посочените в протеста.
Воден от горното и на основание чл.337,ал.2,т.1 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 1/14.01.22 г.,постановена по НОХД № 541/20 г.
по описа на РС-Плевен, като УВЕЛИЧАВА наказанието лишаване от
свобода наложено на подс. В. АНГ. ИЛ. от три години на седем години.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5