№………
гр. Варна, 21.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№8705 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на
искова молба с вх. № 49927 г. от „В.и
к." ООД ***,
ЕИК *********
представлявано от
Валентин Вълканов -Управител срещу Ю.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:
чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване
за установено,
че Ю.А.Ч., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги с
адрес на потребление: гр. В., по абонатен №1242570 дължи на „В.и к." ООД сумата
от 336.57лв. (триста тридесет и шест
лева и 57ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В
и К услуги за периода от 10.12.2015г. до 22.08.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 10.02.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане,
и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че признаване за установено,
че Ю.А.Ч., ЕГН ********** дължи на „В.и к.“ ООД сумата
от 26.58 лв. (двадесет и шест лева и
58 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници
за периода от 13.08.2017 г. до 03.02.2020 г. и
за които суми е издадена заповед
№ 717 от 11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1769/2020г.
по описа на ВРС.
Претендират
се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. №
1769/2020 г. на ВРС.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът чрез особен представител е депозирал отговор на исковата
молба, в
който оспорва предявените искове по основание и размер, като излага следното:
Оспорва изцяло предявения иск. Оспорва качеството на потребител на В и К услуги
на ответника за процесния обект на потребление, както и наличието на валидно
учредено между страните облигационно правоотношение по повод предоставянето на
ВиК услуги. Оспорва претендираното за заплащане количество ВиК услуги да е
реално доставено до обекта на потребление, съответно да е реално потребено.
Оспорва и годността на средството за измерване на потребените ВиК услуги. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания от
ищцовата страна, попадащи в периода от 10.12.2015г. до 10.02.2017г.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното към настоящото дело
ч.гр.д.№ 1769/2020 г. е видно, че същото и образувано по заявление с вх. №
11548/10.02.2020 г. от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД като по него е
издадена Заповед № 717/11.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено
длъжникът Ю.А.Ч., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Варна, ООД заявителя/кредитора „В.и к.” ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата 336,57 лв. /триста
тридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, главница, дължима за периода
от 10.12.2015 г. до 22.08.2019 г., представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1242570, за които има
издадени фактури за периода от 13.07.2017 г. до 23.08.2019 г. за обект-имот, находящ се в гр. В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.02.2020 г.
до изплащане на вземането, сумата от
26,58 лв. /двадесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, обезщетение за
забава за периода от 13.08.2017 г. до 03.02.2020 г., както и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лв. /петдесет лева/ на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК,
вр. чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По делото са
представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.
Представена е и справка за недобора на частен абонат с клиентски №1242570 и абонатен №1242570, с адрес на потребление: гр. В. за
периода от 17.07.2017 г. до 03.02.2020 г. с титуляр Ж. К.А., ЕГН **********, съгласно която са дължими суми за ВиК услуги за „Битови нужди“ по
водомер №0006451 в размер на 336,57 лв., както и законната лихва върху тази
сума, считано от падежа на всяко от фактурите до 03.02.2020 г. в размер на 26,58
лв., от които както следа: сумата от 38,05
лв. за периода от 10.12.2015 г. до 12.07.2017 г., сумата от 17,56 лв. за периода от 12.07.2017 г.
до 10.08.2017 г., сумата от 11,70 лв.
за периода от 10.08.2017 г. до 14.09.2017 г. и сумата от 269,26 лв. за периода от 22.07.2019 г. до 22.08.2019 г.
От извършената по делото справка в НБД за
ответницата е видно, че същата е с постоянен и настоящ адрес:***
От представената по делото разпечатка от Служба по вписванията към
Агенция по вписванията се установява, че на 22.02.2021 г. от ЧСИ Людмил Станев
е наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се адрес: гр. В. , собственост на Ю.А.Ч., ЕГН:********** (л.69).
Представена
е и данъчна декларация от 17.04.1998 г., с която Ю.А.Ч., ЕГН:********** е декларирала придобиването на недвижим имот,
представляващ ап. 52, находящ се на адрес: гр. В. (л.70-77).
На л. 78 от делото се намира карнет за извършено отчитане в обект с
адрес на потребление: гр.
В., в който са записани показания, както следва: на 13.03.2017 г. – 394 „В
чужбина 8 м не е писано“; на 12.07.2017 г. 0409 – 15 куб. м – подпис; на
10.08.2017 г. – 0415 -6 куб. м – подпис; на 14.09.2019 г. – 0419 – 4 куб.м – подпис; от 11.10.2017 г. до 16.10.2018 г. е отбелязано
необитаем и не са отчитани показания на водомера.
За последващия период е
представена разпечатка от електронен карнет, както следва: от 22.01.2019 г. до
23.07.2019 г. нулеви показания – не е отчитано; на 23.08.2019 г. 506 – 87 куб.
м „реален отчет“; от 18.09.2019 г. до 15.04.2020 г. нулеви показания – не е
отчитано; на 18.05.2020 г. 525 – 19 куб. м „реален отчет“, на 15.06.2020 г. –
531 – 6 куб. м – реален отчет и от 15.07.2020 г. до 12.02.2021 г. нулеви
показания –не е отчитано.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството е по
реда на чл. 415 от
ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума, представляваща
потребено и незаплатено количество
вода за процесните отчетни
периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените
количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.
Въз основа на общите правила
на договорното право, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на
договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в
случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.
Съгласно
пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
В
чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват,
публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в
което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени
споразумения.”
Чрез
приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават
правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги.
Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от ЗРВКУ.
Отношенията между В
и К операторите и потребителите
на В и К услуги се регулират още от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите
и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване
към водоснабдителната система
по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за
присъединяване към водоснабдителната система
по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен
договор за присъединяване.
От изложеното до тук
става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия
между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни
отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от
момента на присъединяването на обекта към водопреносната
и канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума
на потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В
този смисъл по делото е релевантно
установяването на качеството собственик или ползвател на ответника за
претендирания период.
Видно от събраните по делото доказателства партида
с номер 1242570 се
води на името на ответника Ю.А.Ч., ЕГН:**********,
с адрес: ***. Същата е собственик на процесния обект на
потребление, видно от справката от АВ, като същият е посочен и като нейн
настоящ и постоянен адрес в НБД.
Въз основа на това съдът приема, че в качеството
си на собственик
на жилище, находящо се на адрес: гр. В., присъединено
към ВиК мрежата и ползващо услуги от ищеца в качеството
му на оператор
на ВиК услуги /обстоятелство, ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла
на пар.1 т. 2
от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на
ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото
ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи условия,
да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при
Общи условия /чл.
11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ/.
Съгласно чл. 5 т. 1, б. а във вр. с чл. 22 от ОУ потребителят е длъжен
да осигури достъп на инкасатора за отчитане на водомера. Съгласно чл. 22, ал.4
от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подписна си удостоверява съответствието на
показанията с данните от отчета. При неосигуряване на представител отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора,
като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
В тази връзка съдът намира, че видно от карнетите, че за отчетените
количества за абонат е положен подпис без възражения, с което се е съгласил с
отчетените до този момент количества вода в обекта на потребление. Видно от
отчета с таблет също е видно, че отчетът е извършен в присъствието на абоната,
респ. негов представител.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в обекта на потребление е потребено
начисленото количество ВиК услуги.
Доколкото се дължат главните вземания, съдът намира, че са дължими и акцесорните вземания за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От особения представител на ответника е направено
възражение за погасяване на вземането по давност на вземанията на ищеца за
периода от 10.12.2015 г. до 10.02.2015 г. Най-ранно издадената фактура, която
се претендира в настоящото производство е от 13.07.2017 г. и падежът и е
настъпил 30 дни след издаването ѝ съгласно Общите условия на ищцовото
дружество. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
10.02.2020 г., или в по-кратък период от 3 години след падежа на вземането,
поради което съдът намира, че същото не е погасено по давност, на осн. чл. 111,
б. в) от ЗЗД. Като същото важи и за вземането за лихви, доколкото периода за
който се търсят е от 13.08.2017 г.
На основание изложеното по-горе съдът намира исковата претенция за
изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в
производството по ч.гр.д.№ 1769/2020 г. на ВРС. По делото са представени
доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
в размер на 325,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 75,00
лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. и възнаграждение за
особен представител в размер на 200,00 лв. В производството по ч.гр.д. №1769/2020
г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50,00 лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Ю.А.Ч., ЕГН:**********
ДЪЛЖИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин
Вълканов, в качеството си на потребител на ВиК, с
адрес на потребление: гр.
В. с клиентски № 1242570, следните суми:
-
сумата от 336.57лв. (триста тридесет и шест лева и
57ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 10.12.2015г. до 22.08.2019г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 10.02.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във
вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД и
-
сумата
от 26.58 лв. (двадесет и шест лева и 58 ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 13.08.2017 г. до
03.02.2020 г., на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
за
които суми е издадена заповед № 717 от 11.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1769/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Ю.А.Ч., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин
Вълканов сумата от 325,00 (триста двадесет и
пет) лв., представляваща разноски в производството, както и сумата от 75,00
(седемдесет и пет) лв., представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 1769/2020 г. на ВРС, на осн. чл. 87, ал.1, във вр. с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИСИ от решението да се върчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: