Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 1835 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 03.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 12865/2020г. на СРС, ГО, 41 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.К.М. по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца съществува
вземане за сумата от 6 082, 76 лева - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м.10.2016г. до м.04.2019г. в имот с
адрес гр. София, бул. “*********, абонатен номер 206838 и за сумата от 35, 81 лева – главница за дялово
разпределение за същия имот и период,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане и за
сумата от 197, 83 лева – законна мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017г. до 15.11.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67880/2019г. по описа на СРС,
ГО, 41 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница
за разликата над сумата от 6 082, 76 лева до пълния предявен размер от 8 103,
93 лева и за периода от 01.05.2016г. до 30.09.2016г.; иска за мораторна лихва –
за разликата над сумата от 197, 83 лева до пълния предявен размер от 881, 87
лева, както е отхвърлен изцяло иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5, 82
лева - обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата М.К.М..
Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че по
делото не е установено по реда на пълното и главно доказване наличието на
облигационно правоотношение между страните, както и редовността на водене на
счетоводството на топлопреносното предприятие и техническата изправност на
съответното технологично оборудване – на абонатната станция и на уредите за
дялово разпределение. По тези съображения счита, че исковата претенция е
недоказана по размер и подлежи на отхвърляне. Заявено е оспорване на
заключението на приетата комплексна техническа и счетоводна експертиза, тъй
като същото основава своите изводи на оспорените писмени доказателствени
средства – на едностранно изготвените от ищеца фактури, протоколите за главен
отчет на уредите за измерване на топлинната енергия, изравнителни сметки,
съставени от фирмата за дялово разпределение. Освен това по делото не били
представени документите, въз основа на които е изготвено заключението на експертизата,
както не били представени и протоколите за неосигурен достъп. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор на
въззивната жалба. В хода на въззивното производство е взето становище за
неоснователност на същата.
Конституираното на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по въззивната жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в качеството й на
титуляр на вещното право на ползване върху топлоснабден имот, находящ се в сграда
- етажна собственост. Количеството на доставената в имота топлинна енергия и нейната
стойност е определена въз основа на приетото заключение на комплексната
техническа и счетоводна експертиза, при съобразяване на установеното по делото
обстоятелство, че в имота на ответницата не са монтирани индивидуални
разпределители разход отопление на четирите броя отоплителни тела, както не бил
монтиран водомер /узаконен/ за отчитане на потребената топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване. Ето защо е прието, че количеството топлинна
енергия за отопление на имот следва да бъде определено по реда на чл. 70, ал. 1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, а за потребената
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ – по реда на чл. 69, ал.
2 от същата Наредба. По отношение на количеството енергия за БГВ е прието, че
не са налице основания за начисляване на служебен разход за 5 броя потребители,
поради което компенсаторният механизъм по чл. 69, ал. 2 от Наредбата за
топлоснабдяването е приложен по отношение на двама потребители, посочени като
вещни ползватели на имота в представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на имот. Възражението за погасяване на вземането по давност е
прието за частично основателно, поради което иска за главница за потребена
топлинна енергия е отхвърлен за периода от 01.05.2016г. до 30.09.2016г.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената
и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.
Исковата претенция е била предявена срещу М.К.М. при
фактически твърдения, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди, в качеството й на титуляр на вещното право на ползване върху процесния
имот.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия
момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г.,
ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
По делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.03.2011г., с който М.К.М. и Г.П.М.са
прехвърлили на И.Г.М.и Р.Д.М. правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 72, находящ се в гр. София, бул. ***** № *********Продавачите
си запазили правото на ползване върху описания недвижим имот безвъзмездно
докато е жив всеки един от тях. Като носител на ограниченото вещно право на
ползване върху недвижимия имот, за който не е спорно, че е топлофициран /същият
се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа/, ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния
период по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Обстоятелството, че трето лице е
титуляр на правото на собственост върху отопляемия обект /носител на т.нар.
„гола собственост”/ е ирелевантно за конкретната му материалноправна
легитимация да отговаря по предявените искове за стойността на доставената
топлинна енергия, доколкото именно носителят на вещното право на ползване
упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за
разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/.
По изложените съображения се налага извод, че за
исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща
стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответницата по
делото в качеството й на титуляр на ограниченото вещно право на ползване.
По отношение на количеството доставена топлинна
енергия в имота и нейната стойност:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
ЗЕ утвърждава като принцип за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия - чл.
156, ал. 1 ЗЕ. Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да
получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна
собственост - топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на разпределение
между отделните собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на
конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците,
респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част
от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените
единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената топлинна
енергия до абонатната станция се осъществява посредством средство за търговско
измерване в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством индивидуални разпределители или
топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената топлинна
енергия, след приспадане на технологичните разходи, като остатъка се дели на топлинна
енергия за горещо водоснабдяване и за отопление, като топлинната енергия за
отопление на имот се сформира от топлинна енергия за отопление на самия имот, топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части. Ако в сградата е въведена система за дялово разпределение, а потребител на топлинна енергия няма
монтирани индивидуални разпределители разпределението се извършва съобразно пар.
69, ал.15 от ПЗР към ЗИДЗЕЕЕ и чл.
144, ал.6 от ЗЕ - на максимална мощност.
От представените по делото съобщения към фактури,
индивидуални справки за отопление и топла вода и заключението на допуснатата по
делото комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като пълно и обосновано, се установява, че през исковия период е
ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава е била начислявана,
начислявана била и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. Установено е, че през исковия
период в имота съществуват 4 броя отоплителни тела - радиатори, на които
липсват монтирани топлинни разпределители и толкова термостатни вентили,
липсвал е и технически изправен и узаконен 1 брой водомер за отчитане на БГВ.
Поради липсата на монтирани индивидуални разпределители през процесния период топлинната
енергия за отопление на имот е извършвано на база служебен отчет. Вещото лице е
посочило, че топлинната енергия от сградна инсталация до края на исковия период
е осъществявано съобразно изискванията на действащата към този момент
нормативна уредба в областта на енергетиката. Топлинната енергия за БГВ е
определяно на база служебен отчет при петима потребители при нормативно
определения разход на вода на човек за денонощие поради неосигурен достъп за
реален отчет. Според заключението на комплексната експертиза дяловото
разпределение е извършвано съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. От техническата част на експертизата се констатира, че през
процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за
търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за измерванията, редовно,
на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за
определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани
от лицензирани юридически лица. Eто защо релевираните възражения на
жалбоподателката, че по делото не е установена техническата изправност на
средствата за търговско измерване, са неоснователни. Установeно е също, че
редовно са отчитани технологични разходи за сметка на топлопреносното
предприятие. Наведените доводи във връзка с издадените от ищцовото дружество
фактури за отчетния период са неотносими към предмета на спора. И това е така,
тъй като реалното количество на доставената до имота на ответницата топлинна
енергия е определена не въз основа на данните, посочени в съобщенията към
фактури, а въз основа на показанията на монтирания в абонатната станция общ
топломер /който за исковия период е технически изправно средство за търговско
измерване/ и при прилагане на относимите за конкретния случай правила на компенсаторен
механизъм, установен в нормата на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Освен това, в случая начисляването на служебен разход за
топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване не е
извършено поради неосигурен достъп за отчет на уредите, а поради липса на
монтирани индивидуални разпределители разход отопление и узаконен водомер. Ето
защо са ирелевантни за спора дали са съставени или не протоколи за неосигурен достъп
и възраженията на жалбоподателката в този смисъл са неоснователни.
В конкретния случай отчитането на потребената топлинна
енергия за отопление на имота е било извършено по реда на чл.70, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, в действащата към
исковия период редакция /ДВ бр. 99 от 2013г., в сила от 15.11.2013г./, в която
е фиксиран начина на определяне на количеството топлинна енергия, отчетено по
топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите
без уреди за дялово разпределение, препращащ към т. 6.5 от приложението по чл.
61, ал. 1 от същата. В конкретния случай от заключението на експертизата се
установява, че извършеното през исковия период дялово разпределение в имота е
съобразено с действащата нормативна уредба. Установява се в производството, че
през исковия период в имота не е имало монтирани уреди за дялово разпределение
на четирите броя радиатори. Демонтиране на отоплителните тела по надлежен ред
не се твърди и не се установява. Eто защо се
налага извод, че са налице основанията за прилагане на компенсаторния механизъм
за определяне на потреблението количество топлинна енергия за отопление на
имота.
Налице са и предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването, в която е
предвиден алгоритъм за начисляване на топлинна енергия за БГВ, когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане,
предвиждащ прилагане на компенсаторен механизъм за определяне на потреблението
на база фиксирано количество вода, разходвано от броя потребители в имота. В
конкретния случай се установява, че през целия исков период не е монтиран в
имота узаконен индивидуален водомер за топла вода. Установява се в
производството, че са възникнали основания за прилагане на компенсаторните
механизми за определяне на потреблението на топлинна енергия за горещо
водоснабдяване. Експертът топлотехник е заключил, че през исковия период
начислените суми са съобразено с действащата нормативна уредба за разход на
потребител на денонощие.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който според отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от
ответницата, се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на
ответника суми съответстват на действително дължимите.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно
СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение, при зачитане на основателното възражение за
погасяване на част от вземането по давност. Предвид липсата на конкретни
оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за установени от СРС факти
относно иска за обезщетение за забава върху вземането за потребена топлинна
енергия /конкретно относно изпадането в забава за плащане на главното парично
задължение, началния и крайния период на забавата и размера на вземането/,
настоящият съдебен състав в правоприлагащата си
дейност следва да изходи от така установеното от първата инстанция, като
приложи закона, уреждащ спорното право. Отнесено към разглеждания случай това
означава, че съдът приема за основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до
размера и за периода, посочен в първоинстанционното решение.
По предявените искове за цена за услугата дялово
разпределение:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
С оглед приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза, както и предвид представените индивидуални
справки за отопление и топла вода, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на
ответниците, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето
основание, а нейният размер е установен със заключението на неоспорената в тази
част съдебно-счетоводна експертиза.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37,
ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20214979 от 03.10.2020г. постановено по
гр.дело № 12865/2020г. по описа
на СРС, ГО, 41
състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********,***
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление *** Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от
50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.