Р Е Ш Е Н И Е № 59

гр. Сливен, 26.03.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на осми март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                        Радостина Желева                                    и с участието на прокурора                                                                                             като разгледа докладваното от                   съдията      административно  дело №  464       по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 вр. с чл.156 ал.7 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д.И.К. против Заповед № ДК-11-Сл-21 от 09.11.2020 г., издадена от Началника на РДНСК-Сливен, с която на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ и Заповед № РД 13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 343/23.10.2020 г., издадено от Гл. архитект на Община Сливен за строеж: „Остъкляване и покритие на тераса“, находящ се в УПИ VІІІ, кв. 435 по плана на кв. „Ново село“, гр. Сливен към обект с идентификатор 67338.530.207.1.2 по КК, ведно с одобрения инвестиционен проект. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че е издадена в нарушение на административно-производствените правила и противоречи на материално-правните разпоредби, както и не съответства на целта на закона. Твърди се, че административният орган не е установил обстоятелствата във връзка с издаването на оспорения административен акт, не бил обсъдил обясненията и възраженията на страните. Неправилно е разчел прегледаната проектна документация. Не било отчетено обстоятелството, че частта която смята, че се приобщава към жилището е част от неговата собственост, включена е в обема на жилището и представлява функционална част от него. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание, чрез адв. Р.К. *** поддържа жалбата. Моли съда да уважи жалбата му. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалба – Дирекция за национален строителен контрол, чрез ст. юриск. Д. М. - К. оспорва жалбата. Счита, че констатациите на административния орган за несъответствие между разрешеното строителство и предвижданията на действащия ПУП не са оборени. Моли съда да остави в сила  заповедта на Началника на РДНСК Сливен, като правилна и законосъобразна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Главният архитект на Община Сливен счита заповедта на Началника на РДНСК Сливен за неоснователна. Заявява, че издаденото разрешение за строеж отговаря на фактическите обстоятелства, както и на нормите и нормативите, по които е издадено.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № ДК-11-Сл-21 от 09.11.2020 г., издадена от Началника на РДНСК-Сливен, с която на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 343/23.10.2020 г., издадено от Гл. архитект на Община Сливен за строеж: „Остъкляване и покритие на тераса“, находящ се в УПИ VІІІ, кв. 435 по плана на кв. „Ново село“, гр. Сливен към обект с идентификатор 67338.530.207.1.2 по КК, ведно с одобрения инвестиционен проект.

Оспорващият Д.И.К., на основание нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията Сливен с вх. peг. № 6362/10.10.2019г. и дв. вх. per. № 6350/10.10.2019 г. под Акт №100, том XXII, дело № 3876/2019 г. се легитимира като с. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.530.207.1.2, по кадастрална карта на гр.Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.530.207, с адрес: гр.Сливен, ул."К. Б." № 1, етаж …, ап…., с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ 156.61 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата равняващи се на 18.52 кв.м. (л.4-5)

Д.К. и П. Н., като в. са внесли за одобряване в Община Сливен технически проект за остъкляване и покритие на северни и източни тераси на първи жилищен етаж в УПИ VIII в кв.435 по плана на кв.“Ново село“ на гр.Сливен. (л.39-43). Проектът е разгледан от ОбЕСУТ при Община Сливен и с протокол-решение № 24 от 18.09.2020 г. на основание чл.142 ал.6 т.1 от ЗУТ е приет. (л.37)

 По заявление на Д.И.К., като в. с вх. № 9400-18246/23.10.2020 г. от Главният архитект на Община Сливен е издадено PC № 343/23.10.2020г., съгласно което на основание чл.148 ал.1, 2 и 4 и чл.147 ал.1 т.12 вр. ал.2 от ЗУТ на Д.И.К. е разрешен строеж  „Остъкляване и покритие на тераса" находяща се в УПИ VIII, кв.435 по плана на кв. „Ново село" гр.Сливен, ул."К. Б." №…, обект с идентификатор 67338.530.207.1.2 по КК, като покрие - като монтира покривна конструкция от кухи метални профили с покривни и фасадни повърхности от термопанели 120 мм с пълнеж от полиуретан, и остъкли част от северната тераса към ап.2, обект с идентификатор 67338. 530.207.1.2 по КК, находящ се на втори етаж на съществуваща пететажна жилищна сграда в УПИ VIII- „3а жилищно строителство, КОО и магазини", кв.435 по плана на кв. „Ново село", гр.Сливен ул. „К. Б." № …., имот с идентификатор 67338.530.207 по КК, съгласно одобрена на 25.09.2020 г. проектна документация по части: „Архитектурна" и „СК" за обект шеста категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. (л.31)

С писмо изх. № 2400-2093/27.10.2020 г., главният архитект на община Сливен е изпратил издаденото разрешение за строеж до РДНСК Сливен, където същото е заведено с вх.№ РС- Сл-778-01-303 от 30.10.2020 г. (л.30)

С констативен протокол № РС-СЛ-343/06.11.2020 г. е извършена служебна проверка от служител на РДНСК Сливен на издаденото разрешение за строеж, при която е установено, че строежът предвижда надстрояване и пристрояване, промяна етажността на ниско тяло, надвишаване нормата на интензивност на застрояване, неправилно посочено основание за издаване на РС, строежът не е шеста категория, а четвърта. Във връзка с този протокол е издадена заповедта предмет на настоящото производство.

С оспорената заповед Началника на РДНСК Сливен е приел, че за пететажната сграда, в която се намира процесния имот, има одобрен инвестиционен проект  от 08.05.2018 г. и PC № 115/10.05.2018г., издадено от Главния архитект на Община Сливен. Съгласно ИП, към апартамент 2 е предвидена лоджия от запад. Покривът на едноетажния обем на сградата в североизточната част не е обособен като тераса и площта му не е включена към площта на ап. 2, самостоятелен обект в сграда в етажна собственост с идентификатор 67338.530.207.1.2 по КК от първи жилищен етаж (втори надземен етаж) на съществуващата сграда. От представеното копие от кадастралната карта с данни от КРНИ, издадена от СГКК-Сливен на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.530.207.1.2 е видно, че покривната площ на част от северното едноетажно тяло е приобщена към площта на апартамент 2 без представена екзекутивна документация за изменения, касаещи първия жилищен етаж, представляващ втори надземен етаж на сградата.

Съгласно одобрената проектна документация към PC № 343/23.10.2020 г. върху североизточната част на покрива на едноетажното тяло на сградата за апартамент 2 се обособяват две покрити тераси - с площ 35,80 м2 и 6,80 м2, приобщени към апартамента чрез преустройство на външен прозорец на складово помещение (60/60 см) във вътрешна врата с размери 90/200 см и нова врата между тях с размери 75/210 см, като се затваря и прозореца на банята 70/150. Проектирана е и нова врата 75/210 между източната и северната тераси.

Всички нови стени - вътрешни и ограждащи са проектирани с дебелина от 25 см, от термопанели и допълнителна външна топлоизолация. Покривът е плосък от сандвич панели, с борд на кота +6,45 по контура на ограждащите стени и височина от 50 см. Отводнява се с барбакани и водосточни тръби пред новите ограждащи стени.

С разрешения строеж е допуснато приобщаване на северната покривна площ на едноетажно тяло към жилищната площ на ап.2, с което се увеличават етажността на ниското тяло, предвидена по ПУП и разгънатата застроена площ на сградата в имот с идентификатор 67338.530.207, въз основа на което Кинт на застрояването достига стойност 4,053, която значително надвишава нормативно допустимата за зоната стойност 3,0.

Инвестиционния проект е изработен и одобрен в несъответствие с етажността на обемите на застрояването, предвидени с ПУП и при неспазване на допустимите стойности на Кинт, в нарушение на чл.108, ал.1, вр. ал.4 от ЗУТ и чл.38, ал.1 от Наредба № 7/2003 г.

Като основание за издаване на PC № 343/23.10.2020г. е вписан чл.147 ал.1 т.12 от ЗУТ, който е отменен с ДВ, бр. 101 от 2015 г. и се отнася за остъкляване на балкони и лоджии, а не на тераси. Видно от одобрения инвестиционния проект, разрешения строеж представлява надстройка над съществуващ покрив на едноетажно ниско тяло и пристройка пред северен външен зид на ап. 1, което го определя като строеж от четвърта категория по чл.137, ал.1, т.4, б. „б" от ЗУТ, а не от шеста категория.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение става ясно, че процесното жилище с идентификатор 67338.530.207.1.2 се намира на втория етаж (първи жилищен) на пететажна жилищна сграда. Партерният етаж е за търговска дейност-магазин. От север и от изток жилищните етажи са отдръпнати навътре спрямо контура на партерния етаж, като по този начин са оформени прилежащи тераси от север и от изток към апартаментите с идентификатори 67338.530.207.1.1 (северозападен) и 67338.530.207.1.2 (североизточен).

За изграждането на жилищната сграда е издадено Разрешение за строеж №115/10.05.2018 г. (влязло в сила на 29.05.2018 г.) за изграждане на жилищна сграда на пет етажа със сутерен и терасен етаж, след одобряване на проектна документация. Съгласно одобрения архитектурен проект и приложения по делото нот. акт № 100 т.ХХII дело 3876/2019 г. от 10.10.2019 г. на СлВп Сливен, площта на жилището на оспорващия е 156,61 м2 без общите части.

Видно от одобрените проекти, по които е изградена сградата е, че площта на прилежащата към жилището на оспорващия с идентификатор 67338.530.207.1.2. тераса от север и от изток е включена в застроената площ на ап.2, вписана в нотариалния акт за собственост.

От направената справка в СГКК-Сливен вещото лице е установило, че за „Средноетажна жилищна сграда с магазини" в УПИ VIII, кв.435 по плана на кв."Ново село", гр. Сливен, имот с идентификатор 67338.530.207 по КК, са представени изискуемите данни и обектът е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 67338.530.207.1. Издадено е Удостоверение № 25-117584/22.05.2019 г. от началника на СГКК-Сливен. Към образуваната административна преписка е приложен Протокол за откриване на строителна площадка и Акт обр.14 за приемане на конструкцията на сградата, както и таблица за площообразуването съгласно одобрения архитектурен проект и ценообразуването на самостоятелните обекти на собственост в сградата. Видно от таблицата е, че площта на ап. 2 в процесната жилищна сграда, собственост на оспорващия, е 156,61 м2. Контурите на отразения в кадастралната карта имот включват северната и източната част от покрива на магазина (открити тераси) към жилищните помещения.

Според вещото лице прилежащата към имот с идентификатор 67338.530.207.1.2 площ от север и от изток върху покрива на партерния етаж, представлява открита тераса към процесното жилище, поради което с разрешеното строителство не се променя предназначението на същата. Поради тази причина процесният строеж не следва да се характеризира като надстройка над съществуващ покрив на едноетажно ниско тяло и пристройка пред северния външен зид на ап.1 (ап.2) в жилищна сграда с идентификатор 67338.530.207.1.

В съдебно заседание експерта уточнява, че  според архитектурния проект, който е одобрен за сградата, не може да се приеме, че за обекта е предвидена само една тераса от 19 кв.м. Според вещото лице северната тераса е била включена, защото има чертичка, която разделя тази северна тераса като прилежаща площ на ап. 1 и като прилежаща площ на ап. 2. Терасата е повдигната в цвят, но нямало никаква разделителна линия между цвета и другата част, която да отграничава този индивидуален обект, като разграничителната линия е при стълбището. От общите части нямало предвидена врата към северната тераса. Разгънатата застроена площ, при която е одобрена сградата, според обяснителната записка е 2330 кв.м., като в разгъната застроена площ не са включени сутеренните помещения. В РЗП според КП на лист 27 по дело, са включени идеалните части към всяко жилище по документите за собственост, но тези идеални части били отнесени като площ само за съответния етаж, но според в.л. е неправилно защото идеалните части, са от общите части на цялата сграда. Принципно сборът от процента на общите части би трябвало да дава 100% от общите части на сградата. Общите части включват площ от сутерена, а той по дефиниция не се включвал в разгънатата площ. Застроената площ на сутерена била 595,39 кв. м.,  в това число и общите части, паркоместата и гаражите. Тази разлика, която служителя от РДНСК извежда в площта на сградата спрямо нейните изчисления и спрямо записаното в обяснителната записка,  не е равна на площта на въпросната тераса, тя е много по-голяма. В конкретния случай площта на покривите била включена в разгъната застроена площ, защото покривът представлявал и тераса. В случай, че не представлявал тераса, не би следвало да бъде включен в РЗП. Според вещото лице ако това е покрив и е предвидено да бъде затворена конструкция, това не би било пристрояване, защото нямало основи, а пристройката трябвало да тръгне от кота 0, нито пък било надстрояване, защото е монтиране на една лека стоманена конструкция.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, изслушаната експертиза  и изявления на страните.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 13.11.2020 г., а жалбата е подадена на 26.11.2020 г., от което следва да се направи извода че е спазен срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Оспорващият е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт и като непосредствен адресат има правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ (в относимата редакция)  във вр. с представената по делото Заповед РД-13-171 от 13.06.2019 г. на Началника на ДНСК (л.44-46), с която на Началниците РДНСК, какъвто е и издателя на акта, се предоставят правомощия, вкл. и такива по отмяна на разрешения за строеж на основание горецитираната разпоредба. Спазена е установената писмена форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. При служебната проверка не се установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, с оглед на което не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-3 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1. Безспорно е, че 14-дневният срок за произнасяне е преклузивен и произнасянето на органите на ДНСК след изтичането му представлява произнасяне при особено съществено нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната на акта като незаконосъобразен. В конкретния случай, административния орган е уведомен за процесното Разрешение за строеж на 30.10.2020 г. и 14-дневният преклузивен срок е изтекъл на 13.11.2020 г. Оспорената заповед е издадена на 09.11.2020 г., т.е. преди влизане в сила на Разрешение за строеж № 343/23.10.2020 г. на Главния архитект на Община Сливен.

Административният орган е приел, че в случая с разрешения строеж е допуснато приобщаване на северната покривна площ на едноетажно тяло към жилищната площ на ап.2, с което се увеличават етажността на ниското тяло, предвидена по ПУП и разгънатата застроена площ на сградата в имот с идентификатор 67338.530.207, въз основа на което Кинт на застрояването достига стойност 4,053, която значително надвишава нормативно допустимата за зоната стойност 3,0. Инвестиционния проект е изработен и одобрен в несъответствие с етажността на обемите на застрояването, предвидени с ПУП и при неспазване на допустимите стойности на Кинт, в нарушение на чл.108, ал.1, вр. ал.4 от ЗУТ и чл.38, ал.1 от Наредба № 7/2003 г. Като основание за издаване на PC № 343/23.10.2020г. е вписан чл.147 ал.1 т.12 от ЗУТ, който е отменен с ДВ, бр. 101 от 2015 г. и се отнася за остъкляване на балкони и лоджии, а не на тераси. Видно от одобрения инвестиционния проект, разрешения строеж представлява надстройка над съществуващ покрив на едноетажно ниско тяло и пристройка пред северен външен зид на ап. 1, което го определя като строеж от четвърта категории по чл.137, ал.1, т.4, б. „б" от ЗУТ, а не от шеста категория.

Съдът счита, че изложените доводи в оспорения административен акт, с които е отменено издаденото от  главния архитект на община Сливен разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект са неправилни.

Основният спор по делото е дали разрешеното строителство представлява надстрояване и пристрояване на процесната сградата в имот с идентификатор 67338.530.207, в резултат на което се нарушават предвижданията на ПУП за УПИ VIII, кв.435 по плана на кв."Ново село", гр. Сливен, относно етажността на предвиденото по ЗП ниско тяло на процесната сграда, както и относно коефициента на интензивност на застрояване – Кинт. За да се отговори на спорните въпроси е необходимо да се изясни, дали пространството от северната и източната страна на процесното жилище, разположено над помещенията на първия етаж от сградата, представлява тераса към това жилище или неизползваем покрив.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установя, че тази площ е включена в площта на жилището на оспорващия. Според вещото лице става ясно, че във връзка с отразяване на процесния обект в КК е издадено Удостоверение № 25-117584/22.05.2019 г. от началника на СГКК-Сливен, като към образуваната административна преписка е приложен Протокол за откриване на строителна площадка и Акт обр.14 за приемане на конструкцията на сградата, както и таблица за площообразуването съгласно одобрения архитектурен проект и ценообразуването на самостоятелните обекти на собственост в сградата. Видно от тази таблица площта на ап. 2 в процесната жилищна сграда, собственост на оспорващия, е 156,61 м2, с която площ е закупен от него. Контурите на отразения в кадастралната карта имот включват северната и източната част от покрива на магазина (открити тераси) към жилищните помещения. Според вещото лице прилежащата към имот с идентификатор 67338.530.207.1.2 площ от север и от изток върху покрива на партерния етаж, представлява открита тераса към процесното жилище.

Съгласно § 5 т.59 от ДР на ЗУТ "тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.

С оглед местоположението на предвиденото застрояване, неговите параметри, характеристики и предназначението му за "покриване и остъкляване на тераса", същото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж. Безспорно е и, че строежът не може да се определи като конструкция с белезите на леко слънцезащитно устройство, което по чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони се поставя без издаване на разрешение за това. Не е спорно и това, че предвид разполагането му върху тераса не попада и в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, тъй като не представлява остъкляване на балкон или лоджия по смисъла на § 5, т. 57 и т. 58 от ДР на ЗУТ.

В настоящия случай, в отмененото разрешение за строеж, строежът е определен от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 12 от ЗУТ (отм.) и е описан като остъкляване на открити северни и източни тераси. В действителност, основанието следва да бъде определено като строеж по чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, тъй като се касае за монтаж на инсталация или съоръжения. Позоваването на отменен текст в издаденото разрешение на строеж не е довело до незаконосъобразност на същото. В случая явно се касае за техническа грешка, която не е опорочила издадения административен акт. Определянето на категорията на строежа изисква да бъде установено, дали същият е разположен върху покрив или върху покривна тераса. Вещото лице е посочило, че площта, върху която е разположена конструкцията по проекта от 2018 г. за процесната сграда, представлява покривна тераса, независимо, че не е ясно отбелязана на архитектурния план. Този извод вещото лице обосновава и с отразяването на обекта в КК. Този извод оборва и изцяло констатацията на административния орган, че в случая строежът представлява надстрояване. Съгласно практиката на ВАС (реш. № 8007/22.06.2017 г. по адм. дело № 13799/16 г.) надстрояването предполага изграждането на нов строеж над съществуващата сграда, а не само на част от нея. В настоящият казус, строежът е разположен на около 35 кв. м. от покривната тераса, а не върху цялата й площ. Разрешеното строителство не представлява и пристрояване, тъй като е в обема на обекта собственост на жалбоподателя.

Изложените мотиви относно местоположението на предвиденото застрояване, неговото предназначение и характеристики обосновава извод за неправилно прилагане на нормата на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ и отнасяне на строежа, за който е издадено процесното разрешение за строеж към категорията на сградата, върху покривната тераса, на която е предвидено неговото разполагане. С разрешеното строителство не се променя предназначението на терасата, която се запазва като такава.

На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя и възприетото от административния орган увеличаване на РЗП, доколкото съобразно определението дадено в § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ, в РЗП на сградите се включван и терасите, а както вече бе установено строежът е разположен върху покривна тераса. Доколкото не е налице увеличаване на РЗП не е налице и увеличаване на коефициентът на плътност на застрояване – Кинт., респ. не е налице надвишаване на допустимия показател за устройствена зона за многофункционално ползване от типа „смесена централна зона" (Ц)  на гр.Сливен, в която попада строежът. Следва да се отбележи, че е основателна забележката на експерта по делото, относно изчисляването на РЗП в  констативен протокол № РС-СЛ-343/06.11.2020 г. Служителят на РДНСК Сливен е определил тази площ въз основа на данните от КК, като в площта на съответните етажи е изчислил цялата площ на идеалните части от общите части на сградата за всяко от жилищата. Както основателно отбелязва вещото лице, в тази площ е включена и площта от общите части в сутерена на сградата, който съгласно § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ не се включва в определянето на РЗП. В този смисъл направените от проверяващия изчисления са необосновани. Определянето на процесните площи като прилежащи тераси към жилище опровергават констатациите на административния орган, че с разрешеното строителство се променя етажността на сградата, доколкото тези тераси представляват част от съответния втори етаж.

Дори да се приеме, че е налице превишаване на коефициента на интензивност на застрояване на урегулирания поземлен имот, който съгласно в § 5, т. 19 от ДР на ЗУТ е отношението на разгънатата застроена площ към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число. То не може да се приеме, че това превишение е настъпило в резултат на процесното разрешено строителство. Както бе посочено по-горе, строителството е разрешено върху покривни тераси, които съгласно § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ се включват с цялата си площ в РЗП, поради което не водят до промяна в Интензивност на застрояване (К инт.) В случай, че има такова превишение, то е осъществено към момента на одобряване на инвестиционните проекти за сградата през 2018 г. или към момента на съставяне на актовете по строителството и въвеждането в експлоатация на сградата, доколкото площта на процесното жилище е отразена с площта на северната и източната тераса в КК. Съответствието на строежа с предвижданията на ПУП е следвало да бъде установена към момента на съставяне на протокола за установяване на годността за ползване на строежа (Образец 16), като пропуска за установяване на евентуално несъответствие не може да утежни положението на жалбоподателя, който е придобил процесното жилище в сегашния му обем.

Следователно, като е отменил разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект, заради несъответствието им с предвижданията на подробния устройствен план, началника на РДНСК Сливен е издал неправилен и необоснован административен акт.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е постановена при неправилно прилагане на материалния закон, което налага отмяната й.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения административен акт. Същите възлизат на 1210 лв., представляващи 10 лв. д.т., 900 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за изготвяне на експертиза.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Д.И.К. Заповед № ДК-11-Сл-21 от 09.11.2020 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Сливен.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Д.И.К., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: