Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 415
гр.Кюстендил, 22.06.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЮНИ две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА ,като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 2232/ 2019 год., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Й.А.Г.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес-***, чрез
адвокат А.Т. ***,е предявил против „АЙ БИ АЙ ЕЛЕКТРИК“ООД,ЕИК *********,адрес
на управление на дейността-гр.София,район „Триадица“,ж.к.“Манастирски
ливади“,ул.409,бл.73,вх.Б,ет.5, иск да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати сумата от 1764.00/хиляда седемстотин и шестдесет и четири / лв.
,представляваща неплатеното му трудово възнаграждение ,по 882.00 лв. за всеки
от месеците юли и август на 2019 г.,ведно със законната лихва върху всяко
възнаграждението,считано съответно от 25.08.2018 год. и 25.09.2019 год. до
окончателното им изплащане,както и сумата от 276.00/двеста седемдесет и
шест/лв.,представляваща общия сбор за положен допълнителен труд,по 138.00 лв.
за всеки един от месеците юли и август на 2019 год.,ведно със законната лихва
върху същите,считано от 25.08.2019 год. и 25.09.2019 год.до окончателото и
изплащане, както и на сторените по делото разноски.
Ответното ТД оспорва исковете
по размер без да взима становище по доказателствата и да прави доказателствени
искания,като
поддържа че дължимите суми не са били платени,поради неизпълнение на
задължението на ищеца да посочи банкова сметка,***дявяването на исковете.
КРС, след
като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, ,приема за установено следното:
Между
страните не се спори,а това се установява и от трудов договор № 67818.07.2019 год. /л.4/ и
допълнително споразумение към същият от същата дата /л.58,че между тях е
възникнало трудово правоотношение,по силата на което ищецът заел длъжността „електротехник“ на пълно работно
време и уговорено брутно трудово възнаграждение от 603.00 лв. месечно,а с
изменението-700.00 лв. месечно,с уговорки за заплащане на допълнителни
възнаграждения,вкл. и за извънреден труд.Не се спори между страните,че ищецът
бил командирован да изпълнява трудовите си
задължения в КБелгия,където ищецът работил за времето от 23.07.2019 год. до
31.07.2019 год.,както и в периода от 01.08.2019 год. до 09.08.2019 год.,в които
периоди ищецът положил със знанието и разпореждането на работодателят и
извънреден труд от 6 часа през всеки един от двата месеца.Няма спор между
страните по това,че дължимото възнаграждение по основният трудов договор за
всеки месец от исковия период е било сумата от 882.00 лв.,към която се е
следвало и възнаграждение за положен допълнителен труд.Няма спор между
страните,като ищецът признава неизгодното за него обстоятелство,че преди
първото по делото съдебно заседание исковата претенция му е платена изцяло от
ответника.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от посочените доказателства.
Съобразявайки горното съдът счита,че следва да
отхвърли предявените искове като погасени чрез плащане на исковите суми от
ответника,но ще присъди в тежест на последния сторените по делото разноски.
Мотивите на съда са следните:
По исковете с пр.осн.чл.128 ,т.2 КТ.
Съгласно чл.
128,т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Това е основно негово задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на
работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение.
Задължението по чл. 128 от КТ включва два основни елемента: а) изплащане на
трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в
колективния или индивидуалния трудов договор, включващо, както основното, така
и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и
нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други
подобни); б) дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в
"установените срокове". Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ
предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, за наличието на
каквато договорка доказателства по настоящото дело не се събраха,но дори и
такава уговорка не може да накърнява максималния едномесечен интервал на
изплащането на трудовото възнаграждение,при което с изтичането на календарен
месец при добросъвестност на работника или служителя, която се предполага до
доказване на противното,в която насока няма сторени в срок възражения от
ответника, трудовото възнаграждение става дължимо и поради забава работодателят
дължи лихва,която на осн.чл.245,ал.2 КТ е в размер на основния лихвен процент,
определен от БНБ. При неизпълнение на това задължение на работодателя,
работникът или служителят има право на иск срещу работодателя за изплащане на
дължимото уговорено трудово възнаграждение. По делото не се спори и бе
установено от всички посочени по-горе писмени доказателства ,наличието на
трудово правоотношение между страните за времето месеците юли и август на 2019 год., размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца ,на положеният допълнителен труд
и това, че работодателят не е
изпълнил задължението си да го заплати,въпреки че е изпълнил същото след предявяване на исковете. Тези искове, с оглед признанието
на ищеца на неблагоприятният за него факт,че всичко дължимо му е платено в хода
на висящият процес,съдът намира за доказани за пълният им размер,но ще се
отхвърлят поради плащането им от ответника.
По иска с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД.
Безспорно се
усатнови,че ответникът-работодател е бил в забава в плащането на уговореното
между страните трудово възнаграждение,но след предявяването на исковете е
изплатил изцяло всичко дължащо се,включително и претенцията за лихви,поради
което и тези искове като неоснователни ще се отхвърлят.
По разноските.
Ищецът, на основание чл.359 от КТ, е освободен
от заплащане на държавни такси и на разноски по делото. Същият е сторил
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300.00-триста лева,което не е
прекомерно с оглед цената на исковете.Тези разноски ще се присъдят на
ищеца,защото въпреки отхвърлянето на исковете,но поради изплащане на
претенцията в хода на процеса,ответното дружество е било неизправна страна в
трудовото правоотношение и с поведението си е станало причина за предявяване на
исковете.Съобразно изложеното ответния търговец дължи и заплащане на държавните такси по
делото,а именно: сумата от 200.00-двеста лева за общо предявените четири
обективно съединени иска.
Водим от
горното и на осн.чл. 128,т.2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Й.А.Г.,ЕГН ********** ***,съдебен
адрес-***, против „АЙ БИ АЙ ЕЛЕКТРИК“ООД,ЕИК *********,адрес на управление на
дейността-гр. София, район „Триадица“,ж.к.“Манастирски
ливади“, ул. 409, бл. 73, вх. Б, ет. 5, искове да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 1764.00 /хиляда седемстотин и шестдесет и
четири / лв., представляваща
неплатеното му трудово възнаграждение, по 882.00 /осемстотин и осемдесет и
два/лв. за всеки от месеците юли и август на 2019 г.,ведно със законната лихва
върху всяко възнаграждение,считано съответно от 25.08.2018 год. и 25.09.2019
год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 276.00/двеста
седемдесет и шест/лв.,представляваща общия сбор за положен допълнителен труд,по
138.00 /сто тридесет и осем/ лв. за
всеки един от месеците юли и август на 2019 год.,ведно със законната лихва
върху същите,считано от 25.08.2019 год. и 25.09.2019 год.до окончателото и
изплащане, поради изплащане на същите от ответника в хода на процеса.
ОСЪЖДА „АЙ БИ АЙ ЕЛЕКТРИК“ООД,ЕИК
*********,адрес на управление на дейността-гр.София,район
„Триадица“,ж.к.“Манастирски ливади“,ул.409,бл.73,вх.Б,ет.5,ДА ЗАПЛАТИ на Й.А.Г.,ЕГН
********** ***, сумата от
300.00-триста лева, представляваща сторените от последния разноски по воденето
на делото.
ОСЪЖДА „АЙ БИ АЙ ЕЛЕКТРИК“ООД,ЕИК
*********,адрес на управление на дейността-гр.София,район
„Триадица“,ж.к.“Манастирски ливади“,ул.409,бл.73,вх.Б,ет.5,ДА ЗАПЛАТИ по
сметките на КРС сумата от 200.00-двеста лева, представляваща държавна такса по
предявените против него искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: