РЕШЕНИЕ
№ 2984
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело №
20212120108687 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Д.М. и Х.М.М., чрез
упълномощения от тях представител адв. В. А., против П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес *,
с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1731/12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 4984/2021 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: 1000.00 лева - главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит № 529801 от 17.09.2015г.; 198.60 лева - договорна лихва за
периода 20.10.2015г. до 20.07.2016г., 591.97лв - законна лихва за забава за периода от
20.10.2015г. до 23.02.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 09.07.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
В исковата молба се излагат твърдения относно основанието, от което произтича
претендираното вземане. Твърди се, че на 17.09.2015г. ответникът е сключил с “Кредисимо”
АД договор за потребителски кредит № 529801, по силата на който е получил сумата от 1
000 лв. Заемната сума ответникът се задължил да върне на 10 бр. вноски по 119, 86 лева в
срок до 20.07.2016г. съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит,
съдържащ погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50 %. Излага се, че договорът е действителен, сключен при спазване
1
изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУ, ЗПФУР. Съгласно Раздел X, чл.2 от ОУ за предоставяне на
кредити на заемодателя, ответникът поел задължение за заплащане на обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
заемодателя. В Раздел VI, чл.8 и Раздел X, чл.5 от ОУ страните постигнали съгласие
ответникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В раздел VIII, чл.2.6
от ОУ била уговорено правомощие на “Кредисимо” АД, да уведомява длъжника за забавата
му, чрез водене, включително чрез трети лица на всякаква кореспонденция с
кредитополучателя, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща телефонни
съобщения, писма и стикери. Твърди се, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.03.2021г. “Кредисимо” АД като цедент, прехвърлило своите вземания
към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера “АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, за коетодлъжникът бил уведомен с имейл от 01.04.2021г. Ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск, с оглед указанията на съда
по ч.гр.д. № 4984/2021г. по реда на чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства.
Моли за уважаване на иска. Претендира за сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба
чрез назначения от съда особен представител адв. Е. Т.. Прави възражение, че не е налице
валидно облигационно правоотношение, поради неспазване изискванията на ЗПФУР, ЗПК и
ЗЕДЕУУ за сключване на договора. Възразява, че липсва съгласие за сключване на договора
от ответницата. В тази връзка заявява, че нито договорът, нито Общите условия, нито
Приложението към него са подписани от Т.. Твърди, че същата не е потвърждавала
съдържанието на договора, нито е полагала електронен подпис. Възразява, че е налице
неизпълнение на кредитора на задължението му да представи преддоговорна информация.
Оспорва предаването на заемната сума. При условията на евентуалност, в случай, че съдът
приема, че е налице електронно подписан документ, обективиращ съгласието на
ответницата за сключване на договора и получаване на заемната сума, навежда доводи, че
договорът е недействителен съгласно ЗПК, поради нарушаване разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.9, чл.11, ал.1, т.11 и чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Въвежда възражение за неравноправност на
клаузата за наказателна лихва, предвидена в ОУ като надбавка, тъй като същата надхвърляла
близо 8 пъти законна лихва и се намира в противоречие с чл.33 от ЗПК. На следващо място
оспорва наличието на валидно извършена цесия между “Кредисимо” АД и ищеца, както и
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Релевира и възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания. С горните мотиви се моли за
отхвърлянето на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
2
240, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1731/12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 4984/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено ответницата П. С. Т. да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Издадената заповед била връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд указал на заявителя на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за
предоставяне на потребителски кредит № 529801 от 17.09.2015г., сключен между
"КРЕДИСИМО" ЕАД, като кредитор, и П. С. Т., като кредитополучател. Неразделна част от
договора представлява Приложение № 1, в което се съдържат основните условия по
договора за кредит, а именно сумата на предоставения кредит - 1 000 лв., броя на
погасителните вноски – общо 10 броя, всяка от която в размер на 119,86 лв.; лихвения
процент по кредита – 41.25 %, годишния процент на разходите – 50 %; общият размер на
всички плащания – 1198.60 лева. В приложението се съдържа и погасителен план.
С исковата молба като доказателства са представени общите условия на
кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД и стандартен европейски формуляр, които също не носят
подписа на ответницата.
От приетия като доказателство договор за продажба и прехвърляния на вземания
/цесия/ от 02.03.2021 г. и приложение към него (приложено в заповедното производство), се
установява, че кредитора "КРЕДИСИМО" ЕАД, в качеството му на цедент е прехвърлил на
ищеца по делото – "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в качеството му на цесионер,
процесното вземане към ответника П. Т..
При така установените от представените писмени доказателства факти, и с оглед
въведените с отговора на исковата молба възражения, с доклада по делото съдът е указал на
ищеца доказателствената му тежест да установи следните обстоятелства от значение за
решаване на делото, a именно: наличието на валидно договорно отношение между
ответника и „Кредисимо“ АД по сключен между тях договор за потребителски кредит №
529801 от 17.09.2015 г., изпълнение на задълженията на кредитора по него т.е.
предоставянето на ответника на сумата от 1 000 лева, дължимостта на търсените от
ответника суми, ведно с техния размер на соченото основание. На ответника е указана
тежестта му да установи въведените с отговора на исковата молба правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоизключващи юридически факти, в това число възражението си за
недействителност на договора.
На първо място и с оглед възражението на ответната страна за недействителност
на сключения договор, поради липса на съгласие от страна на длъжника, както и поради
3
противоречието му с императивни разпоредби от ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ, съдът намира
следното.
С Определението си за насрочване на делото, съдът е дал изрични указания на
ищеца, че следва да изложи конкретни обстоятелства от значение за разрешаване на
правнорелевантния по делото въпрос за действителността на договорното правоотношение.
В тази на връзка ищецът следваше да посочи ясно и точно по какъв начин е подписан
договора от страна на ответницата, респективно по какъв начин е получено съгласието й за
сключване на договора при посочените условия; по какъв начин и кога е предадена
(усвоена) заемната сума по договора. Указано е на ищеца също така, че ако твърди, че
договорът е сключен от разстояние, същият трябва да докаже, че съгласно чл. 18 от ЗПФУР
е предоставил на кредитополучателя преддоговорната информация, както и извършените
електронни изявления, чрез които е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора при твърдените условия.
В депозираното от ищеца становище на 24.08.2022 г., същият е взел становище
по възраженията на ответника, но не е изложил никакви уточнения в изпълнение на
дадените от съда указания. Предвид това, с протоколно определение от 15.09.2022 г., съдът,
след констатиране, че липсата на твърдения за обстоятелствата по сключване на процесния
договор съставляват нередовност на исковата молба, остави същата без движение. На
ищеца отново бяха дадени подробни указания за това какви обстоятелства следва да посочи
по делото, доколкото същите са свързани с установяването на релевантните по делото
факти, от които се претендира спорното право. В изпълнение на указанията, ищецът е
депозирал писмено становище, но в същото така и не са изложени обстоятелствата, за които
съдът бе дал указания, с единствено са преповторени твърденията от исковата молба.
Посочено е единствено, че на дата 17.09.2015 г., ответницата П. Т. е получила на подадения
от нея при сключване на договор за задължение с № 529801 електронен адрес следните
документи: общи условия, договор за потребителски кредит, ведно с приложение 1,
стандартен европейски формуляр. Отново не са изложени обстоятелства относно това по
какъв начин е дала съгласието си ответницата за сключване на договора при посочените
условия, както и дали в действителност заемната сума е била реално предадена на
заемателя.
При това процесуално поведение на ищеца, на който въпреки дадените от съда
конкретни указания за уточняване на обстоятелствата, свързани с установяването наличие на
валидно облигационно правоотношение, такива така и не бяха въведени, а още по – малко
доказани, съдът намира исковата претенция за недоказана.
В случая дори да се приеме, че договорът за кредит е сключен от разстояние,
което обстоятелство с оглед възраженията на ответника не може да се приеме за безспорно,
то ищецът не ангажира никакви доказателства за установяване на направените от страните
по договора електронни изявления, по реда и условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис.
Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
4
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Поради което, ищецът, при наличието на изрично въведени от ответника възражения,
следваше да докаже изпращането на електронно съобщение до електронната поща на
ответника и приемането на условията по договора, а така също и получаване на сумата от
1000 лева от страна на ответника.
В допълнение следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР,
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от ДР на
ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл.8 от Закона на потребителя, както
и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.1, т.1 и т.3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския
закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния документ и
електронния подпис. В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит № 529801,
ведно с приложение към него и общи условия, за които се твърди, че са приети от
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015г., т.е.
преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.85 от 2017г.), електронен документ представлява
всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност
да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията (чл.2, ал.1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015г.) – за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три
форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл.3, ал.1 ЗЕДЕП носител с
възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен формуляр за
отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен
документ. Характер на електронен документ има и сключеният между страните договор за
5
кредит, за който се твърди, че е генериран след натискане на бутон „Подпиши“ от страна на
потребителя. Ищецът не твърди електронната заявка, попълнена от ответника, от която не е
представен възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото, нито приетият договор
за кредит, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла
на чл.13, ал.2 и ал.3 ЗЕДЕП, който да е положен от П.Д.. Не са и представени доказателства
за това. Ето защо следва да се приеме, че електронната заявка, в случай, че действително е
съставена, за което по делото липсват доказателства, както и електронно генерираният
договор за кредит, са подписани с обикновен електронен подпис.
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.4
ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за
частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180
ГПК), а в случай, че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на
документа се разпределя съобразно специалното правило на чл.193 ГПК. В този смисъл -
Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169
от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която на
обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен, доколкото се
явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало заемно правоотношение.
Следователно, при липсата на предпоставките на чл.13, ал.4 ЗЕДЕП следва да се приеме, че
дори действително да е попълнена електронна заявка за кредит, въз основа на която е
съставен процесния договор за кредит, както и самият договор за кредит, не представляват
саморъчно подписани документи и не се ползват с формална доказателствена сила по
смисъла на чл.180 ГПК.
В случая по делото е налице изрично оспорване на действителността на договора,
поради липса на съгласие от страна на ответницата, което е равнозначно на оспорване на
неговото авторство. Ето защо, това обстоятелство следваше да бъде установено от ищеца
чрез ангажиране на относими доказателствени средства, още повече, че на страната бяха
дадени изрични указания в тази насока, а именно, че носи тежестта да докаже валидно
възникнало правоотношение по договора за кредит, сключен с ответника. По делото не бяха
представени нито извлечения разменената по имейл кореспонденция, нито доказателства за
други електронни изявления, съхранявани на траен носител, от които да се установи дали в
действителност е налице изявление на ответника, обективиращо волята му и съгласието му
да получи в заем претендираната сума. Приетите по делото доказателства не са достатъчни,
за да обосноват извод за постигнато между страните съгласие за сключване на договора за
кредит.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
6
доказване на обстоятелството за сключен между страните валиден договор за заем, поради
което исковата претенция следва да се отхвърли само на това основание, без да е
необходимо да се обсъждат останалите възражения на ответника.
С оглед изхода по делото, право на разноски има ответната страна, която не е
отправила такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от Д.М. и Х.М.М., чрез адв. В. А., против П. С. Т., ЕГН:
**********, с адрес *, за признаване за установено по отношение на ответницата Т., че в
полза на ищовото дружество съществува вземане за следните суми: 1000.00 лева - главница
по Договор за потребителски кредит № 529801 от 17.09.2015г.; 198.60 лева - договорна
лихва за периода 20.10.2015г. до 20.07.2016г.; 591.97лв - законна лихва за забава за периода
от 20.10.2015г. до 23.02.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 09.07.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата, които суми са присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1731/12.07.2021 г.
по ч.гр.д. № 4984/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7