Решение по дело №758/2024 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към решение № 261 от 20.09.2024 г. по а.н.д. № 758 по описа на
Добричкия районен съд за 2024 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК,
по внесено от Районна прокуратура Добрич постановление, с което се
предлага С. Р. К., ЕГН **********, да бъде признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, като бъде освободен
от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
глоба на основание чл. 78а, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК.
Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура Добрич
не се представлява.
В съдебно заседание обвиняемият С. Р. К. лично заявява, че се признава
за виновен, като признава фактите и обстоятелствата, изложени в
постановлението на Районна прокуратура Добрич.
По пренията обвиняемият К. заявява, че се признава за виновен, като
моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.
На дадената му последна дума обвиняемият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 19.01.2024 г., в гр. Д., свидетелите Е. И. П. и Й. С. К., и двамата
полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, в състав на
автопартул, изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред на територията на град Д.. Около 11:00 часа, извършвайки
обход по ул. „***“, полицейските служители спрели за проверка обвиняемия
С. Р. К.. При проверката обвиняемият К. признал пред свидетелите Пантелеев
и Куманов, че държи наркотични вещества и извадил от джоба на дънките си
две полиетиленови пликчета. Едното пликче съдържало бяло кристалообразно
вещество, а другото суха растителна маса. Обвиняемият К. бил отведен в
сградата на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, където с протокол за
доброволно предаване от 19.01.2024 г. предал държаната от него суха зелена
тревна маса, която при извършения полеви тест реагирала на канабис, както и
полиетиленовото пликче с бяло вещество, което при извършения полеви тест
реагирало на амфетамин.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената физикохимична
експертиза № 316 от 29.04.2024 г. на Базова научно-техническа лаборатория
при ОД на МВР - Варна, в състава на бялото на цвят кристално вещество,
съдържащо се в 1 (един) брой прозрачно, самозалепващо полиетиленово
пликче се установява съдържание на наркотична субстанция метамфетамин с
нетно тегло 0,13 грама и съдържание на активен компонент метамфетамин
1

76,84 %. Съгласно заключението на вещото лице, сухата, зелена на цвят
растителна маса, съдържаща се в 1 (един) брой прозрачно, самозалепващо
полиетиленово пликче, представлява смес от коноп, с нетно тегло 0,26 грама,
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 11,92 %.
Общата стойност на държаните наркотични вещества е 14,30 лева
(четиринадесет лева и тридесет стотинки), съгласно протокол за оценка на
наркотични вещества.
Метамфетаминът, конопът (марихуаната) и тетрахидроканабинолът са
поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП).
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства – самопризнанието на обвиняемия С. Р. К. под формата на
признаване на фактическата обстановка, описана в постановлението на
Районна прокуратура Добрич, гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство №
40/2024 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич писмени
доказателства: протоколи за разпит на обвиняемия С. Р. К.о от 21.06.2024 г. и
19.01.2024 г., справка за съдимост от 22.01.2024 г., справка УИС от 21.01.2024
г., характеристика на С. Р. К., протокол за разпит на свидетеля Е. И. П. от
19.01.2024 г., протокол за разпит на свидетеля Й. С. К. от 19.01.2024 г.,
физикохимична експертиза № 316 от 29.04.2024 г. на Базова научно-
техническа лаборатория при ОД на МВР - Варна, протокол за оценка на
наркотични вещества от 27.05.2024 г., справка от Районна прокуратура
Добрич за изтърпените от С. Р. К. наказания и протокол за доброволно
предаване от 19.01.2024 г., приобщени по приключване на съдебното
следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован
ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият С. Р. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй
като на **** 2024 г., в град Д., без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества – метамфетамин с нетно тегло 0,13 грама,
със съдържание на активен компонент метамфетамин - 76,84 %, на стойност
9,10 лева (девет лева и десет стотинки) и коноп (марихуана) с нетно тегло 0,26
грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 11,92 %,
на стойност 5,20 лева (пет лева и двадесет стотинки), като общата стойност на
държаните наркотични вещества е 14,30 лева (четиринадесет лева и тридесет
стотинки) и случаят е маловажен.
2

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по
делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви,
че обвиняемият С. Р. К. е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно - държане, тъй като същият е
установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством
действие (съхранение в своя дреха), което обективира принадлежността на
наркотичните вещества.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената физикохимична
експертиза № 316 от 29.04.2024 г. на Базова научно-техническа лаборатория
при ОД на МВР - Варна, в състава на бялото на цвят кристално вещество,
съдържащо се в 1 (един) брой прозрачно, самозалепващо полиетиленово
пликче се установява съдържание на наркотична субстанция метамфетамин с
нетно тегло 0,13 грама и съдържание на активен компонент метамфетамин
76,84 %. Съгласно заключението на вещото лице, сухата, зелена на цвят
растителна маса, съдържаща се в 1 (един) брой прозрачно, самозалепващо
полиетиленово пликче, представлява смес от коноп, с нетно тегло 0,26 грама,
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 11,92 %.
Безспорно е и, че метамфетаминът, конопът (марихуаната) и
тетрахидроканабинолът са поставени под контрол в Списък І – „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Съдът намира, че деянието, извършено от обвиняемия С. Р. К.
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки
предвид, че метамфетаминът и конопът са едни от най-леките наркотични
вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, тяхната стойност и
количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради
което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия К., по
следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две
възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.
Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно,
поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко
3

количество наркотични вещества – метамфетамин с нетно тегло 0,13 грама,
със съдържание на активен компонент метамфетамин - 76,84 % и коноп
(марихуана) с нетно тегло 0,26 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол - 11,92 %, на обща стойност 14,30 лева (четиринадесет
лева и тридесет стотинки).
Наред с това, следва да се отбележи, че оценката на наркотичните
вещества по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло
фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия
нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на наркотичните вещества обаче не са
определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното,
обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с
превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство
са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото
разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в
средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето
им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена
опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества (най-общо
казано) са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за
малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на
деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са
тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични
вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното количество и
стойност на държаните от обвиняемия наркотични вещества, то степента на
обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, не е по-
ниска от обикновените случаи.
Приемайки обществената опасност за функция на ценността на
защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на
степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените по-
горе обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява
притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори
само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица,
да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи за
естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това
хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че
е осъществено деяние, придобило изключително широко разпространение в
4

обществото ни.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите,
касаещи личността на дееца – чисто съдебно минало (спрямо предходните
осъждания е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК, която не е необходимо
да се прогласява с изричен съдебен акт, тъй като тя настъпва по силата на
закона), добри характеристични данни по местоживеене, липсата на
образувани други наказателни производства, както и проявеното критично
отношение към извършеното.
В санкцията на правната норма на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от
НК, законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. С. Р. К. е с
чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен
резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.
78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия К. от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е
невисока – спрямо К. няма образувани други досъдебни производства. Тия
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на
наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от
НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само
глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не
може да надвишава размера на тази глоба.
За яснота на изложението, както и за пълнота относно така
определеното наказание глоба в размер на 1000 лева, съдът намира за нужно
да отбележи и следното:
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието, съдът по
принцип следва да отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В конкретния случай обаче, съдът счита, че не може да бъде
наложена различна санкция от „глоба“ в размер на 1000 лева, като законът не
оставя възможност за налагане на административно наказание глоба нито в
по-нисък, нито в по-висок размер. Това произтича от тълкуването на чл. 78а,
ал. 5 от НК, съгласно който, когато за престъплението е предвидено само
наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на
законодателя е била да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции – административната
5

по чл. 78а от НК и наказателната, посочена в съответния текст на Особената
част на НК, когато последната предвижда като най-тежка санкция именно
глобата. Изложеното означава, че когато за извършеното престъпление е
предвидено единствено наказание глоба (или глоба и по-леко наказание) и
размерът на тази глоба е по-нисък от 1000 лева, то съдът следва да наложи
административно наказание по чл. 78а от НК именно в по-ниския размер.
Не може обаче да се приеме обратното - че когато в Особената част на
НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лева,
то съдът при приложението на чл. 78а от НК, може да определи размера на
административното наказание глоба под установения в ал. 1 на същия член
размер. Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-
благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените
граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде
изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 от НК. След като
липсва изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по
чл. 78а от НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000
лева. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца, дори
когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на
глобата, доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си,
административното наказание по чл. 78а от НК е винаги по-благоприятен
резултат от осъждането.
Ето защо, по аргумент на по-силното основание, когато видът на двете
санкции – административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията
за размера на административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на чл.
78а от НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно, минималният размер на санкцията по чл. 78а от НК е
винаги 1000 лева, освен в случаите, когато в Особената част на НК е
предвидено най-тежко наказание глоба в размер до 1000 лева, когато по
същество е налице съвпадение между минимум и максимум на санкцията по
чл. 78а от НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава
максимума), т.е. размерът на санкцията става абсолютно определен.
Както вече бе посочено, за престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал.
3, т. 1 от НК е предвидено наказание глоба до хиляда лева, поради което
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК. Ето защо,
в конкретния случай, при прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът не би могъл да индивидуализира размера на наказанието глоба при
условията на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, т.е., да слезе под най-ниския
предел и да наложи административно наказание глоба в размер по-нисък от
1000 лева. В тази насока е и задължителната съдебна практика-Постановление
№ 7 от 4.ХІ.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС, съгласно т. 6 от което,
при решаването на въпросите за съставомерността на деянието, формите на
съучастие, опита и др. и при освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс. След
6

освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административно наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административните наказания, включително и чл. 27 от ЗАНН, а не
чл. 55 от НК. В тази насока е и константната съдебна практика, като в
Решение № 69 от 29.03.2010 г. по н.д. № 684/2009 г., ІІ н.о., НК, докладчик
съдията Биляна Чочева, е прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 от НК,
когато е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК, съдът не може да
определи административното наказание глоба под предвидения в чл. 78а, ал. 1
от НК минимален размер.
Ето защо, съдът наложи на обвиняемия административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
обвиняемия С. Р. К. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото
разноски в размер на 148,27 лева (сто четиридесет и осем лева и двадесет и
седем стотинки) по сметка на ОД на МВР - Добрич.
На основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с
решението съдът постанови предметът на престъплението: остатък от
наркотичните вещества – метамфетамин и коноп (марихуана), предадени за
съхранение в Агенция „Митници” - гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” с
приемателно-предавателен протокол № 103 897 от 29.08.2024 г., да се отнеме в
полза на държавата, като след влизане в сила на решението, наркотичните
вещества да се унищожат.
С решението, съдът постанови веществените доказателства по делото –
опаковки от изследваното наркотично вещество, след влизане в сила на
решението да се унищожат, а препис от решението, след влизането му в сила,
ведно с копие на приемателно-предавателен протокол № 103 897 от 29.08.2024
г., да се изпрати на Агенция „Митници” - гр. София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)
7

Номер на акта:	261
Дата:	20 септември 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20243230200758
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 юли 2024 г.

Решение по дело №758/2024 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите