№ 44319
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110118477 по описа за 2024 година
Ищецът П. Р. Б. твърди, че на дата 01.02.2023 г. е сключил договор за паричен заем №
4714197 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Било договорено отпуснатия заем да бъде в
размер на 600,00 лева, като видът на вноската е двуседмична, а размерът на месечния
лихвен процент не е посочен. Сочи се, че в чл. 4, от процесния договор, било
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант –
две физически лица. Поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита. Твърди, че поръчителите следва да отговарят на следните условия:
-да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение;
-нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000
лева;
-да работи по безсрочен трудов договор;
-да не е поръчител;
-да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството.
Изтъква, че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ищеца и ответното дружество са сключили договор за
предоставяне на гаранция № 4714197, по силата на който „Файненшъл България“
ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Сочи, че
въз основа на сключения договор за поръчителство – ищецът се задължил да заплати
на гарантиращото дружество сумата в размер на 252,45 лева, която е разсрочена за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Изтъква, че въз основа
1
на горепосочения договор, ищецът е следвало да предостави дължимите парични суми
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна съгласно договора, е
упълномощена от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор, а съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като
„Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме плащането, с оглед на
което, именно „Файненшъл България“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря
по процесната претенция. Ищецът твърди, че е погасил изцяло процесния кредит.
Поддържа, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ищеца в
качеството на заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 600 лева. Сочи, че страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а
сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон, а именно – ЗПК. Твърди, че с
характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на
поръчителство № 4714197, сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“
ЕООД. Сочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, с оглед на
което, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на
ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни
негови клаузи, включително и чл. 4 и поради тази причина следва да се разгледат
съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че
кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани
лица, което е видно и от Търговски регистър към АВ.
Изтъква, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит съпоставена с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не
предоставя избор за потребителя. Твърди, че така поставените изисквания, които
процесната клауза въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него,
особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък
размер, а именно сумата от 600 лева. Твърди, че е необосновано да се счита, че
потребителят ще разполага със съответната възможност да осигури банкова гаранция в
размер от сумата по договора или две лица – поръчители, които да отговарят на
многобройните изисквания. Сочи, че поставяйки изисквания, които са неизпълними от
страна на длъжника, то кредиторът цели да го насочи към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави –
2
обезпечение от одобрено от заемодателя – „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество,
което е и ответник в настоящото производство, който е и свързано лице с кредитора по
договора за заем, с оглед на което, разходът за потребителя по договора за
поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен и изначално известен за
кредитора. Посочва, че договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и
също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.
Сочи, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Изтъква, че в ГПР е необходимо да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и преценява кои суми точно ще
дължи, а в конкретния случай е посочено ГПР, но от съдържанието на договора, не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Заявява, че с оглед на предпоставките, при които възниква
задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото
е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането
на ГПР.
Също така счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство №
4714197 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмън“" АД, за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Твърди, че в случай, че поръчителят
„Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право
на регрес срещу него за пълната стойност на платеното.
Изтъква, че съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562 /2017 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138
от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя", тъй
като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно
лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния
длъжник, както е в случая. Сочи, че печалбата на „Файненшъл България" ЕООД от
извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на
едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Твърди, че в случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически
страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на
договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Счита, че
с оглед на изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
3
поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не
поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за
нищожен поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че със сключване на договора
за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД. Посочва, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Счита,
че сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
Заявява, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение, е в размер на близо 42% от сумата по отпуснатия заем и безспорно е,
че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени
добрите нрави. Б случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните,
търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е
възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително
възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.
Смята, че съдът следва да се счита за надлежно сезиран с възражение за
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, алтернативно на клаузата
на чл. 4 от него и да се позове на тази нищожност в мотивите на постановения съдебен
акт, с оглед на което ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящите кумулативно обективно съединени искове срещу ответното дружество на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за претендирани
при изначална липса на основание суми по договор за поръчителство.
Моли съда да признае за установено в отношенията между страните П. Р. Б. и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул/Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46,, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство № 4714197 е нищожен.
Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на П. Р. Б. сума в размер на 5
лева, /частичен иск от общо 252,45 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство № 4714197, сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
4
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът – „Файненшъл
България“ ЕООД с който заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице
противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на
правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу
друго лице. Сочи, че в петитума на исковата молба се иска от съда да прогласи
нищожността на договор за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, а
в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за отношенията
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца. Твърди, че „Файненшъл България“
ЕООД няма материалноправна легитимация по тези въпроси, тъй като дружеството е
страна по договор за поръчителство, а не страна по договор за паричен заем.
Моли съда на основание чл. 129, ал. 4 от ГПК да задължи ищеца да отстрани
посочената нередовност на исковата молба.
Счита, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е
недопустимо, поради идентичност на предмета на спора – юридическият факт,
съдържанието и субектите на правоотношението. Твърди, че съобразно съдебната
практика, липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да
се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят
необходимите факти, които са от значение, поради което моли съда да прекрати
настоящото производство по отношение на установителния иск.
Също така счита претенциите към договора за поръчителство за напълно
неоснователни. Сочи, че полученото от дружеството възнаграждение е получено на
валидно правно основание. Оспорва твърденията на ищеца като несъстоятелни.
Посочва, че възнаграждението по договорите за поръчителство, които ответното
дружество сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето
задължение за обезпечаване на кредит. Твърди, че Дружеството сключва гаранционни
сделки по занятие.
Изтъква, че ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с оглед изпълнение
на поето от него задължение, а предоставянето на обезпечение от страна на дружество-
гарант е само едно от трите, обезпечения, предвидени, съгласно условията по
договорите за паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като с оглед на това
обстоятелство, оспорва твърденията на ищеца за заобикаляне на Закона за
потребителския кредит от страна на дружеството-ответник.
Счита, че твърденията на ищеца за нищожност на договора за поръчителството,
поради противоречие или заобикаляне на разпоредби на Закона за потребителския
кредит и по- специално на чл. 22 ЗПК е напълно неотносимо към този тип договори,
поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от
неспазването им са относими единствено и само за договори за потребителски кредит,
5
какъвто договорът за поръчителство категорично не е.
Заявява, че Договорът за поръчителство/предоставяне на гаранция, е извън
приложното поле на Закона за потребителския кредит, определено чрез разпоредбите
на чл. 1-4, като в тази връзка, всякакви твърдения за нищожност на основание
разпоредби на Закона за потребителския кредит са напълно ирелевантни, както и
„хипотетичните“ твърдения за евентуални нарушения на Закона за потребителския
кредит при сключване на договор за потребителски заем, тъй като „Файненшъл
България“ ЕООД няма материалноправна легитимация по тези въпроси. Счита, че
свързаността между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не
може да превърне договора за поръчителство в договор за кредит. Посочва, че
основният предмет на договора за поръчителство е различен от основния предмет на
договора за потребителски кредит, а именно да се предостави в заем сума, която да
бъде върната. Счита, че поемането в договор за потребителски заем на акцесорното
задължение от заемателя да осигури поръчител юридическо лице не лишава договора
за поръчителство от основен предмет със страни поръчителя и длъжника. Посочва, че
основният предмет на договора за поръчителство не става част от съдържанието на
договора за потребителски кредит. Твърди, че част от съдържанието на договора за
потребителски кредит е единствено акцесорното задължение на заемателя да осигури
поръчител, а свързаността между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД не променя приложното поле на Закона за потребителския кредит.
Сочи, че Договорът за поръчителство/предоставяне на гаранция е извън приложното
поле на Закона за потребителския кредит, а свързаността между „Файненшъл
България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не основание възнаграждението по
договора за поръчителство да се включва при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора за паричен кредит.
Сочи, че Договорите за поръчителство, по които дружеството е страна, са
действителни, тъй като отговарят на приложимите изисквания на закона, тъй като са
сключени валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите
институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно
лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.
Счита, че процесните договори за поръчителство не страдат от пороците, посочени в
исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.
Изтъква, че „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция
в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на
дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно в това си
качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) -
обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Поддържа, че
Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат
6
да предоставят гаранционни сделки по занятие, както и че Дружеството, сключва
договори за поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано.
Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство не е породил
правни последици на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна
сделка като насъстоятелно. Счита, че дори съдът да приеме, че съответния договор за
заем е нищожен, то на „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си
по договор за предоставяне на поръчителство се дължи възнаграждение в пълен
размер.
Оспорва и твърдението, че договорът за поръчителство „е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя
не се предоставя услуга. Оспорва като неоснователно твърдението, че договорът за
поръчителство е нищожен, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД,
договорът трябва да се сключи между поръчител и кредитор, а не между длъжник и
поръчител. Счита, че разпоредбите на чл. 138 - 148 ЗЗД са относими към отношенията
между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като това
правоотношение е акцесорно на главното - между кредитополучателя и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по повод кредита, а „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД имат сключен писмен договор, който урежда отношенията между
тях като поръчител и кредитор.
Счита твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в
противоречие с добрите нрави за неоснователно и неаргументирано. Сочи, че
преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора.
Заявява, че твърденията на ищеца, че договорът е уговорен неравноправно в
ущърб на потребителя, че търговецът се е възползвал от своето правно положение са
изцяло несъстоятелни. Сочи, че ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да
бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество –
гарант. Изтъква, че в договора за поръчителство е уговорено, че той влиза в сила само
в случай, че потребителят не представи банкова гаранция или поръчители. Счита, че
договорът за поръчителство е сключен в съответствие с принципите на
добросъвестността и справедливостта.
Ответното дружество твърди, че не е получило нещо в повече, от това което
предоставя. Сочи, че дължимото му възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство е определено след извършена преценка на риска, а ако насрещната
страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.
Твърди, че нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора.
Сочи, че когато страните са договорили неравностойно насрещни престации,
заинтересованата страна може в едногодишен срок да иска унищожаване на договора,
7
ако той е сключен поради крайна нужда.
Посочва, че клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно
ясно и разбираемо и всеки относително осведомен потребител, би могъл да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Твърди, че в договора за
поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не
представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от
физически лица или банкова гаранция.
Сочи, че Съгласно чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, клаузите, определящи основния предмет на
договора и възнаграждението/цената, както и съответствието между
възнаграждението/цената и доставената стока или услуга не подлежат на преценка за
неравноправност, ако са изразени по ясен и разбираем начин. Твърди, че Разпоредбата
е транспонирана в чл. 145, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, съгласно която
„Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от
една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. (чл. 145,
ал. 2 ЗЗП).
Поддържа, че в множество решения СЕС се е произнесъл, че чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО установява изключение от механизма за контрол по същество на
неравноправни клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на
потребителите, при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Сочи, че
преценка за неравноправност на клаузи от основния предмет на договора се прави
само в случай, че те са неясни и неразбираеми /решение по дело С-186/16, т.1, изр.2 от
диспозитива; решение по дело C- 484/08, EU:C:2010:309, т.32; решение по дело C-
26/13, т.68/ (Решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д. № 105 / 2020 г. на ВКС, 1-во тър.
отделение). Счита, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо е посочено, че
„Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя
за неговите задължения по договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на
„Файненшъл България“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение. Заявява, че
ищецът и преди е ползвал услугите на ответното дружество, има предходни договори
за поръчителство при същите условия, поради което счита, че добре е познавал
условията на дружеството. Заявява, че след като ищецът е ползвал услугите на
дружеството при сходни условия преди процесния договор и отново се е обърнал за
осигуряване на поръчителство към дружеството, твърденията, че той не е могъл да
разбере икономически последствия, че не му е разяснено по ясен и разбираем начин са
несъстоятелни. Намира, че тези твърдения навеждат на идеята за недобросъвестност от
страна на ищеца и опит да злоупотреби с предоставени му от закона права и
8
възможности.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни
и недоказани предявените искове.
Моли съда в полза на „Файненшъл България“ ЕООД, да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360,00 лева. В условията
на евентуалност, в случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде
намалено до минимума съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
Ще СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ В ПЪРВО
ЗАСЕДАНИЕ.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 0702.г. от
9:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9