Р Е Ш Е Н И Е
№ 464 /
21. Септември 2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На осми септември 2021г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 447/ 2021г.
по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на И.Д.Ч. от гр. Левски, чрез
адв. А. от АК - Разград срещу Заповед № 476/18.05.2021г. на Кмета на Община –
Левски, с която на осн. чл. чл. 223 от ЗУТ е забранено ползването на незаконен строеж по чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, извършен от
жалбоподателя без строителни книжа, който не е въведен в експлоатация,
представляващ пристрояване към западната фасада – сервизни помещения с размери
2,05м на 3,10м, пристрояване по източната фасада – външно стълбище с размери
2,55м на 5,00м, остъклено входно антре по южната фасада – 2,40м на 4,30м към
съществуваща жилищна сграда, построена в УПИ IX-637,638 кв. 100 по плана на гр. Левски, понастоящем
кадастрален № 638 представлява ПИ с идентификатор 43236.401.748, а кадастрален
№ 637 представлява ПИ с идентификатор 43236.401.747 по КК, находящ се на ул. ***,
гр. Левски.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна, поради противоречие с процесуалните правила, материалния
закон и целта му и иска отмяната й. Сочи, че не са изяснени важни факти и
обстоятелства относно годината на извършване на строежа, има ли издадени
разрешения, категорията на строежа, дали се касае за завършен строеж или
строителството продължава в момента, което е довело до вътрешно противоречие и
несъответствие с материалния закон, тъй като завършените незаконни строежи
подлежат на премахване, а само извършващите се строителни работи могат да бъдат
спрени. В допълнение сочи, че на адреса са адресно регистрирани още седем лица.
Декларация за съгласие от съседа се изисква само за доказване, че сградите са
търпими и трябва да се узаконят. А забрана за ползване на осн. чл. 178 ал.6 ЗУТ
се издава, когато СМР са в разрез с разрешенията за строеж и инвестиционните
проекти. Обектът е построен 1990-1991г. и СМР отдавна са приключили. А когато
се касае за незаконен строеж, то според заключението на в.л., те следва да се
признаят за търпими, тъй като са строени преди 2000г. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – Кмета на Община Левски не изразява
становище по жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата
на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения
индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.05.2021г.
видно от приложената разписка. Жалбата е подадена на 27.05.2021г. в законния
14-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По повод писмо от ОД на МВР – Плевен за извършване на
оглед на сгради и предприемане на мерки по компетентност по реда на чл. 223 от ЗУТ във връзка с незаконно строителство със Заповед № 117/18.02.2021г. на Кмета на Община Левски
е назначена комисия от експерти по строителство в общината за извършване на
оглед на сградите, построени в УПИ IX-637,638
кв. 100 по плана на гр. Левски, одобрен със Заповед № 130 от 1991г. на ул. ***.
Задачата на комисията е да посети обекта на 02.03.2021г. от 11:00ч., да уведоми
заинтересованите лица и ги покани да дадат становище и да състави протокол за
наличие и вид на сградите и правно основание за строежите.
С писмо Изх. № РД-08-00-258/26.02.2021г. всички
регистрирани на адреса лица са поканени
да присъстват на проверката. С писмо Изх. № РД-08-00-258-001/02.03.2021г. те са
поканени да се явят в Община Левски за предоставяне на документи за
собственост, разрешение за строеж и други строителни книжа, необходими за
извършване на строеж.
Съставен е Констативен протокол за извършения на
02.03.2021г. в 11:00ч. оглед на реализираното в имота строителство. Въз основа
на него е съставен и Констативен акт № 3/02.03.2021г., връчен на И.Д.Ч. на
21.04.2021г., който е подал възражение на 26.04.2021г.
Огледа е извършен в присъствието на И.Д.Ч. – наследник
на В.Г.Ч. и Б.Н.М., който се е легитимирал пред проверяващите като фактически ползвател
на сградите в имотите и възложител и собственик на строежа. И.Д.Ч. единствен от
наследниците на В.Г.Ч. и Б.Н.М. е с адресна регистрация – ул.“***, където е
изградена двуетажната къща, реално живее на адреса и е присъствал при огледа в
качеството на ползвател. На адрес ул. *** няма адресно регистрирани лица, а
лицата, регистрирани на № 27 не са наследници на В.Г.Ч..
При огледа на място, наличната документация в Община
Левски и предоставените от собствениците/ползвателите документи относно
собствеността и застрояването на проверяваните имоти комисията е констатирала
следното, което се потвърждава от приложените по преписката писмени
доказателства и заключението на съдебно-строителната експертиза:
Към жилищна сграда с идентификатор 43236.401.748.1 с
административен адрес ул. ***, гр. Левски, разположена в ПИ 43236.401.748 и
43236.401.747 съгласно одобрен КККР от 2007г., е извършено пристрояване на сервизни
помещения с размери 2,05м на 3,10м по западната фасада; пристрояване на външно
стълбище с размери 2,55м на 5,00м по източната фасада и пристрояване на остъклено
входно антре по южната фасада – 2,40м на 4,30 м.
ПИ 43236.401.748 и ПИ 43236.401.747 /по предходен план
- УПИ IX- 638,637 кв.
100 по ПУП на гр. Левски съгласно кадастралната карта на гр. Левски, одобрена
със Заповед № 130/1991г./ са частна общинска собственост, актувани с АЧОС № 1966
и № 1967 от 2011г. с безвъзмездно учредено право на строеж на М.А.Т. и А.В.А.
съгласно Удостоверение № 426/28.01.1965г.
ПИ 748 и 747 по КККР / УПИ IX- 638,637 кв.
100 по ПУП от 1991г./, съответстват на УПИ IX-239,240 по плана от 1960г. /л.24/, записан на
наследници на М.А.Т. – ½ ид.ч. и на А.В.А. – ½ ид.ч. Според
извадка от ЗРП на гр. Левски, одобрен със Заповед № 130/1991г./л.25/ УПИ IX- 638 кв. 100– е записан в разписния лист на
наследници на Д.Г., а 637 – на Г.В.Т..
В имот УПИ IX-239,240 по плана от 1960г. със скица с виза за
проектиране от 20.04.1987г., издадена на Б.Н.М., наследници на М.А.Т. и
наследници на В.Г.Ч. /л. 26/ е очертано петно за строеж на жилищна сграда,
която отстои на 3м. от западната граница и на 7м. от уличната регулация. Съгласно
одобрен на 13.02.1989г. проект в УПИ IX се
разрешава изграждане на пристройка и надстройка на съществуващата жилищна сграда,
като новата двуетажна сграда е със застроена площ 100,7 кв.м. Проекта е на
името на Б.Н.М.. В.Г.Ч., на който е записан имота е починал на 24.09.1985г. –
т.е. преди проектирането на строителството, а съпругата му Б.Н.М. е
починала на 07.01.2004г. И.Д.Ч. е техен
син и единствен от наследниците им е адресно регистриран на ул. *** и пред
проверяващите се е представил като ползвател на жилищния имот.
Според комисията и според в.л. двуетажната жилищна
сграда и пристрояването са извършени в периода 1989г. – 1991г., когато са одобрени
проектите. Според съдебното заключение пристрояването е извършено също в този
период, тъй като е в един и същи стил, с едни и същи материали, фасадата е с положена
топлоизолация по цялата сграда.
Съгласно ЗРП, одобрен със Заповед № 130/26.03.1991г. в
имота се предвижда застрояване на калкан на две двуетажни жилищни сгради в
двата съседни парцела в УПИ IX на
отстояние 3 м. от източната и на 3м. от
западната имотна граница, на 7м от уличната регулация и на 5 м. от дъното на
имота. По проект двуетажната къща е разположена в двата имота 239 и 240,
нанесена е в ЗРП на гр. Левски от 1991г. За описаното пристрояване по западната
фасада – сервизни помещения, по източната фасада – външни стълбища и на юг – остъклено
входно антре липсва строителна документация. И трите пристройки към жилищната
сграда не съответстват на предвижданията в одобрения проект за жилищна сграда и
на одобрения ПУП и петното за застрояване. Няма издадено разрешение за ползване
за сградата и пристройките.
Описаните обекти представляват строеж от пета
категория съгласно чл. 137 ал.1 т.5 ЗУТ като строежи на допълващо застрояване
към жилищна сграда с ниско застрояване, за които липсват строителни книжа – виза
за проектиране, инвестиционни проекти и разрешение за строеж, строежът на
жилищната сграда и пристрояванията към нея е завършен, но не е въведен в
експлоатация. Жилищната сграда е нанесена в застроителния и регулационен план
на гр. Левски от 1991г., за нея има издадена виза за проектиране и одобрен инвестиционен
проект.
С Констативен акт № 3/02.03.2021г., заради
установените нарушения на разпоредбите на чл. 178 вр. чл. 177 ЗУТ е започнало
производство по реда на чл. 178 ал.6 ЗУТ за забрана ползване на строежа,
обхващащ единствено трите пристроявания, несъответстващи на инвестиционния
проект и това е изрично посочено в КА.
Въз основа на него е издадена и процесната заповед, с
която е забранено ползването на трите пристройки на осн. чл. 223 от ЗУТ.
Констативен акт № 3 и описаните в него факти представляват фактическите
основания за издаване на заповедта за забрана на ползването на описаните три
обекта, а като правно основание в заповедта се сочи чл. 223 ЗУТ, посочена е
като нарушена и разпоредбата на чл. 178 ЗУТ, относима към липсващото
удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация, след завършването му.
Съгласно чл. 223 ал.1 т.6 ЗУТ кметът на общината
забранява ползването на строежи или части от тях, които не са въведени в
експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си
съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация.
Съгласно чл. 178 ал.1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от
тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. На
осн. чл. 178 ал.6 ЗУТ, при нарушения на ал.1 на строежи от четвърта и пета
категория / които не са въведени в експлоатация/ кметът на общината забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и др.
Процесната заповед за забрана ползването на трите
пристроявания към жилищната сграда, извършен без изискващите се строителни
книжа и без строежът да е въведен в експлоатация на осн. чл. 223 и чл. 178 ЗУТ
е издадена от кмета на община Левски, който е съответният материално и
териториално компетентен орган съгласно чл. 178 ал.6 ЗУТ според
местонахождението на строежа и неговата категория – пета.
Заповедта съдържа подробни мотиви, които се основават
на констатациите от извършения оглед на място и представени строителни книжа и
находящите се в общината за УПИ. Фактическите изводи се основават на правилна
интерпретация на наличните данни за имота, собствениците, предвиденото и
извършеното строителство и правилно приложение на материалния закон. Описаните
фактически констатации в обстоятелствената част на заповедта съответстват на
разпоредителната част в диспозитива – за забрана ползването на незаконен строеж
– извършен без изискуемите строителни книжа /незаконен по смисъла на чл. 225
ал.2 т.2 ЗУТ/ по отношение на описаните три пристройки, който не е въведен в експлоатация. Те
кореспондират с посочените в КА № 3/02.03.2021г. правни основания за започване
на производство по чл. 178 ал.6 ЗУТ и чл. 223 ЗУТ - за забрана ползването на
невъведени в експлоатация строежи, както е посочено в заповедта. В този смисъл
противоречие между обстоятелствена и разпоредителна част не е налице, а чл. 178
ал.6 ЗУТ съответства на чл. 223 ал.1 т.6 ЗУТ.
Допълнителното
посочване в заповедта на разпоредбите на чл. 224а, 223 ал.1 т.1 ЗУТ, отнасящи
се за спиране на незаконно строителство, очевидно се дължи на техническа
грешка, защото не кореспондира с обстоятелствената и разпоредителната част, в
която ясно е посочено, че се забранява ползването на незаконен строеж –
пристрояване към съществуваща жилищна сграда, който е завършен, но не е въведен
в експлоатация. Чл. 223 ЗУТ касае правомощията на кмета на общината за контрол
върху незаконното строителство и обхваща множество различни хипотези в тази
връзка, които се припокриват, що се касае до производството по установяване на
незаконното строителство и се различават главно по отношение на възможностите
за въздействие, а именно - спиране, забрана за достъпа до строежи, забрана на
ползването, премахване на незаконни строежи и налагане на глоби във връзка с
незаконното строителство.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната й.
Всички правнорелевантни факти са били изяснени. Наличните по преписката
доказателства сочат, че жалбоподателят И.Ч. е фактически ползвател, възложител
и собственик на строежа в качеството си и на единствен регистриран на адреса от
наследниците на В.Г.Ч., на които е записан имота в разписния лист и ККР и
респективно правилно е посочен като адресат на заповедта.
Според момента на извършване на строителството между 1989г.
– 1991г. приложение намира § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ /ДВ – бр. 82/2012г. в сила
от 26.11.2012г. /, според който, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представянето на удостоверение
от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти,
че строежите са търпими.
Пристрояването на сервизните помещения към западната
фасада отстои на разстояние 0,90м. от западната граница и не съответства на
разрешеното с ПУП строителство при отстояние 3м. от западната граница. Съгласно
чл.42 ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или
допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в
съседен имот. При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване
се разполагат на разстояние най-малко 3 метра от вътрешните граници на УПИ на
запад, изток и север. Допълващото застрояване не може да се разполага между
уличната регулационна линия и сградите на основното застрояване. В случая
сервизните помещения са изградени на отстояние от 0,90м. от западната
регулационна граница на УПИ т.е. на разстояние по-малко от изискуемите три
метра от западната граница. Липсва съгласие на собственика на съседния УПИ при
условията на чл. 51 ал.1 ЗУТ за допускане на строителство на намалено отстояние
спрямо нормативните изисквания. А остъкленото входно антре не отговаря на
изискванията за разполагане спрямо уличната регулационна линия. Пристрояването
на външно стълбище по източната фасада е разположено в УПИ IX -747 и е извън обхвата на отстъпеното право на
строеж.
Извършеното застрояване не отговаря на предвижданията
на действащия към момента на изграждане на трите пристройки ЗРП, одобрен със
Заповед № 130/26.03.1991г., предвиждащ застрояване на калкан на две двуетажни
жилищни сгради в УПИ IX , на
отстояние 3 м. от източната и 3 м. от западната регулационна граница и на 7 м.
от уличната регулационна граница. Действащата към момента на изграждането
Наредба № 5 за правила и норми по ЗТСУ предвижда най-малко 5м. отстояние на
застрояването от уличната регулационна линия / чл.7 т.3/ и 3 м. отстояние от
страничната регулационна линия при двуетажни жилищни сгради /чл. 10 ал.1 т.1/,
а чл. 10 ал.5 от Наредба № 5 допуска намаляване на това отстояние с до 1 м. по
изключение със ЗРП. Второстепенни постройки се разрешават въз основа на
квартално-застроителна разработка и по
одобрен типов архитектурен проект. /чл. 119 от Наредба № 5/. Според чл. 121
ал.1 от Наредба № 5 второстепенните постройки не могат да се разполагат близо
до регулационната линия пред жилищната сграда и трябва да са на разстояние
най-малко 3 м. от западната регулационна линия към съседите. Допълващото
застрояване не отговаря на тези изисквания и предвиденото в одобрения ЗРП застрояване.
Ето защо извършеното през 1989 – 1991г. пристрояване
към двуетажната жилищна сграда на трите обекта – сервизни помещения по
западната фасада/ на отстояние по-малко от 3 м. от западната регулационна граница/,
остъклено входно антре по южната фасада / пред жилищната сграда на 3,30м. към
уличната регулационна линия/ и външно стълбище на източната фасада /ситуирано извън
предвиденото в ПРЗ петно за застрояване и отстъпено право на строеж и одобрен
инвестиционен проект/, за които няма строителни книжа, тъй като не са
предвидени в одобрения проект, не са търпими строежи по смисъла на § 127 ал.1
от ПЗР на ЗУТ / ДВ – бр. 82/2012г. в сила от 26.11.2012г. /, тъй като не са
били допустими нито по действащите към момента на извършването им разпоредби /
ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба № 5 /, нито по действащите разпоредби на ЗУТ и затова подлежат
на премахване и на забрана за ползване.
Спазена е и целта на закона - недопускане ползването
на строежи, които не са разрешени съобразно действащите нормативни актове и
правилата за строителство и не са търпими.
Предвид изложеното, издадената заповед за забрана
ползването на незаконните строежи, представляващи пристройки към двуетажна
жилищна сграда, построена в УПИ IX- 637,638 в
кв. 100 по плана на гр. Левски от 1991г. /сега ПИ 748,747 по Кадастралната
карта/, които не са въведени в експлоатация, е законосъобразна и съответства на
приложимите разпоредби на чл. 178 ал.6 и чл. 223 ал. 1 т.6 от ЗУТ.
По тези съображения жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Д.Ч. от гр. Левски, чрез
адв. А. от АК - Разград срещу Заповед № 476/18.05.2021г. на Кмета на Община –
Левски, с която на осн. чл. 223 от ЗУТ е забранено ползването на незаконен строеж по чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, извършен от
жалбоподателя без строителни книжа, който не е въведен в експлоатация,
представляващ пристрояване към западната фасада – сервизни помещения с размери
2,05м на 3,10м, пристрояване по източната фасада – външно стълбище с размери
2,55м на 5,00м, остъклено входно антре по южната фасада – 2,40м на 4,30м към
съществуваща жилищна сграда, построена в УПИ IX-637,638 кв. 100 по плана на гр. Левски, понастоящем
кадастрален № 638 представлява ПИ с идентификатор 43236.401.748, а кадастрален
№ 637 представлява ПИ с идентификатор 43236.401.747 по КК, находящ се на ул. ***,
гр. Левски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я: