РЕШЕНИЕ
№1898/ 07.11.2019 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на
двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
Ирина Ламбова
прокурор:
Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия Николова административно дело номер № 1855 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на
прокурор в Окръжна прокуратура гр.Бургас, против нормите на чл.15, ал.3 и чл.16
от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната
среда и общественото имущество на територията на Община Камено (Наредбата),
приета с Решение по т.9 Протокол № 12/29.09.2016 г. на Общински съвет - Камено.
С протестът се иска отмяна на цитираните норми,
като незаконосъобразни - противоречащи на нормативни актове от по-висока
степен.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас поддържа протеста. Иска присъждане на разноски.
Ответника – Общински съвет – Камено, редовно и
своевременно призован, не се представлява.
Административен съд – Бургас, като взе предвид
доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона,
намира за установено следното:
Наредбата е подзаконов нормативен
акт, чието оспорване пред съда е регламентирано в дял трети, раздел ІІІ чл. 185-194 от АПК. Подаденият протест е
процесуално ДОПУСТИМ, като подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от
направеното оспорване, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН, по следните
съображения:
Производството по първоначалното приемане на Наредбата
е инициирано с докладна записка на кмета на община Камено, с рег. № 61-01-217/14.09.2016 г., с която е внесено предложение за отмяна на досега
действащата наредба и приемане на нова Наредба
за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и
общественото имущество на територията на Община Камено, ведно с проект на подзаконовия нормативен акт и мотиви към него (л.102-103
).
В докладната записка се сочи, че основните причини за
отмяна на досега действащата наредба и приемането на нова са измененията на
редица закони, необходимостта от осъвременяване на уредбата, касаеща
осигуряването и поддържането на обществен ред и чистота, строителство и
опазване на околната среда и привеждането в съответствие наименованията на
дирекциите и отделите. Основната цел с приемането на Наредбата е да бъде
постигната максимална актуалност на текстовете и премахване на противоречия с
нормативни актове от по-висока степен.
Проектът на наредбата, ведно с мотивите за нейното
приемане са публикувани на интернет страница на община Камено. Направеното от
кмета на Община Камено предложение за приемане на Наредбата е разгледано на
заседание на Общински съвет – Камено на 26.09.2016г. и е приета от Общински съвет – Камено на 29.09.2016г., видно от
представения препис от протокол № 12, като решението по т. 9 е взето със 17
гласа „ЗА“, при присъствали на заседанието 17 общински съветници (л.74-75).
Към административната преписка, са представени
доказателства относно приемането на Наредба за изменение и допълнение на
Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда
и общественото имущество на територията на Община Камено. Видно от представен
препис на протокол № 48/30.05.2019г. с решение по т.9, с 11 гласа „ЗА“, 0 гласа
„ПРОТИВ“ и 1 глас „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА е взето
решение за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата, с
направени промени в чл.34, ал.2 (л.36). Приемането на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата,
околната среда и общественото имущество на територията на Община Камено е
инициирано от кмета на Община Камено, който с докладна записка с вх.№
179/17.05.2019г. е предложил приемането на Общински съвет – Камено (л.38). В
докладната записка е посочено, че причините, налагащи приемането на Наредба за
изменение и допълнение на Наредбата е премахване на противоречието с по-висок
по степен нормативен акт, както се налага някои от текстовете да бъдат
възпроизведени, поради отмяната на Наредбата за регистрация, стопанисване и
контрол на кучетата на територията на Община Камено и Наредба за придобиване,
притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Община Камено.
Към докладната записката е наличен проект (л.40-41), както и мотиви – л.46. Видно
от проекта, с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество
на територията на Община Камено в чл.15 се допълва нова ал.6, като досегашните
ал.6 и ал.7, стават ал.7 и ал.8. В чл.16, ал.2 се добавя нова т.4, както и се създава
нов чл.34, ал.1, ал.2 и ал.3. По преписката е налична и извадка от интернет
страницата на Община Камено (л.47), според която проектът на Наредбата за изменение
и допълнение е публикуван на 24.04.2019г., ведно с мотивите и формуляра за
частична оценка на въздействието – л.42-45.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, на първо място съдът следва да установи дали същият е
издаден от компетентен орган.
Наредбата е подзаконов нормативен акт, приет от
Общински съвет, на основание чл.22 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА), видно от § 3 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредбата. Според чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да
издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл.2,
ал.1 от ЗНА, съответно чл.76, ал.1 от АПК, нормативни административни актове се
издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление и
решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е
предоставил в неговата компетентност. Наредбата, в това число и протестираните
разпоредби от нея са приети от компетентен орган - Общински съвет - Камено,
съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
При първоначалното приемане на наредбата, съдебният
състав намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Проектът на Наредбата е придружен от
мотиви, изложени и в докладната записка на кмета на Община Камено. В тях, в
изпълнение на изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, са посочени причините, които
налагат приемането на наредбата, както и целите, които се преследват с
подзаконовия нормативен акт. Преди внасянето на проекта на наредбата за
обсъждането му от общинския съвет същият е бил публикуван на интернет
страницата на община Камено, като на заинтересованите лица е предоставен
минимално изискуемия срок от 14 дни за евентуални предложения и становища по
него в изпълнение изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА /в приложимата редакция към момента на приема на Наредбата/.
Решението за приемане на Наредбата е взето при спазване изискванията на чл.27 от ЗМСМА.
Съдът установи обаче, че при приемане на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба за поддържане и опазване на обществения ред,
чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община
Камено е допуснато нарушение на чл.26, ал.4 от ЗНА в приложимата му редакция, в сила от 4.11.2016 г. От
представените към административната преписка доказателства се установява, че проектът
на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата ведно с мотивите и
формуляра за частична оценка на въздействието са публикувани на интернет
страницата на Община Камено на 24.04.2019г., а докладната записка на кмета на
общината за приемане на Наредбата е внесена пред компетентния орган – Общински
съвет Камено на 17.05.2019г., т.е преди да е изтекъл срока по чл.26, ал.4 във
вр. с ал.3 от ЗНА.
Според последните разпоредби преди внасянето на проект
на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят
на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно
с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.
20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт,
публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е
орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната община
и/или общински съвет – ал.3. Ал.4 на чл.26 от ЗНА сочи, че срокът за
предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по
ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на
причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да
определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.
По делото няма данни случая да е изключителен и органът
да е приложил изключението на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗНА за по-кратък срок.
Предвид така установеното е налице допуснато процесуално нарушение при приемане
на Наредбата за изменени и допълнение и доколкото предмет на протестиране е
разпоредбата на чл.16 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред,
чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община
Камено, допълнена в ал.2, т.4 с Наредбата за изменение и допълнение приета с
решение по т.9 от Протокол № 48/30.05.2019г. (л.36), то в тази й част (чл.16,
ал.2, т.4 от Наредбата) е налице самостоятелно основание за отмяната й като
незаконосъобразна.
По отношение съответствието на протестираните
разпоредби на Наредбата с материалния закон съдът намира следното:
Според изложените с докладната записка мотиви на кмета
на Община Камено, оспорената Наредба е приета поради многобройни изменения на
редица закони и необходимостта от осъвременяване на уредбата, касаеща
осигуряването и поддържането на обществен ред и чистота, строителство и опазване
на околната среда и привеждане в съответствие наименованията на дирекциите и
отделите. Основната цел за приемането й е да бъде постигната максимална
актуалност на текстовете и премахване на противоречия с нормативни актове от
по-висока степен.
Протестираните
разпоредби от Наредбата имат следното съдържание:
Според Чл.15, ал.3 в регистъра и удостоверението за
регистрация се отразява:
номер на удостоверение за регистрация;
трите имена на собственика и постоянен адрес;
адрес на който пребивава домашното животно (куче);
име на домашното животно (котка), порода, външни
белези;
имунизационен паспорт – номер, дата на издаване,
издател;
дата на имунизация през съответната година;
платена такса по ЗМДТ;
номер на микрочипа, ако такъв е поставен на животното;
декларация за запознаване на собственика със
задълженията му по настоящата наредба;
Чл.16, ал.1 Собствениците на домашни животни (кучета), са
длъжни:
1. Да ваксинират своевременно притежаваните животни със
задължителните ваксини, в това число ежегодно да представят кучетата за
ваксинация срещу бяс в лицензирани ветеринарномедицински клиники.
2. Собственикът на кучето е длъжен да отстранява
замърсяванията, причинени от животното, извършени на улиците, площадите и други
публични места на територията на градовете, селата и туристическите комплекси в
общината, като ги събира и поставя в найлонов плик, който следва да се изхвърли
в кошчетата и казаните за отпадъци. За целта е необходимо собственикът да носи
достатъчен брой хигиенни пособия (найлонови или хартиени торбички, специална
ръкавица, щипка или лопатка) или други.
3. Собственикът на кучето е длъжен да вземе всички мерки за
предотвратяване безнадзорното напускане на животното от мястото на разхождането
и/или отглеждането му.
4. Да вземат мерки животните да не създават опасност за
хората или други животни.
5. Да разхождат кучето си с нашийник и повод, а едрите породи
с тегло над 10 кг. и агресивни кучета с намордник.
6. Собственикът на куче, който не може да се грижи за
животното в домашни условия, е длъжен да го предаде в приют за безстопанствени
кучета и/или център за защита и отглеждане на животни.
7. При извеждането на домашни животни (кучета) да носят в
себе си ветеринарномедицинският му паспорт и удостоверението за регистрация.
Същите при поискване да се представят за проверка на длъжностните лица от
общинската администрация и/или полицията.
8. Да осигурят спазването на общите изисквания от Закона за
управление на етажната собственост, в сградите етажна собственост.
9. Да съобщават на държавните ветеринарномедицински органи за
животни, показващи съмнителни признаци на бяс и/или други заразни болести.
Ал.2 Забранява се на собствениците на кучета да:
1. разхождат кучета в дворовете на учебните, детските,
здравните заведения, както и на територията на обществени сгради, освен когато
са кучата водачи;
2. отглеждане и въвеждане на животни в търговски обекти и
обществени места, с изключение на кучета водачи, придружаващи хора с
увреждания;
3. разхождането без каишка и/или намордник на кучета по
улиците, тротоарите, детските площадки, площадите, парковете и другите
озеленени площи за широко обществено ползване, както и в имотите, заети с
обществени сгради, с изключение на нарочно обособените и оградени за целта
места;
4.(приета с Решение по т. 9 от Протокол № 48/30.05.2019 год.)
свободното движение във входовете на жилищни блокове и в дворовете с общи части,
с цел животните да не създават опасност за хора или други животни
5. Забранява се насъскването на кучета спрямо хора и други
животни.
6. Оставянето без надзор на кучето.
Ал.3 За всяко отделно нарушение на разпоредбите на
предходните алинеи на този член на виновното лице се налага санкция глоба, ако
е ФЛ, в размер от 20 до 100 лева, при първо нарушение и от 50 до 200 лева при
повторно нарушение, а ако е ЕТ и/или ЮЛ се налага имуществена санкция в размер
от 50 до 200 лева за първо нарушение и от 100 до 500 лева при повторна
нарушение. Виновното длъжностно лице (управител, прокурист, търговски
пълномощник и др.),независимо от санкцията, наложена на ЕТ и/или ЮЛ се наказва
с налагане на глоба в размер на 20 до 100 лева при първо нарушение и от 50 до
200 лева при повторно нарушение.
Ал.4 Ако от нарушаването на
разпоредбите на алинея първа от този член са пострадали физически лица или е
било увредено имущество на трето лице, в това число, но не само на Община
Камено, на виновното лице се налага санкция глоба, ако е ФЛ, в размер от 50 до
200 лева, при първо нарушение и от 100 до 400 лева при повторно нарушение, а
ако е ЕТ и/или ЮЛ се налага имуществена санкция в размер от 100 до 400 лева за
първо нарушение и от 200 до 1000 лева при повторна нарушение. Виновното
длъжностно лице (управител, прокурист, търговски пълномощник и др.),независимо
от санкцията, наложена на ЕТ и/или ЮЛ се наказва с налагане на глоба в размер
на 50 до 100 лева при първо нарушение и от 100 до 200 лева при повторно
нарушение.
Основните
доводи за отмяна на протестираните разпоредби изложените в протеста на
прокурора от Окръжна прокуратура – Бургас са, че същите са незаконосъобразни и
противоречат на нормативни актове от по-висока степен. Според изложението на
протеста чл.15, ал.3 от Наредбата е в противоречие със Закона за защита на
животните (ЗЗЖ) и по-конкретно с чл.37,
ал.2 от последния. Според протеста, разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата са в противоречие с чл.172 и чл.173
от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), а ал.3 и ал.4 –
противоречат на чл.426 и чл.428 от ЗВД.
Относно
чл.15, ал.3 от Наредбата:
В
чл.37, ал.1 от ЗЗЖ е предвидено, че регистрацията на кучета се извършва по реда
на чл.174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В чл.37, ал.2 от ЗЗЖ е
регламентирано, че в базата данни се въвеждат: 1. име на страната на произход
на кучето; 2. име, пол, цвят и порода; 3. дата и място (адрес) на раждане на
кучето; 4. адрес, име на собственика; 5. данни на ветеринарния лекар, поставил
чипа; 6. датата на поставяне на чипа или татуировката; 7. извършени
ветеринарномедицински манипулации; 8. кастрация на кучето. В чл.37, ал.3 от ЗЗЖ
е прието, че данните по ал.2 се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа
или татуировката.
Съгласно чл.174, ал.1 от ЗВД, собствениците на кучета,
навършили 6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който
упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец,
ваксинация и обезпаразитяване. В чл.174, ал.2 от ЗВД се сочи, че при навършване
на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази
възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар. В чл.174, ал.3 от
ЗВД е регламентирано, че при регистрация на кучето ветеринарният лекар поставя
микрочип, отговарящ на стандарт ISO 11784 и въвежда данните в Интегрираната
информационна система на БАБХ. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗВД, ветеринарният
лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко
регистрирано куче в ОДБХ и в съответната община.
В чл.117 от ЗМДТ се
предвижда, че в тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът
подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.
Основателно се сочи в
протеста, че систематическото тълкуване на нормите на чл.37, ал.1 - ал.3 от
ЗЗЖ, вр. чл.174, ал.1 - ал.4 ЗВД, води до извод, че стопанинът е задължен в
определен срок да представи животното на ветеринарен лекар. Последният, наред с
необходимите ветеринарномедицински операции, носи и установените
административни задължения – да издаде паспорт по образец, да изпраща
ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче
в ОДБХ и в съответната община, вкл. да въведе информацията в базата данни.
Всички норми, които създават задължения, са повелителни и в случая това означава,
първо, че законодателят изчерпва предмета на регулиране и второ, че местният
орган на власт няма право да натоварва собственици на кучета със задължение,
което по-високият по степен акт възлага другиму. Текста на чл.117 от ЗМДТ не
може да обоснове приемането на подзаконовата норма, защото не касае въвеждане
на данни в регистъра и е с различен срок от срока в общинската наредба (чл.15,
ал.1). С протестираната разпоредба се създава задължение за собствениците на
кучета за осъществяване на регистрация на същите, но идентично задължение
вменява и нормата на чл.174, ал.2 от ЗВД, но към ветеринарен лекар, а не към
административен орган, както посочва и прокурора при Окръжна прокуратура -
Бургас. Единственото въведено към собствениците на кучета задължение към
общината е предвиденото в нормата на чл. 117 от ЗМДТ такова, да подадат
декларация в тримесечен срок от датата на придобиването, но последното е с
оглед целите на ЗМДТ и се отличава от допълнително въведеното с протестираната
разпоредба задължение за двойна регистрация. Последното обстоятелство не се
предвижда в ЗВД, а освен това обществените отношение който следва да регулира
протестираната разпоредба са били вече уредени с нормата на чл. 174, ал.2 от ЗВД.
Както
вече се посочи по-горе, с разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗЗЖ се регламентират
данните, подлежащи на регистриране, както и органа пред който следва да стане
това. Доколкото незаконосъобразно се явява въвеждането на задължението за
двойна регистрация, въведено с чл.15, ал.1 от Наредбата, която не е предмет на
спора, то като незаконосъобразна и лишена от смисъл се преценява протестиратана
ал.3 на чл.15 от Наредбата, с която се уреждат данните, които следва да съдържа
създадения въз основа на регистрацията регистър. След като се направи съпоставка
на изискуемото съдържание на регистъра, посочено в чл.37, ал.2 от ЗЗЖ и обхвата
на информацията, очертан от общинския съвет в чл.15, ал.3 от Наредбата, се
установява разликата помежду им и несъответствието на изискваните данни в
Наредбата с тези в ЗЗЖ. Въведените с чл.15, ал.3 от Наредбата в т.2- т.6 данни
касаят обстоятелства, които ветиринарния лекар по силата на чл. 174, ал. 4 от
ЗВД е задължен да подава, като информация към общината и в интегрираната
информационна система на БАБХ. В този смисъл, информация за тези данни общината
получава по служебен път. Данните по т.1 касаят извършената регистрация, която
с оглед описаното по-горе се явява незаконосъобразна. Същото се отнася и до т.7, която въвежда данни
за платена такса по ЗМДТ, каквато такса за притежание на куче е предвидено да
се заплаща в общината, съгласно нормата на чл. 116 от ЗМДТ. Т.9 пък въвежда
изискване в регистъра да се съдържа декларация за запознаване на собственика на
куче с задълженията му по наредбата и предвидените в същата наказания за
неспазването й, каквото задължение за деклариране няма въведено нито по силата
на процесната наредба, нито в по-висок по степен нормативен акт. Такова
задължение е лишено и от правна логика, доколкото наредбата като подзаконов
нормативен акт след обнародването й по презумпция става известна за неограничен
кръг от адресати, а неспазването на нормативно установени задължения се
санкционира в нормативно предвидените случай, независимо от наличието или
липсата на декларация за налично знание за това. В тази връзка, по отношение и на разпоредбата
на чл.15, ал.3 от Наредбата протестът се явява напълно основателен.
Относно
законосъобразността на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата и противоречието им с
чл.172 и чл.173 от ЗВД, съдът намира, че изложените в протеста доводи са
основателни.
Според чл. 172 от ЗВД
собствениците на домашни любимци са длъжни:
1. да вземат мерки животните
да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;
2. да вземат мерки животните
да не създават опасност за хора или други животни;
3. да вземат мерки за
предотвратяване на нежелано размножаване на животните;
4. при използването им за
размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите
им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.
Чл. 173 от ЗВД указва, че
собствениците на кучета са длъжни:
1. при извеждането на
кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят
за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;
2. да представят
ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;
3. ежегодно да представят
кучетата за ваксинация срещу бяс;
4. когато ги отглеждат в
затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;
5. когато ги отглеждат
вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.
Начинът,
по който са формулирани разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата
(цитирани по-горе) води до преуреждане на обществени отношения, които са вече
уредени от ЗВД. Освен противоречие с посочените от прокурора норми на чл.172 и
чл.173 от ЗВД, съдът установи, че същите са в противоречие и с чл.177, ал.1,
т.3 и т.4 от ЗВД. Така например в чл.16, ал.1, т.5 от Наредбата е
преуредена въведената с чл.177, ал.1,
т.3 от ЗВД забрана за разхождане на куче без повод, а за агресивни кучета –
намордник.Установеното несъмнено е нарушение на чл.8 от ЗНА текстът на който
гласи, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. Това налага отмяната на чл.16, ал.1 и ал.2 от
Наредбата като незаконосъобразни.
Съгласно чл.16, ал.3 от
Наредбата, за всяко отделно нарушение на разпоредбите на предходните алинеи на
този член на виновното лице се налага санкция глоба, ако е ФЛ, в размер от 20
до 100 лева, при първо нарушение и от 50 до 200 лева при повторно нарушение, а
ако е ЕТ и/или ЮЛ се налага имуществена санкция в размер от 50 до 200 лева за
първо нарушение и от 100 до 500 лева при повторна нарушение. Виновното
длъжностно лице (управител, прокурист, търговски пълномощник и др.),независимо
от санкцията, наложена на ЕТ и/или ЮЛ се наказва с налагане на глоба в размер
на 20 до 100 лева при първо нарушение и от 50 до 200 лева при повторно нарушение.
В ал.4 от същата норма е посочено, Ако от нарушаването на разпоредбите на
алинея първа от този член са пострадали физически лица или е било увредено
имущество на трето лице, в това число, но не само на Община Камено, на
виновното лице се налага санкция глоба, ако е ФЛ, в размер от 50 до 200 лева,
при първо нарушение и от 100 до 400 лева при повторно нарушение, а ако е ЕТ
и/или ЮЛ се налага имуществена санкция в размер от 100 до 400 лева за първо
нарушение и от 200 до 1000 лева при повторна нарушение. Виновното длъжностно
лице (управител, прокурист, търговски пълномощник и др.),независимо от
санкцията, наложена на ЕТ и/или ЮЛ се наказва с налагане на глоба в размер на
50 до 100 лева при първо нарушение и от 100 до 200 лева при повторно нарушение.
Административно наказателни
разпоредби, които могат да се отнесат към хипотези на Наредбата, се съдържат в
чл.68, ал.1 от ЗЗЖ; чл.426, чл.428 от ЗВД
и др. Посочените разпоредби изчерпателно изброяват неизпълнението на кои
задължения е скрепено със съответна санкция, определена в строги рамки от
съответния закон. Нито един от посочените специални закони не делегира
правомощия на общинския съвет да допълва предвидените от съответния закон
задължения към собственика на куче, за всяка община поотделно. Съответно въвеждането,
както на задължения извън тези рамки би се явило незаконосъобразно, така и на
санкция за неизпълнение на такова задължение се явява незаконосъобразно. Атакуваната
разпоредба на чл. 16, ал.3 и ал.4 от Наредбата е обща и в този смисъл е неясна
по отношение волята на местния нормотворец да визира нарушения, за които вече
са били предвидени санкции в конкретния специален закон или да предвиди санкция
за неизпълнение на други задължения, по отношение на който пък не е ясно
разполага ли с законова делегация да въведе. Отделно от това следва да се
посочи, че предвид различния размер на предвидените в специалните закони
санкции, по отношения да еднакво запретено поведение, както от специалния
закон, така и от местната наредба, то разпоредбата на чл.16, ал.3 и ал.4 от
Наредбата се явява незаконосъобразна, като въвеждаща различен санкционен режим
от законово установения вече такъв.
Наредбата като
подзаконов нормативен акт се създава за прилагане на закона или друг нормативен
акт от по-висока степен и е недопустимо подобно създаване на норми, които не
прилагат отделни разпоредби от закона, а ги изменят, допълват или въвеждат
допълнителни утежнения, непредвидени по закон. Общинският съвет няма правомощия
за уредени по закон нарушения да предвижда отделни санкционни норми с наредба,
в която да определя различни по вид и размер наказания. Създаване на паралелни
санкционни норми за нарушения с един и същ предмет и състав създават
несигурност в правния мир относно правната разпоредба, която следва да се
приложи, компетентността на органите, които да я приложат, наказанието, което
да се наложи. При уреждане на материята с нормативен акт от по-висока степен и
създаване на санкционни правни норми за нарушения при едно дължимо поведение,
уредено с този акт, е недопустимо същата материя да се преурежда с нормативен
акт от по-ниска степен при липса на законово делегирана компетентност.
По
изложените съображения, протестът се явява основателен, като оспорените
разпоредби на чл.15, ал.3 и чл.16 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на
територията на Община Камено (Наредбата), приета с Решение по т.9 Протокол №
12/29.09.2016 г. на Общински съвет – Камено следва да бъдат отменени.
При този изход на спора в
полза на Окръжна прокуратура –Бургас следва да се присъдят направените в
производството разноски, които са в размер на 20.00 (двадесет) лева,
представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХІX-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ чл.15, ал.3 и чл.16 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на
територията на Община Камено (Наредбата), приета с Решение по т.9 Протокол №
12/29.09.2016 г. на Общински съвет - Камено.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати на Окръжна прокуратура – Бургас
разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по
реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако
те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.