№ 1507
гр. София, 09.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500575 по описа за 2025 година
С молба вх.№ 13098/18.09.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК Гаранционен фонд
е поискал от съда да измени постановеното по делото решение № 575/2025 г., в частта за
разноските като намали присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена правна
помощ поради прекомерност. Позовава се на протИ.речие с правото на ЕС и фактическата и
правна сложност на делото. Сочи, че не следва да се присъжда ДДС и съдът следва да има
предвид, че макар и да се касае за отделни искови претенции, на практика защитата на
ищците била общо осъществена. Позовава се на решение на СЕС по дело C-438/22 г.,
постановено по преюдициално запитване, съгласно което нормите на ЗА, препращащи към
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
съответстват на правото на Европейския съюз, поради което не следва да се прилагат.
Ответниците по молбата М. Р. П. и И. Р. П., ЕГН ********** чрез своята баба и
настойник М. Н. П., чрез техния процесуален представител адв.Д. оспорват молбата като се
позовават и на актуалната практика на ВКС.
Съдът като обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или
да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.
Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на
чл. 248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от
страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на
вече присъденото.
Процесният случай обхваща втората хипотеза на чл. 248 ГПК и след като
данните по делото сочат, че страната е направила своевременно искане за присъждане на
разноски като е посочила и разноските /в подадената от нея въззивна жалба/, същата има
право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда правомощие за съда да присъди на
страната разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер при съобразяване на
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и действащите правни
норми, уреждащи адвокатските възнаграждения и в случай, че насрещната страна е поискала
1
своевременно намаляване на възнаграждението.
По отношение прилоЖ.ето на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на
насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде
заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за
упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е
ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая до края
на устните състезания, приключили в открито съдебно заседание от 10.04.2025, молителят не
е направил писмено или устно възражение за размера на адвокатското възнаграждение.
Такова е направено едва с молбата по чл.248 от ГПК. От друга страна обаче
възнаграждението е претендирано на основание чл.38 от ЗА като съдът е определил неговия
размер едва с решението по делото, поради което съдъ намира, че независимо че
Гаранционен фонд не е упражнил правото си по чл. 78, ал. 5 от ГПК да възрази относно
дължимия размер адвокатското възнаграждение на насрещната страна до края на устните
състезания по делото пред съответната инстанция, правото му на възражение за разноските
не е преклудирано.
Съдът счита, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е
съответен на фактическата и правната сложност на делото и не е прекомерен. Същият е
съответен на размерите на възнагражденията посочени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, като в определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д.№
1945/2024 г. на I т.о. на ВКС съдът е приел че не е обвързан с фиксираните в Наредбата
минимални размери на адвокатските възнаграждения като задължителни, но няма пречка да
изхожда от тях като инструктивни. От друга страна нормата на чл.78, ал.5 от ГПК не
задължава съда, а му предоставят възможност да намали заплатеното по делото
възнаграждение.
Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА определя, че в случаите по ал. 1 – при
оказване на безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при
определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да
бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на
страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и
релевантните обстоятелства - от една страна големият материалния интерес по отношение
на защитата на ищеца и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че няма
основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд
адвокатско възнаграждение.
От друга страна становището на настоящия състав е, че посочените решения
на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка
на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или
от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и
на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно
решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за
недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение
2
към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране
на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на
договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78,
ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да
не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на
подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско
възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени
решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на
договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните
по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната
идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително
намаляване под този лимит.
Предвид изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да
бъде оставена без уважение
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 10617/17.04.2025 г. по реда на чл.248
от ГПК на Гаранционен фонд за изменение на постановеното по делото решение №
479/16.04.2025 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3