Решение по КНАХД №1599/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П. Х. П., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 3, чрез адв. С. Б., против Решение № 658/13.06.2025 г., постановено по АНД № 1510/2025г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-009723 от 25.11.2024г., издадено от началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че съдебното решение е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, при допуснати по делото процесуални нарушения и неправилно кредитиране на свидетелски показания. Твърди се, че районният съд е допуснал неправилно тълкуване на процесуалния закон и противоречие със съдебната практика. Развити са доводи по отношение на незаконосъобразното провеждане на административно-наказателното производство. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърденото със същото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и представя договор за правна защита и съдействие от 03.09.2025 г. и списък с разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив счита, че решението на районния съд е правилно и жалбата следва да се остави без уважение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на П. Х. П., против Наказателно постановление № 24-1030-009723 от 25.11.2024 г., издадено от началник група в сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1327926/26.10.2024 г., на П., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., лишаване от право да управлява МПС за 1 месец и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП.

От фактическа стана районният съд е установил, че на 26.10.2024 г., в 11:02ч. в гр. Пловдив, бул.„Източен“ в близост до бул. „Княгиня Мария Луиза“ полицейски служители към сектор „Пътна полиция“ установили навлизащ по бул.„Източен“, чрез маневра десен завой от бул. „Княгиня Мария Луиза“ лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № [рег. номер], чийто водач бил без поставен предпазен колан. Полицейският служител - Г. предприел спиране на процесния автомобил чрез подаване на сигнал със Стоп - палка тип МВР. В този момент Г. се намирал на пътното платно в средна лента, така че същият да бъде видим за водачите. В момента на подаване на сигнала със стоп палка, водачът на процесния автомобил, виждайки подадения сигнал, погледнал към полицейския служител и извърнал главата си на другата страна, като се престроил в крайна лява лента. Сигналът, подаден от Г., бил възприет не само от водача на МПС, но и от пътуващата до него на предна дясна седалка спътничка, която гледала към полицейските служители. Последните възприели, че жената посочила към тях, докато говорела на водача на автомобила. Въпреки това водачът продължил посоката си на движение, като полицейските служители се качили на служебния си автомобил и тръгнали след процесния автомобил. Спрели същия със светлинен и звуков сигнал. В хода на предприетата от тях проверка била установена самоличността на водача на МПС - П. Х. П., на когото било разяснено в какво се изразява неправомерното му поведение и в присъствието на свидетел - очевидец Ф., му бил съставен и връчен АУАН № 1327926/26.10.2024г. Същият е подписан от последния с посочване, че има възражения. Заявил на полицейските служители, че си губят времето, тъй като имал сестра адвокат и щял да обжалва акта. Възражения били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН, като в тях били изложени конкретни доводи по оспорване фактическите констатации на актосъставителя и било формулирано искане да се изискат записите от бодикамерите на двамата полицейски служители, както и от камерата на полицейския автомобил за установяване твърденията на жалбоподателя. Наказващият орган не приел за основателно възражението на П., поради което счел, че АУАН е редовно съставен и административнонаказателното производство не следва да бъде прекратено. За посоченото жалбоподателят бил нарочно уведомен с писмо № 103000 - 22208/14.11.2024 г. Въз основа на АУАН и събраните по преписката материали било издадено обжалваното пред районния съд Наказателно постановление № 24-1030-009723 от 25.11.2024г., издадено от началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Същото било връчено на адресата му едва на 18.02.2025 г. поради невъзможност същият да бъде установен на адреса си в България, доколкото по данни на негови съседи и от справка в АИС МВР се установило да живее и работи в Испания. Поради изтичане на срока по чл. 11, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от МЗ № 8121з - 140/08.02.2023 г. файловете с аудио и видео информация от бодикамерите и камерата на полицейския автомобил, с които установилите нарушението полицейски служители, изпълнявали служебните си задължения, били унищожени и поради недепозирано писмено мотивирано искане за преиндексиране /заключване/ и съхранение на коментираните записи за срок от 2 години с оглед провежданото административно - наказателно производство.

Пловдивският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Прието е в мотивите на оспорваното решение, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. Същите са съставени в изпълнение изискванията на ЗАНН и при съответствие между установените факти и правни изводи. По отношение на нарушението описано в пункт едно на НП районният съд е приел, че същото правилно е квалифицирано като такова по чл. 103 от ЗДвП, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и правилно е приложена санкционната норма. Доказани, според РС са подаването по достатъчно ясен начин на сигнал със стоп - палка, несъмнеността у водача П., че това полицейското разпореждане се е отнасяло именно до него и продължилото движение от негова страна след сигнала, което сочи на очевидната цел избягване на полицейска проверка. По отношение на размера на наказанието, според РС, правилно АНО е преценил тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Относно второто нарушение, описано в пункт 2 от НП първоинстанционният съд е приел за установено по категоричен начин, че П. е управлявал автомобила, като по време на движение не е използвал обезопасителен колан. Според РС е доказано авторството на деянието, като самият П. не е оспорил, че е управлявал процесното МПС и не са налице, спрямо същия условията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. Правилно, според районния съд е определена приложимата санкционна норма и от АНО не е допуснато процесуално нарушение при определяне на наказанието.

От субективна страна РС е приел, че и двете нарушения са извършени виновно и при форма на вината пряк умисъл и липсват предпоставките за определяне на случая като маловажен.

Въз основа на така установеното и направените изводи, РС Пловдив е потвърдил Наказателно постановление № 24-1030-009723 от 25.11.2024г., издадено от началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Така постановеното решение настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и правилно поради следните съображения:

Първото административно нарушение е квалифицирано по чл. 103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съгласно приложимата редакция на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Според касационна инстанция не се установява превратно тълкуване на доказателствения материал от районен съд и твърденията в жалбата в тази насока са неоснователни. Районният съд е събрал доказателства, като подробно, ясно и изчерпателно е обсъдил фактите по отделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, съответни на установените факти и на приложимите материалноправни норми. В мотивите на съдебното решение, РС е изложил аргументирано своите съображения, поради които е достигнал до заключението, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Противно на изложеното от П. от показанията на свидетеля става ясно, че водачът е бил без предпазен колан, а и ясно е възприел сигнала на полицейския служител. Всеки водач на пътно превозно средство е длъжен да следи не само платното за движение, но и цялата пътна обстановка, включваща и пътното платно. Ако действително жалбоподателят, като водач на МПС, не е видял сигналът, подаден със стоп-палка, то това се дължи единствено на неговото виновно поведение - отклонение на вниманието и несъобразяване с обстоятелствата, които имат значение за безопасността на движението. Поради изложеното касационната инстанция, счита това възражение за неоснователно. Възраженията относно процеса, по който се е развило АНП, както и относно процесуалните нарушения на районен съд, свързани с разкриването на обективната истини, в резултат на неосигурено съхранение на доказателства – записи от боди камерите на полицейските служители и от видеорегистратора в служебния автомобил, също са неоснователни. Безспорно несъхранението на записите от процесната проверка е нарушение на Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и на Организационно-технологичните правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътен контрол“. Видно от преписката ведно с възражението срещу АУАН господин П. е направил доказателствено искане за предоставяне на записи от проверката. Същите се установява, че не са запазени, като са посочени причините за това от полицейските органи. Според касационната инстанция дори да бяха приобщени тези записи и те да се съхраняваха, то биха дали информация относно обстоятелства след момента на вече спрелия автомобил и извършването на самата проверката от контролните органи, както и обстоятелства, свързани със съставянето и предявяването на АУАН на жалбоподателя. Касационният съдебен състав приема, че липсата на съхранени доказателства от видеозаснемане на охранителната дейност от пътния контрол не опорочава извършената проверка и не я прави автоматично незаконна, както и само това да е основание за незаконосъобразност на процесното НП. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по ЗДвП служителите, осъществяващи пътен контрол, имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Няма забрана или изискване по нормативната уредба контролните органи да не извършват проверки без налична система за видеозаснемане. По аргумент на това, извършената проверка от служителите на пътен контрол не води до опорочаване на резултатите от нея, ако по обективни или субективни причини не се съдържат запазени записи. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, автоматизирана информационна система "Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол" се използва за осъществяване на контрол върху дейността на служителите, изпълняващи дейности по контрол на пътното движение. В конкретния случай с жалбата пред РС и пред касационната инстанция не се твърдят неправомерни действия от страна на контролните органи, а такива по установяване съставомерност на административното нарушение, за което е издадено процесното НП. Предвид горепосоченото, Административен съд Пловдив счита, че от събраните по делото доказателства се установява осъществено нарушение от П. на чл. 103 от ЗДвП, за което правилно му е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Наложените на жалбоподателя наказания са в минимално предвидения размер.

Другото административно нарушение, санкционирано с процесното НП, е по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора по това нарушение на П. доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираното в НП нарушение на чл. 103а, ал. 1 от ЗДвП, като възраженията на оспорващия са обсъдени и приети за неоснователни. Извел е правни изводи, които се възприемат от касационния състав и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, препраща към тях. Касационният състав на съда приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че към момента на извършената от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив проверка, моментното физическо състояние на водача на МПС е било такова, непозволяващо използването на обезопасителен колан. Няма данни, че към момента на проверката за водача са съществували обективни причини или състояние, доказани с медицински документ, водещи до невъзможност за поставянето на колан, или че поставянето на такъв би застрашило здравето му. Показанията на свид. Г. не установяват влошено физическото състояние на санкционираното лице към момента на управлението на лекия автомобил и извършената проверка.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Пловдив, като законосъобразно, респ., постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид претенциите на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 658/13.06.2025 г., постановено по АНД № 1510/2025г. на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.