Р Е Ш Е Н И Е
№ 41/15.3.2023
г. /гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети
административен състав
На двадесет и
четвърти февруари
2023 година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия В. Стоянова
Административно
дело № 13 по описа на 2023 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Й. Я.Й. ***, чрез адвокат Ж.Г. ***, със съдебен адрес ***
против заповед за прилагане на ПАМ № 22-0813-000699/29.12.2022г. на Началник
сектор ПП към ОД на МВР, Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно
отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18
месеца“.
В
жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита,
че според цитираната от адм.орган разпоредба, концентрацията на алкохол в кръвта
следва да бъде 0,5 на хиляда, а не 1,2 на хиляда, която стойност вече е криминализирана в НК. Освен това в заповедта изрично е
посочено, че нарушителят е дал кръвна проба в ЦСМП Ямбол, която стойност е
решаваща за ангажиране на административно наказателната му отговорност, но такава
не била посочена в заповедта, т.е. същата е издадена преждевременно. При
наличие на медицинско изследване на кръвна проба, законът е предвидил, че
установените стойности от тази кръвна проба са определящи - чл. 171, т. 1,6.
„б“отЗДвП. В този смисъл счита, че процесната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,б „б“ от Закона за движение по пътищата е издадена в нарушение
на административно-производствените правила поради неизясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които
са решаващи, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона. С оглед гореизложеното иска се ЗПАМ да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващия не се явява, представлява се от
адвокат К., редовно преупълномощена, която поддържа
подробно изложените в жалбата съображения, поради което счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради което иска нейната отмяна
и присъждане на направените по делото разноски.
За ответната страна Началник сектор, ПП към ОД на МВР, Ямбол се явява процесуален
представител юрисконсулт А., която счита, че жалбата е неоснователна, както и
че са били налице материалноправните
предпоставки за издаването на заповедта, като органът е действал в условията на
обвързана компетентност.
При
наличие на установените факти, за адм. орган е възникнало задължението да издаде процесната заповед. За да е налице съставомерност
по смисъла на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е необходимо да бъде установено
алтернативно, а не кумулативно, някои от следните условия: или да е установено
с медицинско или химическо лабораторно изследване наличие на алкохол в кръвта
на водача, или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на
алкохола в кръвта. Сочи, че ако към
момента на прилагане на мярката, е имало налични данни и по принцип има налични
данни от изследване на кръвна проба или от изследване от доказателствен
анализатор, то тогава установените стойности са определящи. Ако няма, то ПАМ се
прилага на база на установените стойности от пробата с техническо средство.
Това е с оглед целта, която е преследвал законодателят с приемането на тази
разпоредба, а именно да има превантивен ефект, да се избегнат последствията от
евентуално извършване на административно нарушение и да се вземат незабавни,
спешни мерки, за да се запази именно обществения интерес.
Представя
подробни писмени бележки.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните
по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за
установено следното:
На 26. 12. 2022г. мл. автоконтрольор при ОД на
МВР, Ямбол, сектор Пътна полиция в присъствието
на свидетеля М.Р. -очевидец, съставил приложения по делото АУАН с № 749804 серия GA от същата дата против Й.Я.Й., за това, че на 26.12.2022 г. около 10:38 часа в с. К. на ул.“*“ като водач на МПС – ** с peг. № *****, Държава България при следните
обстоятелства: В близост до к-ще с ул. „И.В.“,
в посока към гр. Ямбол, управлява лек автомобил **, с регистрационен номер *****,
собственост на Я.Й.Я., с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 промила на хиляда, а именно 2.37 промила на хиляда,
установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510+ с фабр. номер
ARNA-0199, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух в 10:41ч, с проба номер 01273. На водача е връчен талон за
изследване с номер 144902. Същият е дал кръвна проба в ЦСМП - Ямбол в
присъствието на Д-р Р.Г. в 11:30ч.
На 29.12.2022г. въз основа на така съставения АУАН е издадена
атакуваната Заповед прилагане на ПАМ №
22-0813-000699/29.12.2022г. с която на
оспорващият е наложена адм.мярка на основание чл.171, т. 1 б“б“
от ЗДвП - „временно отнемане
свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена лично на Й.
на 06.01.2023г., видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата й
е подадена чрез адм.
орган до съда на 12.01.2023г.
По делото е представена цялата преписка по
издаване на оспорения акт, включително и заверени копия от заповед № 326з-99/01.02.2022г. за оправомощаване
на Началник сектор ПП към ОДМВР-Ямбол да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, букви „а“, „б“, „в“, „г“,
„е“, „ж“, т.2букви „а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „л“,“м“,, 2а букви“а“ и „б“,т. 4,т.
5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП.
Към преписката е представен и протокол № 5
от 04.01.2023г. от НТЛ към ОД на МВР, Ямбол, ведно от който в кръвната проба,
придружена с талон за изследване № 144902 от 26.1.22022г. и с протокол за
мед.изследване и иззета от лицето Й.Я.Й.
кръвна проба е доказано наличие на етилов алкохол с концентрация 1,97 на
хиляда.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е заповед за прилагане на ПАМ № 22-0813-000699/29.12.2022г. на
Началник сектор ПП към ОД на МВР, Ямбол, с
която на оспорващия е наложена ПАМ по
чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане свидетелството за управление на
МПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В
случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган –Началник
сектор ПП към ОД на МВР, Ямбол, съгласно заповед 326з-99/01.02.2022г.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са посочени
фактическите и правни основания за издаването й. Спазени са разпоредбите на
материалния и процесуален закон.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена
разпоредбата на чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане свидетелството за
управление на МПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Посочената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е
позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1б“Б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в
случая 2,37 на хиляда, обстоятелство за което е съставен АУАН.
След като оспорващият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта, 2,37на
хиляда, което обстоятелство е установено по надлежния ред - при съставяне на АУАН с техническо
средство, то административният орган не
само е имал право, но за същия е съществувало и задължение да издаде заповед за
прилагане на предвидената в чл.
171, т. 1 б“б“от ЗДвП принудителна административна мярка.
В заповедта изрично е посочено, че
същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити
предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се
приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.
Производството по налагане на ПАМ е
самостоятелно производство насочено към водач на МПС за шофиране след употреба
на алкохол. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна
отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му
отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо
към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не
съставлява административнонаказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от
изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват
правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за
извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено
административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се
прилага субсидиарно НПК (Арг:
чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на
предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели -
административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата
глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а
цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно
естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен
акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира
от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва
с презумптивна доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се
образува административнонаказателно производство по
Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Като част от производство по
установяване правопораждащия отговорността на водача
състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава
въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за
преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът
не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й.
Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен
правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено
нарушение на ЗДвП.
Съгласно чл. 171, ал. 1, б.
"б" от ЗДвП в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
При тази законова регламентация, необходима материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е установена концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен
АУАН от компетентните длъжностни лица, който както е посочено по-горе, съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Видно от доказателствения материал по делото
на жалбоподателя е съставен АУАН с № 749804 серия GA от 26.12.2022г. против Й.Я.Й., за това, че на
26.12.2022 г. около 10:38 часа в с. К.
на ул.“*“ като водач на МПС, в близост до к-ще с ул. И.В., в посока към
гр. Ямбол, управлява лек автомобил **, с регистрационен номер *****,
собственост на Я.Й.Я., с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 промила на хиляда, а именно 2.37 промила на хиляда,
установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510+ с фабр. номер
ARNA-0199, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух в 10:41ч, с проба номер 01273. На водача е връчен талон за мед.изследване
с номер 144902. като е дадена кръвна проба, чийто резултат при извършената на 03.01.2023г.
/след издаване на заповедта/ химическа експертиза е 1,97 промила.
Съдът приема, че изложената в АУАН и възпроизведена в заповедта
фактическа обстановка е доказана и не е опровергана.
Съдът отбелязва, че съгласно нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП,
за да се наложи ПАМ е достатъчно да се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда. Посочването на концентрацията по
начина, по който е изразена в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП /хипотезата за налагане
на административно наказание/ е несъществено нарушение, доколкото е налице ясно
твърдение за наличие на алкохол с посочване на стойността му, и не е нарушено
правото на защита – жалбоподателят ясно разбира в какво е обвинен и няма пречка
да организира защитата си, както е и направено в случая. В случая измерената
стойност на алкохол в кръвта при химическата експертиза /извършена на другия
ден след издаването на заповедта/ е 1,97 промила и въпреки че е по-ниска от
установената с техническо средство – 2,37 промила, така измерената стойност
също попада в хипотезата на чл.171, т.1, буква “б“ на ЗДвП. Следователно било е
налице фактическото основание за издаване на заповедта.
С оглед изложеното се налага извода, че
обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно
издадена е от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването й, като съответства и на
целта на закона, поради което същата е
законосъобразна.
Депозираната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото оспорващия следва
да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е
съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8 от 2017г./ във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр.
с чл.144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС,
четвърти административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Я.Й.
***, чрез адвокат Ж.Г. ***, със съдебен адрес *** против заповед за прилагане
на ПАМ № 22-0813-000699/29.12.2022г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР,
Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно
отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА Й.Я.Й. ***, да заплати на ОДМВР -Ямбол сумата от 100/сто/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете