Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
02.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на петнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №6617
по
описа на СГС за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Н.Я.Б. ЕГН ********** с адрес
гр.Бургас, к-с *****и Х.Н.Н. ЕГН **********
с адрес за призоваване гр.Казанлък, ул.“*******офис 10 срещу ЗК „Л.И.“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.-Г.и П.Д.–
изпълнителни директори за осъждане на ответника да им заплати застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25100лв. частичен
иск от 40 000лв. за Н.Б. и 25100лв. частичен иск от 30 000лв. за Х.Н., ведно
със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от
26.02.2017г. до окончателното изплащане на същото. Претендират се разноски.
Ищците твърдят, че на 25.07.2016г. около
7.30ч. на пътя Бургас – Слънчев бряг, при управление на лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег.№*******, водачът В.П., движейки се с несъобразена скорост не
е контролирал непрекъснато своето МПС, в резултат на което навлязъл в лентата
за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се по нея микробус „Тойота Хайс“ с рег.№******,
управляван от водача С.Г.. В следствие на удара били причинени телесни повреди
на пътниците в микробус „Тойота Хайс“ Н.Б. и Х.Н.. Било образувано наказателно
производство. Твърди се, че ПТП е настъпило поради допуснати нарушения по ЗДвП
от страна на водача на Мерцедеса В.П..
Било образувано ДП №320/2016г. по описа на
РУП Поморие.
В резултат на ПТП ищцата Н.Б. получила
следните травматични увреждания – множество кръвонасядания и охлузвания по
тялото и крайниците, контузия на гръдния кош, фрактура на 5,6,7,9 и 10 ребра в
ляво. След произшествието й била оказана медицинска помощ в МБАЛ Бургас, където
била лекувана консервативно. След изписването й й бил издаден болничен лист за
24 дни.В резултат на пътния инцидент Б. търпяла много болки и страдания.
Възстановяването й било за период по-дълъг от 30 дни. Имала затруднение в
движението на снагата, като болките продължавала да изпитва и към момента.
Изживяла също и силен стрес. Ищецът Х.Н. получил следните травматични
увреждания – контузия на главата, мозъчно сътресение със загуба на съзнанието,
разкъсно-контузна рана на главата, охлузвания по крайниците. Твърди, че и към
момента продължава да не се чувства добре физически и емоционално. Имал месеци
наред силно главоболие и виене на свят, не можел дълго време да чете, да гледа
телевизия и да ползва компютър. Бил лишен от динамиката на живота на 18 годишен
младеж. Изживял и силен стрес.
Твърди се в исковата молба, че към момента на
настъпване на ПТП за процесния лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№*******, е била
валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №BG/22/116000841666 от
15.03.2016г., валидна от 20.03.2016г. до 19.03.2017г., сключена с ответника.
Ищците твърдят, че са предявили пред ЗК „Л.И.“
АД писмена претенция за заплащане на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, представили и всички документи, с които разполагали, но
застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок, с което
обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск. Счита, че за описаните в исковата молба
травми сумата от 15 000лв. е адекватна в случай, че се докаже основателност на
иска.
Оспорва да е причинен деликт.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния л.а.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, която според ответника е била без поставен
обезопасителен колан.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
От приложеното към делото НОХД №1250/17г. по
описа на ОС Бургас, се установява, че същото е приключило с влязла в сила
Присъда, от която се установява, че водачът на увреждащия автомобил В.П. е бил
признат за виновен за това, че при процесното ПТП е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на ищците телесни повреди,
чието репариране се претендира.
Налице е решение със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от представената Епикриза ИЗ №17800/16г.
от МБАЛ Бургас ищцата Н.Б. е постъпила за лечение на 25.07.2016г. и е била
изписана на 28.07.2016г. с диагноза – контузия на гръдния кош, счупване на 5,
6, 7, 9 и 10-то ребра в лявата гръдна
половина.
Според представеното медицинско удостоверение
№150/2016г., издадено на 02.08.2016г. на Н.Б., са установено множество
кръвонасядания по тялото и крайниците, охлузвания и драскотини по крайниците,
контузия на гръдния кош, фрактури на 5, 6, 7, 9 и 10-то ребра в лявата
половина, които е възможно да са получени по време и начин при настъпилото ПТП.
Представен е и болничен лист за 24 дни на Б.
за периода, считано от 26.07.2016г.
От приложената Епикриза ИЗ №17793 от МБАЛ
Бургас се установява, че Х.Н. е постъпил на 25.07.2016г. и е изписан на 27.07.2016г.
– постъпил след ПТП с оплакване от слабост, главоболие, световъртеж, с
разкъсно-контузна рана теменно.
По делото е прието за ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че ответникът е застраховател по „ГО“ по отношение на
лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№******* със застрахователна полица № BG/22/116000841666
със срок на действие от 20.03.2016г. до 19.03.2017г.
Според изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза на вещите лица д-р К.С. и инж.С.А.
от ПТП ищцата Н.Б. е получила следните травматични увреждания – контузия на
гръдния кош. Счупване на 5, 6, 7, 9 и 10-то ребра в лявата гръдна половина.
Кръвонасядания в областта на гръдния кош, корема, лявата предмишница, дясна
седалищна област, ляво бедро и двете подбедрици.
Ищецът Х.Н. е получил следните увреждания –
контузия на главата. Ръзкъсно-контузна рана в дясната теменна част на главата.
Охлузвания в областта на дясно бедро, двете колена и дясна подбедрица.
Вещото лице С. е обяснило, че при престоя в
болницата на ищцата е било проведено консервативно лечение с обезболяващи
медикаменти и вливане на водно-солеви разствори за 4 дни. При нормално
протичане на лечебния процес без усложнения възстановителния период при такъв
вид увреди е около три месеца. При престоя в болницата по отношение на Х.Н. за
контузията на главата и сътресението на мозъка е било проведено консервативно
медикаментозно лечение с обезболяващи медикаменти, антибиотик и вливане на
водно солеви разствори за три дни. По отношение на разкъсно-контузната рана в
дясната теменна част на главата е било предприето хирургично лечение – зашиване
на раната със сваляне на конците след десет дни. При нормално протичане на
лечението без усложнения, възстановителния период е около един месец за
контузията на главата и сътресението на мозъка и около 15 дни за раната на
главата. Според вещото лице пострадалите са възстановени от получените травми.
Според експертизата се установява следният
механизъм на ПТП – при движение на л.а. джип Мерцедес модел ML400 с рег.№*******, управляван от В.П.,
по път I – 9
от к.к.Слънчев бряг“ към летище Бургас през колелото на кръговото движение на
входа на гр.Поморие, в зоната на км.220 след излизане от десен завой в прав
пътен участък, при сухо асфалтово покритие, Мерцедеса започнал навлизане в
лентата за насрещно движение. Скоростта му на движение е изчислена около
62км/ч. Пътният участък е предназначен за движение на превозни средства в двете
посоки с по една лента за всяка посока, разделени помежду си с хоризонтална
пътна маркировка – бяла единична непрекъсната линия. В същото време в обратна
посока в лентата за насрещно движение се движил микробус „Тойота“ модел Хайес с
изчислена скорост около 71км/ч. В момента на навлизане на джипа в насрещната
лента разстоянието между двете превозни средства е било около 68м., което не е
било достатъчно автомобилите да спрат в сумарното разстояние на опасните им
зони за спиране. Последвал е удар в лентата, предназначена за движение на
микробуса Тойота. Посочено е, че ударът е ексцентричен в областта на предните
леви части на автомобилите. Те се завъртат по посока на часовниковата стрелка,
при което микробус Тойота се удря със
задна дясна част в дясната за неговата посока мантинела. Причината за
настъпване на ПТП според вещото лице е загуба на контрол върху управлението на
джипа Мерцедес от водача му, при което автомобилът е навлязъл в насрещната
лента за движение. Този водач е имал възможност да избегне настъпване на ПТП и
от техническа гледна точка е разполагал с такава възможност.
Според експертизата може да бъде направен
извод, че ищцата Н.Б. е била с поставен обезопасителен колан с оглед
специфичните травми, които е получила, докато Х. е бил без предпазен колан, от
където са получени и травмите по главата – тялото му е извършило свободно
движение в автомобила, вследствие на удара. При наличието на колан биха се
получили травми в областта на гърдния кош и долната част на корема.
На осн.чл.214 ал.1 ГПК по искане на ищците
съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове чрез тяхното
увеличение, които да се считат в размер на 40 000лв. за ищцата Н.Б. и
26 000лв. за ищеца Х.Н..
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право
на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу
прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на
такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между
деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно
правоотношение между същия/респ.ищеца и застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя,
след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения,
установено с чл.432 ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и
причинителя на вредата.
В случая е спазено изискването на чл.380 ал.1
от КЗ, като ищците са отправили към
застрахователната компания писмена застрахователна претенция, по която е
заведена щета. Отговорът не е получен.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая е
безспорно установено, че водачът на застархования при ответника джип Мерцедес В.П. е нарушил правилата за движение по
пътищата, уредени в ЗДвП и НК и по непредпазливост е причинил телесни повреди
на ищците.
При доказан фактически състав на деликта
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и
последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и
неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за
възстановяване, като се вземат предвид икономическите условия в страната и се
съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищцата Б. адекватно обезщетение е такова
в размер на 25 000лева, като до претендирания от 40 000лв. ще отхвърли като
завишен.
За да стигне до този извод, съдът съобрази,
че в случая се касае до увреждане, което е с възстановителен период от 3 месеца
и без усложнения. Възстановяването е пълно. Взема се в предвид интензитета на
изпитвани болки и че те са отшумели към момента.
За ищеца Х.Н., съдът приема, че справедлив
размер е 20 000лв., като до претендирания от 26 000лв. ще отхвърли
иска като завишен. При него е налице сравнително по-къс период на възстановяване,
липсват усложнения и възстановяването е пълно.
Ищците търсят и обезщетение в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по претендираното
обезщетение, което е основателно и ще бъде уважено.
По възраженията за съпричиняване.
Не се доказа от ответника съпричиняване от
страна на ищцата Б., тъй като от комплексната експертиза се установи, че тя е
била с предпазен колан по време на процесното ПТП.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан.
Не така стои въпроса по отношение на ищеца Х.Н.,
за който е категорично установено, че е бил без предпазен колан. Съдът
определя, че процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.
е в размер на 30%. Ето защо определеното обезщетение в размер на 20 000лв.
ще бъде намалено на 14 000лв.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищците са били частично освободени от заплащане на държавна такса и разноски,
на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията
следва да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в общ размер на
1360лв., от който са заплатени от ищците 330лв. и остават още 1030лв., платима
по сметка на СГС, както и разноски на съда за вещи лица в размер на 200лв.,
които ответника следва да заплати по сметка на СГС.
На ищците следва да бъдат заплатени разноски
в размер на 174,50лв. съобразно уважената част от исковете.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата Н.Б. следва да
заплати на ответника разноски в размер на 375лв., съобразно отхвърлената част
от иска, а ищеца Х.Н. следа да заплати разноски в размер на 346,50лв. на
ответника съобразно отхвърлената част от иска.
На осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2
т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да заплати на адв.П.К. от САК сумата от 1550лв./хиляда петстотин
и петдесет/ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищците.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** Д, представлявано
от М.М.-Г.и П.Д.– изпълнителни директори да
заплати на Н.Я.Б. ЕГН **********
с адрес гр.Бургас, к-с *****застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – контузия на гръден кош, счупване на 5, 6, 7, 9 и 10-то ребра в лявата
гръдна половина, кръвонасядания в областта на гръдния кош, корема, лява
предмишница, дясна седалищна област, ляво бедро и двете подбедрици, в резултат
на ПТП от 25.07.2016г., в размер на 20
000лв./двадесет хиляди/, ведно със законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от 26.02.2017г. до окончателното изплащане на
същото като
за разликата от присъдения размер от 20 000лв.
до претендирания размер от 40 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** Д, представлявано от
М.М.-Г.и П.Д.– изпълнителни директори да
заплати на Х.Н.Н. ЕГН **********
с адрес за призоваване гр.Казанлък, ул.“*******застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени - контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в дясна теменна част на
главата, охлузвания в областта на дясно бедро, двете колена и дясна подбедрица,
в резултат на ПТП от 25.07.2016г. вреди в размер на 14 000лв./четиринадесет хиляди/, ведно със законната лихва за
забава върху присъденото обезщетение, считано от 26.02.2017г. до окончателното
изплащане на същото като за разликата от присъдения размер от 14 000лв. до претендирания размер от 26 000лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК „З.К.Л.И.“ АД ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление *** Д, да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд в размер на 1030лв., както и разноски на съда за вещи лица в размер
на 200лв., по сметка на СГС.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати
на Н.Я.Б. ЕГН ********** с адрес
гр.Бургас, к-с *****и Х.Н.Н. ЕГН ********** с адрес за призоваване гр.Казанлък,
ул.“*******общо сумата от 174,50лв. съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Я.Б.
ЕГН ********** с адрес гр.Бургас, к-с *****да заплати на „З.К.Л.И.“ АД ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***
Д, разноски в размер на 375лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Х.Н.Н. ЕГН ********** с адрес за призоваване гр.Казанлък, ул.“*******да
заплати на „З.К.Л.И.“ АД ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** Д, разноски в размер на 346,50лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** Д, на осн. чл.38
ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, да заплати на адв.П.К. от САК сумата от 1550лв./хиляда
петстотин и петдесет/ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: