Решение по дело №335/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 269
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20197280700335
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№269/29.11.2019г.

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   четвърти административен     състав

На  двадесет и втори  ноември                                                                           2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

                                              

Секретар Велина Митева

Прокурор Георги Георгиев

като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова

Административно дело № 335 по описа на 2019 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:       

          Производството по делото е по реда на  чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

 Образувано е по молба от „***“ ООД ЕИК **** с адрес на управление с. *, община Стралджа, област Ямбол, ул.*, чрез адвокат Д.Й. ***, кантора 3 против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, София, с цена на иска 440/четиристотин и четиридесет/лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-платено адвокатско възнаграждение  за осъществена адвокатска защита по анд № 588/2019г. по описа на ЯРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда-27.09.2019г. В исковата молба се сочи, че е отменено НП № 47-0000022/19.04.2019г., издадено от Началник ОО“АА“, Ямбол, с което на „***“ ООД, за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр, на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираното обезщетение на осн. чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, както и да се присъдят направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

   В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Й., редовно упълномощен. Поддържа исковата молба. Счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване изцяло на исковата молба. По делото е налице  влязло в сила съдебно решение, с което е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, издадено срещу ищеца, с което му е наложено административна наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева. Сочи още, че са налице  доказателства за понесени от ищеца материални вреди, състоящи се в заплатени от ищеца адвокатски хонорар за защита в съдебното производство от издаденото срещу него наказателно постановление от ответника, които  вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка, създадени от издадения незаконосъобразен акт от ответника. Представя списък на разноските.

  Ответната страна своевременно и редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол намира,  че искът е основателен и следва да бъде уважен.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и  в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

  С  НП № 47-0000022/19.04.2019г., издадено от Началник ОО“АА“, Ямбол, на „***“ ООД, за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр, на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. С решение № 171 от 12.07. 2019г. по анд № 588 от 2019г. на ЯРС това НП е отменено. Пред ЯРС е представен договор за правна помощ № ********** от 13.05.2019г. подписан от ищеца и  адвокат Й. за сумата от 440 лева,  договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Решението на ЯРС е влязло в сила на 03.08.2019г.

       При  така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

       Претенцията на ищеца е  за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 440/четиристотин и четиридесет/ лева, представляващи  заплатено адвокатско възнаграждение в резултат на отменено като незаконосъобразно НП № 47-0000022/19.04.2019г., издадено от Началник ОО“АА“, Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от входиране на исковата молба в съда.

      Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1  от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от

АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.  В случая, видно от приетите  по делото доказателства, НП № 47-0000022/19.04.2019г., издадено от Началник ОО“АА“, Ямбол, за което се твърди, че са причинени  вреди за ищеца е отменено с решение № 171 от 12.07. 2019г. по анд № 588 от 2019г. на ЯРС.

      Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедурата по чл. 203 и сл. от АПК и  искът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е  основателен,  по следните съображения:

       Съгласно  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразният административен акт.

      Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от  трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. 

      В настоящия случай досежно  доказването на елементите от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства  се налага извода, че безспорно  е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.

      Както вече бе посочено, налице е  постановено решение   № 171 от 12.07. 2019г. по анд № 588 от 2019г. на ЯРС , влязло в сила на 03.08.2019г., с което е отменено като незаконосъобразно НП № 47-0000022/19.04.2019г., издадено от Началник ОО“АА“, Ямбол. Същото следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

     По отношение на претендираното обезщетение в размер на 440 лева, съставляваща заплатена от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по  анд  № 588/2019г. по описа на ЯРС, от представените по делото писмени доказателства,  действително се установява заплащането на  сумата от 440 лева  от страна на ищеца на  адв. Й. от ЯАК. В случая  с исковата молба се претендира присъждане на сумата от 440 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от отмененото НП. Съдът извършва преценка на основателността на исковата молба с оглед  претендирания размер от 440 лева.

Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, то претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

          С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

           Предвид изложеното, заявената искова претенция от 440 лева  за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на обжалване на наказателното постановление в производствата по анд  № 588/2019г. по описа на ЯРС се явява основателна и доказана.

            Ищецът е направил искане и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от 440 лева, считано от датата на входиране на исковата молба в съда, а именно от 27.09.2019г.

         Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.

        С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на съдебни разноски, съдът намира, че следва да бъде  съобразено с разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 1 от  Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  По делото е представен договор за правна помощ за договорено  и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. С оглед чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението е справедливо определено. Следователно  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, София, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца като разноски по делото сумата от 350 лева за  адвокатско възнаграждение с оглед  уважената част от иска и 10 лв. държавна такса.      

         Водим от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав

 

 

                                                  РЕШИ:

 

        ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, СОФИЯ да заплати на „***“ ООД ЕИК ****, представлявано от Т.Т.С.,  с адрес ***, чрез адвокат Д.Й. ***, кантора 3 сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП № 47-0000022/19.04.2019г., издадено от Началник ОО“АА“, Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2019г.

      

       ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ“АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, СОФИЯ да заплати на „***“ ООД ЕИК ****, представлявано от Т.Т.С., с адрес ***  сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща  направените съдебни разноски.

 

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

        Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 от АПК.

                                        

 

                                                                    СЪДИЯ:/п/не се чете