№ ......, 24.07.2020 г., гр. Пазарджик
Районен съд
Пазарджик, Гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и
четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1505 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С влязло в сила
Решение № 180/30.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 243/2020 г., по описа на Окръжен съд
Пазарджик, е обезсилено Решение № 14/07.01.2020 г., постановено по гр. д. №
3215/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик в частта, с която е признато за
установено по иска с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с
чл.240, ал.1 ЗЗД, че ответникът „Диагностично-консултативен център
Ескулап-Цитомед“ ООД гр. Пазарджик, ЕИК
*********, дължи на ищеца А.В.М., ЕГН **********
***, сумата от 20 000 лв., представляваща задължение за връщане на паричен заем
от 14.06.2013 г., за което е издадена Заповед за изпълнение №1394 от 10.06.2019
г. по гр. д. №2317/2019 г. на Районен съд Пазарджик, като делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на РС Пазарджик, който да се произнесе по иска
на заявеното основание.
Производството е образувано по повод искова
молба от А.В.М. против „Диагностично-консултативен център Ескулап-Цитомед“
ООД гр. Пазарджик като моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца по Договор за уреждане на парично задължение с
нотариална заверка на подписите с рег. №193/07.02.2019 г. следните суми: 20 000
лева - главница; сумата 17 316,66 лева - лихва върху главницата за периода
от 14.06.2013 г. до 20.02.2019 г.; 15 % договорна наказателна лихва върху
главницата, считано от 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1394/10.06.2019
г. по ч. гр. д. №2317/2019 г.
по описа на РС Пазарджик.
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираното право и предявения иск:
В исковата молба се излагат
обстоятелства, че ищецът от 22.02.2010 г. до 15.02.2019 г. бил управител на
ответното дружество. Считано от 15.02.2019 г. за управител на ответното
дружество бил избран Кузман Николов Николов. През юни 2013 г. ищецът бил
помолен от Емил Тричков - управител на „МБАЛ Ескулап“ ООД и Кузман Николов -
управител на „Център за точна медицинска диагностика – Цитомед“ ООД, двете
юридически лица, притежаващи капитала на „ДКЦ Ескулап-Цитомед“
ООД, да осигури чрез личен кредит сумата от 20 000 лева и да я предостави като
паричен заем на ответното дружество. Паричната сума била необходима за
закупуване на ендоскопска апаратура, която било уговорено ответното дружество
да закупи от фирма „Кузман Медтек & сървис“, със седалище
в гр. Тройенбрицен, Германия, собственост на Кузман Николов.
Сочи, че на 13.06.2013 г. ищецът сключил
с „Банка ДСК“ ЕАД два договора за кредит за текущо потребление, съответно за 50
000 лева и 6 900 евро. На същата дата била издадена фактура от немската фирма,
в която подробно бил описан модела на апаратурата, нейната стойност и срока за
плащането й. На следващия ден - 14.06.2013 г. ищецът превел по сметката на
ответника 20 000 лева с посочено основание за плащане: „заем за закупуване на
ендоскопска апаратура“. В същия ден ответното дружество превело сумата от 20
000 лева по сметка на фирма „Кузман Медтек & сървис“.
Страните по договора за паричен заем от 14.06.2013 г. уговорили, че сумата ще
се върне съобразно погасителен план на 96 вноски, всяка от които - с падеж на
25 число на съответния месец, а при неплащане се дължи лихва в размер не повече
от 15 %, изчислена върху непогасения остатък от главницата за всяка просрочена
година. Дружеството не направило нито една вноска, а ищецът като негов
управител в този период не желаел да предприема принудително изпълнение в своя
полза. На 10.06.2016 г. той заверил пред адвокат препис от едностранно
изявление на дружеството, че съгласно одобрения от Общото събрание годишен
финансов отчет към 31.12.2015 г. и към датата на документа ответникът „ДКЦ Ескулап-Цитомед“ ООД дължи на ищеца като физическо лице
главницата от 20 000 лева, както и лихвите, представляващи санкция за
неизпълнението по погасителния план. На 07.02.2019 г. между ищеца и ответното
дружество бил подписан нотариално заверен договор за уреждане на парично
задължение, в който заемодателят декларирал, че на 14.06.2013 г. е предоставил
по банков път на заемополучателя паричен заем в размер на 20 000 лева за
закупуване на ендоскопска апаратура, а заемополучателят „ДКЦ Ескулап-Цитомед“ ООД декларирал, че е получил и усвоил сумата
от 20 000 лева. В договора от 07.02.2019 г. заемополучателят декларирал и
че считано от 2013 г. до окончателното изплащане на предоставения заем дължи на
заемодателя наказателна лихва върху главницата в размер на 15 % за всяка
просрочена година. От счетоводните баланси и отчетите за приходите и разходите
на ответното дружество било видно, че дългът е ежегодно пренасян, признаван и
одобряван от Общото събрание на ответника. Закупената с процесния паричен заем
ендоскопска апаратура е отразена в активите на ответното дружество. Останалата
част от сумите по кредитите, получени на 13.06.2013 г. от „Банка ДСК“ ЕАД,
послужили за погасяване на предходни заеми, сключени между ищеца и банката,
сумите от които също били предоставяни на „ДКЦ Ескулап-Цитомед“
ООД и на свързани с него дружества.
Правна
квалификация:
Предмет на настоящото производство е
предявен от А.В.М. против „Диагностично-консултативен
център Ескулап-Цитомед“ ООД иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК.
Обстоятелства,
на които ответникът основават възраженията си:
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция. Твърди, че договорът от 07.02.2019 г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1, предл.1, във вр. с чл.38, ал.1 ЗЗД. Общото събрание на
съдружниците не е вземало решение за даване на съгласие за сключване на
договора от 07.02.2019 г.. Управителят не е имал право без изрично съгласие на
Общото събрание на съдружниците да сключва договори, с които да задължава
дружеството в своя полза, съответно да сключва договори, с които,
представлявайки дружеството, да признава негови задължения към себе си. Нищожни
са и погасителен план към договора за паричен заем от 14.06.2013 г., както и
признанието на задълженията, които ищецът е направил в своя полза от името на
дружеството в писменото изявление, заверено от адвокат на 10.06.2016 г. При
условията на евентуалност, счита, че договорът от 07.02.2019 г. е нищожен и
поради накърняване на добрите нрави, защото уговорената наказателна лихва от 15
% между управителя и представляваното от него дружество е прекомерна и нарушава
принципа за справедливост. Ответникът не оспорва, че на 14.06.2013 г. по
сметката на дружеството е постъпила сумата 20 000 лева чрез банков превод
с наредител А.М., както и че тази сума е осчетоводена от ответника в сметка
„други заеми и дългове“ с основание заем, предоставен от А.М.. Договорът за
паричен заем от 14.06.2013 г. обаче не е предмет на делото и искът за връщането
му не може да бъде уважен в този процес, защото ищецът не е извел от него
претенцията си в заповедното производство. На следващо място сочи, че дори и да
се приеме, че предмет на делото е сумата по договора за заем от 14.06.2013 г.,
то в случая става дума за обикновен заем за послужване без писмено уговаряне на
лихва, поради обоснованата по-горе нищожност на писмените уговорки, който става
изискуем по общите правила – месец след поканата - арг. чл. 240, ал.4 ЗЗД. Моли
исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена.
Между страните не е спорно, че на
14.06.2013 г. ищецът е превел по сметка на ответното дружество „ДКЦ Ескулап-Цитомед“ ООД сумата в размер на 20 000 лева, с
основание на превода – заем за закупуване на ендоскопска апаратура; че заемната сума от 20 000 лева е била
отразена в счетоводството на ответното дружество като заем, предоставен от
ищеца А.М.; че със същата
ответникът „ДКЦ Ескулап-Цитомед“ ООД е закупил медицинска апаратураэза
цена от 10 000 евро. Не е спорно и, че ответникът „ДКЦ Ескулап-Цитомед“
ООД не е върнал на ищеца процесната сума от 20 000 лева, преведена по
негова банкова сметка ***.06.2013 г. от страна на ищеца А.М. като физическо
лице.
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Следва да се укаже на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи
твърденията си относно наличието на валидно
възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключен Договор
за уреждане на парично задължение с нотариална заверка на подписите с рег.
№193/07.02.2019 г., по силата, на който е предоставил на ответника
претендираната сума и поетото от последния задължения да я възстанови до
определен срок, както и настъпване на нейната изискуемост.
Ответникът следва да докаже изпълнение
на задължението си за заплащане на главницата по договора и наведените
правоизключващи възражения.
По
доказателствените искания:
Съдът намира, че всички писмени
доказателства, ангажирани от страните в хода на производството пред РС
Пазарджик по гр. д. 3215/ 2019 г. следва да бъдат допуснати до събиране.
Произнасянето по искането на ищеца М. за
допускане на гласни доказателства следва да бъде отложено за датата на
съдебното заседание като му се даде възможност да уточни какви обстоятелства ще
установяван чрез разпитите на поисканите свидетели. Искането за задължаване на
Банка „ДСК“ да представи заверено извлечение от дата 14.06.2013 г. от банковата
сметка на ответното дружество следва да се остави без уважение, тъй като
обстоятелството, което ще се установява чрез него, не е спорно между страните. По
същите съображения и с оглед безспорните факти между страните в производството
следва да бъде оставено без уважение и искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да
се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.09.2020 год. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
СЪОБЩАВА
на
страните проекта си за доклад по делото.
БЕЗСПОРНО е между
страните и ненуждаещо се от доказване е, че на 14.06.2013 г. ищецът е превел по
сметка на ответното дружество „ДКЦ Ескулап-Цитомед“ ООД сумата в
размер на 20 000 лева с основание на превода - заем за закупуване на
ендоскопска апаратура; че заемната
сума от 20 000 лева е била отразена в счетоводството на ответното
дружество като заем, предоставен от ищеца А.М.; че със същата ответникът „ДКЦ Ескулап-Цитомед“
ООД е закупил медицинска апаратура за цена от 10 000 евро; че ответникът „ДКЦ Ескулап-Цитомед“
ООД не е върнал на ищеца процесната сума от 20 000 лева, преведена по
негова банкова сметка ***.06.2013 г. от страна на ищеца А.М. като физическо
лице.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи твърденията
си относно наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между страните в производството по сключен Договор
за уреждане на парично задължение с нотариална заверка на подписите с рег.
№193/07.02.2019 г., по силата, на който е предоставил на ответника
претендираната сума и поетото от последния задължения да я възстанови до
определен срок, както и настъпване на нейната изискуемост.
Ответникът следва да докаже изпълнение на
задължението си за заплащане на главницата по договора или наведените
правоизключващи възражения.
ДОПУСКА
СЪБИРАНЕТО
на представените от страните в хода на производството пред РС Пазарджик по гр.
д. 3215/ 2019 г. писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето
по искането на ищеца за допускане на гласни доказателства, за
датата на съдебно заседание като му УКАЗВА да уточни какви обстоятелства ще
установяван чрез разпитите на поисканите свидетели
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за задължаване на Банка „ДСК“ да представи заверено
извлечение от дата 14.06.2013 г. от банковата сметка на ответното дружество
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за допускане на съдебно- счетоводна експертиза.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл.238, ал. 1 от ГПК, ако
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на
основание чл.239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване
на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: