№ 555
гр. Ш, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
20233630100178 по описа за 2023 година
Производството по положителни установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба от “****“ ООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Д, бул.“Д“ № 4, представлявано от И М И, чрез адв. В Б
от АК - В, със съдебен адрес гр.В, бул.“М Л“ № 21А, офис 2 срещу М. С. В. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“О П“ № ** ет.1, ап.2.
В исковата молба се посочва, че между страните съществували валидни
облигационни правоотношения по силата на Рамков договор за продажба на строителни
материали от **/**/****г., по който продавач бил ищеца, а купувач „******“ ЕООД с ЕИК
********, едноличен собственик на капитала на което бил ответника. За обезпечаване на
вземанията на продавача, М. В., в качеството си на солидарен длъжник отговарял за
задълженията на купувача по договора, включително и по предходни договори. Ищецът
продал на „******“ ЕООД стоки, обективирани във фактури № ******** от **/**/****г., №
******** от **/**/****г., № ********** от **/**/****г. и № ********** от **/**/****г.
Фактура № ******** от **/**/****г. била на стойност 4727.70 лв. с ДДС, като по нея
било направено частично плащане от 1 133.33 лв., а неплатения остатък бил 3 594.37 лв. с
ДДС.
Към фактура № ********** от **/**/****г. на стойност 8375.94 лв. с ДДС било
издадено кредитно известие № ********** от **/**/****г. на стойност 3425.71 лв., поради
връщане на част от стоките, като оставащото неплатено задължение било в размер на
4950.23 лв. с ДДС.
Фактура № ******** от **/**/****г. била на стойност 3837.72 лв. с ДДС, а Фактура
1
№ ********** от **/**/****г. на стойност 2617.68 лв. с ДДС.
Падежът на всяка от фактурите бил 20 дни след предаване на стоките или
документите за предаването им. С подписване на извънсъдебно споразумение от
**/**/****г. длъжникът „******“ ЕООД признал задължението си като бил предоговорен
срокът за плащане – до **/**/****г. – 10 000 лв., и до **/**/****, **/**/****г., **/**/****г. и
**/**/****г. – по 2 500 лв. В изпълнение на това постъпила първата сума от споразумението.
Поради неплатените задължения се следвало лихви за забава, които били в общ
размер на 625.01 лв. с период падежната дата по споразумението до **/**/****г.
Поради това, че плащане не било извършено, ищецът инициирал производство по
чл.410 от ГПК с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било
образувано ч.гр.д. № ****/****г. по описа на РС – гр.Ш, като била издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадената заповед била връчена на длъжникът по
чл.47, ал.5 от ГПК и след дадени указания за предявяване на иск за ищецът възникнал
интерес от настоящия процес. Поради това молят съда с решение да признае за установено,
че ответника дължи сума общо в размер на 15 000 лв. - главница, представляваща
неиздължени суми по доставка на стоки по рамков договор за търговска продажба, за които
били издадени фактури, ведно с законната лихва върху главницата считано от **/**/****г.
до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер общо на 625.01
лв. за периода от деня следващ падежа на плащането на вноските по извънсъдебното
споразумение до **/**/****г. Претендират се и разноските в настоящото и в заповедното
производство.
В исковата молба се прави изрично искане за допускане на обезпечение чрез налагане
на запор върху дружествените дялове на ответника в търговски дружества. Съдът с
Определение № 228 от **/**/****г. е допуснал исканото обезпечение, като след внасяне на
определената от съда парична гаранция е издал Обезпечителна заповед № 5 от **/**/****г.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени
на ответника. В предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът чрез назначения му в
хода на производството особен представител е депозирал отговор на исковата молба. В него
твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на лихвите и главниците.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законния представител, като за него се
явява адв. П Р от АК - В, като се поддържа исковата молба и се моли за положително
решение по делото.
В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. М. Д. от
ШАК, като се поддържа писмения отговор. Моли съда да не уважава исковете, като в
съдебните прения се доразвиват аргументите в отговора.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
2
От приложеното по делото ч.гр.д.№ ****/****г. на ШРС е видно, че по подадено от
ищцовото дружество заявление е била издадена Заповед № ***/**/**/****г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК в условията на солидарност срещу ответника, като
солидарен длъжник и представляваното от него дружество „******“ ЕООД за сумата от
15 000 лв., представляваща главница по незаплатена от купувача – длъжник продажна цена
за закупени стоки от Рамков договор от **/**/****г. и осъществени в негово изпълнение
покупко-продажби на стоки, обективирани във фактури № ******** от **/**/****г., №
******** от **/**/****г., № ********** от **/**/****г. и № ********** от **/**/****г..
Било разпоредено да заплатят солидарно и сумата от 200.69 лв.- законна лихва от
**/**/****г. до **/**/****г. по фактура № ******** от **/**/****г., сумата от 193.33 лв. –
законна лихва от **/**/****г. до **/**/****г. по фактура № ******** от **/**/****г., сумата
от 172.57 лв. – законна лихва от **/**/****г. до **/**/****г. по фактура № ********** от
**/**/****г., сумата от 58.42 лв. – законна лихва от **/**/****г. до **/**/****г. по фактура
№ ********** от **/**/****г. и законна лихва върху главницата от **/**/****г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1033.50 лв. – разноски по делото.
Изпълнителен лист № **** от **/**/****г. бил издаден само срещу солидарния длъжник
„******“ ЕООД, като по отношение на М. С. В. били дадени указания за предявяване на
установителни искове по вземанията, което заявителя сторил в срок.
От представеният по делото Рамков договор от **/**/****г. се установява, че между
„****“ ООД, като продавач, „******“ ЕООД с ЕИК ********, като купувач и ответникът М.
С. В. (представляващ и собственик на капитала на купувача), като солидарен длъжник бил
сключен договор с предмет продажбата на стоки от номенклатурата на продавача, чрез
прехвърляне собствеността им и или документите даващи право да бъдат получени при
кредитен лимит от 3000 лв.. Цената, която купувача плащал била в размера посочен в
първичния счетоводен документ. Доставката се извършвала чрез писмена или устна заявка,
като стоките се приемали в склада на купувача или от техническия или заместник
техническия ръководител на обекта. Закупената стока се заплащала по банков път или в
брой на касата на продавача, като падежната дата била в 20 дневен срок след издаване на
първичен документ (стокови разписки, фактури) за всяка отделна продажба. Договора
действал безсрочно до прекратяването му по взаимно съгласие на страните или едностранно
с писмено едномесечно предизвестие. По делото няма доказателства действието на
договора да е прекратено. Било уговорено, че при забава в плащанията по една продажба се
уговаряло настъпването на автоматичната изискуемост по отношение на всички плащания,
като купувачът дължал неустойка в размер на законната лихва плюс 10 пункта върху
дължимите суми. В раздела „Обезпечаване на вземанията на продавача“ била уговорена
солидарна отговорност на ответника за всички парични задължения на купувача по
договора. Отговорността му не била ограничена със срок или предявяване на иск или
заявление за заповед за парично задължение спрямо купувача. Обвързаността на солидарния
длъжник възникнала с подписването на рамковия договор, в качеството му на физическо
лице.
3
По рамковия договор били извършени множество доставки на строителни материали,
за които били издадени и първични счетоводни документи.
Процесните Фактура № ******** от **/**/****г. била на стойност 4 727.70 лв. с
ДДС със срок на плащане до **/**/****г. по банков път, като частично заплатени били
1 133.33 лв. и остатъкът за плащане бил 3 594.37 лв.; Фактура № ******** от **/**/****г.
била на стойност 3 837.72 лв. с ДДС със срок на плащане до **/**/****г. по банков път, като
по тази фактура няма извършени плащания и до момента; Фактура № ********** от
**/**/****г. била на стойност 8 375.94 лв. с ДДС с падеж **/**/****г. по банков път. По
тази фактура било издадено кредитно известие с № ********** от **/**/****г. за сума от
3 425.71 лв. Така остатъчното задължение било в размер на 4 950.23 лв. с ДДС, неплатено до
момента; Фактура № ********** от **/**/****г. била на стойност 2 617.68 лв. с ДДС със
срок на плащане до 15.11.2019г. по банков път, като по тази фактура няма извършени
плащания и до момента.
Между купувача и продавача по рамковия договор било подписано Споразумение за
разсрочване на плащания от **/**/****г. В него било отразено, че купувачът не е заплатил
цената по фактури, както следва: № ********** от **/**/****г., № ******** от **/**/****г.,
№ ******** от **/**/****г., № ********** от **/**/****г. и № ********** от **/**/****г.
Срокът за плащане бил предоговорен до **/**/****г., разпределен на пет вноски, а именно
10 000 лв. до **/**/****г., 2 500 лв. до **/**/****г., 2500 лв. до **/**/****г., 2500 лв. до
**/**/****г. и 2500 лв. до **/**/****г. Било отразено, че е заплатена частично сума от
1708.29 лв. само по първата фактура, както и била платена частично първата вноска, като
остатъчното задължение по фактурите било в общ размер на 15 000 лв.
Съобразно падежите на вноските по споразумението, формирани от задълженията на
фактурите законната лихва за забава върху тях се изчислява, както следва: законната лихва
върху остатъчното задължение по Фактура № ******** от **/**/****г. за периода от
**/**/****г. до **/**/****г. (погрешно посочен в исковата молба до **/**/****г.) е в размер
на 200.69 лв., законната лихва върху задължението по Фактура № ******** от **/**/****г.
за периода от **/**/****г. до **/**/****г. е в размер на 193.33 лв., законната лихва върху
задължението по Фактура № ********** от **/**/****г. за периода от **/**/****г. до
**/**/****г. е в размер на 172.57 лв. и законната лихва върху задължението по Фактура №
********** от **/**/****г. за периода от **/**/****г. до **/**/****г. е в размер на 58.42 лв.
По делото не са събрани доказателства по претендираните суми да са постъпили плащания
след образуване на заповедното производство до момента на приключване на съдебното
дирене в исковото производство.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от
правна страна следното:
По отношение на допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за
установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо
при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице
4
положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват
отрицателни такива. При ненамирането на ответникът, то заповедта му е била връчена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадено указание от съда, заявителя предявил
установителните искове, по които е образувано настоящото производство, поради което
същите са допустими.
По отношение основателността на исковете: По делото не се спори, а и от
представения Рамков договор от **/**/****г. се установява, че е налице облигационна
връзка възникнала между ищеца и „РВ Инжинеринг“ ЕООД, обезпечена със солидарната
отговорност на ответника В., в качеството му на физическо лице. Въз основа на този
договор възникнали трайни търговски отношения между страните, като са извършвани
множество доставки на стоки, за които са били съставяни фактури, въз основа на които и
съществува задължение за ответника да заплати цената на посочените във фактурата стоки.
В настоящия случай се претендира главницата, формирана като общ сбор по извършени
доставки обективирани във фактури № ******** от **/**/****г., № ******** от
**/**/****г., № ********** от **/**/****г. и № ********** от **/**/****г. Получаването на
стоките, описани в първичните документи от страна на купувача, не се оспорва по делото.
По делото е налично и последващо между търговците Споразумение от **/**/****г., с което
се разсрочвало задължението по продажбите и се променяла падежната дата на плащанията
по фактурите, които се дължали на пет вноски. Съдът приема, че представеното по делото
Споразумение за разсрочване на плащанията от **/**/****г. представлява признание на
купувача за наличието на дълг в посочения в споразумението размер и разсрочване на
плащането му. От споразумението също така се установява връзката между сумата посочена
в него и продажбите по процесните фактури, тъй като същите са посочени изрично в
съдържанието му, като именно от тях произтичат признатите парични задължения. Или в
случая е налице разсрочване на задължението, както и изменение на сроковете за плащане,
като волята на страните по договора е обективирана чрез подписването на споразумението.
От друга страна по делото са налице извършени плащания по фактура № ********** от
**/**/****г., която е част от общото задължение по рамковия договор в общ размер на
15 000 лв. Ето защо плащането на ответника по конкретната фактура на ДДС представлява
извънсъдебно признание на длъжника по смисъла на чл.116, б.”а” от ЗЗД за пълния размер
на дълга. В този смисъл Решение № **/**/**/****г. по т.д.№ 851/2012г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК. Предвид горното съдът намира главния иск за
основателен и доказан и същият следва да бъде уважен в пълният му предявен размер.
Без съмнение с оглед лихвоносния характер на главните парични вземания и
допуснатото от длъжника по тях закъснение в плащането им, то ответникът е отговорен да
заплати на кредитора – ищец обезщетение за забава. Относно размера на вземанията за
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира, че същите са доказани по
основание и размер, като следва да се уважат в размерите посочени в петитума на исковата
молба.
По отношение на възражението за погасяване на главното и акцесорни задължения,
5
поради изтекла погасителна давност: Погасителната давност на вземането за главница по
издадените фактури се погасява с петгодишна давност, като същата не е изтекла към
момента на сключването на споразумението, с което са променени и падежните дати на
плащанията по фактурите, който е момента от който вземанията по фактурите са станали
изискуеми, респективно началната дата на погасителната давност. Дори и да се приеме, че
давността тече от датата на издаване на фактурите (най – ранната дата от която е
**/**/****г.), то давността също не е изтекла към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК. Промяната на датата на изискуемостта на вземанията за главните
задължения, влече и промяна на началния момент на периода на забавата, поради което не е
изтекла и давността по отношение на акцесорните вземания.
По отношение на разноските в заповедното и настоящото производство: Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда иска предявен по чл.422 от ГПК, респективно чл.415 от ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. В заповедното производство са направени разноски в общ
размер на 1033.50 лв., които съобразно изхода на спора следва да се присъдят в полза на
ищеца. Разноските в настоящото производство са в общ размер на 3547.13 лв., от които
312.50 лв. – държавна такса, 2167.50 лв. – адвокатски хонорар, 903.13 лв. – възнаграждение
за особен представител, както и 164 лв. – разноски за налагане на обезпечение по
обезпечителна заповед от ЧСИ Даниела Златева. Същите следва да се присъдят в пълен
размер, доколкото са приложени доказателства за реалното им извършване от ищеца.
В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца в исковото производство, по което съдът намира
следното: В чл.7, ал.2, т. 1 и т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г., за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ( изм. и доп. ДВ бр.88 от 04.11.2022г.) е посочен начина на
определяне на размера за процесуално представителство при интерес до 1000 лв. (за
акцесорния иск) и при интерес от 10 000 до 15 000 лв. (за главния иск от 15000 лв.). В случая
минималното възнаграждение по главния установителен иск по Наредбата следва да е в
размер на 1750 лв., а за акцесорния иск - в размер на 400 лв., като възнаграждението по
двата иска е общо 2 150 лв. О представения договор за правна защита и съдействие е
договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1806.25 лв. без ДДС общо за двата
иска, поради което същото е договорено между страните в минимума на Наредбата,
съобразно приложението на чл.2, ал.5 от същата. В този смисъл искането за намаляване на
размера му е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от
ГПК, в отношенията между страните, че М. С. В. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“О П“
№ ** ет.1, ап.2, в качеството си на солидарен длъжник по задължение на „******“ ЕООД с
ЕИК ******** дължи на “****“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Д, бул.“Д“ № 4, представлявано от И М И, със съдебен адрес гр.В, бул.“М Л“ № 21А, офис 2,
чрез адв. В Б от АК – В, вземане в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева),
представляващо неизплатено задължение от продажната цена на стоки на основание Рамков
договор от **/**/****г. и осъществени въз основа на него покупко-продажби на стоки,
обективирани във фактури № ********/**/**/****г., № ********/**/**/****г., №
**********/**/**/****г. и № **********/**/**/****г., разсрочено със Споразумение от
**/**/****г., както и сума от 200.69 лв. (двеста лева и шестдесет и девет стотинки) –
законна лихва върху главница по фактура № ********/**/**/****г. за периода от
**/**/****г. до **/**/****г., сума от 193.33 лв. (сто деветдесет и три лева и тридесет и три
стотинки) – законна лихва върху главница по фактура № ********/**/**/****г. за периода
от **/**/****г. до **/**/****г., сума от 172.57 лв. (сто седемдесет и два лева и петдесет и
седем стотинки) – законна лихва върху главница по фактура № **********/**/**/****г. за
периода от **/**/****г. до **/**/****г., сума от 58.42 лв. (петдесет и осем лева и
четиридесет и две стотинки) – законна лихва върху главница по фактура №
**********/**/**/****г. за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
**/**/****г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д.№ ****/****г. по описа на Шския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. С. В. с ЕГН ********** да заплати на
„****“ ООД с ЕИК ***** направените в заповедното производство по ч.гр.д. № ****/****г.
на ШРС разноски в общ размер на 1033.50 лв. (хиляда тридесет и три лева и петдесет
стотинки), както и направените в исковото производство разноски в общ размер на 3 547.13
лв. (три хиляди петстотин четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7