№ 990
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100513561 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20152478 от 06.07.21 г.по гр.д. №15850 по описа за 2021 г. СРС-177
състав ОСЪЖДА Е.е.м. ООД, ЕИК: **** с адрес гр. София, ул. ****, кантора № 3 да
заплати на р. ЕООД, ЕИК: **** с адрес гр. София, ул. **** на основание чл. 258 ЗЗД сумата
от 3768,34 лева - незаплатено възнаграждение за извършени от ищеца ремонтни дейности,
за които са издадени фактура № 1642 от 19.07.2018 г., фактура № 1729 от 26.10.2018 г.,
фактура № 1782 от 14.01.2019 г., фактура № 1791 от 04.02.2019 г. и фактура № 1887 от
17.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3768,34 лева до пълния
предявен размер от 23834,74 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Е.е.м. ООД, ЕИК: **** да заплати на р. ЕООД, ЕИК: **** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 1084,80 лева - мораторна лихва за периода от настъпването на падежа по
всяка отделна фактура до датата на заплащането по нея или до датата на подаване на
исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1084,80 лева до пълния
предявен размер от 2984,38 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Е.е.м. ООД, ЕИК: **** да заплати на р. ЕООД, ЕИК: **** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 429,41 лева - разноски в производството съобразно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА р. ЕООД, ЕИК: **** да заплати на Е.е.м. ООД, ЕИК: **** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 1474,28 лева - разноски в производството съобразно с отхвърлената част
1
от исковете.
ОСЪЖДА Е.е.м. ООД, ЕИК: **** на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 100 лева - депозит за приета съдебно-счетоводна
експертиза.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца ,с която се твърди, че
решението е неправилно постановено при нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила,както и необосновано. Посочва, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че тъй като липсват данни за осчетоводяване на
фактурата от 17.09.19 г.при ответника,то не може да се приеме,че тази фактура е призната
извънсъдебно.Счита,че услугата по процесната фактура е извършена,което се установявало
от показанията на разпитания свидетел.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да се уважи предявения иск
изцяло.Претендира разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба ,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Между страните са съществували търговски отношения и ищецът често е извършвал
ремонтни услуги за ответника. Съгласно константната съдебна практика,осчетоводяването
на фактурите при ответника има характера на извънсъдебно признание за извършените
услуги..По отношение на задължението, претендирано с фактура № 1887 от 17.09.2019 г.,
съдът установил,че тази фактура е била осчетоводена при ищеца,но не и при ответника, за
нея не е ползван данъчен кредит.Затова не може да се приеме, че услугата, описана в тази
фактура, е била извънсъдебно призната от ответника, поради което на общо основание тази
ремонтна дейност подлежи на доказване по общите правила. От свидетеля по делото е
установено, че през 2019 г. ищецът е извършвал няколко ремонтни дейности, но не е
установено кога точно е извършен всеки ремонт, в какво се е състоял, какви материали са
били необходими и на каква стойност са били тези материали. Подписаният от ищеца отчет
2
за извършен ремонт от 16.09.2021 г. носи единствено подписа на издалото го лице и има
материална доказателствена сила единствено по отношение на факта, че е съставен от
ищеца. От съдържанието му не може да се установи дали този документ има адресат, кой е
адресатът му, дали документа е бил изпратен на този адресат и дали е бил получен от
същия. От представените приемо-предавателни протоколи се установява, че ищецът е
предал на ответника строителни материали - тухли, машинка за рязане, къртач, бетон и др.,
но не и извършен ремонт. Протоколите са издадени през месец август 2019 г., а фактура №
1887 - на 17.09.2019 г. и не може да се изключи възможността тези строителни материали да
са били доставени във връзка с друг ремонт. Както заявил свидетелят, такива са били
провеждани на процесния котел нееднократно през 2019 г. Правилен е извода на съда , че
твърденият ремонт, извършен от ищеца за сумата от 20066,40 лева, не е доказан при
условията на пълно и главно доказване и следва да се счита за невъзникнал ,а искът за
заплащане на тази сума-неоснователен.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези
на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Въззиваемата страна има право на разноски,такива са сторени в размер на 1 800
лв.Направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар е
неоснователно,тъй като заплатеният размер е съобразно минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004 за МРАВ и следва да бъде присъден.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20152478 от 06.07.21 г.по гр.д. №15850 по описа за
2021 г. СРС-177 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА р. ЕООД, ЕИК: **** да заплати на Е.е.м. ООД, ЕИК: **** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 1800 лева - разноски за адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4