№ 93
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110161581 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на П. А. М. и С. Н. М. против
„СТАР ПОСТ“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, вр. чл. 232 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане в условие на
солидарност на ответника да заплати сума в общ размер 2659 лева - незаплатени
наемни вноски за периода от м.10.2020г. - м.08.2021г. вкл., сумата в обща размер от
2440,65 лв. консумативи за периода от.12.2018г. до м. 09.2021г. и сума в размер на
9331,07 лева - дължима неустойка за забавено плащане, съгласно чл. 2.4 от Договор за
наем от 01.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
28.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за наем от
1.03.2010г., по силата на който предоставили под наем на ответника обект Ателие № 2,
находящ се в гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 6, с площ от 26.52 кв.м. срещу заплащане на месечна
наемна дена от 400 лв., като с Анекс № 2 от 01.03.2020г. размерът на наема бил
намален на 250 лв. поради извънредната епидемиологична обстановка. Считано от м.
08.2020г. ответното преустановило заплащането на дължимия наем и консумативи,
като и въпреки отправените му покани не заплатил същите в дадения му допълнителен
срок. Ето защо ищците прекратили договора за наем, а владението на обекта им било
предадено на 03.09.2021г.
Твърди се, че ответникът не е заплатил наемни вноски за периода от м. 10.2020г.
до м.08.2021г. вкл. в общ размер на 2659лв. След завеждане на исковата молба
ответното дружество заплатило сума в общ размер на 910 лв., с което общо дължимата
претенция за наемни вноски възлиза на 1749 лв. за периода м.10.2020г. - 01.2021г.
Твърди се ответникът да дължи и заплащането на консумативи в общ размер на 2
440.65 лв., от които 335.78 лв. за вода за периода от м. 12.2018г. до м. 09.2021г., сумата
от 686.94 лв. за ел. енергия за същия период, както и сумата от 1417.93 лв. за ТЕЦ за
периода от м. 01.2021г. до м. 09.2021 г. Навежда се, че на основание т.2.4 от договора
при забава на плащанията наемателят дължи и неустойка в размер на 0,5 % за всеки
ден забава, която възлиза общо на 9331,07 лв. за периода на всяко забавено плащане до
15.10.2021г. Сочи, че ответникът не е погасил претендираните суми. Моли съда да
уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски.
1
С протоколно определение от 26.10.2022 г. на осн. чл. 232 ГПК производството
е прекаратено по иска за пр. осн. чл. 79 ЗЗД за неплатен наем в размер на 455 лева, вкл.
наем за месец октомври 2020 г. в размер на 159 лева, за ноември 2020 г. в размер на 250
лева и част от наема за месец декември 2020 г. в размер на 91 лева, както и в частта, в
която се претендира неустойка за сумата над 9299,95 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „СТАР ПОСТ“ ООД, в
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че е
заплатило дължимите наемни вноски за м. 10.2020г. - 01.2021г. Не оспорва
твърдението, че не е заплатило следващите се наеми за периода от м.02.2021г. до
м.08.2021г., тъй като изпитвало затруднения във връзка с обявената епидемична
обстановка. Сочи, че наемодателят не го е уведомявал своевременно и не е подавал
коректна информация за периодите, за които конкретните суми за консумативи се
дължат, както и че не е наясно как са формирани сумите по периоди и в кои фактури се
изискват. Оспорва активната легитимация на ищеца по исковете за консумативи,
доколкото не му е било известно дали вземането се претендира от наемодателя или от
друго трето за договора юридическо лице, поради което и не е заплатило тези суми. На
следващо място счита клаузата за неустойка за забава за нищожна, тъй като същата
била без краен предел и по същество била несправедлива и противоречала на принципа
на добросъвестност и моли прогласяването на тази клауза за нищожна. Прави
възражение за погасяване по давност на претенцията за неустойка. Счита, че ищецът е
следвало да го уведоми своевременно когато е изпаднало в забава. Оспорва исковете
по размер. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа страна и правна страна следното:
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1
и пр. 2 и чл. 92 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение с ответника по
силата на твърдения договор за наем с твърдяното съдържание; предаване на вещта,
предмет на договора; уговорената наемна цена за процесния период; изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане на задължението за процесния период,
уговорен в договора за наем, както и размера на вземането. В тежест на ответника е при
доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за
заплащане на дължимите разноски, свързани с използване на вещта, предмет на
договора за наем. За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно
и главно доказване е да докаже: възникването на облигационно отношение между
ищеца и ответника, породено от сключен договор за наем; предаването на вещта,
предмет на договора, в състояние, годно за ползване; факта, че ответникът е направил
разходи, свързани с ползването на вещта за процесния период, какъв е размерът на
направените разходи, както и изтичане на срока за изпълнение на задължението за
заплащане на разходите, свързани с използването на вещта, уговорен в договора за
наем.В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на облигационно отношение между ищеца и ответника от сключен
договор за наем; валидна уговорка за неустойка в случай на забавено изпълнение на
задължението за заплащане на наемна цена, както и на консумативите, свързани с
използването на вещта, изпадането на ответника в забава – изтичане на срока за
изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, както и размерът на
вземането за неустойка.В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже погасяването на дълга на падежа.
Безпорно по делото е, че между страните е сключен Договор за наем на
2
10.03.2010 г., по силата на които ищците са предоставили на ответното дружество
притежавания от тях в режим на СИО собствен недвижим имот, представляващ ателие
№ 2, находящо се в гр. П., ул. „Н. Ц.“ № 6, при уговорена месечна маемна цена в
размер на 400 лева, платима от 1-во до 5-то число на текущия мецес. Безспорно по
делото е, че страните са подписали на 01.03.2020 г. Анекс № 2, с който наемната цена е
намалена от 400 лева на 250 лева месечно считано от 01.03.2020 г.
С молба от 14.03.2022 г. ищците признават, че ответника е заплатил сума в общ
размер от 910 лева ( с две платежни от по 455 лева), с която сума са погасени
дължимите наемни вноски за периода м.10.2020 г. – м. 01.2021 г. Това се установява и
от приложените от ответника платежни нареждания от 30.09.2021 г. 15.11.2021 г. (л. 56
и 57 по делото). Не се оспорва от ответното дружество, че наемни вноски за периода от
01.02.2021 г. до 31.08.2021 г. не са заплащани. Не е спорно между страните, че
договорът за наем е прекратен, а владението на обекта е предадено на ищците на
03.09.2021г.
Съгласно чл. 5,1, б.“в“ от договора за наем наемателят е длъжен да заплаща
всички разходи свързани с ползването на имота, които включват, но не се ограничават
до: вода, ел. енергия, топлоенергия и т.н.
С покана с изх. № 50/30.08.2021 г. (л.9) ищците са поканли ответника да заплати
дължимите вноски за наем, консумативи и начислена неустойка за забава. Няма данни
по делото поканата да е получена от ответника.
Други релевантни за предмета на спора доказателства не бяха събрани.
В настоящото производство категорично се установи наличието на
облигационна връзка между страните – съществувало наемно правоотношение, по
силата на сключен на 01.03.2010 г. писмен договор, чието действие е било прекратено.
Безспорно се установи и че дължимите наемни вноски за периода 01.02.2021 г. до
31.08.2021 г. вкл. не са заплатени от ответното дружество. С оглед на това съдът
приема за доказан искът за сумата от 1750 лв., представляваща дължими наемни
вноски (по 250 лева на месец) за периода 01.02.2021 г. до 31.08.2021 г., вдно със
законна лихва от 28.10.2021 г. до окончаталното плащане на сумата, а за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен поради
извършеното от ответното дружество плащане.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите,
свързани с ползването на вещта. Консумативните разходи за топлинната енергия и
струдена вода са разходи за ползване на имота и следва да се заплащат от наемателя.
Съдът намира, че консумативните разходи за наетия имот са в тежест на наемателя,
независимо от това дали те се заплащат на наемодателя или пряко на доставчика на
топлинна енергия.
В доказаталствена тежест на ищците е да докаже факта, че ответникът е
направил разходи, свързани с ползването на вещта за процесния период, какъв е
размерът на направените разходи, както и изтичане на срока за изпълнение на
задължението за заплащане на разходите, свързани с използването на вещта, уговорен
в договора за наем. Доказаталства в тази посока, въпреки указаната на ищците
доказаталствена тежест не бяха предствени в настощото производство, поради което
искът за за заплащане на сумата от 2 440.65 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 2.4 от сключения между страните договор за наем при забава в
плащането наемателят дължи неустойка за забава в размер на 0,5 % от дължимата сума
за всеки просрочен ден. От страна на ответното дружество е релевирано възражение за
нищожност на посочената клауза. Настоящият съдебен състав възприема съдебната
практика, обективира в ТР №/2009 г. ОСТК на ВКС, съгласно което не е нищожна
клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Настоящия съдебен състав
счита, че уговорената в чл. 2.4 от договора неустойка е нищожна като уговорена в
противоречие с добрите нрави – чл.9 ЗЗД, доколкото при сключването на договора
3
страните са съзнавали, че действителните вреди са съизмерими със законната лихва,
като уговарянето й в размер значително над тази сума е проява на нейната наказателна
функция. Определената договорна неустойка не е прекомерно завишена, а в нарушение
на чл.9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които е
основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.26, ал. ЗЗД. Тъй като този порок
е налице още при сключването му, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключен договор в тази му част. Като непораждаща
правно действие, вторичните въпроси относно дължимостта на неустойката и
възможността или невъзможността за намаляване на размера й, при определени
законови хипотези, автоматично се изключват от обсъждане. Поради изложеното,
искът по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 9331,07 лева - дължима неустойка за
забавено плащане, съгласно чл. 2.4 от Договор за наем от 01.03.2010 г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищците
претендират разноски съгласно предствен списък по чл. 80 ГПК (л.74) за заплатена
държавна такса в размер на 580 лева и за адвокатско възнграждение в размер на 600
лева. С оглед уважената част от исковитее претенции в полза на ищците следва да бъде
присъдените разноски за заплатена държавна такса в размер на 70,34 лева. Разноски за
заплатено адвокатско възнграждение не следва да се присъждат, тъй като такива се
следват само, ако е доказано реалното им заплащане – в брой или по банков път. По
делото е предствен договор за правна защита и съдействие (л. 17), от съдържанието на
който е видно, че е уговорен адвокатски хонорар в размер на 1200 лева. Не е
отбелязано същия да е заплатен в брой, нито пък по делото са предствени
доказаталства за заплащането му по банков път. Ответникът не е предствил
доказаталвтва за сторени разноски и присъждане на такива не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД „СТАР ПОСТ“ ООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ № да заплати
солидарно на П. А. М., ЕГН ********** и С. Н. М., ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. П., бул. „Хр. Б.в“ № сумата от 1750 лева, представляваща незаплатен
месечен наем за периода 01.02.2021 г. до 31.08.2021 г. вкл., дължим на осн. сключения
между страните договор за наем01.03.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба- 28.10.2021 г. до окончателното й изплащане,
а, като ОТХВЪРЛЯ искът с правно осн. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата
над уважения размер от 1750 лева до пълния предявен размер 2204 лева и за периода от
01.10.2020 г. до 31.01.2021 г., искът с пр. основание 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2
ЗЗД за сумата в общ размер от 2440,65 лв. - консумативни разходи за периода
от.12.2018г. до м. 09.2021г. и искът с пр. осн. чл. 92 ЗЗД за сума в размер на 9299,95
лева - дължима неустойка за забавено плащане, съгласно чл. 2.4 от Договор за наем от
01.03.2010 г. за периода на всяко забавено плащане до 15.10.2021г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Ч. в.“ № да заплати солидарно на П. А. М., ЕГН ********** и С. Н. М.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., бул. „Хр. Б.в“ № на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 70,34 лева – разноски по делото за държавна такса.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5