Решение по дело №49991/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13021
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20221110149991
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13021
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110149991 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу М. Н. Г. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати следните вземания: главница в размер на 556,38 лева цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, аб. №*** за периода 01.07.2020 г. – 30.08.2021 г., ведно със законна лихва от
14.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
24.08.2022 г. в размер на 80,58 лв., главница в размер на 47,92 лв. цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.10.2019 г. до 24.08.2022 г. в размер на 10,01 лв. дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който дава
становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва обстоятелството, че има
качеството потребител на ТЕ, респ. клиент на ищцовото дружество. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, е депозирало молба, в
която е изложило, че поддържа предявените от ищеца искове и е представило писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
1
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, том
II, вх. рег. № 8908, нот. дело № 301 от 2001 г. се установява, че лицето Румен Николаев
Гацев е дарил на ответницата имот, находящ се в гр. София, ул. „Позитано“ № 173, бл. 80,
вх. А, ет. 6, както и че същата е приела дарението на недвижимия имот. От представено
удостоверение, издадено от ГИС София, се установява, че стар адрес ж.к. Разсадника –
Коньовица, ул. Позитано № 173, бл. 80 се отнася за многофамилна жилищна сграда с два
входа и че настоящият адрес е ж.к. Разсадник Коньовица, бл. 80 с вх. А и вх.Б. С оглед
описаното съдът достига до извода, че собственик на процесния имот е настоящият
ответник. Следователно ответникът се явява купувач на топлинна енергия по договор за
доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало
по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от
негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като
сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ.
В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът
подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба, като ТЕ за отопление на имот е определяна по реален отчет на
показанията на 1 брой щранг-лира в помещението баня, на която липсвало техническа
възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определяла по
изчислителен път, като показанията на 3 броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори били
занулени; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за процесния период е определяна за СЕС
като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС, като делът на процесния имот в
това количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер
2
на 169 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на
16 290 куб. м.; за периода м.07.2020 г. – м.08.2021 г. разход на за БГВ не е определян / топла
вода не е потребявана/. Посочено е, че ФДР редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на ответника - общо и
по компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ,
като в обобщение според експерта ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие
с нормативната уредба. Съгласно заключението за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
сумата от дяловото разпределение възлиза на 286,07 лв., а фактурираната на 287,67 лв.,
респ. сумата за изравняване възлиза на 1,60 лв. – сума за получаване; а за периода от
01.05.2021 г. до 30.08.2021 г. сумата от дяловото разпределение възлиза на 0,00 лв. и
фактурираната също възлиза на 0,00 лв. В заключение, експертът е посочил, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода възлиза общо на сумата от
286,07 лв. Съгласно заключението сумите за ТЕ за имота на ответника, са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба, като през процесния период, съобразно
изискванията на действащата през същия нормативна уредба в областта на енергетиката
ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/
на топлинна енергия в абонатната станция. През процесния период общият топломер,
монтиран в абонатната станция, съобразно нормативните изисквания редовно, на всеки 2
/две/ календарни години е преминавал и метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност.
Тук следва да се посочи, че в проведеното о.с.з. на 05.06.2023 г. ищецът изрично е
посочил, че претендира суми за ТЕ за периода от 01.07.2020 г. – 30.08.2021 г. При
съобразяване на този период е поставен допълнителен въпрос по СТЕ, а именно да се посочи
стойността на ТЕ за посочения период, като както бе посочено по-горе според заключението
на вещото лице стойността на ТЕ за периода от 01.07.2020 г. – 30.08.2021 г. възлиза на
сумата от 286,07 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период не са извършени плащания. Непогасеният размер на задълженията за
процесния период /м.07.2020 г. – м. 08.2021 г. / вещото лице сочи, че е както следва: 286,08
лева за ТЕ и 23,20 лева за дялово разпределение; 27,34 лева – мораторна лихва върху
главницата за ТЕ и 3,72 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
Следва да се има предвид, че първоначално СсЧЕ е изготвена за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г., като след уточнението досежно периода, направено от страна на ищеца в
проведеното о.с.з. на 05.06.2023 г. е поставен допълнителен въпрос и заключението е
изготвено съобразно претенцията на ищеца. Непогасеният размер на задълженията за ТЕ
за процесния период /м.07.2020 г. – м. 08.2021 г./ вещото лице сочи, че е както следва:
286,08 лева за ТЕ и 27,34 лева – мораторна лихва върху главницата, като последната е
изчислена за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2022 г. (а не за заявения от ищеца период –
15.09.2020 г. – 24.08.2022 г.) Последното е така доколкото съгласно ОУ на ищеца лихва не
се начислява върху прогнозните стойности, а единствено върху задължения по изготвени
изравнителни сметки.
Следва да се посочи, че периодът за дяловото разпределение е различен от този за ТЕ,
а именно стойността на услугата дялово разпределение се претендира за периода от
01.08.2019 г. до м.04.2021 г. и според заключението възлиза на сумата от 47,92 лева, а
лихвата върху тази сума и за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г. е 10,01 лева.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период м.07.2020 г. – м. 08.2021 г. ТЕ, чиято стойност възлиза на
сумата от 286,08 лева, до която сума искът следва да бъде уважен, а за горницата над нея
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Следва да бъде разгледано възражението за давност. Задълженията за заплащане
стойността на топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
3
Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според
ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. В случая искът е подаден на
14.09.2022 г., когато е прекъснат давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г.
на съвета на директорите на 4 „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
(приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Претенцията
на ищеца обхваща периода от м.07.2020 г. – м.08.2021 г. и следователно по отношение на
вземанията за този период не е изтекла давността.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. до м.04.2021 г. е 47,92 лева, която сума не се
явява и погасена по давност с оглед датата на депозиране на исковата молба, поради което
съдът намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на СсЧе дължимата лихва върху главницата за ТЕ в размер
на 286,08 лева (за периода м.07.2020 г. – м. 08.2021 г.) е 27,34 лева, като последната е
изчислена за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2022 г. (а не за заявения от ищеца период –
15.09.2020 г. – 24.08.2022 г.). Последното е така доколкото съгласно ОУ на ищеца лихва не
се начислява върху прогнозните стойности, а единствено върху задължения по изготвени
изравнителни сметки. С оглед изложеното искът следва да се уважи до сумата от 27,34 лева
и за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2022 г., а за разликата над тази сума подлежи на
отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски и представя доказателства за сторени такива, както
следва: 50,00 лева за заплатена държавна такса, 400,00 лева за особен представител, 230,80
лв. за СТЕ, 380,00 лв. за СсЧе и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед
фактическата и правна сложност на делото определя в размер на 100,00 лева. Съобразно
уважената част от исковете на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи сумата от
603,61 лева разноски в исковото производство.
Ответникът също има право на разноски, но такива не са направени, доколкото
същият се представлява от особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
4
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от: 286,08 лева – цена на доставена от дружеството ТЕ за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. №*** за периода 01.07.2020 г. – 30.08.2021
г., ведно със законна лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва
за периода от 15.09.2021 г. до 24.08.2022 г. в размер на 27,34 лв.; главница в размер на 47,92
лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за разликата над 286,08 лева до пълния предявен
размер от 556,38 лева, иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за разликата над
27,34 лева до пълния предявен размер от 80,58 лева и за периода от 15.09.2020 г. до
14.09.2021 г. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер
на 10,01 лева за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
603,61 лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5